Н Е П Р И С Ъ С Т В
Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бяла Слатина, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 23 октомври, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д.№ 1056/2019 г. по описа на РС – Бяла Слатина, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е образувано по повод предявена искова молба от “К.Б.“ ЕООД АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.В. – управител, чрез юрисконсулт А.А., с която е поискал съдът да постанови решение, с което да се осъди ответника С.М.Ц. с ЕГН ********** ***, да заплати на ищеца сумата от 350.00 лв. главница, дължима на основание договор за кредит № **********/22.06.2015г. сключен между С.М.Ц. и „4 Финанс“ ЕООД-София, прехвърлен на ищеца “К.Б.“ ЕООД с договор за цесия от 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г./датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
Желае да му се присъдят и направените по делото разноски.
С писмено становище с вх. № 7157/21.10.2019г. депозирано от юрк. А.А.- пълномощник на ищеца „К.Б.“ ЕООД е поискал постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника съгласно предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК и чл.239,ал.1 от ГПК.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.6 от ЗПФУР, вр.чл.99 от ЗЗД и
чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника С.М.Ц. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл. 133 от ГПК.
Ответника С.М.Ц. редовно призован по чл.41,ал.2 от ГПК за с.з. не се явил, не е изпратил представител, не е взел становище по исковата молба, не е направил своите възражения, не е представил доказателства и не е депозирал писмена молба делото да се гледа в негово отсъствие.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В исковата молба ищеца „К.Б.“ ЕООД твърди, че на 22.06.2015г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.” и С.М.Ц. бил сключен Договор за кредит № **********/22.06.2015г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс” ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.” на интернет страницата на кредитодателя-www.vivus.bg. На посочената страница „В.” предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата пред договорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставяло на кредитополучателя на интернет страницата на „В.”. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши”. С натискането на бутона „Подпиши” от кредитополучателя се считало, че са подписани всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те били предоставени на кредитополучателя на подсигурен РDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка ***. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „В.”, договорът за кредит се считал за сключен и влизал в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния превод.
В процесния случай на 22.06.2015г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „4финанс” ЕООД (В.) под № **********. В заявката си С.М.Ц. посочил, че сумата, която желае да му бъде отпусната била в размер 350,00 лв. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 22.07.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната на Ц. в Изи Пей на 22.06.2015 г.
С настъпване на падежа по договора – 22.07.2015 г., кредитополучателят не погасявал дължимите по договора суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 23.07.2015г., „4финанс” ЕООД (В.) започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01 % към договорния лихвен процент. До ответника били изпратени три броя напомнителни писма на адреса, посочен от него в Договора за кредит. В тези писма се съдържала подробна информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № **********/22.06.2015г. се таксували по 10.00 лева (десет лева) за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани ответника не погасявала гореописаните вземания.
На 01.02.2018г. „4финанс” ЕООД (В.), в качеството си на цедент, сключил с „К.Б.” ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания с № ВGF-2018- 005/01.02.2018 г. По силата на Договора цедентьт прехвърлял на цесионера вземанията по Договор за кредит № **********/22.06.2015г., както следва: главница – 350,00 лева, наказателна лихва в размер на 453,25 лв. за периода от 23.07.2015г. до 31.01.2018г. и отписани такси за събиране(3 бр.писма) в размер на 30.00 лв., като с настоящата искова молба ищеца претендира единствено главницата от 350.00 лв.
Структурата на вземането била подробно описана в Приложение № 1, което била неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомявал длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „К.Б.” ЕООД изпращал до посочения в договора за кредит адрес уведомление за цесия с препоръчана писмовна пратка чрез „Български пощи” ЕАД, която е получена от Ц. на 01.08.2019г. видно от обратната разписка/л.20 от делото/.
Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. От датата на цесията до момента на подаване на исковата молба забавата на ответника продължавала.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди С.М.Ц. да заплати на „К.Б.” ЕООД, сумата от 350.00 лв. главница, дължима на основание договор за кредит № **********/22.06.2015г. сключен между С.М.Ц. и „4 Финанс“ ЕООД-София, прехвърлен на ищеца “К.Б.“ ЕООД с договор за цесия от 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г./датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
Претендира за разноските по делото.
В законоустановения срок по делото не е постъпил писмен отговор по чл.131 от ГПК от ответника С.М.Ц., нито се явил в с.з., не е изпратил него представител и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните
доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по делото, приема
че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
На първо място, съгласно изискването на чл.
238, ал. 1 ГПК, ответника С.М.Ц.
не е представил
в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се явил в с.з.,
не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл.
239, ал. 1, т. 1 ГПК-на ответника С.М.Ц. са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание./Разпореждането от 13.08.2019г. е получено лично от Сашка
Данаилова Цветанова/съпруга/ на 16.08.2019г./л. 28 от делото/.
От изложените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства, съдът намира, че предявените обективно съединени
искове се явяват вероятно основателни. Налице е хипотезата на чл.240 във връзка
с чл.79 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата.
Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното
задължение да е възможно.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По делото са представени договор за кредит № **********/22.06.2015г., приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания между „4финанс” ЕООД (В.), в качеството си на цедент и „К.Б.” ЕООД, общи условия на договора за кредит, уведомление за прехвърляне на вземания, от които се установява задължение в размер на 350,00 лева. Ответникът не ангажира доказателства за заплащане на тази сума.
Предвид гореизложените
съображения, съдът приема, че ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на сумата от 350,00 лева, представляваща главница по договор за
кредит № **********/22.06.2015г.
Останалите искове за наказателна
лихва в размер на 453,25 лв. и отписани такси за събиране(3 бр.писма) в размер
на 30.00 лв. не се претендират с исковата молба и не следва да се разглеждат.
Върху главницата следва да се
присъди и законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда на 07.08.2019г.
до окончателното й изплащане, предвид петитума на иска и разпоредбата на чл.86
от ЗЗД.
При този изход на спора и във връзка с направеното искане от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски по делото, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК са в общ размер 200,00 лв. от които: 50.00 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД и чл.238 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.М.Ц. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.“ ЕООД АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.В. – управител, чрез юрисконсулт А.А., сумата от 350.00 лв. главница, дължима на основание договор за кредит № **********/22.06.2015г. сключен между С.М.Ц. и „4 Финанс“ ЕООД-София, прехвърлен на ищеца “К.Б.“ ЕООД с договор за цесия от 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г./датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски пред настоящата съдебна инсталация в общ размер 200,00 лв. от които: 50.00 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕПИС от съдебното решение да се
изпрати на страните за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: