Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 30 20.02.2023
година гр.
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и
с участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 314 по описа за 2022г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Заместник директора на ТД на НАП
- Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 455
от 28.10.2022г., постановено по АНД № 1803/
2022г. по описа на Старозагорския районен съд.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание
по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят
оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че допуснатите от
санкционираното лице нарушения представляват „маловажен случай”, като основание
за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че възприетите от съда като
смекчаващи обстоятелства, не могат да обуславят по-ниска степен на обществена
опасност на извършените нарушения за квалифицирането им като маловажен случай. С
подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 617520 – F622649 от 09.12.2021г. на Заместник
директора на ТД на НАП - Пловдив.
Ответникът по касационната жалба – „БИЕН
МАНЖЕР“ ООД, гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, в представените
писмен отговор и становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
закона Старозагорският районен съд е постановил отмяна на наказателното
постановление и на наложените с него административни санкции, за което излага
подробни съображения.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „БИЕН МАНЖЕР“ ООД, гр.
Стара Загора, против Наказателно постановление /НП/ № 617520-F622649 от 09.12.2021г., издадено от
Заместник директора на ТД на НАП - Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F622649/ 10.08.2021г., на
„БИЕН МАНЖЕР“ ООД, гр. Стара Загора, са наложени две имуществени санкции, всяко
от които в размер на 1 000лв, на
основание чл.182, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 124, ал.5 от ЗДДС. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че като регистрирано по
ЗДДС лице, „БИЕН МАНЖЕР“ ООД не е отразило в предвидения в ЗДДС срок до
14.04.2021г. за данъчен период 01.03.2021г. - 31.03.2021г. получени от него данъчни
документи по чл.112, ал.1, т.2 във вр. с чл.115, ал.3 от ЗДДС – кредитно известие № ********** от
30.03.2021г. с данъчна основа в размер на 1466.89лв. и ДДС в размер на
293.38лв. и кредитно известие № ********** от 30.03.2021г. с данъчна основа в
размер на 2186.40лв. и ДДС в размер на 437.28лв., издадени от
"БУЛМЕТАЛ" АД, които кредитни известия са били включени в дневника за
продажби на "БУЛМЕТАЛ" АД за м. март 2021г. с отрицателен знак, но не
са били отразени в дневника за покупки на „БИЕН МАНЖЕР“ ООД за м. март 2021г., т. е не са били декларирани
в срока по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС – кредитните известия не са били отразени в
дневника за покупки за данъчния период, през който са били издадени, а със
закъснение – в дневника за покупки за м. май 2021г. и подадената
справка-декларация за този период с вх. № 24002437535 от 14.06.2021г. Посочено
е, че несвоевременното отразяване на кредитните известия е довело до определяне
на данъка за възстановяване за данъчен период м. март 2021г. съответно с 293.38лв.
и 437.28 лв. повече съгласно подадената справка-декларация за този период с вх.
№ 24002411463 от 13.04.2021г. Нарушенията са били установени на 01.07.2021г.
при извършване на проверка по възстановяване и прихващане, приключила с АПВ №
П-16002421107199-004-001 от 01.07.2021г.
Старозагорският районен съд е
отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата
материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните доказателства и
установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че макар
деянията формално да осъществяват състава на нарушението по чл.182, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 124, ал.5 от ЗДДС, в случая са налице обстоятелства, обуславящи
определянето на нарушенията като такива с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и съотв. че
са налице предпоставките за квалифицирането им като маловажен случай по см. на
чл. 28 от ЗАНН. С оглед на което на
основание чл. 63, ал. 4
от ЗАНН съдът е отменил наказателното постановление, като „БИЕН
МАНЖЕР“ ООД е предупреден,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
решението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и
при правилно приложение на закона.
Обоснован
е извода на въззивния съд, че в случая за допуснатите от „БИЕН МАНЖЕР“ ООД нарушения, при квалифицираното им като
„маловажен случай,” е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Изложените мотиви, че
установените по делото факти сочат съществуването на смекчаващи обстоятелства,
определящи деянията като такива с по-ниска степен на обществена опасност, изцяло се споделят от настоящата
инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК. Действително за съставомерността на деянието
е без значение с какво закъснение регистрираното по ЗДДС лице „БИЕН МАНЖЕР“ ООД,
е отразило получени от него данъчни документи по чл.112, ал.1, т.2 във вр. с
чл.115, ал.3 от ЗДДС – кредитно
известие № ********** от 30.03.2021г. и кредитно известие № ********** от
30.03.2021г., но срокът, в който е било отстранено нарушението, е от
значение при преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението
спрямо типичните нарушения от този вид. Вярно е че вменените нарушения са формални по
своя характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се
извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и
несъставомерни такива, като значимостта респ. малозначителността на
неблагоприятните последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а
следва да се преценява във всеки конкретен случай. Не може да бъде възприето
като основателно възражението на касационния жалбоподател за неприложимостта на
чл.28 от ЗАНН по отношение на процесните нарушения, обосновано със съображения,
че „нормата на чл.124, ал.5 от ЗДДС е създадена за да дисциплинира задължените
данъчни субекти, като осъществяването на деянието и санкционирането му е
необходимо да се преценява с оглед значимостта на обществените отношения, чието
гарантиране цели законодателя“. Значимостта на охраняваните обществени
отношения са обусловили законодателното разрешение неотразяването на издаден или получен
данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води
до определяне на данъка в по-малък размер, да бъде предвидено като противоправно и
общественоопасно съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.182, ал.1 от ЗДДС, като
регламентираната за това нарушение санкция цели насърчаване на
данъчнозадължените лица в най-кратък срок да коригират размера на дължимия
данък, когато операцията, въз основа на която е извършено приспадане, е
анулирана, за да се осигури точното събиране на данъка, респ. точното
извършване на приспадането му. Това обаче не означава, че с оглед цялостната
характеристика на деянието и дееца и обстоятелствата, относими към извършеното
нарушение, не може да е налице по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на
задължения /нарушения/ от същия вид. Степента на обществена опасност на
конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните
обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. Съгласно
разрешението, дадено с Решение на СЕС от 20.06.2013г.
по дело С-259/12 (Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите — Пловдив срещу „Родопи-M
91" ООД),
„принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация на държава
членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в
националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да
декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък
върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения
срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило
нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви.
Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242
и 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по
спора в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е
отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на
данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря
данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане“. В § 38
от същото Решение
на СЕС от 20.06.2013г. по дело С-259/12 е посочено че санкциите, предвидени за
да гарантират спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за
коригиране на отчетността им след анулирането на фактура, по която са извършили
приспадане, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на целите за
осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на
данъчно облагане. Преюдициалният
въпрос, по който СЕС се е произнесъл, е идентичен с въпроса /от гл.т. на фактите/, поставен за разрешаване пред
националния съд. При съобразяване на задължителната сила на Решение на СЕС от
20.06.2013г. по дело С-259/12 и в контекста на безспорно установеното по
делото, че извършеното със закъснение отразяване на кредитните известия в дневника за
покупки, не се е отразило на правилното събиране на данъка, съотв. закъснението
при направената корекция
от страна на данъчнозадълженото лице на извършено преди това от него
приспадане, основанието за което е отпаднало, по никакъв начин не се свързва с
избягване на данъчно облагане или със заобикаляне на ЗДДС, още по-малко
разкрива белезите на злоупотреба с ДДС, следва извода че не може да се приеме, че
конкретните нарушения рефлектират върху охраняваните със санкционната норма на чл.182,
ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 124, ал.5 от ЗДДС обществени отношения по начин,
непозволяващ приложението на чл.28 от ЗАНН. С оглед установената по делото
фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по §1, т.4 от ДР на ЗАНН,
в случая без съмнение са налице обстоятелства, обуславящи определянето на
деянието с оглед на конкретните обективни и субективни условия като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение
на задължение по чл.124, ал.5 от ЗДДС и съответно като маловажен случай на
административно нарушение. Ето защо обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона въззивният съд на основание чл. 63, ал. 4
от ЗАНН е отменил наказателното постановление и е предупредил „БИЕН
МАНЖЕР“ ООД, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Предвид изложените съображения съдът намира
че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото искането на
ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да
заплати на „БИЕН
МАНЖЕР“ ООД сумата от 960 лева /с ДДС/,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство в касационното производство. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 455 от 28.10.2022г., постановено по АНД № 1803/ 2022г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите да заплати на „БИЕН МАНЖЕР“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Георги Байданов“ № 58,
вх. А, ет.5, ап.37, сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева – разноски за
касационното производство.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.