Р Е Ш Е Н
И Е
№ .....
гр.Плевен, 20,02,2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№4751 по
описа на съда за 2019 г. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от И.Х.П., ЕГН **********,
от гр.К., чрез адв.Г.Г. от ***, против ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.И.Д.. В молбата се твърди, че на 25,03,2016 г. между
страните е сключен ***в гр.К., като ответникът приел да изработи „груб строеж
на едноетажна сграда по проект на възложителя“, в срок от 60 календарни дни от
подписване на протокол за „строителна линия“. Сочи се, че договореното
възнаграждение било в размер на 36 000,00 лева, платимо както следва – до
започване на обекта – 18 000,00 лева; след завършване на бетоновите работи
на кота 0 – 7000,00 лева; при изграждане на покривна конструкция - 5000,00
лева, а остатъкът – след завършване на възложената работа. Твърди се, че на
30,03,2016 г. ищецът превел сумата от 18000,00 лева, на 2010,2017 г. – 7000,00
лева, на 08,12,2017 г. и на 12,12,2017 г. са заплатени съответно 305,00 лева и
120,00 лева, а на 31,05,2018 г. е платена сумата от 5000,00 лева. Твърди се, че
с ***, връчена на ответника на 04,09,2017 г., същият е поканен да започне
работа, което е сторено. Твърди се, че поради незавършване на договорените
дейности, на 17,01,2019 г. на изпълнителя е връчена ***, с която същият е
уведомен за незавършеното строителство – неполагане на керемиди върху
покривната конструкция, неизпълнена зидария на санитарен магазин – 32 кв.м. и
зидария на санитарна автомивка – 51 кв.м., неизграждане на бетонов тротоар
около сградата с ширина един метър, неизграждане на калоутаителна,
маслоутаителна и водомерна шахта. С поканата ищецът е предоставил седемдневен
срок на ответника по изграждане и довършване на посочените дейности, в противен
случай ще счита договора за прекратен. Твърди се, че тъй като работата не била
започната, ищецът инициирал производство по чл.207 от ГПК пред РС К., по което
с определение от 03,04,2019 г. е прието изготвено заключение по СТЕ. Там се
сочи, че е установено, че стойността на неизвършените дейности възлиза на
19 168,16 лева, подробно изброени. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 19 168,16
лева, представляваща стойността на незавършените дейности на едноетажна сграда
в груб строеж, за което страните са подписали ***г., нотариално заверен, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи иска и да отхвърли предявения насрещен иск. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, процесуалният
представител на ищеца ангажира съображения, идентични на изложените в ИМ и
отговора на насрещния иск. Сочи се, че заключението на ВЛ Т.Л. не може да даде
обективна представа за извършеното от ответника строителство, тъй като огледът
е правен след довършване на сградата от друг изпълнител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
писмен отговор, чрез адв.В.П. от ***, в който се сочи, че искът не е
конкретизиран по пера – кои точно СМР и на каква стойност не са довършени. Не
се оспорва сключването на договора, но се твърди, че са платени само сумите от
18 000,00 лева и от 6 000,00 лева. Твърди се, че действително не е
спазен срока за построяване на сградата, но това е станало по независещи от
ответника обстоятелства – сочи се, че строителната площадка е открита на
24,11,2016 г., след което е настъпила зимата и условията не са били подходящи
за строителство. Сочи се, че по покрива е извършена доставка, реконструкция и
монтаж на нова дървена конструкция, монтаж на дъсчена обшивка – 130 кв.м., като
летвената скара влиза цялостно към конструкцията и е изпълнена. Сочи се, че не
е доставено 30 кв.м. фолио върху дъсчена обшивка, като не са монтирани и челни
дъски, тъй като техния монтаж е след полагане на керемидите. Твърди се, че страните
не са имали уговорка за поставяне на керемиди „Брамак“, поради което се оспорва
стойността, дадена от ВЛ в тази част. Признава се, че не са доставени и
монтирани улуци, водосточни тръби, водосточно казанче, тъй като изпълнителят
няма това задължение при изграждане на сградата в груб строеж. По отношение
конструкция и ВиК се сочи, че не е изпълнен подложен бетон клас 12/15 около
сградата – 50 кв.м.; изпълнен е кофража за шахтата, но не е запълнен с бетон
поради изгонване на изпълнителя от обекта; твърди се, че кало- и
маслоуловителни шахти са доставени, но не е подложен бетон; доставена е
армировка за тротоарната пътека с дебелина 10 мм. Твърди се, че за изпълнение
на покрива изпълнителят е закупил следните материали, които е вложил в сградата
– греди 3,960 куб.м. на стойност 1308,33 лева; дъски – 3,400 куб.м. на стойност
1237,50 лева; летви – 1,360 куб.м. на стойност 375,00 лева и тухли – 504 бр. на
стойност 273,00 лева, или обща стойност на материалите – 3832,60 лева с ДДС.
Твърди се, че трудът, който са положили работниците, и който е заплатен от
ответника, е на стойност 4100,00 лева, доставени са два броя шахти на стойност
400,00 лева и са направени разходи за транспорт 100,00 лева; положена е
арматура за пътеките около сградата на стойност 100,00 лева. Твърди се, че
строителната линия е дадена на 24,11,2016 г., а възложителят не е изпълнил
задължението си по договора преди строителството на покрива да преведе 5000,00
лева. Сочи се, че неправилно ищецът търси изпълнение на договора, без да е
платил цената за изработката, и предмет на остойностяване следва да бъде
извършеното от ответника строителство, съпоставено с преведената сума по
договора. Сочи се, че за изграждане на покрива, доставка на шахти и полагане на
арматура ответникът е извършил разходи на стойност 8 532,60 лева, които
следва да се компенсират с дължимата от него на ищеца сума. Ответникът депозира
и насрещен иск с посочено правно основание чл.59 от ЗЗД, в който сочи, че за
изпълнение на покрива изпълнителят е закупил следните материали, които е вложил
в сградата – греди 3,960 куб.м. на стойност 1308,33 лева; дъски – 3,400 куб.м.
на стойност 1237,50 лева; летви – 1,360 куб.м. на стойност 375,00 лева и тухли
– 504 бр. на стойност 273,00 лева, или обща стойност на материалите – 3832,60
лева с ДДС. Твърди се, че трудът, който са положили работниците, и който е
заплатен от ответника, е на стойност 4100,00 лева, доставени са два броя шахти
на стойност 400,00 лева и са направени разходи за транспорт 100,00 лева;
положена е арматура за пътеките около сградата на стойност 100,00 лева. Сочи
се, че за изграждане на покрива, доставка на шахти и полагане на арматура
ответникът е извършил разходи на стойност 8 532,60 лева, с които ищецът по
първоначалния иск се е обогатил неоснователно, и които са дължими от ищеца по
първоначалния иск и след уважаване на насрещния иск, следва да бъде извършено
съдебно прихващане. Към насрещния иск са приложени писмени доказателства по
опис и е заявено, че ще се ползват от доказателствата, представени с отговора
на ИМ. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения първоначално иск и да уважи насрещния такъв, изменен в с.з. до размера от
11 054,67 лева. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок,
процесуалният представител на ответника сочи, че ищецът не твърди претенцията
да е обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. Сочи се, че покривът
не е бил довършен поради неплащане на договорената сума от 5000,00 лева,
платима преди започването му, а и поради обстоятелството, че възложителят
отстранил изпълнителя от обекта.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по
насрещния иск депозира писмен отговор, чрез адв.Г.Г. от ***, в който сочи, че
от приложените вносни бележки се установяват платените на изпълнителя суми по
дати. Сочи се, че е неоснователна претенцията на ищеца по насрещния иск за
заплащането на материали и труд, вложени в покрива на сградата, тъй като
изливането на таванската плоча е започнало в началото на м.юни 2016 г., /преди изливане на плочата
е технически невъзможно стартиране изграждането на покрива/, а преди това - на 31,05,22018 г. е извършено плащането
съгласно чл.2, т.3 от Договора, като дори е платена сумата от 6000,00 лева,
вместо договорените 5 000,00 лева. Твърди се, че след изливане на плочата
е бил необходим технологичен срок за изсъхването й, като след него работници
повече не се явили на строителната площадка. Сочи се, че са проведени множество
разговори между възложителя и представител на изпълнителя, като едва през
м.декември 2018 г. на обекта дошли трима работници, които след като завалял
сняг, отново преустановили работа. Сочи се, че поради незавършване на
договорените дейности, възложителят изпратил ***, с която предоставил на
изпълнителя седемдневен срок за възстановяване на строителната дейност и
довършване на посочените строителни работи. По отношение претендираната сума за
2 бр. шахти се сочи, че действително са доставени 4 бр. циментови пръстени,
които се намират и към момента на обекта, но не са послужили за направата на
шахти, тъй като не отговарят на изискванията на проекта. Аналогични възражения
са направени и по отношение стойността на арматурата, която се намира на
обекта, но не е вложена в направата на пътеки около сградата. В отговора на
насрещния иск ответникът по насрещния иск оспорва истинността на три броя РКО /които не са представени изобщо по делото/, както и на представените от ищеца по
насрещния иск три броя граждански договори, като е направено искане ищецът по
насрещния иск да бъде задължен да ги представи в оригинал на основание чл.183
от ГПК.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна
От представеното ксерокопие на ***от 25,03,206
г. се установява, че страните са договорили изработването на едноетажна сграда
до груб строеж, при възнаграждение в размер на 36 000,00 лева. В чл.2 от
договора са уговорени сроковете за плащане на възнаграждението на изпълнителя,
като е посочена и банкова сметка, ***. Договорено е и изработването на бетонов
тротоар около сградата с ширина 1 метър, кало-
маслоуловителна и водомерна шахта.
От представеното в цялост ***се установява, че
в производство по чл.207 от ГПК е изготвено заключение по СТЕ, което е
установило, че стойността на незавършените дейности по процесната нежилищна
сграда, намираща се в ***възлиза на 19 168,19 лева.
От представеното в заверено копие ***се
установява, че по сметка на ответното дружество ищецът е превел сумата от 18 000,00 лева.
От представеното в заверено копие ***се
установява, че по сметка на ответното дружество ищецът е превел сумата от 6
000,00 лева.
От представеното в заверено копие ***се
установява, че по сметка на Х.В.Д.ищецът е
превел сумата от 7 000,00 лева, с посочено основание „по договор за
строителство с ******
От представените в заверено копие два броя
разписки – от 08,12,2017 г. и 12,12,2017 г., се установява, че Г.П. е получил
от ищеца сумата от 305,00 лева за плащане на получен бетон и сумата от 120,00
лева за разтоварване на тухли.
От представената в заверено копие ***от
04,09,2017 г. се установява, че ищецът е подканил ответника да започне
строителството на процесната сграда. Няма данни тази покана да е връчена по
надлежния ред.
От представената в заверено копие ***от
07,01,2019 г. се установява, че ищецът е подканил ответника да довърши
незавършените строителни работи в седмодневен срок, като след изтичането му ще
счита договора за развален на основание чл.262, ал.2 от ЗЗД.
От представения в заверено копие *** за „***установява,
че строителната площадка е открита на 24,11,2016 г., а видно от ***– представен
в заверено копие, строежът е изпълнен на 29,11,2016 г.
От представения в заверено копие и оригинал ***се
установява, че същият е сключен между ответния ЕТ и Н.В.К., за изпълнение на
следната дейност - СМР на обект ***–
направа на дървена конструкция и покритие с цигли, срещу договорено
възнаграждение от 970,00 лева.
От представения в заверено копие и оригинал ***се
установява, че същият е сключен между ответния ЕТ и А.А.М., за изпълнение на
следната дейност - СМР на обект ***–
направа на дървена конструкция на покрив и покритие с цигли, срещу договорено
възнаграждение от 2000,00 лева.
От представения в заверено копие и оригинал ***
се установява, че същият е сключен между ответния ЕТ и В.Б.Д., за изпълнение на
следната дейност - СМР на обект ***– направа на дървена конструкция на покрив и
покритие с цигли, срещу договорено възнаграждение от 970,00 лева.
От представената в копие ***се установява, че същата
е издадена за закупени от ответника греди, дъски, летви и тухли, и е на обща
стойност 3832,60 лева. Към фактурата има приложена и касова бележка от същата
дата.
От представения в оригинал ***се установява, че
на посочената дата ответния ЕТ е изплатил на В.Б.Д. сумата от 1300,00 лева
срещу дейност по направа на дървена конструкция на покрив и шофьор.
От представения в оригинал ***се установява, че
на посочената дата ответния ЕТ е изплатил на Н.В.К. сумата от 1300,00 лева
срещу дейност по направа на дървена конструкция на покрив.
От
представения в оригинал ***се установява, че на посочената дата ответния ЕТ е
изплатил на А.А.М. сумата от 1700,00 лева срещу дейност по направа на дървена
конструкция на покрив.
Откритото производство по оспорване
автентичността на подписите, положени в гражданските договори, и за „получил
сумата“ в трите РКО, не бе проведено успешно.
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че
след посещение на място ВЛ е констатирало, че сградата е доизградена от следващ
изпълнител. ВЛ сочи, че изпълнителя-ответник е изпълнил следните видове работи:
основи, носеща конструкция, дървена покривна конструкция, оградни стени,
доставени и монтирани са бетонови пръстени с капаци за двете шахти. ВЛ сочи, че
по делото няма ***, от което да е видно точно какви работи е следвало да бъдат
извършени в рамките на този договор, а повечето СМР са вече закрити и не
подлежат на измерване, липсват и строителни книжа, съставени по време на
строителството в съответствие с ***, по които експертизата да се ориентира за
количествата и видовете работи – извършени и неизвършени. ВЛ посочва, че при
тези обстоятелства е определило стойността на извършените СМР възоснова на външния
оглед, възможните частично видими детайли, поддаващи се на идентификация и
измерване, като изрично заявява, че състоянието и степента на завършеност е
фиксирана с експертизата по ***ВЛ е определило изпълнени строителни работи в 14
точки, на обща стойност 32 944,35 лева с включена печалба от 10%. С оглед
липсата на подробна количествена сметка към договора и отсъствие на протоколи,
съставяни в хода на изпълнението на строежа, ВЛ е извършило и успоредна оценка
по уедрени показатели по ***, възлизаща на 29 549,12 лева с включена печалба от
10%. Заключението на експерта е, че стойността на извършените от
ответника-изпълнител дейности е 32 944,35 лева, от които труд 6588,87 лева и
материали – 26 355,48 лева. В с.з. ВЛ Л. сочи, че монтаж на улуци, доставка и
монтаж на водосточни тръби и водосточно казанче, не влизат в понятието „груб
строеж“. ВЛ сочи, че съгласно заповедната книга на обекта, с която се е
запознала, изграждането на покривната плоча е започнало на 01,06,2018 г. – това
било последната заповед в книгата, която се попълва от техническия ръководител
на обекта – Г.П. към онзи момент. Сочи се, че самата заповед е издадена от
конструктор – в случай инж.Г., която би трябвало след като е приела положената
армировка и е видяла, че е положена по проект, да разреши да се бетонира.
От показанията на св.Н.К. се установява, че
след като бил повикан на обекта, за около 10 дни изградили конструкцията, след
което спрели работа поради лоши условия - завалял сняг. Свидетелят сочи, че
когато се завърнали обекта, вече имало друга бригада. Според свидетеля,
материалите се закупували от И.Д., но керемиди на обекта не е виждал. Сочи се,
че имало останала дупка на покрива, от която изкарвали материалите.
От обясненията, дадени по реда на чл.176, ал.1
от ГПК от И.И.Д. – собственик на ответния ЕТ, се установява, че инж.П. е бил
технически ръководител на обекта, но не е взимал пари от него, предадени от
ищеца П.; И.Д. твърди, че не е плащал бетон и за разтоварване на тухли.
От показанията на св.В.Д. се установява, че е
работил на обекта от самото начало като общ работник, като почнали пролетта на
2016 г., спрели заради проблем с Е. и после продължили. Според свидетеля И.Д.
закупувал необходимите материали от търговия, намираща се в индустриалната зона
на К.. Сочи се, че била направена покривната конструкция без полагане на
циглите, но имало оставен отвор за изнасяне на материалите. Твърди се, че цигли
не били закупени, тъй като при опита си да завършат покрива били изгонени от
възложителя. По отношение на шахтите свидетелят твърди, че били положени
пръстените, но по искане на възложителя багерист разкопал до самата ограда и
спукал тръбите. Според свидетеля Д. била положена половината арматура на
пътеките, закупена от И.Д., но до изливане на бетон отгоре не се стигнало,
поради отказ на възложителя.
От показанията на св.А.М. се установява, че при
сглобяване на покрива била оставена една малка част от около 30 кв.м., през
която изнасяли материалите. Свидетелят твърди, че когато завалял сняг
преустановили работата. Сочи се, че по уговорка трябвало да се редят и цигли,
но после никой не го потърсил да продължат. Св.М. твърди, че когато отишъл на
обекта покривната плоча била излята вече, фасадната стена била иззидана и започнали
покривната конструкция, като материалите били закупувани от И.Д. от търговия в К..
От показанията на св.Г.П. се установява, че е работил
като технически ръководител на обекта до извършване на тухлената зидария по
калканите, след което напуснал. Свидетелят твърди, че при започване на обекта –
с друг технически ръководител, са попаднали на ел.кабел, който минава през
площадката и строителят се е оттеглил, като той е започнал отначало всичко може
би след година. Сочи се, че след като е изготвил спецификацията за дървената
покривна конструкция, напуснал. Свидителят сочи, че челни дъски, улуци,
водосточни тръби и казанче се поставят след циглите и влизат в понятието „груб
строеж“ – това било т.нар.водоотливане.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По основния иск с
правно основаие чл.79 вр.чл.258 и сл. от ЗЗД – с оглед изложените фактически
твърдения на ищеца, и направеното искане за заплащане на стойността на незавършените дейности, остойностени в
производството по чл.207 от ГПК /при положение че са налице данни, че
сградата все *** е завършена, макар и от друг изпълнител до «груб строеж»/, съдът
приема, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на такъв иск и в такъв
размер. Недопустимо
се явява, според съда, искането на ищеца да се заплати сума за бъдещи разноски,
които ще бъдат тепърва направени. Ищецът не твърди, че има качеството на кредитор
за сумата от 19 168,16 лева спрямо ответника, като искането му реално е
съдът да създаде такова качество за него /за ищеца/, което е недопустимо.
Поради горното, претенцията за заплащане на сумата от 19 168,16 лева се
явява процесуално недопустима и производството по нея следва да бъде
прекратено.
По насрещния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
За уважаване на
насрещния иск основният въпрос, който следва да намери отговор, е - налице ли е
съразмерност между стойността на изработеното от строителя – ищец по настоящия
насрещен иск, и
платеното от възложителя. От заключението на ВЛ Т.Л., което съдът кредитира
като вярно и компетентно изготвено, се установява, че съобразявайки степента на
завършеност на сградата, фиксирана с експертизата по ***стойността на
извършените от изпълнителя дейности възлиза
на 32 944,35 лева, от които труд 6588,87 лева и материали – 26 355,48 лева. От
представените платежни нареждания от 30,03,2016 г. и 31,05,2018 г., и разписки
от 08-ми и 12-ти декември 2017 г., съдът приема, че възложителят е заплатил на
изпълнителя общо сумата от 24 425,00 лева. Следва да се отбележи, че
получател на сумата от 7000,00 лева, платена на 20,10,2017 г., е лицето Х.В.Д.–
лице, което очевидно е различно от изпълнителя; не са налични по делото данни
за уговорка между страните част от сумата по договора да бъде платена на трето
лице, а освен това в самия договор е посочена конкретна банкова сметка, ***.
Също така съдът приема, че сумата от 425,00 лева, която е предадена от
възложителя на св.П. за заплащане на бетон и разтоварване на тухли /което
безспорно е свързано с изработката на сградата/, също е била дължима на
изпълнителя, доколкото, с оглед липсата на конкретна уговорка в договора,
същият на основание чл.259 от ЗЗД е бил длъжен да изработи поръчаното със свои
средства. С оглед изложеното съдът приема, че доколкото стойността на
изработеното от изпълнителя е 32 944,35 лева, а платеното от възложителя е
24 425,00 лева, то за изпълнителя е останало неплатено възнаграждение в
размер на 8519,35 лева. Съдът счита, че в определението за насрочване на делото
дадената правна квалификация на насрещния иск е сгрешена и на практика събраните
по делото доказателства сочат на иск по чл.79 вр.чл.258 от ЗЗД – неизпълнение
на задължението на възложителя да заплати изработеното на изпълнителя. Тъй като
по делото са събрани доказателства, релевантни именно на този иск, съдът
приема, че няма пречка с решението си да приеме квалификация на насрещния иск
по чл.79 вр.чл.258 от ЗЗД, който се явява основателен до размера от 8519,35
лева, а за разликата до 11054,67 лева /изменен в с.з. от 20,12,2019 г./, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските за първоначалния иск
– съгласно чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Преди да се произнесе за разноските, съдът следва да
обсъди направеното в последно с.з. възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение – същото е неоснователно, доколкото
ответникът е претендирал по първоначалния иск адвокатско възнаграждение в
размер на 1100,00 лева, а минималният размер в случая, определен по реда на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 1105,00 лева. Ето защо ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1100,00 лева.
По отношение на разноските за насрещния иск – ищецът
по насрещния иск е претендирал разноски в размер на 870,00 лева за адвокатско
възнаграждение, 418,30 лева за ДТ, 300,00 лева за ВЛ и 45,00 лева за депозит за
свидетели. Съобразявайки направеното възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, съдът приема, че същото е основателно, доколкото
минималният размер в случая, определен по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 756,63 лева
/при материален интерес 8532,60 лева – първоначално предявеният размер на
насрещния иск/, и делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето
защо ищецът по насрещния иск има право на адвокатско възнаграждение в размер на
756,63 лева. С оглед изложените съображения и уважената част от иска,
ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца по
насрещния иск деловодни разноски в размер на 1170,35 лева съразмерно с
уважената част от иска. Ответникът по насрещния иск също има право на разноски
съразмерно отхвърлената част от насрещния иск, но доколкото няма представени
доказателства за сторени такива разноски, съдът не дължи произнасяне. Следва да
бъде указано на адв.Г. че може да поиска връщане на неправилно внесения депозит
за призоваване на свидетели в размер на 45,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо на основание чл.130 от ГПК, производството по предявения иск с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.258 и сл ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 168,00 лева,
представляваща стойността на незавършените дейности по едноетажна сграда в «груб
строеж», за което е подписан ***г., нотариално заверен /а именно – доставка,
реконструкция и монтаж на нова дървена конструкция по покрив – 0,91 куб.м.;
монтаж на дъсчена обшивка – 36,57 кв.м.; направа на летвена скара за керемиди –
50 кв.м.; доставка и полагане на хидроизолационно фолио върху дъсчена обшивка –
50 кв.м.; покриване с керемиди «Брамак» - 161 кв.м.; монтаж на челни дъски – 34,80 м.; доставка и
монтаж на улуци – 34,80 м.; доставка и монтаж на водосточни тръби – 12 м.;
доставка и монтаж на водосточно казанче – 3 бр.; подложен бетон клас с12/15 – 1,38 куб.м.; кофраж за шахта – 5,10
кв.м.; полагане стоманобетон клас с20/25 за фундаменти и плочи и греди – 5,47
куб.м.; изработка и монтаж армировка об.и ср.сложност от А1, А2, А3 – 68,82
кг.; саниране на пукнатини в бетони – 10,25 кв.м.; грундиране и защита на
арматурата – 5 кг.; тухлена зидария 12 см. – 49,53 кв.м.; довършване кало и
маслоуловителна шахти – 2 бр.; ремонт на подови канали – 4 бр./, ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ – 18,07,2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, предявен от И.Х.П., ЕГН **********,
от гр.К., чрез адв.Г.Г. от ***, против ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.И.Д..
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.258 и сл. от ЗЗД И.Х.П., ЕГН **********, от гр.К., ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
И.И.Д., сумата от 8519,35 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за извършени услуги по ***г., нотариално заверен, като за
разликата до претендираните 11054,67 лева ОТХЪВРЛЯ предявения насрещен иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 и
ал.1 от ГПК И.Х.П., ЕГН **********, от гр.К.,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
И.И.Д., сторените деловодни разноски в общ размер на 2270,35 лева.
Решението,
в частта, с която е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД вр.чл.258 и сл ЗЗД, ИМА ХАРАКТЕР на определение, и подлежи
на обжалване пред ПлОС в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от съобщаването му на страните. В
останалата си част решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: