Решение по дело №174/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  20.ІХ.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесети август, две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                                       Председател: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване  на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

В исковата молба се твърди, че на 27.І.2014г.  в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, от ответника Д.С.Г., бил издаден Запис на заповед за сумата от 2 332.64лв., който бил с падеж на 24.ІХ.2014г., и сумата по него не била изплатена. Този Запис на заповед бил прехвърлен с джиро от „Изи Асет Мениджмънт” АД на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ...., като в оригинал  се намирал приложен по ч.гр.д. 236/2017г. по описа на Районен съд – Харманли.

Сочи се , че „Джиро”-то е специален способ за заместване на един носител на инкорпорираното в ценната книга субективно право с друг. То било формално волеизявление на кредитора по ефекта и се извършва с писмена бележка върху менителничния ефект или върху прикрепен към него допълнителен лист. В настоящият случай върху гърба на записа на заповед било отбелязана датата, от която „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ...., джиросва всички права по записа на заповед в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, като бил положен подпис от името на джиранта. Джирото било извършено в законоустановената форма и ред и по-родило целеният правен ефект.

Твърди се , че в качеството си на кредитор по процесния запис на заповед за ищцовото дружество, възникнал правен интерес от входиране на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу  ответника Г. за заплащане на сумата по записа на заповед от 27.І.2014г. с падеж на 24.ІХ.2014г. определен съгласно предоставената законова възможност в чл. 537 вр. чл. 486 ал.1 т.1 ТЗ.

Сочи се , че по подадено заявление до Районен съд - Харманли въз основа на посочения запис на заповед за процесната сума, въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. №236/2017 г. по описа на Районен съд - Харманли. Съдът след като проверил, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника Г. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.І. 2014г. и Изпълнителен лист от 26.І.2017г. за претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата от 42.58лв. - държавна такса и 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се , че въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, било образувано изпълнително дело № 296/2017 г. по описа на ЧСИ З. З., peг. № ... с район на действие ОС - Хасково срещу Д.С.Г..

От постъпилото по ч.гр.дело № 236/2017 г. по описа на Районен съд- Харманли, уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК, представляващо част от изп. дело № 1296/ 2017г. по описа на ЧСИ З. З.,  се установявало , че длъжника не е намерен на установените в изпълнителното производство адреси и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК му била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в кантората на съдебния изпълнител да получи книжата по делото. Това от своя страна, обусловило  правния ни интерес от депозирането  на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отно-шение на Д.С.Г. ЕГН **********, с адрес: *** *** № , вх..., ет..., ап...., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ...., сума в размер на 2 332.64лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Претендира се присъждане на разноските направени  по исковото и заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответника Д.С.Г. е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Сочи се , че с исковата молба не е представено дори копие на запис на заповед, за да може ответника да прецени дали действително е издател на документа, тъй като нямал спомен да е подписвал запис на заповед в полза на „Изи Асет Мениджъмнт” АД, ЕИК ..... 

Твърди се , че на датата, на която се твърди, че е издаден записът на заповед -27.І.2014г., ответника е подписал Договор за паричен заем № 1998981, по който „Изи Асет Мениджъмнт” АД, ЕИК .... е заемодател. Общият размер  на плащанията по този договор бил 2 332.64лв, а срокът за погасяване на заема - 24.ІХ. 2014г. Съгласно чл. 9 от договора за заем „Страните се съгласяват изпълнението на задълженията за заплащане на всичко дължимо по договора за паричен заем, включително и заплащане на разходите по чл. 30 от Общите условия да бъдат обезпечение от Заемателя чрез издаването на запис на заповед.”

С отговора е изразено становището че доколкото датата на издаване, дължимата сума, падежа и кредитора по записа на заповед съвпадат с тези от визирания договор за паричен заем № 1998981 от 27.І.2014г., то ако записът на заповед е действително издаден от ответника, то той служи като обезпечение на вземанията на заемодателя „Изи Асет Мениджъмнт” АД, ЕИК ...., по съществуващо между тях  каузално правоотношение - Договор за паричен заем № 1998981 от 27.І.2014г.

Сочи се , че според задължителните указания в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 14.VІ.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да прецени връзката между породеното от договора за паричен заем правоотношение и записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. В настоящия случай, записът на заповед ( ако е издаден от ответника ) бил издаден на основание чл. 9 от Договор за паричен заем № 1998981 от 27.І.2014г., който ответника счита за нищожен  като излага подробни съображения .

С отговора е направено и възражение за погасяване на задължението по давност.

Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, недоказан и погасен по давност.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните  прие за установено следното:

 

Искът е допустим. Подаден е в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Не се спори, а и от приобщените по делото доказателства, представени от ищеца и неоспорени от ответника  се установява , че на 27.І.2014г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, като заемодател и ответника Г., като Заемател, е сключен договор за паричен заем № 1998981. По силата на този договор заемодателят се е задължил да предостави на ответника парична сума в размер на 1 300.00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита – по ред и условията уредени в  Договора.

Не се спори , че на 01.ХІ.2014г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.ХІ.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 1998981/ 27.І.2014г.,  е било прехвърлено в собственост на дружеството ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Безспорно е , че ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ...., е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ....

 

По делото е изготвена и приобщена като доказателство съдебно счетоводна експертиза която установява: размера на заеманата сума, договорените лихви , извършени плащания и др.

По делото ищецът не представи доказателства за надлежно уведомяване на длъжника, че задължението му е прехвърлено нито по реда на сключения договор за прехвърляне на задължения, нито по реда на ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал.4 от ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията и това уведомление има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на негово задължение, т.е., срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало между длъжника и стария кредитор по повод техни правоотношения, то напълно логично законодателят е въвел изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от стария кредитор. Само чрез едно такова уведомление от стария кредитор до длъжника ще може последният да узнае спрямо кое лице е длъжник, т.е., кое е лицето, легитимирано да търси това задължение, съответно от кой момент. В този смисъл съдебната практика приема, че само съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/ е правно релевантно за момента на уведомяването на длъжника и от този момент  настъпват очакваните правни последици. Казаното пък налага извода, че съобщението,  извършено от цесионера /новия кредитор/ не може да породи тези правни последици. А в настоящия казус липсва дори и такова, въпреки договореното между цедента и цесионера.

От представеното и прието като доказателство „Известие за доставяне”,  от „Български пощи ” ЕАД- заверено като препис ксерокопие, според настоящия състав на съда не може да се направи обоснован извод , че длъжника – ответника по делото е бил надлежно  уведомен за сключения между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ищцовото дружество договор за цесия. Видно от „Известие за доставяне”, то е оформено като „преместен” .

В изложения смисъл съдът намира, че ищецът в настоящото производство не доказа по несъмнен начин вземането си срещу ответницата, т.е., не успя по пътя на пълното и главно доказване да установи основателността на своя иск, поради което същият ще следва да се отхвърли.               

С оглед изхода на делото, на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски  в размер на 300лв. адвокатски хонорар съгласно представения списък за  разноски по чл. 80 от ГПК .

Водим от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,  ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.” .... “ № ..., представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д., чрез пълномощника П.Б. - юрисконсулт против  Д.С.Г.  ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че последния в дължи сумата от 2 332.64лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, които суми са присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 236/2017г. по описа на Районен съд- Харманли, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,  ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.” ... “ № ..., представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д., да заплати на  Д. С.Г.  ЕГН ********** ***,  сумата от 300лв. – разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                             Районен съдия: ........................