№ 87
гр. В., 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110203426 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба подадена от „Калитера“ ЕООД, против НП №
03-2200569/29.06.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на
основание чл.416 ал.5 КТ, вр.чл. 414, ал.1 от КТ на „Калитера“ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
В подадената до съда жалба се оспорва посочената в НП фактическа обстановка.
Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован представлява се от процесуален
представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител, който оспорва
жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следната фактическа обстановка:
Служителите на Дирекция Инспекция на труда/ДИТ/ гр.В. между които свид. Н.
извършили проверка на въззивното дружество по спазване на трудовото законодателство. В
хода на проверката било установено, че „КАЛИТЕРА" ЕООД в качеството му на
работодател, не е отбелязал в дневник за издаване на трудови книжки на дружеството с дата
и подпис предаването на трудовата книжка по приложение № 1 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж /ДВ, бр.102 /1993 г./, при прекратяване на трудовото
правоотношение на работника Галин Димитров Станчев с назначен на длъжност „работник
1
строителството" с прекратено трудово правоотношение от 02.03.2022 г., съгласно Заповед
№204/02.03.2022 г..
За установеното нарушение бил издаден АУАН, редовно връчен на представляващ
дружеството. В определения от закона срок били депозирани възражения, но същите били
разгледани от АНО е не били приети.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – В., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и видно от заверено копие на
Заповед № 8-071/12.01.2010 г.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установи, че юридическото лице – жалбоподател е
нарушило разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж
/ДВ, бр.102 /1993 г./, като в качеството му на работодател, не е отбелязал в дневник за
издаване на трудови книжки на дружеството с дата и подпис предаването на трудовата
книжка по приложение № 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ, бр.102
/1993 г./, при прекратяване на трудовото правоотношение на работника Галин Димитров
Станчев назначен на длъжност „работник строителството" с прекратено трудово
правоотношение от 02.03.2022 г., съгласно Заповед №204/02.03.2022 г..
АНО приел, че нарушението е осъществено на 04.03.2022г..
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че търговското дружество жалбоподател в качеството му на работодател е
извършил вмененото му нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 6, ал.2 Наредба за трудовата книжка
и трудовия стаж се изразява в неизпълнение на задължение, а именно липса на отбелязване
2
датата на предаване на трудовата книжка в дневника за издаване на трудовите книжки при
прекратяване на трудовото правоотношение.
В случая се касае за бездействие, тъй като неизпълнението на задължението по чл. 6,
ал. 2 от цитираната наредба се състои в липсата на дължимото отбелязване, при положение
че е прекратен трудовия договор с работника. То е юридически факт, пораждащ
административно наказателната отговорност на неговия адресат.
Видно от Заповед № 204 от 02. 03. 2022 година трудовия договор на работника
Станчев е прекратен.
Видно от Заповедта за прекратяване на трудово правоотношение трудовата книжка
на работника е връчена на 02.03.2022г. - при връчване на самата заповед. Не е спорно, че в
дружеството изобщо не се води дневник по Приложение 1 от Наредбата за трудови книжки и
трудовия стаж.
Относно посочените фактически констатации няма противоречия в
доказателствения материал. Посочените фактически констатации, относно обстоятелствата
чрез които се е осъществило нарушението се съдържат в АУАН, който е със
законоустановена в чл. 416, ал. 1 от КТ доказателствена сила за вписаните в него
констатации, при положение че друго не се установява от събраните по делото
доказателства.
Съдът кредитира свидетелските показания на Н. като обективни и подкрепящи се от
писмените доказателствени средства.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът
не констатира
От събраните по делото доказателства писмени доказателства се установи, че
дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило за времето от 04.03.2022г.
първия работен ден след прекратяване на договора, до момента на проверката това свое
задължение.
В чл. 350, ал.1 от КТ са разписани две задължения на работодателят при
прекратяване на трудовото правоотношение, свързани с трудовата книжка - да впише в нея
данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.
Освен това при прекратяване на трудовото правоотношение, което в случая е
станало на 02.03.2022 г., когато работника взел екземпляр от нея и самата си трудова
книжка, за работодателят е възникнало не само задължението да впише в трудовата му
книжка данните, свързани с прекратяването. За работодателят, респ. упълномощеното от
него лице възниква и задължението да отрази в трудовата книжка изискуемите данни,
посочени в чл. 2, ал.1 и чл. 6, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Изпълнението на второто описано в чл. 350, ал.1 от КТ задължение за
работодателят – да предаде оформената трудова книжка на работника възниква след
оформянето й, но се дължи незабавно при явяване на работника, респ. служителя за
получаването й. Това следва от чл. 6, ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж, съгласно които при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази
необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Т.е.
работникът или служителят трябва да са се явили за получаването й, защото може да им
3
бъде върната само срещу подпис от тях за получаването й. Няма спор по делото, че
трудовата книжка е получена от работника на 02.03.2022г. в деня на прекратяване на
трудовия договор. В чл. 6, ал.3 от Наредбата е уредена хипотезата и задълженията на
работодателя, при неявяване на работника или служителя за получаване на трудовата
книжка, тогава за работодателят възниква задължение да му съобщи с писмо с обратна
разписка да се яви, за да я получи лично. Изрично е посочено, че работодателят може да я
изпрати по пощата или да я предаде на определено от притежателят й лице само, ако за това
има писмено съгласие. Доказателствата по делото безсъмнено сочат, че работника Станчев е
получил трудовата си книжка лично и не се е наложило да се изпраща по пощата.
Доказателствата сочат, че след прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е
изпълнил задължението си да попълни данните в трудовата книжка със съответните подписи
и печати, изискуеми по Наредбата и в съответствие с чл. 6, ал.3 от Наредбата. Дружеството
не е изпълнило задължението си да извърши вписването на датата на предаване на
трудовата книжка в дневника воден по Приложение 1.
Въззивното дружеството е санкционирано за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж. Съгласно цитираната разпоредба при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата
книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу
подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата книжка от
работодателя на работника или служителя се отбелязва в дневника за издаване на трудови
книжки. Задължението за водене на този дневник е визирано в Приложение 1 от посочената
наредба . Съгласно приложението в този дневник освен издаването на трудови книжки се
описват и други значими факти за работника и данните за трудовото правоотношение което
имал с работодателят си.
Възражението, че дружеството не е водило такъв дневник, защото не е издавало
трудови книжки съда не приема, тъй като както бе посочено наредбата изисква в дневника
да се отразяват и други данни освен датата на издаване на трудовата книжка. Задължението
за воденето му се основава на чл.1 ал.5 от от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж вр. Приложение 1.
Тъй като се касае за ангажиране на административно-наказателна отговорност на
юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна, тъй като се
ангажира обективна отговорност.
Следва да се отчете, че случаят не разкрива признаците на маловажен такъв, тъй
като характерът на дължимото съобразно правната норма на чл. 6, ал. 2 от цитираната
наредба е от такова естество, че да гарантира правата на работника във връзка отбелязване
датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя в
дневника за издаване на трудови книжки по приложение № 1.. Това работодателят не е
сторил своевременно и именно поради това към момента на проверката няма изобщо
издаден дневника за издадените трудови книжки. Конкретното нарушение на жалбоподателя
на чл. 6, ал. 2 от цитираната наредба не сочи на обстотятелства определящи го като такова с
4
по-ниска степен за засягане на регулираните обществени отношения, съобразно други
нарушения от този вид. Няма маловажен случай а и за маловажен случай самият КТ в чл.
415в ал. 1 определя специални предпоставки които в случая не са налице в пълнота.
Не са настъпили основанията по чл. 415в ал. 1 от КТ за да се преквалифицира
нарушението по този текст. Преценката дали от нарушението са произтекли вреди за
работника е от значение само ако нарушението е отстранено веднага след констатирането
му. Тази предпоставка не е налице и правилно нарушението е квалифицирано по чл. 414, ал.
1 КТ във връзка с чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Съдът намира, че не са били налице спорни обстоятелства по фактите, които да са
налагали провеждане на допълнително разследване, тъй като доказателства относно
обстоятелството кога е върната трудовата книжка са се съдържали в представените пред
наказващият орган писмени доказателства - Заповед.
Предвид горното съдът намира, че въззивното дружество е осъществил вмененото
му административно нарушение от обективна и субективна страна. Същият е бил
санкциониран по чл.414ал.1 от КТ в качеството му на работодател. Съгласно разпоредбата
на чл.414ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Също така съдът намира, че в случая не се констатират основания за приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и
обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието,
типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда,
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е
такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
"Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва,
че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно уважената чест на за всяка една от страните.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-2200569/29.06.2022г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - В., с което на основание чл. 416 ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ на
„Калитера“ ЕООД Булстат ********* е наложено административно наказание
"ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 6, ал. 2 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
ОСЪЖДА „Калитера“ ЕООД, Булстат *********, да заплати на Дирекция
Инспекция по труда гр.В. сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6