№ 15565
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Д. К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110122442 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на от „С“ АД, ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление - гр. С, представлявано поотделно от ........ – изпълнителен директор и
...... – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт ........ против В. М. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С
Ищецът твърди, че с ответника се намира в облигационни отношения, свързани с
предоставянето на ВиК услуги за имота на ответника, свързани с предоставянето на В и К
услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно, имот с адрес: гр. С Сочи се,
че клиентският номер, отнасящ се за имота е **********, а към него, за задълженията,
предмет на заповедното производство, в базата данни на дружеството е създадена договорна
(съдебна) сметка **********. Твърди се, че доставката на вода – питейна и ползването на
водоснабдителни и канализационни услуги, между страните е по силата на Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С” АД”, одобрени от
КЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, общодостъпни на интернет страницата на
дружеството http://www.sofiyskavoda.bg. Твърди се, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги за имота, като съобразно Общите условия, е бил длъжен да
заплаща дължимите суми за ползваните от него ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране. Твърди се, че ищецът претендира процесните задължения от ответника,
предвид факта, че за процесния имот има създадена партида с клиентски номер **********
и титуляр В. М. С., на основание информационен лист с данни на ответника и собствеността
му върху имота (нотариален акт № 26, том I рег. № 7046, дело № 25 / 2008 г.), отразен
1
фабричен номер на водомер за студена вода и положен подпис на лицето. Сочи се, че тъй
като при първи отчет не е осигурен достъп, фактурирането на потреблението за имота се
извършва на база. Сочи се, че в база данни на дружеството е отразено, че при посещение на
ответника в Център за обслужване на клиенти на 08.07.2019 г. същият заявява, че не е
доволен от този начин на фактуриране, както и че водомерите в имота му са от 2008 г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за плащане, поради което ищецът
сочи, че в провело се заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК - със заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл.410 от ГПК от СРС по ч.гр.дело
№ 25538/2021 година по описан СРС срещу ответника е била издадена заповед за
изпълнение с разпореждане да заплати на „С“ АД посочените в заповедта суми. При горното
се иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено в правоотношенията
между „С“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано
поотделно от ........ – изпълнителен директор и ...... – изпълнителен директор, чрез
юрисконсулт ........ и В. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С че съществува вземане на „С“
АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано поотделно от
........ – изпълнителен директор и ...... – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт ........ и В.
М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Сдължи на „С“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление - гр. С, представлявано поотделно от ........ – изпълнителен директор и ...... –
изпълнителен директор, чрез юрисконсулт ........ сумите, за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1736/14.6.21021 година, издадена
по ч.гр.дело № 25538/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от
2476,53 лв., от които - 1869,88 лв. главница за периода 06.03.2012 - 01.01.2021 г., ведно със
сумата от 606,65 лв. - мораторна лихва за забава на дължимите суми за периода 06.04.2012 -
01.01.2021 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 7.5.2021 година до окончателното изплащане на задълженията. Прави се искане за
присъждане на разноски за ищеца.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковата претенция се
оспорва по основание и размер, като се заявява и възражение за настъпила в полза на
ответника погасителна давност, с твърдения, че претенцията е за периодични плащания. С
отговора на исковата молба се твърди, че съгласно общите условия на „С" АД обаче, в чл. 21,
ал. 1, т. 2 е регламентирано, че изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора, като за питейно-
битовите нужди, това става на всяко тримесечие. Сочи се, че в исковата си молба ищецът не
посочва нито какъв е отчетния период, който е прилагал, няма разбивка по месеци на
съответните задължения във връзка с предоставените ВиК услуги, нито точно за кои месеци,
какъв вид лихва и в какъв размер тече. Твърди се, че претенцията не е конкретизирана и в
следствие на това е и неясна. С отговора на исковата молба, ответникът твърди, че не е
получавал каквито и да било бележки, уведомления, фактури, съобщения относно
претендираните към него суми в исковата молба. Твърди се, че жилището, на практика е
било необитаемо през процесния период, следователно не е налице предоставяна услуга за
каквато се претендира плащане от страна на ищеца. Твърди се от ответника, че отказът на
2
потребителя да осигури достъп за извършване на отчитането на потребената вода се
удостоверява с изричен протокол, какъвто в случая не е налице. Оспорват се с отговора на
исковата молба – представените от ищеца „6 броя карнети“ – твърди се, че не е ясно от кого
и в качеството му на какъв са съставени, не са подписани, липсва и печат. Ответникът
заявява и възражение за изтекла погасителна давност на претендираните към ответника в
исковата молба вземания за периода от 06.03.2012 г. до 31.08.2018 г. включително. При
горното се иска от съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Ищецът е редовно призован за открито съдебно заседание, но не се явява и не се
представлява, а ответникът е представляван от процесуалния си представител, който оспорва
предявения иск и моли за неговото отхвърляне.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, както е прието
заключението по допуснатата и назначена комплексна съдебно – техническа и счетоводна
експертиза, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една
страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното
от фактическа страна:
Като доказателство по делото е представен информационен лист за открита партида от
страна на В. М. С., в качеството си на собственик на апартамент 11, находящ се на адрес .....,
като в него е посочено, е в апартамента има един брой студени водомери. Представено е
извлечение от Агенция по вписванията по партидата на ищец, от което се установява, че на
10.06.2008 г. В. М. С. и Са са закупили ап. 11, находящ се в гр. С.
По делото е приета комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена.
От съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е доставял ВиК услуги
до процесния имот, както и е в процесния имот липсват индивидуални измервателни уреди
/водомери, отговарящи на нормативните изисквания. За процесния обект, начисления обем
за доставяните ВиК услуги за процесния период от 06.03. 2012 година до 01.01.2021 година
са начислени суми на „база" за 1 ползвател, поради липсата на индивидуални измервателни
уреди /водомери. Общото количество начислена вода за процесния период 06.03. 2012
година до 01.01.2021 година се равнява на е 1 045, 545 куб.м. и 22,16 куб.м. от „общ
водомер" или общо 1067,705 куб.м. Установява се, че за периода 01.02.2023 г. до 02.12.2020 г.
начислената главница е доставени ВиК услуги е в размер на 1869,88 лв., а начислената лихва
за забава 606,65 лв. Начислените суми са остойностени по действащите цени, определени от
КЕВР за съответния период.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, които са
безпротиворечиви и съдът кредитира изцяло.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
По допустимостта:
3
Предявеният иск е допустим, доколкото страните разполагат с процесуална
легитимация, искът е предявен пред родово и местно компетентен съд като е спазен срока
по чл. 415 ГПК.
По основателността
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация
чл.422 от ГПК във връзка с чл. 327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318, ал.1 от
същия и чл. 422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, че ответникът има качеството потребител, както и с оглед възраженията на
ответника за ищеца е доказателствената тежест да установи, в условията на пълно главно
доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал достъп и е потребил реално
твърдяната от ищеца услуга – доставка и продажбата им – по количество и качество, както и
по цена на претенцията, като докаже и претендирания размер на сумата като главница и
лихва за твърдяното ползване на ВиК услуги. В този смисъл ищецът следва да докаже:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК
услуги – за доставка на питейна вода по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да
ги получи и да заплати уговорената продажна цена, продавачът да е доставил ВиК услуги –
за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на
отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.
Налице е законовоустановена дефиниция на това кои лица са потребители на ВиК
услуги. Така, според § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните
услуги потребители на водоснабдителните и канализационните (Ви К) услуги по чл. 1, ал. 1
от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят Ви К услуги, респ. юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост /б. "б. "/. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи - потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.
1/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т. 2/; собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение /т. 3/.
Съгласно чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на
"С АД качество "потребител на ВиК услуги имат физическите лица - собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят Ви К услуги. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ОУ
4
потребител може да бъде и наемателят, за който се предоставят Ви К услуги, като в този
случай собственикът или ползвателят се задължат солидарно с подписване на декларация-
съгласие.
От представеното по делото извлечение от Агенция по вписванията безспорно се
установява, че ищецът е придобил процесния имот на 10.06.2008 г. въз основа на договор за
покупко-продажба, но той е придобил същият заедно с Са. По делото не е представено
доказателство в какви отношения са се намирали ответникът и Са, с оглед на което съдът
приема, че двамата са придобили имотът в условията на разделност. В случай, че същата е
имала качеството на съпруга на ответника двамата биха били солидарно отговорни, но
доколкото не са представени доказателства в тази насока, а ищецът следва да докаже, че
ответникът дължи процесните суми, то следва да се приеме, че двамата приобретатели на
имота отговарят в условията на разделност при квоти ½/една втора/ за всеки от тях,
доколкото и двамата са собственици и имат качеството потребител.
С оглед гореизложеното съдът приема, че между ответника и ищеца действително е
възникнало облигационно отношение, но ответникът отговаря за ½/една втора/ от
процесните задължения. За пълнота следва да се отбележи, че като доказателство е
представен документ за открита партида на името на ответника, но това обстоятелство не
променя изложените по-горе извод, че качеството „потребител“ имат всички собственици на
апартамента, а не само този на чието име е открита партида.
На следващо място ищецът носи тежестта да докаже, че е доставил твърдените ВиК
услуги на ответника в претендираните размери.
Като доказателство по делото са представени карнети за извършени проверки в имота
от страна на ищеца, но доколкото същите представляват частни документи и не носят
подпис на страните следва да бъдат ценени заедно с всички останали доказателства по
делото. В тях е отбелязано, че жилището е необитаемо и съответно не е осигурен достъп.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесния
имот липсват индивидуални измервателни уреди /водомери, отговарящи на нормативните
изисквания.
Съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия на ищеца при липса на индивидуални
водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се
определя както следва: 1. по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
В случая привидно е налице противоречие между исковата молба и експертизата,
доколкото в исковата молба е посочено, че потреблението се извършва на база отчет,
доколкото ответникът не е осигурил достъп, а в експертизата е посочено, че сумите са
начислени на база отчет, но поради липса на уреди в имота на ответника. Освен това в
документа за откриване на партида представен в исковата молба е посочено, че е налице
един брой водомер. Въпреки това такова противоречие не е налице доколкото съгласно чл. 6,
т.1, б потребителите са длъжни да осигуряват достъп на длъжностните лица за извършване
5
на проверки на състоянието и експлоатацията на вътрешните мрежи и водопроводните и
канализационни инсталации на потребителите, за извършване на проверка и контрол на
водомерите и за вземане на проби. С оглед на това следва да се приеме, че доколкото
ответникът не е осигурил достъп за проверка на водомера си е прието, че същият не е годно
измервателно средство и поради тази причина е отчетено количество на база отчет. От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че отчетеното количество
и правилно и съответства на претендираното в исковата молба.
Въпреки това в отговора на исковата молба от ответника е направено възражение за
погасяване по давност на част от претендираните от ответника задължения. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на
доставени Ви К услуги е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в
общите условия. В случая съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
предоставяне на Ви К услуги на потребителите от "С АД, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях Ви К услуги в 30дневен срок след датата на
фактуриране. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като
срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното
задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (30 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане, съобразно
обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС белези, приложим е
специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б. ", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД - спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането.
По силата на законовата фикция по чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.05.2021 г.
Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че погасителната давност е спряла да тече
за 2 месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. ).
Тригодишният давностен срок в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 07.05.2021 г., откогато установителният
иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 116, б. "б. " от ЗЗД, като в периода
13.03.2020 г. -20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение.
Ето защо, погасени по давност са вземанията на "С" АД, станали изискуеми преди
28.02.2018 г. Според общите условия на ищеца плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 30-дневен срок от издаването на фактурата за съответния месец. Видно от
приетата по делото експертиза фактурата от 02.02.2018 обхваща задължения за периода
6
04.01.108 г. до 02.02.2018 г., нейната изискуемост настъпва 30 дни след това, поради което
задълженията по тази фактура не са погасени по давност, както и всички задължения след
това, а погасени по давност се явяват всички предходни задължения. С оглед на това
непогасената главница за периода февруари 2018 г. до 01.01.2021 г. е в размер на 907,98 лв.
Доколкото по делото бе установено, че имотът е съсобствен, като ответникът отговаря за
½/една втора/ от процесните задължения, то искът за главница следва да бъде уважен за
сумата в размер на 453,99 лв., като съответно бъде отхвърлен до предявения пълен размер от
1869,88 лв.
Доколкото искът за главница е частично уважен следва да бъде разгледан и акцесорния
иск за мораторна лихва. Доколкото погасени по давност за част от задълженията за главница,
то погасени се явяват и акцесорните задължения за мораторна лихва. От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за времето от 06.03.2012 г. до 03.05.2017 г.
лихвите за забава са отписани, но това обстоятелство е ирелеватно, доколкото същите така
или иначе са погасени по давност. Тъй като искът е уважен частично следва да бъде
изчислена размера на законната лихва по реда на 162 ГПК върху дължимата сума от 453,99
лв. за периода от 02.02.2018 г. до 01.01.2021 г., поради което съдът приема, че дължимата
лихва е в размер на 134,30 лв., поради което искът следва да бъде отхвърлен до предявения
пълен размер от 606,65 лв.
По разноските
При този изход на спора и с оглед частичното уважаване на предявените искове право
на разноски имат и двете страни. Ищецът е заплатил 800 лв. депозит за експертиза, 75, 26
лв. държавна такса за исковото производство, както и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. В заповедното производство „С“
е сторила разноски в размер на 49,53 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 231,67 лв. за исковото производство и 23,58 лв. за заповедното
производство.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.79, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите, и на основание чл.86 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „С“ АД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано поотделно от ........ – изпълнителен
директор и ...... – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт ........ и В. М. С., ЕГН
7
**********, с адрес: гр. С,че съществува вземане С“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление - гр. С, представлявано поотделно от ........ – изпълнителен директор и ...... –
изпълнителен директор, чрез юрисконсулт ......., *****@************.** и В. М. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Сдължи на „С“ АД, ЕИК ....... част от сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1736,
издадена на 14.06.2021 година, по ч.гр.дело № 25538/2021 година по описа на Софийски
районен съд, а именно: сумата от 453,98 лв., представляваща неплатени задължения за
доставена и потребена вода за имот находящ се на адрес: гр. София, .... отразени във
фактури, дължими в периода 01.02.2018г. - 01.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 07.05.2021
година до окончателното й плащане, и дължи сумата от 134,30 лв., представляваща
мораторна лихва, дължима за периода 02.02.2018 г. до 01.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница над уважения размер от 453,98 лв.. до пълния предявен такъв от 1869,88 лева.,
както и отхвърля иска за лихва над уважения размер от 134,30 лв. до предявения пълен
размер от 606,65 лв.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Сда заплати на „С“ АД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление - гр. С, представлявано поотделно от ........ –
изпълнителен директор и ...... – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт .......,
*****@************.** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 231,67 лв.,
представляваща сторени разноски от ищеца за исковото производство и 23,58 лв. за
заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8