Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 000
гр.
Пловдив, 09.04.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА
МАХМУДИЕВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева и прокурор от АП – Пловдив П като разгледа докладваното от съдията Панайотова
в.гр.д. № 131/2021 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. във връзка с чл.293 от ГПК.
Производството е повторно въззивно ,образувано след
решение № 232/23.02.2021 г. ,постановено по гр.д. 4458 / 2017г. по описа на ВКС
, с което е отменено решение № 156/ 07.08.2017 г.,постановено по въззивно гражданско дело № 17 /2017 г. по описа на ПАС ,с което решение е потвърдено решение № 424/21.11.2016 г., постановено по
гр. д. № 457/2015 г. по описа на ОС – Хасково.С потвърденото от ПАС първоинсанционно
решение е отхвърлен предявения от К**** против А.С.С. иск с правно основание чл.
28 ЗОПДИППД (отм.) да бъдат отнети в полза на държавата следните имоти:
- апартамент № *, находящ се в гр. Х., ул. „Кн. Б.” № *-**, вх. *, ет. *, състоящ се от две стаи и кухня -
- гараж с
площ от
- лек автомобил „С.”, модел „К. П.” *.* Х**", рег. № *******, цвят: сив металик, рама № *****************, двигатeл № *****************, дата на първа регистрация:
27.10.2000 г., придобит на 24.06.2013 г.,
както и А. С. да бъде осъден да заплати на държавата
следните суми:
- 55 лв. внесена
на каса в „Ю. Б." АД по
разплащателна сметка в лева № ** 35 **** **** **** **** ** с титуляр А.С.С.;
- 5438. 23 лв., преминала по депозитна сметка *** № ***************, открита в „О**" АД с титуляр А.С.С.;
- 14032. 12 лв., внесена на каса в „О. б. *'' АД по срочен валутен депозит
в евро № *************** с титуляр А.С.С.;
- 5867. 49 лв., постъпила в „О. б. *" АД по банкова сметка ***
№ **********************, с титуляр А.С.С.;
- 918. 09 лв., намерена при обиск в жилището на А.С.С.;
- 2600 лв., получена
от продажбата на лек автомобил „Р. *", рег.
№ ******, цвят: бял, рама № *****************, двигател № *****************;
- 1800 лв., получена
от продажбата на лек автомобил „Б**”, модел „*** *", рег. № *******, цвят: зелен, рама № *****************, двигател № ***************;
5100 лв., получена
от продажбата на лек автомобил „А.”, модел „..”, рег. № ......., цвят: тъмно син металик, рама № *****************, двигател № *********;
- 1700 лв., представляваща разликата между
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Ш.", модел „Ф.", рег. № *******, цвят: сив металик, рама *****************, двигател № ********* и пазарната стойност към
датата на придобиване на лек автомобил „С.”, модел „К. П.” *.* ***",
рег. № *******, цвят: сив металик, рама № *****************, двигатeл № ********************;
- 2500 лв., получена
от продажбата на лек автомобил „Ф.", модел „Ф.", рег. № *******, цвят: светло сив металик, рама № **********************;
- 300
лв., получена при бракуването
на товарен автомобил „М.", модел „*** *", рег. № ******, цвят: бял, рама № **************, двигател № **************.
Жалбоподателят е поддържал да са
налице предпоставките на чл.4 от ЗОПДИППД / отм/ за отнемане на претеднираното от него имущество от
ответника ,поради което и по съображенията ,изложени в жалбата и
писмените бележки е заявил искане обжалваното първоинстанционно решение да бъде
отменено и да бъде постановено друго , с което искът на К. бъде
уважен.Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80
от ГПК.
Въззиваемият А. С.С.
,представляван от адв.В. оспорва въззивната жалба и по съображения ,подробно
изложени в отговора и депозираната писмена защита заявява искане решението на
ОС – Хасково да бъде потвърдено като
претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.
Контолираща страна А.п.П. чрез пр.
П счита въззивнана жалба за основателна
и заявава искане обжалваното решение да бъде отменено и искът на К**** да бъде
уважен.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Въззивната
жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна ,имаща
интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт , а решението е валидно и допустимо
като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим
предмет на иска,поради което
делото следва да бъде
разгледано по същество.
Предмет на въззивно разглеждане е
мотивирано искане вх. №
6318/01.07.2015 г. с правна квалификация чл. 28 от ЗОПДИППД /отменен/, внесено от К******,
БУЛСАТ *********/сега К****/
против А.С.С. ЕГН ********** ***.
Ищецът е твърдял ,че с Решения №№ 181 и
182/27.05.2015 г. на К**** на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПДИППД (отм.) и въз
основа на постъпило в Т* на К**** - гр. Х. при Т* на К**** - гр. П. уведомление от МВР - ОДП – Х. от 16.04.2007 г. за образувано
ДП № **/**** г. на ОД на МВР - гр. Х. срещу А.С.С. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 и 2 във
връзка с ал. 1 от НК е образувано
производство по установяване имуществото на А.С.С.. Твърдял е ,че с Определение № 155/ 28.08.2008 г. на Окръжен
съд - гр. Хасково по НОХД № 183/2008 г. А.С.С. е признат за виновен в това, че
в периода от м. януари до м. юли
Понататък
е твъдял ,че с протоколно определение от
27.12.2001 г. на Районен съд - гр. Самоков по НОХД № 133/
Посочил е
общо имуществото ,придобито от С. в проверерявания период 01.06.1990 г. – 31.05.2015 г . и като е твърдял ,че част от това
имущество, придобито по време и след периода на престъпна
дейност (22.01.1998 г. до 31.05.2015 г.) е в размер на 791. 08 МРЗ, което е на
значителна стойност и за придобиването му А.С.С. не е разполагал със законни
доходи и източници на средства, е предявил разглеждания тук иск за отнемане в полза на държавата следните недвижими и движими
вещи:
1) апартамент № *, находящ се в гр. Х., ул. „Кн. Б.” № *-**, вх. *, ет. *, състоящ се от две стаи и кухня -
2) гараж с
площ от
3) лек автомобил „С.”, модел „К. П.” *.* Х**", рег. № *******, цвят: сив металик, рама № *******************, двигатeл № **********************, дата на първа регистрация:
27.10.2000 г., придобит на 24.06.2013 г.;
4) сумата от 55 лв., внесена на каса в „Ю.
Б." АД по разплащателна
сметка в лева № ** ** **** **** **** **** ** с титуляр А.С.С.;
5) сумата от 5 438. 23 лв., преминала по депозитна сметка U** № ********************, открита в „О**" АД с титуляр А.С.С.;
6) сумата от 14 032. 12 лв., внесена на каса в „О. б. *'' АД по
срочен валутен депозит в евро № ****************** с титуляр А.С.С.;
7) сумата от 5 867. 49 лв., постъпила в „О. б. *" АД по банкова сметка ***
№ **********************, с титуляр А.С.С.;
8) сумата от 918. 09 лв., намерена при обиск в жилището на А.С.С.;
9) сумата от 2 600 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Р. *", рег. № ******, цвят: бял, рама № *****************, двигател № ****************;
10) сумата от 1 800 лв., получена от
продажбата на лек автомобил „Б**”, модел „*** *", рег. № *******, цвят: зелен, рама № ***********************, двигател № ***************;
11) сумата в размер на 5 100 лв., получена
от продажбата на лек автомобил „А.”, модел „**”, рег. № *******, цвят: тъмно син металик, рама № *******************, двигател № ************;
12) сумата в размер на 1 700 лв., представляваща разликата между
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Ш.", модел „Ф.", рег. № *******, цвят: сив металик, рама ****************, двигател № *********** и пазарната стойност към
датата на придобиване на лек автомобил „С.”, модел „К. П.” *.* ***",
рег. № *******, цвят: сив металик, рама № *********************, двигатeл №**********************;
13) сумата от 2 500 лв., получена от продажбата на лек автомобил „Ф.", модел „Ф.", рег. № ********, цвят: светло сив металик,
рама № ********************;
14) сумата от 300 лв., получена при бракуването на товарен автомобил „М.", модел „*** *", рег. № *******, цвят: бял, рама № ********************, двигател № *********************.
Ответникът Ответникът А.С.С. чрез пълномощниците си
оспорва предявения иск.
Съдът ,с решение ,предмет на
обжалване е приел ,че предявеният
иск е с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) във връзка с § 5 от ПЗР
на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и с
него се иска да бъде отнето в полза на държавата придобитото от А.С.С.
имущество (недвижими имоти, леки автомобили и парични средства), както и на
основание чл. 4, ал. 2 от Закона А.С.С. да бъде
осъден да заплати сумата от 14 000 лв., получена от продажба на придобити и
впоследствие отчуждени МПС.
От фактическа страна
е приел за установено ,че с протоколно определение от 27.12.2001 г. на
Районен съд - гр. Самоков по НОХД № 133/
Посочил е
тези пресъпления да попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.).Посочил е ,че
доколкото за да се отнеме в полза на държавата придобито имущество
следва да е налице пряка или косвена връзка с пресъпната дейност , то при
преценка стойността на придобитото имущество следва да се има предвид само това
,придобито по време и след престъпленията ,за които лицето е осъдено.
В конкретния случай съдът е намерил за установено ,че
през проверявания период 01.06.1990 г.- 31.12.2015г. ответникът е придобил недвижими имоти и леки
автомобили като предвид казаното по-горе при изчисляване стойността на придобитото от същия имущество, подлежащо на отнемане, следва да се
изключат придобитият с НА № ***, т. *, д. № *** от ******** г. апартамент № *, находящ се в гр. Х., ж. к. „О." бл. **, вх. *, ет. *, състоящ се от две стаи, кухня
и сервизни помещения, с площ от
Понататък съдът е посочил ,че ,съобразявайки пазарната стойност на
имущество ,придобито по време и след престъпната дейност ,както и паричните
средства,налични и преминали през банковите сметки на ответника в този период
,вкл. намерената сума при извършен обиск
, то същият е
придобил имущество на значителна стойност по смисъла на §1, т. 2 ДР на
закона (757. 32 МРЗ) доколкото стойността му
надхвърля 60 000 лв., която към момента на влизане на закона в сила се равнява
на 400 минимални работни заплати.
Посочил е ,че ответникът ,в чиято даказтелствена тежест е
това ,следва да докаже, че след
приспадане на обичайните и извънредни разходи доходите му са достатъчни за
придобиване на процесното имущество ,поради и което е приел,че при
изчисляване разходите на проверяваното лице не следва да се вземат предвид
разходите за придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане, както
и че релевантният
период на преценка на имущественото
състояние на ответника следва да е до 24.06.2013 г., когато е извършена
последната придобивна сделка в рамките на проверевания период ,а именно закупуването на лек автомобил „С.”, модел „К. П.” *.* ***",
рег. № ******* .
В светлината на така изложеното съдът е приел ,че
доходите на ответника С. за посочения период следва да бъдат формирани ,както
следва :доходи от работа в Г. – само сумата, преведена и изтеглена с лихви от
сметка в „М. „ – клон Х., както и парична сума ,внесена от ответника от Г. ;
доходи от продажба на недвижимо имущество ; доходи от продажба на МПС ; доходи
от търговска дейност като ЕТ “С. – А. С. „ ;доходи от работата по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода „;доходи от наем с изключение
на твръдяното наемно правоотношение с ЕТ „М. – Н. К. „ ,или доходи в размер на
1 290,37 МРЗ.
По отношение на разходите
съдът е приел ,че същите следва да се формират от разходи за
издръжка без тези за периода 1991 – 1993
г. , когато ответникът е живял и работил в Г.
като от друга страна разходите за
издръжка на домакинството след 1996 г.
следва да се приемат за поети в
размер на 1 / 2 ,тъй като С. е
заживял на семейни начала с друго
лице;разходите за задгранични пътувания
;патентния данък ; разходи за закупуване на два недвижими имота и един лек
автомобил ,придобити преди началато на престъпната дейност или разходи в размер
на 736,35 МРЗ.
При това съотнешение съдът като крен резлутат е приел ,че
недвиживите имоти и моторните превозни средства на обща стойност 504,71 МРЗ
,предмет на исканото отнемане са придобити със законни средства ,а за
имуществото ,включващо парични средства в общ размер на 252,61 МРЗ една част от него е придлоти със законни средства ,а остатъкът от
203,30 МРЗ ,за която няма установен
законен източник не е на значителна
стойност ,поради и което е приел така предявени иск за отнемане по ЗОПДИППД /
отм/ за неоснователен и е отхвърлил същия.
С решение № 156 / 07.08.2017 г.,постановено по
в.гр.д. 17 / 2017 г. по описа на АС –
Пловдив решението на първинстанционния окръжен съд е потвърдено .С решение 232
/20 г. ,постановено по гр.д. 4458 / 2017 г. по описа на ВКС решението на
възззиния съд е отменено и делото върнато
за ново разлеждане като е посочено в отменителното решение ,че
въззивният съд е допуснал процесуални нарушение като не е отговорил на нито
едно от плакванията във въззивната жалба ,излагайки декларативни аргументи без
анализ на доказателствата ,както и че е налице ноебходимост от заключение на вещо лице относно налачието на
средства от законен източник към момента
на придобиване на активите ,предмет на отнемане.
Няма спор по делото
,че с протоколно
определение от 27.12.2001 г. на Районен съд - гр. Самоков по НОХД № 133/
Няма спор и ,че тези
пристъпления попадат в приложното поле на на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.).
Не е оспорено с въззивната жалба и приетото от
първостепенния съд ,че придобитото от ответника имущество за периода от
началото на престъпната дейност -22.01.1998 г. до 24.06.2013 г. ,когато е
закупен последния актив в рамките на проверявания период, съставляващо недвижими имоти , МПС , паричната
равностойност на закупени в този период и продадени 6 броя МПС ,а също и
парични суми ,налични и преминали през банковите сметки на ответника и открити
в дома му при обиск,което имущество е и предмет на исканото оттнемане, е на
обща стойност 757,32 МРЗ ,което е на „значителна стойност „ по смисъла на §1
т.2 от ДР на ЗОДИППД/отм/ като тук се
споделя изнесеното от жалбоподателя ,че понятието „значителна стойност „ касае
придобитото имущество като цяло и се
определя от сбора на пазарната стойност
на неговите компоненти.
Предпоставка за уважаване
на тук разглеждания иск и постановяване отнемане на имуществото на
ответника ,придобито по време и след
престъпната дейност е липсата на законен източник на доходи като
доказателствената тежест за установяване наличието на законен изотчник е за
ответника. В тази връзка ,както и предвид отменителните указания на ВКС за
установяване на законен източчник на доходи на А. С. ,при преценка на имущественото му състояние следва
да се вземат предвид всички доходи и разходи ,включително тези за придобиване на имуществото ,предмет на
отнемане , за периода от началото на проверявания период -01.06.1990 г. до 24.06.2013
г. ,когато е закупен последния актив .
За тази цел при
настоящето разглеждане на делото е изслушано заключение на ССЕ ,изготвено от
вещото лице Т.Р. – основно и допълнителни ,като съдът възприема и кредитира
основното заключение на тази експертиза
като даващо най – ясни отговори касателно приходите и разходите на
проверяваното лице.
Няма съмнение ,доколкото тези доходи за
признати от ищеца,че през
релевантния за спора период от
време А.С. е реализирал доходи от
дейността си като едноличен търговец в размер на 14 ,99 МРЗ ; доходи от работата в затвора при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода „ в размер на 7,41 МРЗ; приходи от продажбата на недвижим имот ,придобит преди
началото на престъпната дейност – парцел в м.“К.„ в землището на гр.Х. в размер
на 54 МРЗ, както и доходи от
продажбата на МПС – та като тук следва да се включат както л.а. „Ф. Г.“ ,продаден преди началото
на пресъпната дейност ,така и всички МПС ,които С. е продал през релевантния
период като същевременно от установените от експертизата приходи по това перо
следва да се изключи подажбата на л.а. „С. К. П.„ , с който С. се е разпоредил през 2015г.
,както и л.а. „Ф. Ф.„ , с който се е
разпоредил през 2014 г. /след ревелвантния период/ ,или общата стойност на
доходите от продажба на МПС възлиза на 134,46
МРЗ .
В обобщение
признатите от ищеца приходи на ответника за релевантния период са на стойност 210 ,86 МРЗ.
Безспорно от
събраните по делото доказателства е установено по .че за периода м.март 1991 г.
– м.юли 1993 г. А.С. е работил в Г. като сервитьор в хотел-ресторант „Д. а. „ в
гр.А..Видно от заключението на ССЕ за
този период същият е реализирал нетен доход от трудова дейност в размер на 57 218 ,7 ДМ с равностойност 82 844,33 лева или 1045,36
МРЗ. Този доход от законен източник
следва да бъде зачетен при формиране на
приходите на ответника като не се споделят мотивите на първостепенния
съд ,че само част от него следва да бъде взет предвид ,а имено – сумата от
29 818,12 ДМ ,преведени по банков път по сметка на ответника в „М.„
,заедно с начислените лихви върху нея от 1181,88 ДМ ,както и фактически
внесената в Б. сума от 3 150 ДМ ,за които парични суми има данни да са внесени
в страната.Няма никакво съмнение ,че ответникът от работата си като сервитьор в
Г. е реализирал посочения по-горе нетен доход в размер на 1045,36 МРЗ като липсва
каквото и да е основание същият да бъде частично изключен при формиране на приходите му като в
случая е без значение кога и как тези
негови парични средства са постъпили в страната.
На следващо място
като приход от законен източник следва да бъде отчетено полученото през 1993г .
обезщетение за безработиза в размер на 24,99
МРЗ,както и възстановен данък през 1992 г. в размер на 27,63 МРЗ.
Принципно и доколкото е безспорно установено,че на
ответника са изплатени осигурителни вноски в размер на 8 374,36 ДМ същите
следва да бъдат включени в общия размер на доходите ,но съдът е възпрепятстван
да направи това ,тъй като липсват данни посочената сума на колко МРЗ се равнява.
Към приходната част
следва да бъде отнесен доход от продажбата на наследствен недвижим имот
,извършен с представен по делото НА № **/ ********г. ,том *,д..№ **/****г. на
РС .В тази връзка по делото като
свидетел е разпитана сестрата на С. – А. С. ,от чиито показания се
установява,че имотът е продаден за сумата от 20 000 ДМ. ,които показания
,предвид установената от изслушаната съдбно –оценителна експертиза при
първоинстанционното разгреждане на делото пазарна стойност на същия към момента
на разпоредителната сдела ,а именно 18 764 ДМ ,съдът кредитира.Св.С. също
така установява ,че получената продажна
цена била разпределена между нея и брат й като същият получил 15 000 ДМ
,а свидетелката 5 000 ДМ като за
уравнение на дела й била надарена от майка й с друг имот - апратамент в ж.к.“О.“
.Съдът кредитира показанията на св.С. и в тази им част,поради което следва да
се приеме за установено ,че ответникът от тази разпоредителна сделка е
реализирал доход в размер на 15 000 ДМ или 305,14 МРЗ.
На следващо място
като доход със законен източник следва да се приемат и доходите от наем.По
делото са представени писмени договори за наем ,както следва : 1/ Договор от ******** г. , с който А.С. е
предоставил под наем за срок от 3 години на К. С. Д.
апартамент, находящ се на ул. „К. Б.” № * – **, ап. * при месечен наем в
размер на 150 лв. ;
2/ договор от ******** г. , с който А.С. е предоставил под наем за срок от 6 месеца,
считано от 01.07.2007 г., на Ю. Я. П. собствения си недвижим
имот: апартамент, находящ се на ул. „Кн. Б.” № * – **, ап. *, при месечен наем в
размер на 140 лв. ; 3/ договор от ******** г. , с който А.С. е предоставил под наем за срок от 1 година на ЕТ „Н. ** А. П.” собствения си недвижим имот: помещение за бързи
закуски от
Тези писмени договори
са оспорени от страна на ищеца като неистински
касателно подписите на лицата ,посочени там за наематели .В откритото
производство по чл.193 от ГПК
наемателите по тези договори са
разпитани като свидители като всички установяват ,че именно те са подписали
договорите ,че са ползвали под наем собствените на ответника апартамент и
помещение за бързи закуски ,както и периода,в койко реално са ги ползвали и
заплащаната от тях наемна
цена.Следователно оспорването на писмените документи като неистински остана
недоказано ,същите се вявят годни
доказателства и при съвкуната им преценка ,ведно с показанията на разпитаните свидетели
следва да се приеме ,че ответникът е реализирал доходи от наем ,така както е
твръдял като тук следва да бъде зачетен и устния договор за наем ,сключен със С. С.,разпитан
като свидетел ,който установава ,че за периода 01.07.2009 г. – 30.06.2011 г. е
бил наемател на апратамента на ул.“Кн. Б.“
в гр.Х. при месечен наем от 200 лв.
Видно от приетото при
настоящето разглеждане на делото доходите от наем са в размер на 98,42 МРЗ като
от тях следва да бъде изключен доходът за 2014г- ,тъй като е извън релевантния
период или доходи в размер на 92,47 МРЗ.Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба ,касаещо недоказаност на този доход ,тъй като
получаваните наеми не са данъчно декларирани и няма писмена следа за получавани
такива доходи .Действително писмени доказателства за получени наемни суми
липсват, но събраните гасни доказателства
са в достатъчна степен убедителни , за да се приеме този факт за напълно доказан.
В обобщение, горният
анализ сочи доходи от законен източник за ревлевантания период ,реализирани от С.
в общ размер на 1 706,45 МРЗ.
По отношение на
разходите на първо място следва да бъдат взети предвид разходите за издръжка ,чиято база за изчисления е НСИ .Приетата по
делото съдебно счетоводна експертиза
дава отговор на този въпрос като посочва тези разходи ,изчислени при
съобразяване броя на членовете на домакинството на ответника – едночленно до
31.12.1995г,двучленно от 01.01.1996г.- до 07.05.2000 г. ,и тричленно след това
без периода на задржане и престоя в затвора
,да са в размер на 962,15 МРЗ.От тях обаче следва да се изключи изцяло
издръжката за 1992 г. и частично в размер на 1 / 2 – издръжката за 1991 и
1993г. доколкото за периода м.мар. 1991
г. – м.юли 1993 г. А.С. е живял и работил в Г., а както се установява от
показанията на св.К. Д.,близък приятел на ответника ,с когото заедно са работили и живели в Г. по време на престоя си там са
имали осигурени квартира и прехрана като
са поемали само разходите за вода и
електроенергия. Съдът кредитира показанията на този свидетел доколкото същият
установява факти, досежно които има непосредствени впечатления ,поради което
разходи в размер на 18,68МРЗ за 1992 г. ,и половината за 1991 г. и 1993г. или
съответно 8,35 МРЗ и 9,59 МРЗ следва да бъдат изключени .Действително житейски
е нелогично ответникът да не е имал никакви разходи в този период ,но доколкото
липсва база ,на която да бъде изчислена издръжата в Г. в горепосочения период
без перата храна и жилище ,то тези разходи следва да бъдат изцяло изключени
,така както е посочено по-горе.
Няма спор ,че от
1996г. А. С. е заживял на семейни начала с Г. Д. като през 2000 г. се е родило и тяхното
дете.Разпитана като свидетелка, Д.
установява ,че същата е маникюристка
,работила е като такава , имала ателие ,както и че за период от време с ответника са развивали търговия ,имали
щанд за дрехи и парфюми . Предвид така изнесеното от свидетелката и доколкото
разходие за издръжка по НСИ са определени за домакинство ,а не на човек ,то
следва да се приеме ,че считано от 1996г. до 24.06.2013 г. разходите за
издръжка на С. следва да бъдат редуцирани до 1 / 2 доколкото се устнаови ,че издръжката на
семейството се е поемала общо със св.Д.
От разходите за
идръжка следва да бъдат изключени и разходите за 2015г. ,2014 г. и половината
за 2013 г. ,тъй като са извън релевантния период.
Или за периода 1996
г. – 24..06.2013г. разходите за издръжка на домакинството първоначално
двучленно в този период ,а впоследствие тричленно ,без двете години на престой
в затвора ,възлизат на 758,68 МРЗ ,които следва да бъдат редуцирани до размер
на 1 /2 за ответника или 379,34 МРЗ .
За периода 1990 –
1995 г.вкл. разходите за едночелнно домакинство възлизат на 49 ,30 МРЗ ,от които както се каза следва да бъдат
изключени разходи в размер на 18,68МРЗ
за 1992 г. , половината за 1991 г. и 1993г. или съответно 8,35 МРЗ и 9,59
МРЗ,или същите възлизат на 12,68 МРЗ.
В обобщение
обичайните разходи на ответника за
издръжка,изчисленина база данни от НСИ и съобразно гореказаното , за ревенатния
период са в размер на 392,02 МРЗ.
Понатакъв към
разходите следва да бъдат приобщени тези за закупаване на всички придобити МПС
за периода ,които според експертизата и на база приетото заключение на в.л. Г.
М. са на стойност 234,66 МРЗ.
Следва да бъдат
включни и разходите за закупуване на всички придобити за периода недвижими
имоти ,които според заключението на ССЕ
и на база заключението на тройната СТЕ са на стойност 535,85 МРЗ.
Следва да бъдат
включени разходие за вноски и такси по банкови сметки в размер на 1, 61 МРЗ ;разходите за задгранични пътувания
в размер на 15,18 МРЗ ,както и
разходите за патентен данък в размер на 4,75
МРЗ.
Доколкото вещото лице
Т.Р. при изслушването му в с.з. ,проведено на 20.06.2022г. изясни ,че внасянето
на суми по сметки е разход,а изтеглянето им - приход ,към разходната част на
този анализ следва да се включат и паричните
средства ,които са предмет на исканото отнемане ,част от които налични или
преминали през банковите сметки на ответника
,както и откритата в дома на ответника парична сума при извършеното претърсване и изземване по ДП
№ **/ ****г. ,които са в размер на 252,61
МРЗ.
Или за
релевантния период разходите на
ответника С. са общо в размер на 1 436,68
МРЗ.
Предвид горния анализ
се приема ,че по делото се установиха за
релевантния период доходи от законен източник на С. в размер на 1 706,45
МРЗ, превишаващи разходите на същия ,включващи и тези за придобиване на имуществото ,предмет на
отнемане – недвижим имоти ,МПС и парични суми , което несъмнено сочи ,че не е
налице имущество ,придобито от престъпна дейност ,поради което искането на К****
за неговото отнемане се явява неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
Поради съвпадане на изводите
на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд ,обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед на този краен
резултат на въззиваемия А.С. следва да бъдат присъдени направените
разноски за първоначалното въззивно
разглеждане в размер на 5 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение ; 3 000 лв. за касационната инстанция
,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение ;3 000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция ; 1 300 лв. заплатено възнаграждение
за вещо лице.
Ето защо ,съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 424/21.11.2016 г.,
постановено по г. д. № 457/2015 г. по описа на ОС – Хасково.
ОСЪЖДА К**** – С. да заплати на А.С.С. ЕГН
********** *** сумата от 12 300 лв. ,представляваща направени от него разноски за
първоначалното въззивно разглеждане на делото ,касационото производство и
настоящето такова.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.