Р Е Ш Е Н И Е № 67
гр.
Силистра, 21.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
при
участието на секретаря М. Л., като разгледа докладваното от съдията АНД № 45 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр. Силистра,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Н.Ч.
с ЕГН-********** ***, чрез адв. Б. М. ***, срещу Наказателно постановление №
39-0000172, издадено на 12.12.2018 г. от Е. В. А., в качеството му на началник
на Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. С., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 93, ал. 2
от Закона за автомобилните превози (ЗАП) глоба в размер на 500,00 (петстотин)
лева за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
на МТ.
Жалбоподателят преценява
процесното НП като незаконосъобразно. Признава, че не е представил трудов
договор към момента на проверката. Изтъква като причина, че е пропуснал да го
вземе от автомобила, който управлява по принцип. Навеждат се доводи, че с оглед
самопризнанието и липсата на друго нарушение е налице чл. 28 от ЗАНН.
Жалбата е депозирана в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл.
60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на
съдебен контрол.
При редовно призоваване
по делото е постъпило становище за даване ход на делото в отсъствие на
жалбоподателя и защитника. Поддържа се подадената жалба и се моли посоченото в
нея да се вземе предвид от съда. Моли се за отмяна на НП.
За въззиваемата страна - ОО
“Автомобилна администрация” не се явява представител.
Районна прокуратура – С.
при редовно призоваване не изпращат представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ
с оглед събраните и приети доказателства в съдебно заседание, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 14.11.2018 г. актосъставителят
П., инспектор при ОО “АА” – гр. С., както и колегата му свид. Б. Р., инспектор
в същия отдел, изпълнявали задълженията си, спирайки и извършвайки проверка на
преминаващите водачи покрай рампа за обслужване на автомобили на км. 10 +796 м.
по път I-7 С. – Ш. в участъка гр. Д. - гр. С., Р. (на съда е известно, че мястото се
намира в О. С.). Около 12:40 ч. на същата дата свидетелите спрели за проверка
жалбоподателя Ч., който управлявал товарен автомобил от категория N2 „Мерцедес 814“ с регистрационен № ВТ 5064 АК. На предната дясна обзорна
част на автомобила имало поставена табела „Превоз за собствена сметка“. При
извършената проверка било установено, че т.а. е собственост на „Л.“ ООД.
Жалбоподателят представил на свидетелите Заповед № 01 от 14.11.2018 г., с която
работодателят му възлагал да извърши курс Р. – Д. – С. – Р. на 14.11.2018 г. с
вид на товара: алкохол, минерална вода, натурални сокове, кафе и захарни
изделия. Жалбоподателят не представил при проверката трудов договор.
Свидетелите не могат да си спомнят какви обяснения е дал по време на
проверката, но най-често водачите посочвали, че са забравили да вземат
непредставените документи.
Предвид установеното при
проверката актосъставителят съставил и предявил на жалбоподателя АУАН, в който
вписал, че около 12:40 ч. по път I-7 С. – Ш. на км. 10 +796 м. – рампа за обслужване на
автомобили, жалбоподателят извършва превоз на товари (алкохол) за собствена
сметка по маршрут от гр. Д. до гр. С., видно от Заповед № 01 от 14.11.2018 г.,
издадена от „Л.“ ООД и поставена табела с надпис: „Превоз за собствена сметка“ на
предната дясна обзорна част на товарен автомобил от категория N2 „Мерцедес 814“ с регистрационен № ВТ 5064 АК, собственост на „Л.“ ООД,
като в момента на проверката е без трудов договор за назначаване или извлечение
от него. Актосъставителят преценил, че е налице нарушение на задълженията на
водача, посочени в чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 19.08.2008 г. Като
доказателства иззел контролния талон на водача и Заповед № 01 от 14.11.2018 г.
При предявяването жалбоподателя не посочил възражения. Актосъставителят му
обяснил каква е разликата в наказанията по чл. 93, ал. 1 и ал. 2 на ЗАП.
В тридневния срок за възражения
срещу съставения АУАН, в ОО „АА“ било
депозирано обяснение от жалбоподателя ведно с документи, включително Трудов
договор № 367 от 25.07.2016 г., сключен между „Л.“ ООД и жалбоподателя, с който
последния е назначен на длъжност пласьор на стоки. В обяснението жалбоподателят
посочил още, че е забравил копието на трудовия си договор в друг автомобил,
който управлявал по принцип. Като доказателство посочил, че заповедта за
възлагането на курса е от датата на проверката. Представил още 2 бр. заповеди с
дата 15.10.2018 г. - Заповед № 28 от 15.10.2018 г. и Заповед с № 22 от
15.10.2018 г., с които е определен като отговорник съответно на т.а. с рег.
номер ВТ 4941 и товарен автомобил с регистрационен номер ВТ5064АК.
Въз основа на съставения
АУАН и депозираните след проверката документи наказващият орган издал на
12.12.2018 г. и оспорваното Наказателно постановление № 39-0000172, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, налагайки му
административно наказание на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАП) глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева за извършено нарушение
по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ. С оглед депозираното
обяснение и приложения трудов договор било наложено наказание по чл. 93, ал. 2
от ЗАП.
По делото е прието копие
от Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г., подписана от министъра на транспорта,
която доказва компетентността на наказващия орган да издава НП при нарушения,
установени по Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на него.
Горната фактическа
обстановка се установява чрез разпитите на актосъставителя и жалбоподателя,
както и приложените писмени доказателства.
СЪДЪТ
с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с
оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната
законосъобразност на издадените АУАН и НП:
Съдът не установи допускането на
съществени нарушения на правилата по ЗАНН по административнонаказателното
производство. АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени при
спазване на процедурата по ЗАНН от компетентни органи (с оглед приложената
заповед). Актът е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление също е издадено в срока по чл. 52, ал. 1
от ЗАНН.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са
задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Посочени са дата и мястото
на извършване на нарушението, собственото, бащино и фамилно име и възрастта,
точния му адрес и ЕГН на нарушителя, данните за актосъставителя и данните,
визирани в т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8 от чл.
42 от ЗАНН. Налице е фактическо описание
на нарушението, както и на обстоятелствата, при които то е извършено. В
издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и
фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, мястото на извършване
на нарушението, кой е нарушителя, данните
относно актосъставителя,
както и данните, визирани в т. 2,
3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочена е разпоредбата, която
жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложеното наказание.
С оглед материално-правната
законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:
Видно от приетите доказателства,
както в АУАН, така и в НП, е описано едно и също извършено нарушение от
жалбоподателя, което като се имат предвид събраните по делото доказателства е
квалифицирано правилно – нарушение по чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари
за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта. Разпоредбата на чл.
18 от наредбата предвижда, че при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът
представя при поискване от контролните органи следните документи: т. 1. заверено копие на трудовия договор, с
който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на
работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен
договорът, и/или заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на
разположение на лицето по чл. 9. Легалната
дефиниция на превоз на товари за собствена сметка е дадена в §1, т. 4, б. “а”
от ДР на Закона за автомобилните превози, който е възпроизведен в чл. 9 от
Наредба № Н-8/27.06.2008 г. Според тази дефиниция, “Превоз за собствена сметка”
е: а) превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена
дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без
водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари,
товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени
нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него. Съгласно чл. 9 от
Наредба Н-8 на МТ, превоз на товари за собствена сметка е превоз на товари без
заплащане и формиране на печалба, предназначен единствено за собствена дейност
или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без
водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари,
товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени
нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети,
произведени, добити, преработени или поправени от него. В настоящия случай с НП
е прието, че жалбоподателя при извършване на превоза е бил без трудов договор
за назначение или заварено извлечение от
него. Доколкото жалбоподателят действително не е представил трудов договор за
назначение или заварено извлечение от
него при проверката на 14.11.2018 г., действително е налице неспазване на задължението
му, посочено в чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и
реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена
от Министъра на транспорта. Следователно действително жалбоподателя е извършил
административно нарушение. Правилно наказанието е определено по чл. 93, ал. 2
от Закона за автомобилните превози, тъй като трудовия договор не е представен
само в момента на проверката, но такъв принципно е имало, видно от
представените от него документи в тридневния срок след съставянето на акта –
трудов договор и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. .
Съгласно Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са
задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение
за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не
са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган
следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и
тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е
предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при
който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид.
Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на
вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и
значимостта на конкретно увредените отношения. Нарушителят е пласьор на стоки.
Нарушението е формално. Настъпването на вредни последици не е елемент от
неговия състав. По делото не се установи наличието на обстоятелства, поради
който извършеното, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този
вид. Самопризнанието в случая няма никакво процесуално значение.
Обстоятелството, че жалбоподателя е отговорник и на друг автомобил (впрочем
двете заповеди са от една и съща дата) и е забравил в другия копието от
договора си, според настоящия съдебен състав не може да обоснове прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. Както правилно посочи актосъставителя обясненията на водачите
принципно са едни и същи – всички посочват, че са забравили да вземат
документа. Само по себе си обстоятелството, че нарушението е първо, не може да
обоснове приложение на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване всяко нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, включително всяко първо нарушение, на която и да е
императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно
възприемане на идеята на законодателя за този вид деяния. Липсват други
обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като
например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението. В този смисъл не са налице
обстоятелства, които да водят до извод за деяние с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.
Поради това преценката на наказващия орган е правилна - не е налице маловажно деяние
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед справедливостта на
определеното административно наказание: Доколкото законодателят е определил
точния размер на глобата в чл. 93, ал. 2 от закона, наказващият орган и съдът
са лишени от възможността за преценка.
Така мотивиран и на основание чл.
63 от ЗАНН Районен съд - Силистра,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 39-0000172, издадено на 12.12.2018 г. от Е. В. А., в качеството му
на началник на Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. С., с което на Д.Н.Ч.
с ЕГН-********** ***, чрез адв. Б. М. ***, съдебен адрес:***, е наложено административно наказание на основание чл.
93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози глоба в размер на 500,00
(петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 18,
т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г., издадена от министъра на
транспорта.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Силистра в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:................................................
Силвина Йовчева