Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
02.07.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 10952 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 412461 от 22.05.2018г. по гр.д. № 55100/2017г. Софийски районен
съд, 72 състав отхвърлил предявения от „У.М.К.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу „Ю.Б.“
АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 487.43
лв., представляваща удържана без основание сума по банкова сметка ***, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12215/2017г. на СРС, 72 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
150 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ищеца „У.М.К.“ ЕООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност
- неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Неправилно СРС приел, че е изпълнен фактическият
състав на чл. 95 ЗЗД и е налице забава на кредитора поради
неоказано съдействие от кредитора-ищец на длъжника -ответник. За да е
налице забава на кредитора, не било достатъчно само да бъде изразена воля за
плащане на задължението на длъжника. Дори да се приеме, че е отказано съдействие
на кредитора, в случая не били установени останалите предпоставки на забавата -
длъжникът да вложи сумата по банкова сметка ***, и при съобразяване на чл. 66 ЗЗД - изпълнението да е пълно и точно. Банката не
била вложила сумите в банкова сметка *** /отм./ и Наредба № 13 на БНБ за
прилагането на международен номер на банкова сметка ***, тъй като сметката нямала
IBAN, ***лъжникът следвало да открие сметка в друга банка, а не при себе си. Не
било налице и пълно и точно изпълнение по смисъла на чл. 66 ЗЗД, тъй като при
закриване на сметката била удържана такса в размер на 20 лв. Липсвало валидно
основание за получаване на тази сума, тъй като липсвала извършена услуга,
поискана от ищеца. Моли съда да отмени атакуваното решение, вкл. в частта за
разноските и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира
разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя
списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Ю.Б.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл.
80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства по реда
на чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, намира
следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 487.43 лв.,
която ищецът твърди да е удържана без основание от ответната банка от закрита банкова
сметка *** ***. В исковата молба /както и в заявлението по чл. 410 ГПК/ се твърди, че
банката присвоила парите от закритата банкова сметка ***. Доколкото и по време
на действие на договора за банков влог банката няма право да се разпорежда с
парите на клиента – напротив, има задължение да върне вложените пари при
поискване, и съобразно твърденията, че банката е задържала парите от сметката
на ищеца при липса на каквото и да е правно основание за това, предявеният иск
има правното си основание в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Възражението на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за исковата
сума е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителният иск е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и за ищеца е налице интерес
от исканото установяване.
Настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение не е постановено в нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед наведените в жалбата доводи е правилно по
следните съображения:
При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание” обикновено са обусловени от едно
преюдициално договорно правоотношение. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта
на получаване на процесната сума от ответника, след доказване на който факт в
тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаването,
съответно за задържане на полученото.
По делото не е било спорно и се
установява, че на 10.04.2014г. между ищеца и „А.Б.“ АД, чрез клона й „А.Б.а –
клон България“ КЧТ, е бил сключен договор за банково обслужване чрез бизнес
пакет, както и че ответната банка е правоприемник на „А.Б.а – клон България“
КЧТ по силата па прехвърляне на търговското предприятие на клона през м. март
2016г. Не се спори също, че сметка с IBAN ***ката на 07.11.2016г., към който момент по нея са били налични 487.43 лв. Не се спори и че банката е
удържала от тази сума 20 лв. – такса за закриване на сметката.
Съгласно чл. VI, т. 1.2 от приложимите /считано
от 25.05.2016г./ Общи условия за откриване, водене и закриване на сметки на
юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски
представителства в „Ю.Б.“ АД, банката има право едностранно да закрие сметки на
свой клиент в 30-дневен срок след като го уведоми. Според чл. V, т. 6 и т. 7 от
Общите условия, с подписването на договор за банкова сметка ***ката да събира
от средствата по сметката дължими от титуляря на банката суми, в т.ч. такси и
комисионни по договора за банкова сметка, ***, представляваща неразделна част
от Общите условия и съответния договор за разкриване на банкова сметка. ***, т.
1.12 от Тарифата, при закриване на разплащателна сметка клиентът дължи такса в
размер на 20 лв.
На 12.08.2016г. ответната банка
изпратила до ищеца уведомление, че на основание чл. VI, т. 1.2 от ОУ на
договора упражнява правото си да прекрати договора с ищцовото дружество, като
след изтичане на 30 дни от получаване на уведомлението разплащателните сметки
на дружеството ще бъдат закрити. Посочено е, че клиентът следва да предприеме
необходимите действия по разпореждане с наличните в банката средства. Писмото е
изпратено на адреса на управление на дружеството, но пратката е върната като
непотърсена. Към исковата молба е приложено заявление от ищеца от 24.02.2017г.,
видно от което най-късно на тази дата същият е узнал за уведомлението за закриване
на сметката му, тъй като се е противопоставил на предприетото едностранно прекратяване
на облигационната връзка между дружеството и банката, отправил е искане за
повторно откриване на банковата сметка и за предаване на наличната сума по
закритата сметка. С последваща покана от 06.04.2017г. банката уведомила ищеца,
че сумата от банковата му сметка е на негово разположение, като за разпореждане
с нея следва да се яви във финансовия център на банката – клон „Дондуков“.
Видно от приетото извлечение от сметка
/л. 34 от делото на СРС/, което не е оспорено от ищеца относно неговата истинност,
след закриване на сметката банката е превела сумата от 487.43 лв. по сметка с
аналитичен номер 1713 ********* 01 5, с титуляр „У.м.к.“ ЕООД.
Приети в настоящото производство са нови доказателства –
телепоща от ищеца до ответника, с която поканил последния да му преведе суми по
закрити банкови сметки, вкл. процесната, по посочена банкова сметка ***, както
и отговор на банката, с която В.Т.В., като представител на дружествата, е
поканен да се яви лично или чрез упълномощен представител в посочения финансов
център за попълване на необходимите документи и получаване в брой на
съответната сума, дължима от банката. С отговора е заявено и възражение за
прихващане във връзка с вземания по банкова сметка *** – „М.Г.“ ЕООД.
Спорно между страните е дали въззивникът-ищец
е имал възможност да получи сумата от 467.43 лв. или тя е била задържана неправомерно от банката,
както и имало ли е основание за удържане на таксата в размер на 20 лв.
Въззивният съд намира за неоснователни доводите на
въззивника, че няма основание за заплащане и не се дължи таксата от 20 лв. за
закриване на сметката, тъй ищецът не е искал извършване на подобна услуга. Видно
от уговореното в Тарифата на банката, задължението за плащане на таксата за
закриване на банкова сметка ***нициатива е извършено закриването на сметката.
От значение е единствено фактът дали услугата е извършена или не, а от
доказателствата по делото безспорно се установява, че банковата сметка на ищеца
е закрита, т.е. услугата е извършена, поради което се дължи и заплащане на
такса. Ето защо не може да се приеме, че липсва основание за начисляване на
таксата.
При
доказателствена тежест за ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, по
делото не е установен подлежащият на доказване от него факт по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – получаване на сумата 467.43 лв. от
банката. Не се установява тази сума да е била „присвоена“ от ответната банка.
След закриването на банковата сметка на ищеца сумата е била оставена на негово
разположение по посочената сметка с аналитичен номер, чийто титуляр е ищецът.
Този факт се установява от приетото извлечение от сметка, което, както беше
посочено, не е оспорено относно неговата истинност /автентичност и вярност/, а
само при твърдения, че същата сметка нямала характер на
„банкова сметка“. ***ра -налице ли е твърдяното присвояване на сумата от
банката. Такова ще е налице само при неправомерен отказ за връщане на сумата, а
в случая заявеният от банката отказ е правомерен, доколкото
задължението за връщане на сумите по закритата банкова сметка ***дностранно
прекратен договор, а съгласно т. 3.2 от рамковия договор за получаване на
сумата е било необходимо представяне на искане за изтегляне на сумата по
образец. Представените пред въззивната инстанция доказателства също не
установяват да е заявено искане в съответствие с изискванията на договора между
страните за представяне на искане за извършване на платежна операция по
образец.
Неоснователни са и поддържаните от въззивника доводи във
връзка с откритата от ответника аналитична сметка. Банковата сметка е открита
от въззиваемия в полза на въззивника при действието на ЗПУПС /отм./ и на
Наредба № 3/16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежните
операции и за използване на платежните инструменти, издадена от УС на БНБ /отм./.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 3/2009г. във връзка с чл. 36 и сл. от ЗПУПС /отм./ изрично предвижда
възможността клиент да открие банкова сметка ***. В случая банковата сметка,
която е открита от банката на въззивника е с титуляр „У.м.к.“ ЕООД,
има аналитичен номер, който я отграничава от останалите банкови сметки, и е
банкова сметка ***. 6, ал. 3, т. 11 от Наредба № 3/2009г. - специална сметка за
съхранение на пари, поради което съдът намира за установено, че средствата по
тази сметка са били на разпореждане на въззивника, а не на банката. Липсата
на IBAN ***, че въззивникът не е титуляр на същата и че сумата от 467.43 лв. е преминала в
имуществото на банката.
По тези съображения въззивният съд намира, че предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, п. 1 ЗЗД е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. Следва да се посочи, че със закриването
на банковата сметка от страна на банката е бил прекратен един договор
за паричен влог, а задължение на влогоприемателя именно на договорно основание
е да върне наличната по него сума /чл. 250, ал. 1 ЗЗД/, независимо че това задължение
възниква едва с прекратяването на договора. Наличието на основание за
имуществено разместване по силата на договор изключва претендирането за връщане
на даденото по силата на правилата на неоснователното обогатяване.
Възраженията на страните за забава на кредитора могат да имат евентуално
значение само по предявен иск за връщане на суми на договорно основание, поради
което не следва да се обсъждат при произнасянето по предявения в настоящото
производство иск.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Това обосновава и извод
за присъждане на разноски в посочения от СРС размер, определен съобразно чл.
78, ал. 3 ГПК.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред. ДВ бр.
8/24.01.2017г.) вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр.
5/17.01.2006г.), съобразявайки извършената от юрисконсулта на въззиваемия
дейност в настоящата инстанция, въззивният съд определя размер на
възнаграждението от 150 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 412461 от 22.05.2018г., постановено по гр.д. № 55100/2017г. на
Софийски районен съд, 72 състав.
ОСЪЖДА „У.М.К.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, партер,
да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78 ГПК сумата 150.00
лв. (сто и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.