Решение по дело №66/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

  Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 260466

                                    гр.  Пловдив, 15.12.2021 година

 

                                      В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                           Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното т. д. № 66 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Келлер Ес“ ЕАД с ЕИК *********, седалище- гр. Кюстендил и адрес на управление- ул. „Демокрация“ № 38, Бизнес сграда „Пауталия“, ет. 3, ап. 12, чрез упълномощените процесуални представители адв. Е.Н. и адв. С.С., против „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Витоша” №89 Б, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 15, ал. 3 от Наредба № 2/ 06.02.2006 г. за задължително застраховане на частните съдебни изпълнители във вр. чл. 74, вр. чл.25 от ЗЧСИ. 

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество, наред с „Итали Канстракшън“ ЕООД- в несъстоятелност, е имало качеството на длъжник по изпълнително дело № 20199110400616 по описа на ЧСИ П.Н., с рег. № *** в КЧСИ и район на действие ОС – ***, образувано по молба на взискателя Х. В. М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.01.2019 г. по гр. дело № 195/2014 г. на ОС – Пловдив по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за сумата от 3 230,75 лв., представ-ляваща разноски за първа инстанция, и сумата от 4 000 лв.- разноски за въззивната инстанция. Твърди се, че на 20.06.2019г. е връчена на длъжника ПДИ, която съдържа уведомление за наложена възбрана върху недвижими имоти с идентификатори 56784.518. 892.3.10, 56784.518.892.3.11 и 56784.518.892.3.18, като възбраненото имущество е на стойност над 350 000 лв., т.е. надвишава в пъти вземането, за което е образувано изпълнителното дело, както и уведомление за насрочен опис на същите тези имоти за дата, която попада в срока за доброволно изпълнение. В нарушение на чл. 428, ал. 1 от ГПК на 25.06.2019г. ЧСИ Н. посетила възбранените имоти, запечатала ги и по този начин възпрепятствала възможността наемателите им да ги ползват по силата на сключени с длъжника „Келлер Ес“ ЕАД договори от 03.12.2015г. и 31.08.2017г. и анекси към тях. На 01.07.2019г. ищецът твърди, че е платил цялата сума по предявения изпълнителен лист и е поискал делото да бъде прекратено. На следващия ден взискателят М.е представил нови четири титула, а именно: изпълнителен лист от 27.04.2015г., издаден от САС по т.д. № 4651/2013 г., изпълнителен лист от 06.12.2013 г., издаден от САС по т.д. № 2264/2013 г., изпълнителен лист от 16.08.2011 г., издаден от ПРС по ч.гр.дело № 14572/2011 г. и изпълнителен лист от 16.08.2011 г., издаден от ПРС по ч.гр.дело № 14573/2011 г. Съдебният изпълнител е присъединил вземанията на М. спрямо длъжника „Итали Канстракшън“ ЕООД без да съобрази, че същите не фигурират в Договора за цесия от 04.02.2019 г., с който взискателят ги е придобил от „Сириус Тим“ ЕООД. На 25.07.2019 г. М.е представил още един изпълнителен лист, издаден на 22.11.2013г. от ОС – Кюстендил по в.гр.дело № 574/2013г., като обективираното в него вземане в полза на „Сириус Тим“ ЕООД също не фигурира в гореспоменатия договор за цесия. Твърди се още, че за извършеното присъединяване длъжникът „Келлер Ес“ ЕАД не е бил уведомен. С разпореждане на ЧСИ П.Н. от 04.09.2019 г. изпълнителното производство е било обявено за приключило по отношение на ищцовото дружество и е останало висящо по отношение на длъжника „Итали Канстракшън“ ЕООД. Въпреки това, на 20.09.2019 г. съдебният изпълнител е обявил възбранените имоти за продадени, както следва: имот с идентификатор 56784.518.892.3.10- за сумата от 140 516,88 лв., имот с идентификатор 56784.518.892.3.11- за сумата от 103 103,12 лв., а имот с идентификатор 56784.518.892.3.18- за сумата от 110 718 лв. Разпореждането, с което ЧСИ Н. е оставила без уважение искането на другия длъжник- „Итали Канстракшън“ ЕООД – в несъстоятелност за прекратяване на изпълнението, е било обжалвано пред ОС – Пловдив, като с окончателно решение от 11.11.2019 г. разпореждането е било отменено и са дадени задължителни указания на съдебния изпълнител за постановяване на надлежен акт за прекратяване на изпълнението по отношение и на втория длъжник. На датата на постановяване на съдебното решение ЧСИ е извършил разпределение на постъпилите по делото суми и едва на 14.11.2019 г. Н.е приключила изпълнителното производство и по отношение на „Итали Канстракшън“ ЕООД – в несъстоятелност. Ищецът посочва, че ЧСИ Н. е сключила договор за застраховка на професионалната й отговорност с ответното застрахователно дружество, с период на действие 12.04.2019 г. – 11.04.2020 г., обективиран в полица  № ***/*** г., за застрахователна сума в размер на 900 000 лв. Твърди се, че описаните действия, извършени от ЧСИ Н. в хода на изпълнителното дело, са незаконосъобразни, в нарушение на принципите на изпълнителното производство и разгледани в тяхната цялост и взаимовръзка ангажират професионалната й отговорност, която е застрахована при ответника. Изложено е, че вследствие на незаконното принудително изпълнение дружеството е било лишено от собствеността върху трите си недвижими имота и от ползите от тях- наемна цена. Претърпяната вреда от загубата на имотите ищецът първоначално съизмерва с действителната им стойност към момента на публичната продан. Освен това същият заявява, че е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи –пропуснал е да получи дължимите месечни наемни вноски по сключени договори за наем за тези имоти от 03.12.2015 г. и от 31.08.2017 г., поради това че неговите наематели са били лишени от ползването на имотите за посочените периоди от време. Твърди се и че ищецът не е получил никакви суми от извършените публични продани.

Въз основа на всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД да заплати на „Келлер Ес“ ЕАД застрахователно обезщетение, дължимо по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на дейността на частните съдебни изпълнители”, сключена с полица № *** /***г., за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ- провеждане на незаконосъобразни изпълнителни действия в периода 11.06.2019 г.- 14.11.2019 г. по изп. д. № 20199110400616, както следва: сума в размер на 396 671 лв., съставляваща крайната продажна цена на продадените на публична продан недвижими имоти с идентификатори 56784.518.892.3.10 и 56784.518. 892.3.11 и 56784.518.892.3.18 към датата на обявяване на купувач- 20.09.2019 г. /съгласно допуснато изменение на петитума на исковата молба в СЗ на 28.10.2020г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2019 г. до изплащането й, и сума в общ размер на 3 329 лв., представляваща неполучени от ищеца наемни вноски по договорите за наем на имотите през месеците, в които имотите не са могли да бъдат ползвани от наемателите им, като от нея- сума в размер на 2 709 лв.- за имоти с идентификатори 56784.518.892.3.10 и 56784.518.892.3.11 и сума от 620 лв.- за имот с идентификатор 56784.518.892.3.18, ведно със законната лихва върху главницата от датата на извършване на описите- 25.06.2019 г. до изплащането й. Претендират се разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв. М.М., с който се изразява становище за нередовност на исковата молба и се оспорват изцяло предявените искове по основание и размер. Изложени са подробни съображения защо ответникът счита ищцовите твърдения за недостатъчно конкретизирани. Не се оспорва наличието на валиден застрахователен договор между ЧСИ П.Н. и застрахователното дружество, но се сочи, че в конкретния случай не е настъпила твърдяната вреда в патримониума на ищеца. Поддържа се, че в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят сам е избрал способ за принудително изпълнение – възбрана и опис на недвижими имоти, от което ЧСИ е бил обвързан, тъй като изпълнението не се е провеждало по негова преценка при условията на чл. 18 от ЗЧСИ. След постъпване на оценки на описаните недвижими имоти от вещо лице, както и на информация от НАП относно публични задължения ЧСИ Н. е могла да има реална представа за действителната стойност на възбранените имоти и оттам да установи налице ли е свръхобезпеченост. Тези данни обаче са й станали известни едва на дата 05.07.2019 г., към който момент взискателят М.вече е поискал присъединяване на вземанията по други изпълнителни листове. Публичните задължения на длъжника „Итали Канстракшън“ са били размер на 96 955,70 лв. към 28.06.2019 г., видно от подадената от НАП информация. При условията на евентуалност ответникът твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като последният не е направил възражение за свръхобезпеченост още с получаване на ПДИ. В деня на описа ЧСИ е отчел редовното уведомяване на всички страни и е пристъпил към изпълнение в присъствието на органите на МВР. Представители на длъжниците не са явили, нито предварително са уведомили Н., че недвижимите имоти се ползват от трети лица при условията на действащи договори за наем. Ето защо съдебният изпълнител е ползвал услугите на ключар, за да си осигури достъп, и логично не е назначил за пазач никой от длъжниците, респ. техен представител с цел да се запази състоянието на имуществото до момента на проданта. Изложено е от ответника, че не отговарят на истината ищцовите твърдения, че на 01.07.2019 г. е постъпило плащане на цялата сума по предявения изпълнителен лист и е поискано прекратяване на произ-водството от ищеца. В действителност такова искане е било депозирано едва с молба вх. № 12335/13.09.2019 г., като към този момент производството вече е било прекратено с разпореждане от 04.09.2019 г. В отговора се съдържат подробни разяснения защо Х.М.е титуляр на вземанията по допълнително представените изпълнителни титули, както и че същите фигурират в Договора за цесия. Дори да се приеме, че към дата 01.07.2019 г. е било удовлетворено първоначалното задължение, то срокът по чл. 433, ал. 3 от ГПК все още не е бил изтекъл, за да възникне задължение за ЧСИ да вдигне наложените възбрани, нито е съществувала пречка да продължи процесуалните действия. Освен това вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството пред ЧСИ Н., е бил за разноски, т.е. длъжниците не са солидарни, поради което ЧСИ не е бил длъжен да приеме наличие на пълно изпълнение с плащане от единия длъжник. Въз основа на изложеното, ответната страна поддържа, че производството по принудително изпълнение е водено законосъобразно от ЧСИ П.Н. Оспорва дължимостта на лихвата, тъй като се касае за иск по застраховка, а ищецът не е предявил претенцията си по реда на чл. 380 от КЗ. В процесния случай застрахователят разбира за факта на настъпило застрахователно събитие едва с получаването на препис от исковата молба, а и релевантната дата би била тази на влизане в сила на постановленията за възлагане, а не сочената от ищеца дата на обявяване на купувачите. Най- сетне, ответникът твърди, че е налице проява на груба небрежност от страна на застрахованото лице и се позовава на разпоредбата на пункт 4 и 4.7 от раздел IV на ОУ, както и че са налице предпоставките по пункт 5.2.5 от ОУ във вр. пункт 5.3 от Раздел V. С отговора на исковата молба „ДЗИ – Общо застраховане“ прави искане за конституиране на ЧСИ П.Н., рег. № ***, като трето лице-помагач на страната на ответника.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. Ищецът сочи, че не са налице твърдените неясноти в исковата молба. Излага подробни съобра-жения защо счита, че липсва редовно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99 от ЗЗД и оттам, че прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на „Келлер Ес“ ЕАД. Посочва, че свърхобезпечеността е била очевидна и преди постъпване на оценките, тъй като всеки дееспособен гражданин може да прецени, че цената на три недвижими имота с офис- предназначение, разположени на булевард в центъра на гр. ***, е в пъти по-висока от дълга по делото в размер на 8 184,10 лв. Освен това ЧСИ не е имал право да възбранява имотите за вземане за разноски, при положение че взискател е цесионер, а не кредиторът, провел иска по чл. 135 от ЗЗД. Счита възражението за съпричиняване за неоснователно. Посочва още, че „Келлер Ес“ ЕООД не отговаря със своето имущество за данъчните задължения на „Итали Канстракшън“ ООД – в несъстоятелност. Счита, че всички действия на ЧСИ навеждат на извод за колаборация между Н.и взискателя  с цел неправомерната продажба на имотите дори след плащане изцяло на задължението, с което необходимостта от обезпеченията отпада. Твърди, че задължението, за чието събиране е образувано изп. дело № 616 / 2019 г. по описа на ЧСИ Н., е солидарно, а не както се сочи от ответника разделно. Относно наведената груба небрежност от страна на ЧСИ Н. ищецът посочва, че това обстоятелство, дори да е налице, не  освобождава застрахователя от заплащане на обезщетение към увреденото лице, още повече че в относимото законодателство е установено, че отговорността на застрахователя следва да покрие вредите от всяко виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ и прави възражение за нищожност на т. 4.7 от ОУ по застраховката в частта „или проявена груба небрежност от застрахования, негови работници/служители, представители, съдружници“, на която се позовава „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, а в условията на евентуалност заявява, че подобни уговорки биха се отразили единствено на вътрешните договорни отношения между застраховател и застрахован, но не и по отношение на увреденото лице. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени бележки на адвокат Н. и адвокат С.- пълномощници на дружеството- ищец.

В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от             ГПК е постъпил отговор на допълни-телната искова молба, с който ответникът поддържа твърдението си, че вредата е пряка и непосредствена последица от влязлото в сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 195/2014 г. по описа на ОС – Пловдив, а не от действията на ЧСИ П.Н.. Твърди, че доводите на ищеца относно производството, проведено по чл. 135 ЗЗД, са неотносими, тъй като в процесния случай се касае за частно правоприемство, като договорът за цесия е сключен след влизане в сила на съдебното решение по Павловия иск. Цесионерът е придобил вземанията на „Сириус Тим“ ЕООД с всички обезпечения и привилегии, една от които е да получи удовлетворение от имотите, по отношение на които успешно е проведен искът по чл. 135 от ЗЗД. Посочва още, че солидарността не се предполага, а възниква или по силата на закона, или на основание на договор, какъвто настоящият случай не е. Счита, че доколкото твърденията на ищеца касаят вреди, произтичащи от продажба на възбранените имоти и пропуснати наеми, то ирелевантни се явяват всички събития след тези два момента. Съображения по спора са развити и в писмена защита на адвокат М.- процесуален представител на ответника „ДЗИ- ОЗ” ЕАД.

От конституираното, на основание чл. 219, ал.1 ГПК, трето лице- помагач на страната на ответника - ЧСИ Н. е депозирано писмено становище, с което исковете се оспорват по основание и размер. Описана е в становището хронологията на извършените изпълнителни действия по изп. дело № 616/2019 г., като се поддържа, че производството по принудителното изпълнение е водено законосъобразно. Допълнителни съображения са изложени и в писмена защита на ЧСИ Н..

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По делото не е формиран спор, а и се установява от представената застрахователна полица с №***/*** г., че между ответния застраховател и ЧСИ Н. е сключен договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ”, със срок на действие- *** г.- *** г., включващ периода на образуването и прекратяването на изпълнителното производство, като застраховката покрива отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени на страните, другите участници в изпълнителното производство и/или на трети лица от виновно неизпълнение на неговите задължения като частен съдебен изпълнител.

Видно от приложеното изпълнително дело №616/2019г. по описа на ЧСИ Н., същото е образувано на 11.06.2019 г. по молба с вх. №07565/11.06.2019 г. на взискателя Х.М., подадена чрез адв. П., против длъжниците „Итали Канстракшън” ЕООД в несъстоятелност и „Келлер ЕС” ЕАД и на основание изпълнителен лист от 14.01.2019 г. по гр. д. № 195/2014  г. на ПОС за сума в размер на 3 230,75 лв. - разноски в производството по гр. д. № 195/2014 г. и сума в размер на 4 000 лв.- разноски за въззивното производство по в.гр.д. № 554/2017 г. на ПАС. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил способи за принудително изпълнение за съби-ране на вземането- възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти на длъжника- СОС с идентификатори 56784.518.892.3.18; 56784.518.892.3.11; 56784.518. 892.3.10. 

Към молбата е приложено влязло в сила решение от 09.05.2016 г. на ПОС по гр. д. № 195/2014 г., с което е уважен предявеният от „Сириус Тим” ЕООД против „Итали Канстракшън” ЕООД и „Келлер ЕС” ЕАД иск с правна квалификация чл.135 от ЗЗД, като е прогласена за относително недействителна по отношение на ищеца направата на непарична вноска на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 56784.518.892.3.18; 56784.518.892.3.11 и 56784.518.892.3.10, извършена от „Итали Канстракшън” ЕООД в „Келлер ЕС” ЕАД.

Приложен е към молбата и нотариално заверен договор за покупко- продажба на вземане от 04.02.2019 г., сключен между „Сириус Тим” ЕООД, като цедент, и Х.М., като цесионер, с който дружеството продава своите вземания, установени със съдебни решения по т.д. № 86/2013 г. на ОС- Кюстендил; гр.д. № 595/2012 г. на РС- Кюстендил; гр. д. №594/2012 г. на РС- Кюстендил; гр. д. № 19/2012 г. на ОС- Кюстендил; т. д. № 42/2013г. на ОС- Кюстендил; гр. д. № 197/2012г., ведно с всички неустойки, разноски, привилегии и обезпечения на вземанията, вкл. изтеклите лихви върху тях, както и привилегията по чл.135 ЗЗД по решение по гр.д. № 195/2014 г. на ПОС /раздел II, чл.3/. Представен е също договор за продажба на вземане, сключен между Х.М.и „Орион-2002”ООД, с предмет- вземания на дружеството- цедент спрямо длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД, установени по т. д. № 7/2021 г. на ОС- Кюстендил, гр. д. № 1479/ 2013 г. на РС- Кюстендил, гр. д. № 16/2012 г. на ОС- Кюстендил, заедно с всички неустойки, разноски, привилегии и обезпечения на вземанията.

С разпореждане на ЧСИ от 11.06.2019 г. е образувано изпълнително дело № 616/ 2019г. със страни- взискател Х.М. и длъжници- „Итали Канстракшън” ЕООД в несъстоятелност и „Келлер ЕС” ЕАД, наложена е възбрана и е насрочен на 25.06.2019 г. опис на недвижимите имоти, спрямо които е проведен искът по чл.135 ЗЗД, разпоредено е да се изпрати уведомление до НАП по чл. 191, ал.2 ДОПК и да се извърши имуществено проучване на длъжниците, чрез изискване на справки НАП, МДТ, АВ .

Изпратени са ПДИ до длъжниците, връчени на 20.06.2019 г.- на „Келлер ЕС” ЕАД и на „Итали Канстракшън”ЕООД в несъстоятелност, съотв. на 19.06.2019 г.- на синдика на дружеството, а на последното при условията на чл.50, ал.2 ГПК - на 20.06.2019 г., с които същите са поканени да заплатят задължението по изпълнителното дело, възлизащо на 8 184,10 лв., като от него сумата 7 230,75 лв.- разноски за производството по гр.д. №195/ 2014 г. и 953,35 лв.- такси по ТЗЧСИ.

На 25.06.2019г. е извършен опис на два от горепосочените недвижими имоти, а именно: 56784.518.892.3.11 и 56784.518.892.3.10, като достъп до тях е осигурен посредством техническо лице- ******. Назначен е ***** на имотите- адв. П.- пълномощник на взискателя М.и е насрочена публична продан на същите от 22.07.2019 г. до 22.08.2019 г.

Описът по отношение на имот с идентификатор 56784.518.892.3.18 е пренасрочен за 26.06.2019 г., когато е и извършен, за пазач на този имот е назначен П.К.- ***на „Каме Инженеринг” ЕООД- наемател на имота, който е представил договор за наем от 31.08.2017 г., и е насрочена публична продан на описания имот от 22.07.2019 г. до 22.08.2019 г.

На 01.07.2019г. е постъпило преводно нареждане, удостоверяващо извършено плащане по изпълнителното дело от страна на длъжника „Келлер ЕС” ЕАД на сума в размер на 8 495,10 лв., представляваща сбор на вземането по изпълнителния лист за разноски по гр. д. № 195/2014 г. на ПОС и гр. д. № 554/2017 г. на ПАС  и на определените такси по ТЗЧСИ.

На същата дата е постъпило писмо от КЧСИ с приложена към него жалба вх. №Ж-0274/27.06.2019 г. от длъжника „Келлер ЕС” ЕАД, като е предоставена възможност на ЧСИ да изрази становище по нея.

На 02.07.2019 г. е депозирана молба с вх. №08943/02.07.2019 г. от взискателя, чрез пълномощника- адв. П., с която са представени 4 бр. изпълнителни листове и е поискано присъединяването на вземанията по тях. Изпълнителните листове са издадени по т.д. № 4651/2013 г. по описа на САС; т.д. № 2264/2013 г. на САС; ч.гр.д. № 14572/2011 г. и ч.гр.д. № 14573/2011 г. на ПРС, по които „Итали Канстракшън” ЕООД е осъдено да заплати на „Сириус Тим” ЕООД описаните парични задължения.

С разпореждане от 02.07.2019г., на основание чл.456 от ГПК, ЧСИ е присъединил вземанията по представените изпълнителни листове, за което присъединяване е изпратено съобщение до длъжника „Итали Канстракшън”ЕООД- в несъстоятелност.

На 05.07.2019 г. са изготвени протоколи за оценки на имотите, въз основа на оценителски доклади от 05.07.2021г. за пазарна стойност последните.

На същата дата, с писмо с вх.№ 09151, по изпълнителното дело са постъпили справки от ТД на НАП- ***** за наличие и липса на данъчни задължения на длъжниците, видно от които, задълженията на „Итали Канстракшън” ЕООД възлизат в общ размер на 96 955,70 лв., а „Келлер ЕС” ЕАД- няма задължения.

На 10.07.2019 г. са извършени опис и предаване на движимите вещи, намиращи се имотите, за което е съставен протокол.

На 12.07.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя Х.М.с вх. № 09533, с приложени към нея 4 бр. удостоверения на ЧСИ М., с които се удостоверяват обстоятелствата, че въз основа на изпълнителните листове, приложени към предходната молба, са били образувани изпълнителни дела- № 1661/2011 г., № 1831/2013 г., № 235/2015 г. и № 1660/2011 г. по неин опис, които към дата 11.07. 2019 г. са прекратени.

С разпореждане от 19.07.2019 г. на ЧСИ насрочените публични продани на описаните имоти са пренасрочени, тъй като по делото не са постъпили данъчни оценки на последните.

С молба вх. №10253/25.07.2019г. взискателят М., чрез пълномощника адв. П., е представил изпълнителен лист по в. гр. д. №574/2013 г. на ОС- Кюстендил, видно от който, „Итали Канстракшън” ЕООД е осъдено да заплати на „Сириус Тим” ЕООД сума в размер на 11 520 лв., дължима договор за наем на недвижим имот, сключен на 08.05.2009 г., като е поискал вземането да бъде присъединено. Представено е и удосто-верение от ЧСИ М., удостоверяващо че по изпълнителния лист е образувано на 06.01.2014 г. изп. дело №8/2014 г., което към 11.07.2019 г. е прекратено.

С разпореждане от 25.07.2019 г., на основание чл.456 ГПК, вземането по издадения изпълнителен лист е присъединено по изпълнителното дело.

Насрочена е публична продан на възбранените и описани недвижими имоти, по отношение на които е проведен искът по чл.135 ЗЗД, и е изпратено съобщение на длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД за насрочената публична продан и присъеди-няване на вземането по изпълнителния лист по гр. д. № 574/2013 г.

С разпореждания от 06.08.2019 г. публичната продан на имотите е пренасрочена от 19.08.2019 г. до 19.09.2019 г. и е наредено да се изготви обявление за проданта.

С разпореждане от 04.09.2019 г. изпълнителното производство по отношение на длъжника „Келлер ЕС” ЕАД е приключено, тъй като е постъпило плащане на дълга от дружеството в цялостния му размер, ведно с дължимите такси по изпълнителното произ-водство, като съответно са изплатени дължимите суми на взискателя по делото. Посочено е в разпореждането, че спрямо длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД изпълнителното дело е висящо.

На 13.09.2019 г. са депозирани молби с вх. № 12335 и №12336 от длъжниците, в които е посочено, че поради плащане на задължението и липсата на каквото и да е друго изпълнително основание следва изпълнителното дело да бъде прекратено, а насрочената публична продан- отменена.

На 18.09.2019 г. са постъпили искания от А. М., в качеството му на *** и ***на длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД-в несъстоятелност, както и от „Келлер ЕС” ЕАД за прекратяване или спиране на действията по принудително изпълнение с оплаквания, че след плащане на задължението по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, са присъединени други изпълнителни листове, вземанията по които са погасени по давност; че изпълнението е насочено спрямо имоти, които принадлежат на „Келлер ЕС” ЕАД, и не е възможно да се насочва изпълнение върху тях за други вземания, невключени в предмета на гр. дело №195/2014 г. Исканията, както и горепосочените молби от 13.09. 2019 г. са оставени без уважение от ЧСИ с разпореждане от 18.09.2019 г.

На 08.10.2019 г. по делото е постъпила жалба от ***** на длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД - в несъстоятелност, която след администрирането й е изпратена на ОС- Пловдив.

С решение № 1294/11.11.2019 г., постановено по образуваното гр. д. № 2589/2019 г., съдът е отменил разпореждане на ЧСИ от 18.10.2019 г., с което са оставени без уважение молба с вх. №12336/13.09.2019 г. и искане №12490/18.09.2019 г. на длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД за прекратяване на изпълнителното производство, като делото е върнато на ЧСИ Н. за постановяване на надлежен акт за приключване и прекратяване на изпълнителното производство и против този длъжник.

Решението на ПОС е постъпило по изпълнителното дело с писмо вх. №15235/ 14.11.2019 г. и съобразно дадените указания с разпореждане на ЧСИ производството по делото е приключено и по отношение на длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД. С разпореждане от същата дата е приключено производството и спрямо присъединените за събиране вземания по изпълнителните листове.

Междувременно, по изпълнителното дело е проведена публична продан на процесните имоти, като с постановление от 01.10.2019 г. имот с идентификатор 56784.518. 892.3.10 е възложен на Д. Б. за цена в размер на 140 516,88 лв.; с постановление от 07.10.2019 г. имот с идентификатор 56784.518.892.3.18 е възложен на наддавача Г. Р. за сумата 110 718 лв.; а с постановление от 11.10.2019 г. имот- СОС с идентификатор 56784.518.892.3.11 е възложен на Д. Х. Б. за цена 97 715,23 лв.

На 11.11.2019 г. е изготвено от ЧСИ разпределение, насрочено за предявяване на 15.11.2019г., което, според протокола, изготвен на последното посочената дата, не е предявено, с оглед постановеното от ПОС решение № 1294/11.11.2019 г.

На 19.11.2019г. по делото е постъпила молба от Х.М., с която се представя анекс от 12.11.2019 г. към договора за цесия, сключен на 04.02.2019 г., съдържащ допълнителна индивидуализация на прехвърлените вземания, които се цедират от страна на „Сириус Тим” ЕООД.

С молба на взискателя вх. № 16099/ 27.11.2019 г. същият е поискал от ЧСИ да му бъдат върнати оригиналите на присъединените изпълнителни листове, което е сторено с протокол от същата дата.

На 06.12.2019 г. по изпълнителното дело е постъпило запорно съобщение от ЧСИ Е. Х., рег. №***, с което е наложен запор на всички вземания на длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД- в несъстоятелност в т.ч. и на вземането на длъжника върху сумата, събрана по изпълнително дело №616/2019 г., формирана от продажбата на недви-жимите имоти-  СОС с идентификатори 56784.518.892.3.18; 56784.518.892.3.11; 56784.518. 892. 3.10 до размера задължението, възлизащ общо на 383 972,65 лв. 

На 06.12.2019 г. е изпратено уведомително писмо до ЧСИ Х., във връзка със запорното съобщение, а на 09.12.2019 г. е извършен превод на получената сума от публичните продани на имотите в размер на 354 592 лв. към ЧСИ Х. по изп. дело №1047/2019 г.

В хода на настоящото производство са приети изисканите по реда на чл.192 ГПК от трето неучастващо по делото лице- ЧСИ Е. Х.,*** действие РС- ***, документи по изпълнително дело №1047/2019 г., от които е видно, че делото е образувано въз основа на молба на Х.М., чрез пълномощниците му адв. П. и адв. С., против „Итали Канстракшън” ЕООД- в несъстоятелност за събиране на сумите по приложените изпълнителни титули- сумата 26 500 евро по изпълнителен лист от 28.04.2017 г., издаден по т. д.  № 86/2013 г.; сумата 10 000 евро- по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 14573/2011 г. на ПРС; сумата 40 000 евро по издаден изпълнителен лист от 06.12.2013 г. по т. д. № 2264/2013 г. на САС; сумата 20 000 евро по изпълнителен лист, издаден по т. д. № 4651/ 2013 г. на САС, с което е потвърдено решение на ОС- Кюстендил по т. д. № 42/2013 г.; сумата 11 520 лв.- по изпълнителен лист, издаден въз основа на решение по в. гр. д. № 574/2013 г., с което е потвърдено решение на РС- Кюстендил по гр.д. №197/2012 г. Приложени са към молбата описаните изпълнителни листове, съдебните решения, въз основа на които са издадени, договор за цесия от 04.02.2019 г., както и материали от изпълнително дело №616/ 2019 г.  на ЧСИ Н.

Приети са по делото представените от страна на ответния застраховател решения, постановени по проведените съдебни производства, инициирани от „Сириус Тим” ЕООД против „Итали Канстракшън” ЕООД: решение по гр. д. №86/2013 г. на ОС- Кюстендил, потвърдено с решение от 24.11.2015 г. по в. т. д. №274/2015 г. на САС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по т. д. № 2357/2016 г.; решение по гр. д. №595/2012 г. на РС- Кюстендил, потвърдено с решение по гр. д. №669/2013 г.; решение по гр. д. №197/2012 г. на РС- Кюстендил, потвърдено с решение от 07.11.2013 г. по в. гр. д. №574/2013 г. на ОС- Кюстендил, което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по гр. д. №1145/2014 г.; решение по т. д. №42/2012 г. на КОС, потвърдено с решение №679/03.04.2015 г. по т. д. № 4651/2013 г., последното не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по т. д. №2272/2015 г.;  решение по гр. д. №594/2012 г. на РС- Кюстендил, потвърдено с решение на КОС по в. гр. д. №80/2014 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по т. д. №3291/2014 г.

По делото е приет Договор за наем от 31.08.2017 г., сключен между „Келлер ЕС” ЕАД, като наемодател, и „Каме инженеринг” ЕООД, като наемател, по силата на който дружеството- ищец предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване имот- СОС с идентификатор 56784.518.892.3.18 и предназначение- офис, находящ се в офис- сграда в ***, ***, за сума в размер на 300 лв. месечно /с включен ДДС/, платима до 5-то число на месеца в брой или по банкова сметка. ***.09.2018 г. С анекс №1 към договора, страните са уговорили срокът да бъде продължен до 01.09.2019 г., а наемната цена да бъде променена от 300 лв. с ДДС на 310 лв. с ДДС.

Представен е и договор за наем, сключен на 03.12.2015 г. между „Келлер ЕС” ЕАД, като наемодател, и М. П., като наемател, за отдаване под наем на имоти- СОС с идентификатор 56784.518.892.3.10 и СОС с идентификатор 56784.518.892.3.10, с адрес- ***, ***, за наемна цена от 500 лв. месечно. Страните са подписали и анекси №2, №3 и №4 към договора, с които са продължили срока му, както и са променили дължимата наемна цена -съотв. на 515 лв., 525 лв. и 541,80 лв. с ДДС.

Допусната е хода на производството ССЕ, с вещо лице В.К., от чието основно заключение се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество са осчетоводени приходите от договорите за наем и анексите към тях. В допълнителното заключение на ССЕ е посочено, че издадените фактури за плащанията по договорите за наем са отразени в дневниците за продажби и в справките –декларации на „Келлер ЕС” ЕАД.

По искане на ищеца е допусната и СТЕ, с вещо лице В.Р., за определяне пазарната стойност на поземлените имоти с идентификатори 56784.518.892.3.10; 56784. 518.892.3.11 и 56784.518.892.3.18, спрямо които е насочено принудителното изпълнение по изп. дело №616/2019г. Според заключението, депозирано на 28.09.2020 г. /което се явява неотносимо към спорния предмет, с оглед допуснатото изменение на петитума на исковата молба/, пазарната стойност на първия имот възлиза на 141 960 лв., на втория- 74 750 лв. и на третия-146 240 лв.

Установява се от приетото писмо на КЧСИ с вх. №.271611/ 05.04.2021г., ведно с приложенията към него, че срещу ЧСИ Н. е имало образувани три дисциплинарни производства- по дисц. дело №43/ 2017 г. е постановено решение, с което на ЧСИ е наложено дисциплинарно наказание- порицание; по дисц. дело №9/2018 г.- е отхвърлено искането за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ за извършени нарушения по изпълнителни дела № 487/2017 г., №488/2017 г. и № 521/2017 г.; по дисц. дело №40/ 2020 г. е постановено решение, с което е наложено на ЧСИ дисциплинарно наказание- предупреждение за лишаване от правоспособност за нарушения по изп. дела № 284/2017 г., № 633/2017 г. и   № 634/2017 г.

Представено е писмо от КЧСИ, адресирано до адвокат Н., от което е видно, че по повод подадена жалба от ищцовото дружество с вх. №Ж-0070/23.02.2021г., съдържаща оплаквания за извършени нарушения по изп. д. №616/2019 г. и изп.д. №2/2021г. на ЧСИ Н. и изп. д. №1047/2019 г. на ЧСИ Х., е извършена проверка, при която не констатирани нарушения, като е прието от Съвета на КЧСИ, че няма основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ Н. и ЧСИ Х..

При така установените обстоятелства и събрани доказателства, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно  чл.25, ал.1 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.

Според чл.3 от Наредба № 2 от 06.02.2006 г. за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители, задължителната застраховка на ЧСИ покрива отговорността за причинените на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.

Чл. 13 от Наредбата определя, че застрахователно събитие при застраховка "Профе-сионална отговорност на частен съдебен изпълнител" е извършването на вредоносно действие или вредоносно бездействие.

Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредбата, увреденият, прямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ”.

За ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане обезщетение на пострадалите лица е необходимо да се установи наличието на претърпени вреди от същите и причинната им връзка с противоправното виновно поведение на лицето /ЧСИ/, застраховало професионалната си отговорност по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Професионална отговорност на частен съдебен изпълнител”.

В процесния случай не е спорно, че между „ДЗИ- Общо застраховане” ЕАД и ЧСИ Н. е било налице валидно застрахователно правоотношение по представената застрахователна полица №***/***г. с предмет- задължителна застра-ховка, съгласно чл.25, ал.1 от ЗЧСИ.

Установи се, че пред ЧСИ Н. е образувано изпълнително дело  №616/2019 г. по молба на взискателя М., в качеството на частен правоприемник, на основание договор за цесия от 04.02.2019 г., на кредитора „Сириус Тим” ЕООД, който успешно е провел иск по чл.135 ЗЗД против длъжниците „Итали Канстракшън” ЕООД- в несъстоя-телност и „Келлер ЕС” ЕАД, и въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. №195/ 2014 г. на ПОС за парично вземане в размер на 7 230,75 лв., представляващи присъдени разноски в полза на „Сириус Тим” ЕООД за първоинстанционото производство и въззивната инстанция. По изпълнителното дело принудителното изпълнение е насочено върху недвижимите имоти на „Келлер ЕС” ЕАД- самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 56784.518.892.3.18; 56784.518.892.3.11 и 56784.518.892.3.10, като е извършена публична продан и имотите са възложени на лицата, обявени за купувачи.

Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че е налице начална липса на основание за започване на изпълнително производство в полза на взискателя Х.М., тъй като същият не е легитимен носител на правото на принудително изпълнение.

По аргумент от чл. 426, ал. 1 ГПК, надлежен взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, е това лице, което представя изпълнителния лист и което този лист визира като кредитор. От това правило има изключения, вкл. и уредени в чл. 429 от ГПК хипотези на приемство в изпълнителния лист след издаването му. Според чл. 429, ал.1 ГПК, субективните предели на изпълнителния лист, който е бил издаден в полза на кредитора по изпълнителното основание, се разпростират и върху частните правоприемници, в т.ч. цесионера. Затова, последният е надлежно легитимиран да поиска образуване на изпълнително дело и пристъпване към принудително изпълнение на изпълняемото право с представяне на изпълнителния лист, издаден в полза на кредитора по изпълнителното основание- цедента, като представи на съдебния изпълнител писмените доказателства за частното правоприемство.

В случая вземането, чието изпълнение се търси, е обективирано в изпълнителния лист, издаден по гр. д. №195/2014 г. на ПОС, за сумите: 3 230,75 лв.- разноски по това дело и 4 000 лв.- разноски за въззивното производство по в. гр. д. №554/2017 г. на ПАС, присъдени в полза на ищеца „Сириус Тим” ЕООД. Взискателят основава вземането си на  представения пред ЧСИ договор по чл. 99 от ЗЗД, сключен на 04.02.2019 г., по силата на който „Сириус Тим” ЕООД, като цедент, е прехвърлил на Х.М., в качеството на цесионер, описаните вземания, установени с влезли в сила съдебни решения, ведно с всички разноски, привилегии и обезпечения на вземанията, в т.ч. привилегията по чл.135 ЗЗД, установена с решението по посоченото гр. дело №195/2014 г. на ПОС. Доколкото цесионерът придобива вземането във вида и с характеристиките, които то е имало у предишния кредитор, то върху него преминават и всички предимства, които старият кредитор е притежавал, вкл. възможността да провежда изпълнително производство за удовлетворяване вземанията на този кредитор. Процесното вземане по изпълнителния лист, издаден по гр. д. №195/2014 г., също се ползва от последиците на уважения П. иск, които освен за главницата се разпростират и спрямо всички акцесорни вземания, вкл. разноските в производството по този иск, затова и имотите- предмет на атакуваната сделка могат да послужат за удовлетворяването му. Уважаването на иска по чл.135 ГПК не води до връщане на имуществото в патримониума на длъжника, а само дава възможност кредиторът да упражни правото да удовлетвори вземането си от стойността на прехвърленото имущество, като насочи принудителното изпълнение върху вещта- предмет на увреждащата го сделка. Без значение е, че собствеността върху имота е преминала у приобретателя по сделката, последният следва да търпи последиците от своята недобросъвестност, установена в производството по чл.135 ЗЗД, като няма да може да се противопостави срещу насоченото от кредитора принудително изпълнение.  

Неоснователни са оплакванията на ищеца, свързани с несъобразяване от ЧСИ на изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД. Действително, към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело няма данни цедентът да е съобщил изрично на длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД за прехвърлянето на вземането си. Уведомяването на длъжника обаче не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, същото има значение за това на кого дължи изпълнение длъжникът. Със сключването на договора вземането преминава от цедента към цесионера, като по силата на чл. 429, ал.1 ГПК новият кредитор е легитимиран да претендира изпълнение на цедираното вземане, а съобщаването на цесията е предвидено в закона само като условие за пораждане на действие на цесията и по отношение на длъжника, с оглед охраняване на интересите му. Дори да се приеме, че последният не е надлежно уведомен за цесията, това не означава, че той не дължи вземанията по нея. Вземанията продължават да са дължими, като длъжникът има право да изпълни на цедента и да възрази спрямо цесионера, че е платил на надлежния кредитор.  Дали е удостоверено надлежно пред съдебния изпълнител настъпилото частно правоприемство, чрез действителна сделка по прехвърляне на вземане, е въпрос, който не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетво-рено принудително от съдебния изпълнител, като не се освобождава длъжникът от отговорност за погасяването му. В случай че длъжникът изпълни задължението си чрез съдебния изпълнител в хода на изпълнителния процес, той се освобождава от дълга, удостоверен с изпълнителния лист. Ето защо, достатъчно е уведомяването на длъжника от ЧСИ чрез съответния акт за провежданото от цесионера изпълнение. При образуването на изпълнително производство по искане на цесионер, преценката на ЧСИ се свежда до това- дали взискателят е цесионер и дали вземането - предмет на договора за цесия е вземането по изпълнителния лист, като същият няма право да преценява валидността на договора за прехвърляне на вземане. Следователно, налице са били в случая предвидените в чл.429, ал.1 ГПК предпоставки за извършване на изпълнителни действия в полза на цесионера.

Не се установяват твърденията в исковата молба и за противоправно действие на ЧСИ, изразяващо се в нарушаване на чл. 428, ал. 1 от ГПК, като е наложил възбрана на имотите, поискал е вписването й, извършил е опис на същите тези имоти на дата, която попада в срока за доброволно изпълнение.

Съгласно посочената по-горе разпоредба, съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни задължението си доброволно в двуседмичен срок. Според чл. 449, ал.1 ГПК, когато изпълнението се насочва срещу движима или недвижима вещ, в ПДИ се посочва и денят, в който ще се извърши описът, като той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение, а според ал.2, когато изпълнението се насочва срещу имот, едновременно с изпращането на ПДИ, в която се посочва имотът, СИ изпраща до службата по вписванията за вписване възбрана върху този имот. С оглед цитираните норми, следва да се приеме, че ЧСИ не е допуснал твърдяното нарушение, тъй като в срока за доброволно изпълнение е могъл да извърши както описи на процесните имоти, така и да изпрати искания за вписване на възбрани върху тях, при което извършените от него действия не се явяват противоправни.

Що се отнася до възражението за несъразмерност на предприетите изпълнителни действия спрямо имуществото на „Келлер ЕС” ЕАД и допуснато нарушение от ЧСИ на чл.442а ГПК, следва да се отбележи, че поначало преценката за съразмерност на изпълнителните действия не се обуславя единствено от съпоставката между размера на дълга по изпълнителното дело и стойността на имуществото- предмет на принудителното изпълнение. При извършването на такава преценка СИ следва да съобрази всички установени по делото факти- наличие на вземания на присъединени по право взискатели, вкл. и такива за публични задължения, наличие на други вземания или изпълнителни производства против длъжника, по които взискатели са трети лица, да отчете още процесуалното поведение на длъжника, както и да прецени възможността вземането на кредитора да остане неудовлетворено. Ето защо, необходимо е цялостно изследване на имуществото на длъжника, като при насочване изпълнението върху имот, обременен с тежести в полза на други привилегировани кредитори, се взема предвид и размера на техните вземания, доколкото при осребряването на имуществото те са с право да се удовлетворят от получената цена преди необезпечения кредитор. В този смисъл, ЧСИ не би могъл да констатира предварително очевидно несъответствие между размера на вземането и способа, посочен от взискателя в молбата му за образуване на изпълнително производство, в каквато насока са доводите на ищцовата страна. Видно от данните по изп. д. №616/2019 г., оценителските доклади за стойността на описаните и възбранени имоти са постъпили на 05.07.2019 г., когато ЧСИ вече е присъединил, на основание чл.456 ГПК, вземанията на цесионера по изпълнителните листове, приложени към неговата молба от 02.07.2019г., при което извод „изначална несъразмерност”, каквато се твърди от ищеца, не може да се обоснове.

Неоснователно е и възражението в исковата молба, че всички осъществени действия по образуване и насрочване на действия по принудително изпълнение не са обвързващи длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД в несъстоятелност, тъй като към датата на образуване на изп. дело същият е нямал законен представител, чрез когото да се осъществява уведомяването му и това по чл.50, ал.2 ГПК е било нередовно. Видно е от данните по приложеното изпълнително дело №616/2019г., че уведомяването на дру-жеството- длъжник за изпълнителните действия е станало чрез изпращане на съобщения на вписания в ТР адрес на управление, като с оглед отразеното в куриерската разписка, че на адреса няма такова дружество и не са намерени негови представители, е разпоредено връчването да се счита за редовно при условията на чл.50, ал.2 ГПК. Според правилата за връчване на съдебни книжа на търговци и юридически лица, уредени в чл. 50 ГПК, мястото на връчване е последният посочен в съответния регистър адрес, а ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. В случая няма данни за вписан нов адрес на управление на дружеството в ТР и не се оспорва отразеното в куриерската разписка, че на този адрес няма такова дружество, при което последното следва да се смята за редовно уведомено на осн. чл.50, ал.2 ГПК. Наред с това са връчвани съобщения и на синдика на несъстоятелния длъжник, с оглед на което не би могло да се приеме, че е нарушено правото му на участие в изпълнителното производство.

Съдът преценява като неоснователно и оплакването, свързано с допуснато от ЧСИ нарушение на чл.433, ал.2 ГПК- че същият не е прекратил делото след плащането на дълга от страна на ищеца и незаконосъобразно е присъединил на основание чл. 456 ГПК новите вземания на взискателя.

Не е спорно и се установява от приложеното изпълнително дело, че плащането на дължимата сума по първоначалния изпълнителен лист, издаден по гр. д. №195/2014 г.,  ведно с определените такси по ТЗЧСИ, е направено на 01.07.2019 г. по сметка на ЧСИ, а на следващия ден е депозирана молба от взискателя М.за добавяне на нови изпълнителни титули.

В разпоредбата на чл.433 ГПК изчерпателно са уредени хипотезите, в които се стига до прекратяване на изпълнението. Съгласно ал.2 на посочената норма, изпълни-телното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. При  приключването СИ постановява акт, с който слага край на производството, и след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила СИ вдига служебно всички наложени обезпечителни мерки /чл.433, ал.3 ГПК/. Преди постановяване на крайния акт обаче съдебният изпълнител следва да е превел дължимите суми на взискателя в срока, определен в чл.455, ал.2 ГПК. Този срок е седемдневен и започва да тече от разпределението на събраните суми или от изтичане на срока по чл. 191, ал.5 от ДОПК. Това е и най-късният момент за присъеди-няване на нови кредитори или както е в случая на нови вземания на първоначалния кредитор. Доколкото при наличие на един взискател липсва необходимост от разпре-деление на вземания, то правото за присъединяване може да бъде упражнено само преди момента на насочване на събраната сума за плащане към взискателя по реда на чл. 455, ал. 2 ГПК. Със сумите, внесени по сметката на съдебния изпълнител, същият се разпорежда като издава платежни нареждания по съответната сметка за превод на взискателя и отбелязва погасяването върху изпълнителния лист. Плащането се смята за получено от взискателя не от деня на платежното нареждане, а от получаване или от превеждане на сумата. Само фактът на превеждане на сумата по сметка на взискателя /или друг начин, удостоверяващ получаването на сумата/ дава основание на СИ да извърши отразяване върху изпълнителния титул, че вземането е погасено и да постанови приключване на делото по реда на чл.433, ал.2 ГПК.

При така посочената по-горе правна регламентация и предвид данните по делото, се налага извод, че към датата, на която е подадена молбата за присъединяване на други вземания на същия кредитор, не са били налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство. От една страна, взискателят все още не е бил удовлетворен, тъй като дължимата сума не му е била преведена, а от друга- към тази дата не е била съобщена на съдебния изпълнител информацията за публичните задължения на длъжника, за което е било изпратено съобщение до НАП, съобразно императивните разпоредби на чл.191 ДОПК и чл.458 от ГПК. Съгласно последно посочената разпоредба, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен  на съдебния изпълнител до извършване на разпре-делението, затова СИ в изпълнение на задължението си по чл.458, ал.2 от ГПК изпраща съобщения на НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

Според чл. 456, ал.1 от ГПК, през всяко време на изпълнението, докато разпреде-лението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник. Следователно, правото на присъединяване предполага неприключило или непрекратено производство и наличието на изпълнителни титули по отношение на длъжника по изпълнението.

Доколкото в случая не са били налице основания за приключване на изпълни-телното дело към 01.07.2019г., то следва да се приеме, че правото на взискателя за присъединяване на новите вземания е упражнено в срока по чл. 455, ал. 2 ГПК.

С молба вх. № 08943/02.07.2019 г., подадена от взискателя М., същият е поискал присъединяването на вземанията по 4 бр. изпълнителни листове, а именно:  сумата 20 000 евро, дължима от „Итали Канстракшън” ЕООД на „Сириус Тим” ЕООД по договор за паричен заем от 02.10.2009 г.- изпълнителен лист от 27.05.2015г. по т. д. №4651/2013 г. по описа на САС; сумата 40 000 евро- по изпълнителен лист от 06.12.2013 г. по т. д. № 2264/2013 г. на САС; сумата 26 500 евро- главница, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2011 г.- по изпълнителен лист от 16.08.2011 г. по ч. гр. д. № 14572/2011 г.; сумата 10 000 евро- главница, произтичаща от запис на заповед от 03.04.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2011 г. до изплащането й- изпълнителен лист от 16.08.2011 г. по ч.гр.д. № 14573/2011 г.

Впоследствие с молба вх. №10253/25.07.2019 г. взискателят е поискал и присъеди-няване на вземането по изпълнителен лист по в. гр. д. №574/2013 г. на ОС- Кюстендил за сумата от 11 520 лв.- дължима по договор за наем на недвижими имот от 08.05.2009 г. и представляваща сбор на неплатените от наемателя месечни наеми за периода от 08.05.2009 г. до 08.05.2011 г., всеки в размер на 480 лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от  04.10.2011. до окончателното погасяване на вземането.

Не се обосновава от данните по делото оплакването на ищеца, че обективираните в изпълнителните листове вземания не фигурират в договора за цесия от 04.02.2019г. В последния са описани, като прехвърлени от „Сириус Тим” ЕООД на Х.М., вземания, установени с влезли в сила решения по: т. д. № 86/2013 г. на ОС- Кюстендил- за сумата 26 500 евро, дължима по договор за заем от 24.04.2008 г.; гр. д. №595/2012 г. на РС- Кюстендил- за сумата 10 000 евро, дължима по запис на заповед от 03.04.2009 г.; гр. д. №19/2012 г. на ОС- Кюстендил, по което е издаден изпълнителен лист на 06.12.2013 г. за сумата 40 000 евро по договор за заем от 09.09.2009 г.; т. д. № 42/2013 г. на ОС- Кюстендил- за сумата 20 000 евро, дължима по договор за паричен заем от 02.10.2009 г., гр. д. №197/2012 г.- за сумата от 11 520 лв., дължими по договор за наем на недвижим имот от 08.05.2009 г.

Действително, в представеното решение от 11.11.2019 г., постановено по гр. д. №2589/2019 г. на ПОС, е изведен извод в противна насока, но доколкото съдът не е обвързан от решението по чл. 435 ГПК, то дължи самостоятелна преценка по отношение на наведените обстоятелства от значение за отговорността на ЧСИ. При сравняване на вземанията по изпълнителните листове и прехвърлените такива, индивидуализирани по основание и размер в договора за цесия от 04.02.2019г., се установява, че същите съвпадат. Единствената констатирана разлика е в номерата на посочените дела, по които са издадени изпълнителните листове, и това е по причина, че съдебните производства са се развили пред няколко съдебни инстанции /видно и от приетите по настоящото дело съдебни решения/. В тази връзка следва да се отбележи още, че от мотивната част на решението по гр. д. №195/2014 г. на ПОС, с което е уважен предявеният от „Сириус Тим” ЕОД против длъжниците по изпълнителното дело иск по чл.135 ЗЗД, е видно, че съдът е приел за установено качеството на кредитор на ищеца по отношение на първия ответник за следните вземания /впоследствие съдебно признати и прехвърлени с договора за цесия/- 26 500 евро по договор за заем от 24.04.2008 г.; 5000 евро по договор за заем от 16.03.2009 г.; 10 000 евро по договор за заем от 03.04.2009 г.; 40 000 евро по договор за заем от 09.09.2009 г.; 20 000 евро по договор за заем от 02.10.2009 г.; 11 520 лв. по договор за наем от 08.05.2009 г. Посочено е също в решението, че образуваните съдебни производства по исковете на „Сириус Тим“ ЕООД срещу „Итали Канстракшън“ ЕООД - т.д. №42/2012г., т.д. №86/2013г. и т.д. №19/2012г. за сумите съотв. 20 000 евро; 26 500 евро и 40 000 евро не са приключили с влезли в сила решения преди датата на приключване на устните състезания по коментираното дело, при което представените актове по тях не  биха могли да бъдат зачетени. По отношение на вземането за сумата 11 520 лв., дължима по договор за наем от 08.05.2009 г., съдът е приел, че ищецът е установил качеството си на кредитор въз основа на представен изпълнителен лист по гр.д. №197/2012г. на РС- Кюстендил. С оглед на това и предвид извършената съпоставка между вземанията по договора за цесия и по издадените изпълнителни листове, се налага извод, че ЧСИ законосъобразно е присъединил, на основание чл.456 от ГПК, и вземанията по приложените към молбата от 02.07.2019 г. изпълнителни листове по висящото изпълнително производство срещу длъжника по първоначалния изпълнителен титул преди насочване на постъпилите суми за плащане. При прибавянето на вземанията към вече образуваното производство длъжникът „Итали Канстракшън” ЕООД- в несъстоятелност е уведомен за увеличения размер на дълга и производството е могло да продължи за събиране на присъединените парични вземания чрез провеждане на предприетите изпълнителни действия по отношение на имуществото- предмет на решението по чл.135 ЗЗД. Тук следва да се отбележи и че съдът не споделя доводите в исковата молба относно наличието на солидарност на дълга за разноски, присъдени в полза на „Сириус Тим”ЕООД по гр.д. №195/2014г. Безспорно, солидарна отговорност възниква по силата на закона или по договаряне. Отговорността за съдебни разноски, уредена от процесуалния закон /чл.78 от ГПК/, е обективна, невиновна и не е предвидена солидарност на правнозадължените по същата лица. Видно от решението, постановено по гр. д. №195/2014 г., ответниците „Итали Канстракшън” ЕООД и „Келлер ЕС” ЕАД са осъдени да заплатят на ищеца общо разноски в определения размер. Доколкото липсва изрично посочване в диспозитива на решението и в издадения въз основа на него изпълнителен лист, че осъждането на длъжниците е при условията на солидарност, то те отговарят разделно за разноските, като всеки отговаря самостоятелно за съответната припадаща му се част от тях и ЧСИ няма правомощия да извършва тълкуване на волята на съда. Дори да се приеме погасителния ефект на плащането от страна на „Келлер ЕС” ЕАД по отношение на целия размер на вземането /макар да не е направено изрично изявление от ищеца, че плаща задължението и на другия длъжник/, това не променя направения вече извод, че към датата на постъпване на сумата по сметката на ЧСИ не е било налице основание за прекратяване на принудителното изпълнение по чл.433, ал.2 ГПК.

Неоснователни се явяват и твърденията на ищеца, свързани с извършено от ЧСИ Н. нарушение на нормата на чл.638 ТЗ. Позовавайки на чл. 638, ал.4 ТЗ, според който, подлежат на прекратяване изпълнителни производства, вземанията по които са приети в производството по несъстоятелност, ищецът поддържа, че е налице липса на основание за образуване на изпълнително производство.

Няма спор между страните, че преди образуването на процесното изпълнително производство е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД. При извършена служебна справка в ТР, а видно и от приложените по изп. дело определения по т. д. №30/2015 г. на ОС- Кюстендил и списъци на приети и неприети вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Итали Канстракшън” ЕООД, в списъка на приети вземания на дружеството са включени следните вземания на „Сириус Тим” ЕООД: главница в размер на 51 830 лв., дължима по договор за заем от 24.04.2008 г., присъдена с влязло в сила решение по т. д. №86/2013 г.; вземане по договор за заем от 16.03.2009 г. и издаден изпълнителен лист от 10.02.2014 г. за сума в размер на 9 870 лв.; вземане по договор за заем от 03.04.2009 г. и издаден изпълнителен лист по гр. д. №594/2012г. на КРС за сума в размер на 19 559 лв.; вземане в размер на 78 234 лв. по договор за заем от 09.09.2009 г. и издаден изпълнителен лист от 06.12.2013 г.; вземане по договор за заем от 02.10.2009 г., присъдено с влязло в сила решение по гр. д. №42/ 2012 г. на КОС, в размер на 39 117лв.; вземане в размер на 11 520 лв. по договор за наем от 08.05.209г. и издаден изпълнителен лист от 21.11.2013 г., ведно с лихви върху горните главници и разноски във връзка с водените дела.

Образуваното изпълнително дело след откриване производството по несъстоятел-ност на длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД, въз основа на първоначалния изпълни-телен титул, е за вземане, което, както се посочи по-горе, се ползва от последиците на уважения иск по чл. 135 ЗЗД- разноските в производството по проведения Павлов иск, присъдени в полза на „Сириус Тим” ЕООД. Поради уважаването на иска, е било възможно и насочване на изпълнението по отношение на процесните имоти, които в резултат на атакуваната разпоредителна сделка са преминали в патримониума на договарялото с длъжника „Итали Канстракшън” ЕООД трето лице- „Келлер ЕС” ЕАД и то е следвало да търпи принудителното изпълнение върху неговите вещи. Неоснователно е твърдението на ищеца, че няма основание да се предприемат изпълнителни действия срещу длъжника - в несъстоятелност. В конкретният случай разпоредбата на чл. 638, ал.1 ТЗ е неприложима, тъй като с откриването на производство по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Имущество-то, срещу което се извършват изпълнителни действия по коментираното изпълнително дело, не попада в масата на несъстоятелността, тъй като то не е собственост на несъстоятелния длъжник, а на третото лице. При това положение не съществува процесуална пречка за ЧСИ да образува изпълнително дело и предприеме принудителни изпълнителни действия срещу имуществото на „Келлер ЕС” ЕАД, макар основният длъжник да се намира в производство по несъстоятелност и вземанията са приети и включени в списъка на предявените вземанията от съда по несъстоятелността, предвид обезпечаването им с имущество на трето лице /с оглед обезпечителния характер на иска по чл.135 ЗЗД/.

С оглед изложеното, съдът намира, че не се установи от ищеца, чрез пълно и главно доказване, ЧСИ да е извършил твърдените противоправни действия и бездействия при осъществяване на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 616/2019 г. При това положение e безпредметно да се обсъждат събраните доказателства по повод сочените от ищеца вреди и техния размер. Доколкото липсва елемент на фактическия състав на деликта, то не са налице основания за ангажиране отговорността на ответния застраховател по застраховка „Професионална отговорност на частен съдебен изпълни-тел”. Ето защо, предявените от ищеца искове за обезщетяване на имуществени вреди следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати разноски на ответника, които, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото, възлизат в общ размер на 11 505 лв., като от тях 11 436 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС /фактура №221/ 02.03.3030г./ и 69 лв.- платена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и преписи от съд. актове.

Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                      Р      Е      Ш      И :

 

 ОТХВЪРЛЯ предявените от „Келлер ЕС“ ЕАД с ЕИК *********, седалище- гр. Кюстендил и адрес на управление- ул. „Демокрация“ № 38, Бизнес сграда „Пауталия“, ет. 3, ап. 12, против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Витоша” №89 Б, искове за осъждането на ответника да заплати застрахователно обезщетение, дължимо по задължителна застраховка „Професионална отговорност на частен съдебен изпълнител”, сключена с полица № *** /***г., за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени от застрахователно събитие- виновно неизпълнение на задълженията на ЧСИ П.Н., с рег. № *** в КЧСИ и район на действие ОС- ***- провеждане на незаконосъобразни изпълнителни действия в периода 11.06.2019 г.- 14.11.2019 г. по изпълнително дело № 20199110400616, а именно: сума в размер на 396 671 лв., съставляваща крайната продажна цена на незаконно продадените на публична продан недвижими имоти на ищеца- СОС с идентификатори 56784.518.892.3.10, 56784.518.892.3.11 и 56784.518.892.3.18 към датата на обявяване на купувач- 20.09.2019 г.; сума в общ размер на 3 329 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, представляващи неполучени от ищеца дължими месечни наемни вноски по договори за наем на горепосочените имоти през месеците, в които имотите не са могли да бъдат ползвани от наемателите им, като от тази сума- сума в размер на 2 709 лв.- пропуснати ползи от наеми по договор от 03.12.2015г. и анекси към него за имоти с идентификатори 56784.518. 892.3.10 и 56784.518.892.3.11 и сума от 620 лв.- пропуснати ползи от наеми по договор от 31.08.2017 г. и анекс към него от 22.08.2018 г.- за имот с идентификатор 56784.518. 892.3.18.

ОСЪЖДА „Келлер ЕС“ ЕАД с ЕИК *********, седалище- гр. Кюстендил и адрес на управление- ул. „Демокрация“ № 38, Бизнес сграда „Пауталия“, ет. 3, ап. 12, да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Витоша” №89 Б, сума в размер на 11 505 /единадесет хиляди петстотин и пет/лв. - разноски за производството.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника- ЧСИ П.Н., с рег. № *** в КЧСИ и район на действие ОС – ***.

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.

 

Съдия: