РЕШЕНИЕ
№ 1188
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламена Н. Славова - Милева
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско
дело № 20225330105479 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК от „ПРОТОМАКС“
ЕООД против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД за признаване за установено
по отношение на „ЕР ЮГ“ ЕАД, че ищецът „ПРОТОМАКС“ ЕООД не му
дължи сумата от 11 012,17 лв. за допълнително начислена, неизмерена,
непълно или неточно измерена ел. енергия и мрежови услуги по фактура №
****г. за имот с ИТН ****- ресторант *****. Ищецът сочи, че е мрежови
клиент на ответника с клиентски № ********** с горепосочения ИТН -
ресторант „****“. Посочва, че през месец април 2022 г. е получил писмо, с
прикрепена към него фактура на стойност 11 012,17 лв. за корекционен
период 01.01.2022 г. - 31.03.2022 г., с падеж 18.04.2022 г. Във фактурата е
записано като основание „дължима сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно и неточно измерване на количество ел. енергия по
електромер № ****“.Ищецът сочи, че в уведомително писмо е отразено, че на
04.04.2022 г. е констатирано от служители на ответника, че електромерът е
неотчетен и съгласно чл. 56 ПИКЕЕ е изготвена процесната фактура.
Ищецът оспорва така извършената от ответника едностранна корекция
и допълнително начислената за заплащане сума, като оспорва това
задължение, както по основание, така и по размер. Счита, че същото е
недължимо, тъй като едностранната корекция не е извършена на годно правно
основание, нито стойността е правилно и законосъобразно определена. В тази
връзка ищецът посочва редица доводи. Твърди, че не са налице консуматори
1
за начислените количества ел. енергия, тъй като ищецът използвл други
алтернативни енергийни източници. Твърдят се нарушения на процедурите по
ПИКЕЕ, обуславящи незаконосъобразно извършване на проверката. В тази
връзка се сочи нарушение на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ, чл. 49, ал. 1-3 ПИКЕЕ, чл.
49, ал. 5 и чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ. Твърди се наличие на облигационно
отношение за продажба на ел. енергия с друг търговец на ел. енергия
„РИТЪМ-4-ТБ“ ООД, като ищецът сочи, че няма облигационно отношение с
ответника за продажба на ел. енергия. Посочва се, че ел. енергията се доставя
от друго лице, лицензиран търговец на ел. енергия по чл. 95 и чл. 96 от
Закона за енергетиката, а именно соченото дружество „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД. В
тази връзка се сочи, че ответникът е лицензиран единствено да извършва
разпределение, транспортиране на ел. енергията, но не и продажба на същата.
Сочи се, че задължение на ответника е да поддържа изправността на
електромерите. Оспорват се разпоредбите на ПИКЕЕ, които се сочи, че
противоречат на Закона за енергетиката, ЗНА и Директива 2009/72/ЕО.
Излагат се подробни правни съображения. Посочва се, че ответникът не
следва да се позовава на чл. 183 ЗЗД и чл. 200 ЗЗД, тъй като сключени
договори за продажба на ел. енергия с ищеца няма. Моли искът да се уважи.
Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва иска. Посочва, че процесната сума е за реално изразходена ел.
енергия, но поради неосигурен достъп до електромера е било обективно
невъзможно да се извърши отчитане на процесния електромер. Ответникът
посочва, че след извършване на проверка е установено, че процесният
електромер не е отчетен за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г., като в
паметта на електромера се съхраняват данните за реалните доставени
количества ел. енергия и след установяване наличие на предпоставки по чл.
56, ал. 5 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната мрежа е извършил
преизчисление на количеството електрическа енергия, като е начислил реално
доставените количества електрическа енергия на клиента. Посочват се
отчетените от електромера показания на 31 март, на 28 февруари и на 31
януари. За тези суми се сочи, че е издадената процесната фактура и за така
отчетените количества. Излага правни съображения. Посочва, че е налице
законово основание за начисляване на процесната сума, като в тази връзка
сочи, че КЕВР има правомощие да приеме правила за измерване на
количеството електрическа енергия, които да регламентират условията и реда
за установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена
електрическа енергия, като в Раздел ІХ от ПИКЕЕ са уредени случаите и
начините за извършване преизчисление на количеството електрическа
енергия от оператори на електрически мрежи. В конкретния случай се твърди,
че приложение намира разпоредбата на чл. 56, ал. 5 ПИКЕЕ. Оспорва се искът
като неоснователен. Цитира се съдебна практика. Моли се същият да се
отхвърли на основание изложените доводи. Претендират се разноски, а в
последното съдебно заседание се прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на
доказателствата по делото и закона прие следното от фактическа и правна
страна.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, по който
изцяло в тежест на ответника е да докаже дължимостта на процесната сума от
11012,17 лв. на всички основания, които е въвел в отговора на исковата
молба. В случая ответникът посочва като основание за дължимост на тази
сума неотчитането поради неосигурен достъп на електромера на ищеца за
периода 01.01.2022г. – 31.03.2022г., което било констатирано при проверка,
като в паметта на електромера се пазели данни за реално потребените
количества електрическа енергия. Основанието, на което се претендира
сумата, е извършено преизчисление на количествата електрическа енергия,
като е начислено реално доставеното количество енергия и са приложени
правилата на чл.56, ал.5, вр. с чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ.
За да докаже дължимостта на процесната сума на посоченото
основание, ответникът е следвало да установи твърдяните факти, че между
него и ответника съществува правоотношение, даващо му право да
претендира търсената сума, че в имота има реално доставено, но неотчетено
количество електрическа енергия, че то е правилно остойностено по реда на
чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ, както и че правилно са приложени правилата на
ПИКЕЕ.
По делото се установи от заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът приема като мотивирано и компетентно изготвено, че
за процесния период 01.01.2022г. – 31.03.2022г. е имало реална доставка на
електрическа енергия и предоставени мрежови услуги до имота на ищеца в
размер на 48748 kWh, както и че това количество електрическа енергия,
изчислено по реда на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ, се остойностява именно в размер
на 11012,17 лв. Установява се още от заключението и от разпита на вещото
лице пред съда, че електромерът е преминал всички изискуеми проверки и
отговаря на изискванията за годност, както и че електромерът си прави
самоотчет, който се пази в паметта на устройството. Според вещото лице Л.
К. електромерът е включен в система за дистанционен отчет, което означава,
че се отчита без да бъде посещаван от регистратор на място. Установява се
също, че в процесния период първият отчет е извършен чрез системата за
дистанционен отчет, а следващите отчети са спрели да се подават
дистанционно, за което причината е неизвестна, но се пазят в паметта на
електромера. От изложеното следва, че не се установява в средството за
техническо измерване да има обективна повреда или субективно въздействие,
нито хипотеза на неизмерване, неточно измерване или неправилно
регистриране по тарифа. Касае се за липса на своевременно снемане на
данните за иначе правилно отчетеното и съхранено в паметта на електромера
реално доставено количество енергия. Този случай обаче не се обхваща от
нито една от хипотезите на раздел 9 от ПИКЕЕ, озаглавен „ред и начини за
преизчисляване на количество електрическа енергия“, т.е. касае се за
преизчисляване. В настоящия случай не става дума за преизчисляване на
3
количеството енергия, а за неговото първоначално изчисляване поради
несвоевременното му регистриране от ответното дружество, доколкото
самият електромер си го е отчитал своевременно, но в един момент е
прекъснато дистанционното подаване на тази информация и то не от началото
на процесния период. Узнаването за отчетено количество електрическа
енергия в един по-късен момент не разкрива никакви специфики от
отчитането и изчисляването й своевременно. В тези случаи не се променя
нито начина на изчисляване, нито правоимащите субекти да получат цената
за това потребление. Неправилно ответникът счита, че е налице хипотеза на
чл.56, ал.5 ПИКЕЕ, тъй като макар да е необходимо преизчисление за минал
период на дължимите суми, то не е свързано с неизмерване, непълно или
неточно измерване по правилата на ПИКЕЕ, а с едно по-късно откриване на
извършения от електромера отчет. Поради изложеното неправилно е
изчислено и установеното количество електрическа енергия по правилата на
чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. Тези правила изобщо не са приложими в случая.
Ответникът също не е материално легитимиран да претендира от ищеца
процесната сума, доколкото не е реализирано соченото от него основание по
чл.56, ал.5 ПИКЕЕ. Действително в ПИКЕЕ се предвиждат права на
електроразпределителното дружество да претендира сумите по корекционни
сметки, но както се посочи, не се касае за корекция на сметка и за
преизчисляване на количество енергия. Правоотношенията, които са
възникнали между страните по делото, са по повод предоставяне на достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос на доставяната енергия по нея.
Това правоотношение обаче не дава права на ответника да събира суми за
реално потребена електрическа енергия, независимо от начина на изчисляване
на паричната равностойност на тези реално доставени количества. Права в
тази връзка има доставчикът на електрическата енергия, който се установи да
е дружеството „Ритъм-4-ТБ“ ООД въз основа на представения договор между
него и ищеца на л.35 от делото. За процесния период обаче доставчикът не е
начислил суми за доставена електрическа енергия, а само за мрежови такси,
което се установява от приложените от ищеца фактури и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема, като компетентно и
мотивирано изготвено. За основанието за дължимост и титуляря на правото за
цената на ползваната реално енергия е без значение обстоятелството дали е
осигуряван достъп или не до електромера, доколкото се установява, че е
наличен реален отчет в паметта на електромера. Освен това се установи, че
електромерът е бил включен в система за дистанционен отчет и техническата
невъзможност тази информация да се подава дистанционно, която е
настъпила от един момент нататък, не може да се вмени във вина на
ползвателя, нито да промени характера на отговорността му.
Не е налице твърдяното от ответника основание за дължимост по чл.56,
ал.5 от ПИКЕЕ, като същият не е носител на правото да претендира
стойността на реално отчетеното количество електрическа енергия за
процесния период и имот. Такива права има доставчикът на електрическата
енергия. Процесната сума, която ответникът търси от ищеца на основание
преизчисляване на количество електрическа енергия, се явява недължима.
4
Поради изложеното искът е основателен и следва изцяло да се уважи.
При този изход от спора право на разноски има ищецът. Същият е
поискал и доказал разноски в размер на 440,49 лв. за държавна такса и 1000
лв. за адвокатски хонорар. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 68 от 2020г.,
приложим към датата на подписване на договора за защита и съдействие)
минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед
материалния интерес по делото е 860,37 лв., а въз основа на чл.7, ал.9 от
Наредбата, към минималния размер следва да се добавят още 100 лв. за
проведено трето съдебно заседание или минималния хонорар общо е в размер
на 960,37 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, вкл.
извършените две експертизи, съдът счита, че хонорар, който надхвърля
минимума с 39, 63 лв., не е прекомерен, поради което ще се присъдят и
поисканите от ищеца разноски в цялост. Ответникът няма право на разноски
поради уважаване на иска.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124 от
ГПК, по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, че „ПРОТОМАКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Иван Перпелиев“ № 5, не
му дължи сумата от 11 012,17 лв. по фактура № ****. за имот с ИТН ****–
ресторант ******, за преизчислено количество електрическа енергия за
период 01.01.2022г. – 31.03.2022г.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД да плати на
„ПРОТОМАКС“ ЕООД разноски по делото, както следва: 440,49 лв. за
държавна такса и 1000 лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5