Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … …
град Кърджали, 22.12.2023 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..………………....… в публично заседание …………………..…
на четиринадесети ноември …..................................................................................................................................
през 2023/две хиляди двадесет
и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар
…………………………………………………..………..…….…….………. Мелиха Халил, ……..........................………..…….
като разгледа докладваното от ..............................................
съдията Виктор Атанасов .........................
административно дело ... №249 .......... по описа за ...................................... 2023 година ........................
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.268, във вр. с чл.267, ал.1 и ал.2, т.5 и чл.171, ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба от С.Д.Б., с ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес ***, подадена
чрез пълномощник - адв.В.П.М. от АК-***, с посочен адрес на упражняване на
дейността: ***, против Решение №123 от 02.06.2023 год. на директора на ТД на
НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата й с Вх.№94-00-5248/19.05.2023 год. на ТД на НАП –
Пловдив, срещу Разпореждане за отказ за погасяване на задължения поради изтекла
погасителна давност, с Изх.№С230009-137-0004218 от 15.05.2023 год., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – Кърджали.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че счита
решението на директора на ТД на НАП – Пловдив за незаконосъобразно, поради
което го обжалва в срок, по реда на чл.268, ал.1 от ДОПК. Развиват се доводи,
че в обжалвания акт се сочело, че срещу жалбоподателката
било образувано изп.дело №*** от *** год. за
задължения по ЗДДС и в тази връзка, на 19.04.2023 год. били издадени
постановления на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, за наложени
обезпечителни мерки - запор върху МПС и запор върху банкови сметки, за
установените публични задължения, в общ размер на *** лева, от които лихва – ***
лева и главница – *** лева, а освен това, в оспореното решение се посочвало, че
срещу починалия й на 25.12.2020 год. баща - Д. С. Б., в качеството му на
собственик на ЕТ „ПЕТАС - БУДЕВ - Д. Б.“, с ЕИК ***, било образувано изп.дело с №*** от *** год. за неизпълнени задължения по
ЗДДС за 2013 год., 2014 год. и 2015 год., възлизащи в общ размер на *** лева,
от които, *** лева лихви и *** лева - главница, по което също било издадено
постановление за налагане на обезпечителни мерки, с
Изх.№С180009-022-0032228/21.05.2018 год. - запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки. Сочи се, че административният орган по същество в
решението си приел, че спрямо посочените публични задължения на С.Б. не е
изтекла погасителната давност съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК. В жалбата се сочи
също, че съгласно чл.210, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, страни в производството по
принудително изпълнение са: публичния взискател и длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и
третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжник. Твърди се, че
жалбоподателката не е страна по образуваното изп.дело с №*** от *** год. и не е била конститураната
като страна по същото, в качеството й на наследник на баща си - Д. С. Б.,
собственик на ЕТ „ПЕГАС-БУДЕВ - Д. Б.“, като се сочи, че спрямо нея през 2023
год. е било образувано друго, ново принудително изпълнение, а именно:
изпълнително дело №***, по което към нея се претендира и друг размер на
публично задължение, като дори от съдържанието на обжалвания пред по-горестоящия административен орган акт - Разпореждане с
Изх.№С230009-137-0004218/15.05.2023 год., публичният изпълнител при ТД на НАП -
Пловдив, офис Кърджали, не се изяснявало, че претендираните
публични вземания на държавата, спрямо които жалбоподателката
е подала възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл.171 от ДОПК, са заявени в качеството й на наследник на баща й, като собственик на
посочената фирма. В жалбата се твърди, че се явяват неправилни и изводите на директора на ТД на НАП -
Пловдив, възприел изводите на публичния изпълнител, че давностния
срок по установеното спрямо жалблоподателката
публично вземане на държавата, е спрял да тече, поради наложен запор върху
банкови сметки от 21.05.2018 год. и че теченето на давностния
срок не може да бъде спряно, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, с наложен запор върху банкови сметки на баща й или на фирмата му - ЕТ
„ПЕТАС-БУДЕВ - Д. Б.“ от 21.05.2018 год. по друго изпълнително дело, а именно -
с №*** от *** год., по което длъжник е бил баща й, тъй като към този момент,
спрямо С.Б. не е било образувано изпълнително дело, същата не е имала публични
задължения, тя не е имала качеството на длъжник, съответно на наследник, а
освен това, абсолютно правно невъзможно и логически непоследователно било, по
изпълнително дело, образувано през 2023 год., да се предявява и прилага
обезпечителна мярка от 2018 год., наложена спрямо друг длъжник. Поради това, в
жалбата се счита, че погасителната давност за заплащане на предявените за
заплащане публични вземания от жалбоподателката по изп. дело №***/*** год. по описа на публичен изпълнител на
ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, обхващащи главницата и лихвите, в общ
размер на *** лева, е проявила своя правен ефект на основание чл.171, ал.1 от ДОПК, като се сочи, че съгласно цитираната разпоредба, „Публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, като
вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и
се погасява с погасяване на главното вземане.“. В жалбата се заявява, че други
подробни аргументи по отношение на посочените по-горе оплаквания ще бъдат
изложени в съдебно заседание, след запознаване с цялата преписка по издаването
на оспорения с жалбата административен акт. Жалбоподателката
моли в жалбата, поради изложеното да бъде постановен съдебен акт, с който да
бъде отменено Решение №123 от 02.06.2023 год. на директора на ТД на НАП –
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с Вх.№94-00-5248/19.05.2023 год.
срещу Разпореждане за отказ за погасяване на задължения поради изтекла
погасителна давност с Изх.№С2300О9-137-0004218/15.05.2023 год., издадено
публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Кърджали и да бъде върната
преписката за ново произнасяне, както и моли за присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката С.Д.Б., с посочен в жалбата адрес ***, не
се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител
– адвокат В.М. от АК-***, която заявява, че поддържа изцяло подадената жалба по
изложените в нея доводи и съображения. Сочи допълнителни аргументи, касаещи
незаконосъобразността на административния акт, като счита, че несъмнено, от
представеното по делото Изпълнително дело №*** от *** год., безспорно
установявало, че след смъртта на наследодателя на жалбоподателката,
същата не е била конституирана като страна по това дело, а спрямо нея е
образувано друго дело №335/2023 год., което счита, че несъмнено е в разрез с
разпоредбата на чл.210 от ДОПК. Излага довод, че от внимателния преглед на
приложените документи и по двете дела, не може да се установи наличие на
публични задължения, които са в тежест на жалбоподателката,
в качеството й на наследник, така, както те се претендират от нея в съобщението
за доброволно изпълнение. Насочва вниманието на съда и към приложените справки
в том ІІ, които заявява, че подробно ще опише в писмената защита, като счита,
че същите са тотално неясни и разхвърлени и че дори нямат качеството на
документ, тъй като са изключително разпилени, като в част от тях се съдържали
колони, които били несъответни и несъвместими и не било ясно, към кои таблици
следва да бъдат приложени, имало квадратчета с цифри, които отново не давали
яснота, какъв е формираният общ размер на задължението, както на жалбоподателката, така и на останалите наследници, не било
ясно и при какви наследствени квоти са формирани тези задължения. Твърди, че въпреки
положените усилия за формиране на някакви изчисления по тези справки, които били
приложени в том ІІ и били към 21.03.2023 год., такова ясно изчисление, като
сбор на задължение, не можел да се формира така, че същият да съответства на
посочената главница или лихви в обжалвания акт на стр.2. На следващо място
подчертава, че в изпълнителните дела по никакъв начин не се съдържат ясни
конкретни документи, които да установяват задълженията на наследодателя от 2013
год. до 2015 год. и имало данни за множество извършени изпълнителни действия,
които не са достигнали до наследодателя на жалбоподателката
и този факт безспорно се установявал от служебни справки, находящи
се в том ІІ от приложеното дело, които отново заявява, че конкретно ще посочи в
писмената си защита. По отношение на давността счита, че същата е изтекла и в
конкретния случай отново са налице нарушения при прилагане на тази давност. Твърди,
че административният орган си е позволил да вземе конкретни документи от едно
дело и да ги прехвърли по друго дело, без да е ясно защо и на тази база да преклудира спиране на изпълнителното производство, което
счита за недопустимо. Заявява, че към 2018 год. жалбоподателката
нито е имала качеството на длъжник, нито е била наследник, за да може едни
документи от 2018 год. да се прехвърлят в друго дело и да се превърнат в данни
за спиране на изпълнителното производство. Колкото до конкретното спиране на
изпълнителното производство и въобще валидността на изпълнителните действия в
тази насока, моли съдът да прецени внимателно данните, които се намират в том І
и том ІІ по делото, касаещи справки от банковите сметки на наследодателя на жалблоподателката. Сочи, че от справка, която е от
13.07.2020 год., е видно, че запорът в ОББ, наложен по отношение на
наследодателя на жалблопоадатевката, е бил вдигнат на
10.07.2020 год., както и запорът в „ЮроБанк –
България”, също е бил вдигнат на 30.07.2018 год., а също така, в изпълнителното
дело, в том І, се съдържали данни, от които било видно, че ЕТ „ПЕГАС-БУДЕВ – Д.
Б.“, не е имал сметки в посочените банки, по отношение на които е наложен
запор, като в „ЮроБанк – България” липсвали и авоари.
Твърди, че по отношение на наложения запор на ценните книжа, несъмнено са
налице данни, че такива липсват, т.е. отново липсвал предмет, на който да бъде
наложен запорът. Моли да се вземат предвид и тези допълнителни съображения за
незаконосъобразността на обжалвания акт, които заявява, че конкретно ще развие
в писмена защита, за която моли да й бъде предоставен срок. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалвания акт, а именно - оспореното
решение на директора на ТД на НАП - Пловдив.
В предоставения от съда срок депозира и писмена
защита, в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата.
Ответникът
по жалбата – териториалният директор на
ТД на НАП – Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк.Д. Г. Д., който оспорва жалбата и счита същата за
неоснователна. В последното съдебно заседание по делото ответникът не изпраща
процесуален представител.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.268, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, в случаите по чл.267, ал.2, т.2, 4,
5 и 6, длъжникът или взискателят може да обжалва
решението на директора на компетентната териториална дирекция пред
административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника, в 7-дневен
срок от съобщението. Оспореното решение е било изпратено на жалбоподателя със
съпроводително писмо с Изх.№66-21-348#2 от 05.06.2023 год. на ТД на НАП –
Пловдив/л.8/, като видно от изисканото от съда и прието като доказателство заверено копие от Известие за
доставяне на регистрирана пощенска пратка, с баркод ***
на куриерска фирма „М и БМ Експрес”/л.68/, това съпроводително писмо, ведно с Решение №123 от 02.06.2023 год. на директора на ТД на
НАП - Пловдив, е получено на адреса на жалбоподателката
С.Д.Б., от сестра й, на датата 14.06.2023
год., което е удостоверено с подписа на лицето - получател на пратката, както и
с подписа на куриера, доставил пощенската пратка. Жалбата против това решение е
подадена чрез директора на ТП на НАП – Пловдив, до Административен съд –
Кърджали, на датата 21.06.2023 год., регистрирана в деловодството на администратиния орган с Вх.№94-00-6407/22.06.2023 год., видно
от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/. От изложеното следва, че жалбата
е подадена точно на 7-ия/седмия/ ден след получаването на препис от Решение №123
от 02.06.2023 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, т.е. спазен е 7/седем/-дневният
преклузивен срок за обжалване на решението,
регламентиран в чл.268, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК,
като жалбата е подадена от задължено лице, т.е. от лице с правен интерес, по
установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето
защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и като такава, следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът след като съобрази становищата на
страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалваното решение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката С.Д.Б. е длъжник по изпълнително дело №***/*** год. по
описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, за събиране на публични държавни
вземания. Изпълнителните титули, въз основа на които е образувано ИД касаят
задължения за ДДС, за данъчни периоди 2013 год., 2014 год. и за периода от 01.01.2015 год. до 21.03.2015 год., общо в размер на *** лева,
от които главница, в размер на *** лева и лихва, в размер на *** лева, с взискател НАП. Издадено е било от публичен изцпълнител при ТД на НАП и е връчено съобщение за
доброволно изпълнение, на основание чл.221 от ДОПК, с Изх.№С230009-048-0054185/19.04.2023
год./л.35-л.37/.
Издадено е и Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С230009-022-0025784 от 19.04.2023 год.,
с което е наложен запор върху лек автомобил, марка „***“, с ДК №***/л.32/, като запорното
съобщение от 19.04.2023 год./л.30/ е изпратено до ОДМВР - Кърджали, получено, видно от
приложената по преписката разписка, на 21.04.2023 год./л.29/ и запорът върху превозното средство
е бил наложен, видно от получения отговор с Рег.№130000-4315 от 25.04.2023 год.
на началника на сектор „Пътна полиция“ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали/л.28/. Издадено е било и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки е Изх.№С230009-022-0025826 от
19.04.2023 год., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, за установени публични вземания в размер на *** лева/л.31/, като запорното
съобщение от 19.04.203 год./л.30/ е изпратено по електронен път и съответно получено в
„Обединена българскеа банка“ АД ***, на 20.04.2023
год., видно от приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен
път/л.26/.
Запорно съобщение от 19.04.2023 год. е изпратено по
електронен път и до „***“ АД ***/л.24/, съответно получено също на датата 20.04.2023 год.,
видно от приложеното по преписката удостоверение за извършено връчване по
електронен път/л.23/, като в изпълнение на същото, от „***“ АД *** е
изпратен и писмен отговор с Изх.№В 2935 от 10.05.2023 год., до публичния
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис – Кърджали, с
Вх.№С230009-000-0238156/15.05.2023 год. на ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали, в
който е посочено, че се признава вземането/л.22/.
На 24.04.2023 год. жалбоподателката С.Б. е депозирала възражение с Вх.№9400-4216
на ТД на НАП – Пловдив/л.19-л.21/, в което е въведен довод, че задълженията са
погасени по давност на основание чл.171, ал.1 от ДОПК и е поискано да бъдат
отписани от данъчно-осигурителната сметка на на жалбоподателката посочените задължения. По повод
възражението на длъжника е постановено Разпореждане с Изх.№С230009-137-0004218
от 15.05.2023 год. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали/л.14-л.17/, с което е постановен отказ и
не е прекратено, поради изтекла погасителна давност, събирането на процесните вземания. В разпореждането публичният изпълнител
е изложил мотиви и подробно е описал всяко едно публично задължение, периода,
за които се отнася, документа, въз основа на който е установено, размера на
всяко едно – главница и лихва, както и началния момент, от който тече давността
за всяко едно от тях, като за една част от тези задължения е приел, че давностият срок тече от 01.01.2014
год., а за друга част – от 01.01.2015 год. В мотивите, за всяко едно от тези публични задължения
е посочено, че за обезпечаване на
задължението, с постановления за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-0032228
от 21.05.2018 год., Изх.№С230009-022-0025784 от 19.04.2023 год. и
Изх.№С230009-022-0025826 от 19.04.2023 год., са наложени запори върху банкови
сметки и МПС с рег.№***, с което, на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК,
давността спира да тече и към момента не са налице основания за погасяване на
задължението поради изтекъл давностен срок.
Разпореждането е изпратено на жалбоподателката С.Б. по електронен път, като видно от
приложеното по преписката удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.13/, същото е получено от нея на
датата 15.05.2023 год. Против разпореждането е депозирана жалба от С.Д.Б., с Вх.№94-00-5995/12.06.2023
год., подадена в срока по чл.266, ал.1 от ДОПК, чрез публичния изпълнител, до
териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив/л.12/.
С оспореното в настоящото
производство Решение №123 от 02.06.2023 год./л.9-л.11/, издадено от директора на ТД на
НАП - Пловдив, жалбата с Вх.№94-00-5995/12.06.2023 год., подадена от С. Д. Б., срещу
Разпореждане Изх.№С230009-137-0004218 от 15.05.2023 год. на публичен изпълнител,
е оставена без уважение. Решаващият орган е изложил мотиви, че спрямо
задълженото лице е образувано изпълнително дело под №***/*** год., като
изпълнителните титули, с оглед на които е образувано ИД спрямо лицето са
справки - декларации по ЗДДС, с взискател НАП. Описал
е предприетите по изпълнителното дело действия на публичния изпълнител.
В мотивите са изложени
съображения, че към 2018 год. установените и изискуеми публични вземания по
образуваното изпълнително дело №***/*** год., срещу Д. С. Б., в качеството му
на собственик на ЕТ „ПЕГАС-БУДЕВ - Д. Б.“, с ЕИК ***, са в размер на *** лева,
в т.ч. главница – *** лева и лихви – *** лева и че изпълнителните титули, с
оглед на които е образувано изпълнителното дело, са неизпълнени задължения по
ЗДДС за 2013 год., 2014 год. и 2015 год., произтичащи от подадени
справки-декларации по този закон. Посочено е също, че с оглед на това, че ще се
затрудни събирането на публичното вземане, публичният изпълнител е издал
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-0032228 от 21.05.2018
год., с което е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки
на задълженото лице, който се счита наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката, съгласно разпоредбата на
чл.202, ал.1 от ДОПК и че изхождайки от цитираната разпоредба, в случая това е
от датата 21.05.2018 год., когато запорните съобщения
са били получени до „ОББ“ АД и „Юробанк България“ АД.
В решението са въведени доводи,
че съгласно нормата на чл.171, ал.1 от ДОПК,
публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок и че с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението
е отсрочено или разсрочено, съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК. Посочено е, че
съобразно правилата на посочените по-горе правни норми, за публичните вземания,
установени и изискуеми за задълженията по ЗДД,С за период 2013 год., за период
2014 год. и за период 2015 год., тяхната петгодишната давност би започнала да
тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, а именно - за 2013 год. давността би следвало да
почне да тече 01.012014 год.; за 2014 год. - от 01.01.2015
год. и за 2015 год. - от 01.01.2016 год., като
най-ранната пет годишна давност - тази за 2013 год., изтича на 31.12.2018 год.,
поради което следвало да бъде разгледано - изтекла ли е общата 5-годишна
давност по чл.171, ал.1 от ДОПК и съответно, извършени ли са действия, водещи
до спирането или прекъсването й. Прието е, че с издаването на Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-0032228 от 21.05.2018 год.,
с което публичният изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки, е осъществен състава на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК и с това
свое действие по обезпечаване на публичното вземане е спряна давността.
В оспореното решение на
директора на ТД на НАП – Пловдив е посочено, че съгласно Удостоверение за
наследници №**/*** год., издадено от Община Кърджали, след смъртта си на
25.12.2020 год., Д. С. Б. е оставил наследници, като една от тях е жалбоподателката С.Б.. Посочено е и обстоятелството, че след справки в
специалните целта регистри в Районен съд - Кърджали, е установено, че към 03
02.2023 год. няма вписани откази от наследство, останало след смъртта па Д. С.
Б., с ЕГН **********,*** от неговите наследници. В мотивите към решението се
сочи също, че на основание чл.49, ал.2 oт ЗН,
приемане на наследство има във всички случаи, в които наследникът по закон е
извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като е прието,
че фактът, че жалбодателката живее на един и същ
адрес с този на наследодателя, говори само по себе си, че са извършени такива
действия, т.е. че е налице мълчаливо приемане на наследството. Прието е в
мотивите, че в конкретния случай, поради това, че е налице мълчаливо приемане
на наследството
следвало, че жалбоподателката е наследник по
закон/чл.5, ал.1 от ЗН/, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2 от ДОПК,
тя е и длъжник на задължението. В тази връзка и в съответствие с разпоредбата
на чл.210, ал.1, т.2 от ДОПК, публичният изпълнител бил образувал изпълнително
дело №***/*** год., срещу С.Д.Б., като наследник на Д. Б..
В заключение органът е изложил
мотиви, че предприемането на действията по налагане на обезпечителни мерки -
издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
Изх.№С230009-022-0025784 от 19.04.2023 год., с което е наложен запор върху лек
автомобил „***“, с ДК №*** и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с
Изх.№С230009-022-0025826 от 19.04.2023 год., с което е наложен запор върху
банкови сметки за установени публични вземания, имат за правна последица,
съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, спиране на давността и че посочената
нормата не съдържала в себе си срок, за който спирането има своето действие,
поради което следва да се приеме, че след като и към момента все още тече
изпълнителния процес и не са последвали основания за възобновяване на
давността, същата продължава да бъде спряна. Изложен е и довод, че като се има
предвид, че по формираното вече публично задължение има предприети
обезпечителни мерки още преди то да премине към наследника, давността е спряна
и към момента не е изтекла и че така наложените нови запори с постановленията
за налагане на обезпечителни мерки от публичния изпълнител, още веднъж водят до
спиране на давността.
Така, в крайна сметка, в
мотивите е прието, че предвид това, публичните задължения, установени със
справки - декларации по ЗДДС, не са погасени по давност и действията на
публичният изпълнител при ТД на НАП – Пловдив офис Кърджали, са приети за
правилни и законосъобразни. С оглед на изложенотото, директорът
на ТД на НАП –
Пловдив е стигнал и до окончателния си извод, че подадената жалба е
неоснователна и като така, следва да бъде оставена без уважение.
При така установената по делото фактическа обстановка
и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание
чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Оспореното решение е валиден
административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените
му от закона правомощия, в съответствие с чл.266 от ДОПК, а именно директорът
на компетентната териториална дирекция, в случая директорът на ТД на НАП -
Пловдив. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените
в чл.59, ал.2 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК,
реквизити. Самият изричен отказ за прекратяване на изпълнителното производство,
мотивиран с довода, че погасителната давност не е изтекла по отношение на процесното вземане, също е издаден от оправомощен
по смисъла на чл.226, ал.1 от ДОПК орган, в рамките на неговите правомощия.
При издаване на оспорения акт не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като в жалбата не се и твърди да са допуснати такива. В решението са
посочени фактическите и правни основания за издаването му.
Настоящият състав намира, че
обжалваното решение е материално законосъобразно, постановено при
правилно приложение на относимите матеиалноправни
разпоредби, поради следните съображения:
По силата на чл.168, т.3 от ДОПК,
изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните
вземания, а вземанията, които са погасени по давност се отписват, съгласно чл.173,
ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.173, ал.2 от ДОПК, вземанията се отписват служебно с
изтичането на срока по чл.171, ал.2 от ДОПК, респ., с изтичането на абсолютната
давност, а по аргумент от противното – във всички останали случаи, при изтичане
на обикновената погасителна давност, по възражение на заинтересуваното лице.
Разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК регламентира обикновената 5-годишна
давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече
от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а чл.171,
ал.2 от ДОПК установява абсолютната 10-годишна погасителна давност, като с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението
е отсрочено или разсрочено; вземането е предявено в производство по
несъстоятелност; е образувано наказателно производство, от изхода на което
зависи установяването или събирането на публичното задължение; изпълнението е
спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по
глава шестнадесета, раздел IIа.
Във връзка с горното следва да
бъде посочено, че съгласно чл.220, ал.1 от ДОПК, „когато публичното вземане не
бъде платено в срок, изпълнителното производство се образува въз основа на
заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател”. Образуването на изпълнителното дело е първото
действие, по силата на което се инициира производство по принудително
изпълнение срещу длъжника. То е действие, свързано с подготовката на
изпълнението. След образуването по чл.220, ал.1 от ДОПК на делото, се
предприемат подготвящи действия, част от които са технически по своя характер.
Това е моментът, в който се определят въз основа на постъпилото искане: 1.
наличието или липсата на изпълнително основание; 2. видът на публичното
вземане; 3. размерът на публичното вземане; 4. длъжникът, срещу който ще се
насочи изпълнението.
При образуването на
изпълнителното производство не е налице извършване на конкретно същинско
действие по изпълнение. Налице е само привеждане в състояние на висящност на изпълнителното производство, което предпоставя бъдещо осъществяване на принудителното
изпълнение, без самото то да представлява такова.
Наличието на изпълнително
основание и липсата на доброволно изпълнение са предпоставки за образуване на
изпълнително дело. От своя страна, образуването на изпълнително дело е
предпоставка за предприемане на действия по принудително изпълнение, но то не
представлява такова действие и не може да доведе до прекъсване давността по чл.172,
ал.2 от ДОПК. В този смисъл, съгласно даденото разрешение с Тълкувателно
решение №7 от 15.04.2021 год. на ВАС по тълк.дело
№8/2019 год., образуването на изпълнително дело по реда на чл.220, ал.1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не прекъсва давността, както и
съобщението по чл.221, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс също не
прекъсва давността.
По делото не е спорно, че срещу Д.
С. Б., в качеството му на собственик на ЕТ „ПЕГАС-БУДЕВ - Д. Б.“ с ЕИК ***, е
било образувано Изпълнително дело №***/*** год. По посоченото дело, с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-0032228 от 21.05.2018
год. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – Кърджали, е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки на задълженото лице. По делото не е спорно също така, че
съгласно Удостоверение за наследници №**/*** год., издадено от Община Кърджали,
жалбоподателката С.Д.Б. е наследник на Д. С. Б.,
починал на 25.12.2020 година.
Както правилно е посочено в
оспореното решение, по силата на чл.56 от ТЗ, регистрацията на физическо лице
като едноличният търговец не води до промяна на правосубектността
му. В настоящият случай, наследодателят – Д. С. Б. е имал регистрирана фирма
като Едноличен търговец/ЕТ/, но поради обстоятелството, че предприятието на ЕТ
съвпада с физическото лице, при смъртта на търговеца се открива неговото
наследство, включващо както личното му имущество, така и това на предприятието
на едноличния търговец. Публичното задължение на ЕТ, произтичащо от неплатени
данъци имуществена санкция/чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК/ се включва в
наследствената маса, независимо дали някой от наследниците ще продължи
дейността на предприятието на ЕТ или ще бъдат предприети действия по заличаване
на ЕТ поради смъртта на физическото лице.
Съгласно чл.49, ал.1 от Закон за
наследството/ЗН/, приемането на наследството може да стане с писмено заявление
до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай
приемането се вписва в особена за това книга, а по силата на ал.2 на нормата,
приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага
неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено
имущество. В последния случай, наследникът губи правото на наследствен дял от
укритото имущество. На основание чл.49, ал.2 от ЗН, приемане на наследство има
във всички случаи, в които наследникът по закон е извършил действие, което
несъмнено предполага неговото приемане, като преценката за правната същност и
последици от така извършеното действие във всички случаи следва да се извършва
конкретно, като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице.
В настоящия случай, жалбоподателката, в качеството на наследник на своя баща Д.
Б., е продължила да живее на един и същи адрес с този на наследодателя, като
липсват данни за извършен отказ от наследство по реда на чл.52 от ЗН, поради
което съдът намира, че е налице мълчаливо приемане на наследството. Предвид
всичко това, жалбоподателката С.Б. се явява наследник
по закон /чл.5, ал.1 от ЗН/ на своя баща Д. Б., като по този въпрос също не се
спори, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.2 от ДОПК, се явява
страна в производството по принудителното изпълнение на задълженията за
заплащане на данък по ЗДДС и ЗДДФЛ. Към
момента на смъртта на наследодателя, задълженията са били индивидуализирани по
основание и размер, като по отношение на същите са били предприети действия от
страна на публичния изпълнител по горепосоченото изпълнително дело, образувано
през 2003 година.
Няма спор и относно
обстоятелството, че образуваното срещу С.Б. изпълнително дело №***/*** год. по
описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали, касае събиране на публични
държавни вземания, произтичащи от изпълнителните титули за задължения за ДДС,
за данъчни периоди 2013 год., 2014 год. и 2015 год. на ЕТ „ПЕГАС-БУДЕВ - Д. Б.“,
с ЕИК ***, част от задълженията, предмет на принудително изпълнение по изпълнително
дело №***/*** год.
Съдът счита, че по силата на
чл.210, ал.1, т.2 от ДОПК, срещу С.Б. не е било необходимо образуването на ново
изпълнително дело/под №***/2023 год./, но това само по себе си не води до
разлика относно правата и задълженията на жалбоподателката
в качеството й на наследник по отношение на задълженията на наследодателя,
респ. не обоснова по-благоприятно положение на С.Б. от това, ако бе
конституирана като длъжник по ИД №***/*** год. След като предмет на събиране по
образуваното срещу нея изпълнително дело са публични вземания, произтичащи от
задължения за данъци на нейния наследодател, то възраженията на жалбоподателката за изтекла давност по смисъла на чл.171,
ал.1 от ДОПК следва да бъдат преценени с оглед това, по отношение на същите
били ли са предприети действия по принудителното им събиране от момента на
възникването на съответното задължение, до момента на откриване на
наследството, какви са били тези действия и в случай, че е било предприето
принудително изпълнение спрямо наследодателя й, налице ли са основания за
приложението на чл.171, чл.172 и чл.173
от ДОПК.
В настоящия случай, както вече
бе посочено по-горе, процесните публични вземания са
били част от вземанията по принудително изпълнение по изпълнително дело №***/***
год., поради което приложението на нормата на чл.171, ал.1 от ДОПК изисква, за
период от 5 години да не са били извършвани действия по изпълнение по
образуваното изпълнително дело, т.е. да не налице спиране или прекъсване на
давността по смисъла на чл.172 от ДОПК. В случая, с Постановление за налагане
на обезпечителни мерки с Изх.№С180009-022-0032228 от 21.05.2018 год., публичният
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив е наложил запор върху налични и постъпващи
суми по банковите сметки на ЕТ - длъжник. Съгласно Тълкувателно решение №7 от
15.04.2021 год. на ВАС по тълк.дело №8/2019 год., ОСС
на І и ІІ колегия, изрично посочените действия на публичния изпълнител, който
прекъсват давността, са налагане на запор или вписване на възбрана. Такъв запор
е бил наложен върху банковите сметки на ЕТ със запорни
съобщения от 21.05.2018 год. С други думи, предприети са били същински действия
по принудително изпълнение, съгласно мотивите на Тълкувателно решение №7/15.04.2021
год., постановено по тълк.дело №8/2019 год. на ВАС.
Петгодишния срок за погасяване по давност на задълженията за 2013 год. започва
да тече на 01.01.2014 год. и е спрян с издаването на
Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С0180009-022-0032228
от 21.05.2018 год. Запорът е произвел действие, съгласно чл.206 от ДОПК и
полученият отговор от „Юробанк България“ АД на
12.06.2018 год., като от тази дата започва да тече нова 5-годишна давност, като
същата изтича на 12.06.2023 год. Преди изтичането на тази дата, с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С230009-022-0025784 от 19.04.2023
год. е наложен запор върху лек автомобил, марка „***“, с ДК № ***, със
собственик – жалбоподателката С.Д.Б., а с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№С230009-022-0025826 от 19.04.2023
год. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, за
установени публични вземания в размер на *** лева, в „Обединена българска
банка“ АД *** и в „***“ АД ***, като запорните
съобщения от 19.04.203 год. са изпратени по електронен път и съответно са получени
в „Обединена българска банка“ АД *** и в „***“ АД ***, на датата 20.04.2023 год.,
на която следва да се псмвита, че е налогжен запорът. По горните съображения, давността е
прекъсната и е започнала да тече нова давност. Предвид това, в случая следва да
намери приложение нормата на чл.171, ал.2 от ДОПК, по силата на която, с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, които са изрично
посочени в цитираната норма.
С оглед изложеното, по отношение
на публичните вземания, произтичащи от задължения на наследодателя на жалбоподателката С.Б. за 2013 год., 10-годишната давност ще
изтече на 01.01.2024 год., съответно за тези от 2014
год. - на 01.01.2025 год. и за тези от 2015 год. – на
01.01.2026 година.
В заключение следва да се
посочи, че давността е институт на материалното право и представлява период от
време, определен по продължителност от закона, през който, ако носителят на
едно субективно право не го упражни, то се погасява. За нуждите на
изпълнителното производство по ДОПК, погасителната давност е способ, чрез който
се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано принудително.
Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита
на длъжника. Давността се прилага по отношение на вземането, а не по отношение
на определено изпълнителното производство и именно поради тази причина, когато
принудителното изпълнение на вземането е насочено спрямо наследник на титуляра на задължението, от което произтича вземането, то
наследникът би могъл да противопостави на взискателя
всички възражения, които би имал неговият наследодател.
В конкретния случай, поради
изложените по-горе доводи, че изпълнителното дело срещу С.Б. касае публични
вземания, произтичащи от задължения на наследодателя й, за заплащане на данък
по ЗДДС, не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата и тези,
въведени от пълномощника й в съдебното производство, че към момента на
образуване на изпълнително дело №***/*** год. по описа на ТД на НАП – Пловдив,
офис Кърджали, по отношение на вземанията е изтекла 5-годишната давност по
чл.171, ал.1 от ДОПК.
От изложеното по-горе следва
изводът, че жалбата, подадена от С.Д.Б., против Решение №123 от 02.06.2023
год., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, се явява неоснователна и
недоказана, поради което, като такава, същата следва да бъде от отхвърлена с
решението по настоящото дело.
Независимо от изхода на спора по
настоящото административно дело, съдът в настоящия състав намира, че не следва
да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като присъждането на
такива не е поискано от ответника по жалбата, респ. от процесуалния му
представител.
Ето защо,
по изложените по-горе съображения и на
основание чл.268, ал.2, във вр. с ал.1 от ДОПК,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Б., с адрес ***, с ЕГН **********, против Решение №123 от
02.06.2023 год., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата й с Вх.№94-00-5248/19.05.2023 год. по регистъра
на ТД на НАП – Пловдив, против Разпореждане с Изх.№С230009-137-0004218 от
15.05.2023 год. по изпълнително дело/ИД/ №***/*** год., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали.
Решението, съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК, е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се връчи или изпрати на
страните.
С Ъ
Д И Я: