№ 3534
гр. Варна, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.ева
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.ева Въззивно гражданско дело №
20223100501500 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 264025/6.04.2022г от Г. П. П. ЕГН **********,
съд.адрес: гр.С. бул.„П. Е." № 16А ет.1 ап.1, чрез адвокат Ф. Р. от САК, против решението
на ВРС-42с-в № 260126/28.02.2022г по гр.д.№2113/2021 в ЧАСТТА МУ, с която Е
ОСЪДЕН ответникът Г. П. П. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к.„Вл.В.“ бл.8 вх.4 ап.9, да
заплати на ищците : Ж. М. В. ЕГН ********** гр.Варна ул.„Й.Т.“ № 3, В. В. В. ЕГН
********** от гр.С. ул.„О.“ 4 вх.А ет.1 aп.1, М. В. В. ЕГН ********** от гр.Варна, ул.„П.“ 1
и Д. В. В. ЕГН ********** от гр.Варна ул.„Й.Т.“ № 3, в качеството им на наследници по
закон на В. Д. В., при равни квоти, в условията на разделност, сумата от по 250лв от общо
претендираната сума от 1000лв като частично предявен иск от цялото вземане от
23 235,62лв, представляваща сбор от погА.и суми по договор за банков ипотечен кредит на
физич. лице 27.12.2013г, сключен между Г. П. П. ЕГН ********** и „Банка ДСК“ЕАД, на
осн.чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяването на
иска-12.02.2021г до окончателното им заплащане, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД; ОСЪДЕН Е
ответникът Г. П. П. ЕГН ********** да заплати на ищците Ж. М. В., В. В. В., М. В. В. и Д.
В. В. в качеството им на наследници по закон на В. Д. В., при равни квоти и в условията на
разделност, сумата от по 87,50лв–припадаща се част от общо 350лв–сторените от ищците
съдебно–деловодни разноски за заплатена държ.такса и адв.възнаграждение, на осн.чл.78
ал.1 ГПК.
Счита решението за неправилно и затова моли за неговата отмяна и изцяло за
отхвърлянето на предявените искове.
Правилно РС е отхвърлил главния иск, но следвало да бъде отхвърлен и евентуалният
1
такъв поради извършеното прихващане.
Установявала се една сложност на отношенията между В. Д. В. и брата на ответника
- С. П. П., която все пак давала основание за гарантирането на кредит с имот. Сложността се
изразявала в това, че братът на ответника и наследодателят на ищците боравели
непрекъснато със суми, като си имали огромно доверие. Именно това дало основание на
наследодателя на ищците да осигури гарантирането на задължението на ответника, тъй като
ипотекираната вещ била закупена изцяло със средствата на наследодателя.
В действителност, ищецът бил гарантирал за пред банката изплащането на кредита с
доходите си, които имали официален произход.
Както се установявало наследодателят на ищците е работил като митнически
служител и като такъв по думите на разпитания свидетел на ищцовата страна В. разполагал
винаги с по няколко хиляди лева в джоба си и затова не би получавал заем от брата на
ответника. Това било до момента, в който В. започнал лечението си и вече нямал достъп до
трайните постъпления от държавната служба. Това цялото богатство приключвало, когато се
изпадне от сферата на услугите. Именно по тази причина В. е прибегнал до заеми от
приятели, каквито безспорно са били с брата на ответника. Както потвърди С. П., в
качеството му на свидетел, той е давал и други пари „на ръка" на В., за лечението, но
специално за тези пари.
Неуведомяването на длъжника не може да има за последица погасяване на дълга,
както приема първоинстанционният съд. Уведомяването се е случило най-късно с
получаване на препис от отговора на ответника, с направеното възражение и представените
доказателства. Длъжниците, в качеството си на наследници /очевидно приели изцяло
наследството на заемателя/, могат да установяват междувременно редовно погашение на
кредитора си, нещо което не е сторено.
Обстоятелството, че договорът за заем бил загубен, не било оспорено от ищците и
разпитът на свидетелят бил допуснат, поради което и следвало да се приеме, че съдът е
приел това обстоятелство.
Доколкото това е по допустимостта на свидетелските показания по реда на чл.165
ал.1 ГПК, то съдът следвало да укаже на страната да посочи при какви обстоятелства е
изгубен или унищожен документа, за да се пристъпи изобщо към разпита на подобен
свидетел. Това правело доклада на съда непълен. Следва да се даде възможност на страната,
която ще се ползва от подобен тип свидетелски показания, да изложи обстоятелствата, при
които е бил изгубен или унищожен този договор.
При това положение, прави искане за допускането на един свидетел, който да
установи как е бил унищожен или изгубен документът - договор за заем.
В депозирания в срока по чл.263 ГПК писмен отговор ищците Ж. М. В., В. В. В., М.
В. В. и Д. В. В. чрез процесуалния си представител адв.А. Х. изразяват становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване решението на ВРС в обжалваната му част.
2
Поддържа се становището за неоснователност на заявеното възражение за
прихващане с претендираното от ответната страна вземане към бащата на ищците за сумата
от 10 000евро, преведена по банков път, като дадени на последния на заем от трето лице –
свид.С. П. /брат на ответника/, както и за оставяне без уважение като недопустимо искането
за събиране гласно доказателствено средство чрез разпита на един свидетел, чрез
показанията на който да бъде установена по какъв начин бил изгубен или унищожен
твърденият от ответната страна за съществуващ договор за заем не по вина на ответника.
Претендират се сторените по делото разноски.
По така заявеното от въззивника доказателственото искане съдът съобрази
следното:
Още с писмения отговор на подадената ИМ ответникът чрез процесуалния си
представител е навел възражението си срещу предявения в евентуалност иск срещу него за
неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, като прави прихващане със сумата от 1000лв като
частично претендирана от общия размер от 19500лв, в какъвто размер е било цедираното от
неговия брат С. П. вземане към В. В., произтичащо от договор за заем, даден за срок от 5
години. В ПО е посочено още, че договорът за заем бил унищожен не по вина на брата на
ответника.
В първото редовно проведено с.з. на 9.07.2022г съдът е обявил проекто-доклада си,
по който процесуалните представители на страните са заявили, че нямат възражения и
същият е бил обявен за окончателен.
От съдържанието на протокола, обективиращ процесуалните действия на съда и
страните и техните искания е видно, че РС правилно е разпределил доказателствената
тежест между тях.
Що се отнася до твърдението на ответника за съществуващ между покойния В. В. и
неговия брат С. П., разпитан като свидетел в същото с.з., договор за заем, след настойчиво
искане от страна на адв.Ас.Х. да бъдат уточнени фактите, които подлежат на установява,
адв.Ф.Р. е посочил, че ще се установява заемното правоотношение между С. П. и В. В., на
което адв.Х. е възразил за недопустимост на гласните доказателства при установяване
договори на стойност над 5000лв. В тази насока са дадени и ясни указания от съда.
Уточнението, направено от адв.Ф.Р. е било, че за този договор за заем имало писмено
доказателство – преводно нареждане, което представя.
В същото с.з. е разпитан като свидетел С. П. - брат на ответника.
Впоследствие, едва след две отложени съдебни заседания, на които е бил даден ход
на делото, в о.с.з. на 28.01.2002 същият свидетел отново е бил разпитван, като е заявил, че
договорът за заем бил писмен за срок от 5 години.
В подадената жалба се поддържа искане за гласни доказателства за установяване дали
документът е бил унищожен или изгубен.
3
Предвид изложеното, въззивният съд намира искането за недопустимо поради
следното:
1/ въпреки първоначално заявеното още с ПО, че документът е бил унищожен, с
жалбата отново са посочени двете алтернативни хипотези, без да се уточнява кои точно
факти ще бъдат установявани чрез исканото доказателствено средство
2/ дори да се приеме, че се иска установява факта на унищожаване, без да са наведени
твърдения за конкретните обстоятелства за това, по отношение на същото е настъпила
преклузия, доколкото страната е разполагала с възможността да събере това доказателство
още в първата инстанция.
3/ ако чрез този свидетел се цели установяване съществуването на самото
облигационно правоотношение по договор за заем, то тогава основателно е възражението на
ищцовата страна за недопустимост с оглед забраната на чл.164 ал.1 т.3 ГПК , тъй като се
касае за сума над 5000лв
При служебната проверка съдът намира, че не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от
ТР № 1/2013г на ОСГТК, налагащи даване указания на страните по правната квалификация
на иска, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива поради липсата на допуснати
процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд.
Ето защо, жалбата заедно с писмения отговор следва да бъде насрочена за
разглеждане в открито съдебно заседание, а искането на процесуалния представител на
въззивника за допускане на гласни доказателства следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба вх.№ 264025/ 6.04.2022г от Г. П. П.
ЕГН **********, съд.адрес: гр.С. бул.„П. Е." № 16А ет.1 ап.1, чрез адвокат Ф. Р. от САК,
срещу решението на ВРС-42с-в № 260126/28.02.2022г по гр.д.№2113/2021 в ЧАСТТА МУ ,
с която Е ОСЪДЕН ответникът Г. П. П. ЕГН ********** от гр.Варна ж.к.„Вл.В.“ бл.8 вх.4
ап.9, да заплати на ищците : Ж. М. В. ЕГН ********** гр.Варна ул.„Й.Т.“ № 3, В. В. В. ЕГН
********** от гр.С. ул.„О.“ 4 вх.А ет.1 aп.1, М. В. В. ЕГН ********** от гр.Варна, ул.„П.“ 1
и Д. В. В. ЕГН ********** от гр.Варна ул.„Й.Т.“ № 3, в качеството им на наследници по
закон на В. Д. В., при равни квоти, в условията на разделност, сумата от по 250лв от общо
претендираната сума от 1000лв като частично предявен иск от цялото вземане от
23 235,62лв, представляваща сбор от погА.и суми по договор за банков ипотечен кредит на
физич. лице 27.12.2013г, сключен между Г. П. П. ЕГН ********** и „Банка ДСК“ЕАД, на
осн.чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяването на
иска-12.02.2021г до окончателното им заплащане, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД; ОСЪДЕН Е
ответникът Г. П. П. ЕГН ********** да заплати на ищците Ж. М. В., В. В. В., М. В. В. и Д.
В. В. в качеството им на наследници по закон на В. Д. В., при равни квоти и в условията на
4
разделност, сумата от по 87,50лв–припадаща се част от общо 350лв–сторените от ищците
съдебно–деловодни разноски за заплатена държ.такса и адв.възнаграждение, на осн.чл.78
ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ искането на въззивната страна за допускане на гласни
доказателства за установяване факта как е бил унищожен или изгубен договорът за заем за
сумата от 19500лв, сключен между наследодателя на ищците - В. В. и свид.С. П. - брат на
ответника.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждането на въззивната жалба в о.с.з.
на 1.11.2022г от 14.00ч, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5