РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330109305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
против А. И. И. обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена
Заповед № 3534/14.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 6086/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV
граждански състав, а именно: сумата от 1 182, 77 лева – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П., бул. „М“ № ****, както и обезщетение за
забавено плащане за периода от 03.01.2020 г. до 12.04.2021 г. в размер на
сумата 122, 71 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно -
13.04.2021 г., до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
1
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в гр. П, бул. „М“ №****. Твърди, че за процесния период е
доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е
разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 1
182, 77 лв., представляваща топлинна енергия за отопление на стойност от 1
053, 60 лв. и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на стойност
от 104, 98 лв. Твърди, че е начислена и такса за услуга дялово разпределение
в размер от 24, 19 лв. Сочи, че от общо начислената сума е осъществено
намаляване на стойността по фактура № **********/31.11.2019 г. с кредитно
известие № ****г., поради прието с Решение от 10.06.2020 г. на КЕВР
понижение на цената на топлинна енергия с 5, 76 %. Доставената услуга на
посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е
изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на
паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските,
сторени в заповедното и исковото производство.
Ответната страна А. И. И. е депозирала в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага
съображения за нейната неоснователност. Оспорва иска единствено по
отношение на неговото основание, не спори по размера на претендираните
задължения. Твърди, че ответната страна е станала жертва на кражба на лични
данни, тъй като процесният имот не е бил открит на нейна партида, като това
е осъществено служебно от страна на ищцовото дружество, без нейно
съгласие. Сочи, че ответната страна не е подписала декларация по чл. 4, пар.
11 от GDPR – Европейския регламент за защита на личните данни, с което да
даде изрично и информирано съгласие за откриване на партида на нейно име.
Сочи, че ответната страна не е нито единствения, нито най-близкия
наследник на починалия собственик на имота, а е избрана служебно да
отговаря за задълженията, тъй като е най – уязвима, за което й е връчено
уведомление от страна на топлопреносното предприятие. Твърди, че е
възрастна жена, която се грижи за своята болна дъщеря и е възпрепятствана
да се брани против противозаконните действия на ищцовото дружество.
Сочи, че по партидата на починалия собственик е имал излишък от около
200-300 лв. за възстановяване, като след прехвърляне на партидата на името
на ищцата, този излишък е останал по тази на починалия собственик без да
2
бъде прихванат, като тази партида е закрита и заличена. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК.
В производството по делото не е налице спор относно обстоятелството,
че до топлоснабдения обект е доставено количество топлинна енергия за
отопление и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. на стойност от 1 182, 77 лв. Правният спор се
съсредоточава относно обстоятелството дали ответникът е носител на
процесните задължения в качеството му на потребител на топлинна енергия,
респективно дали следва да отговоря за цялото задължение.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на
два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на
дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за
енергетиката досежно влизане в сила на последните.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
С оглед на наведеното в отговора на исковата молба възражение на
ответника, че не е страна по твърдяното облигационно правоотношение,
ищецът следва да установи, че между страните в настоящото съдебно
производство е възникнало действително правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на обект на потребление,
3
находящ се в гр. П, бул. „М“ № ***.
По делото е представена данъчна декларация, депозирана по
отношение на недвижим имот, находящ се в гр. П, бул. „М“ № ****.
Данъчната декларация е депозирана от ответната страна А.И., като
последната е декларирала, че не е единствен собственик на недвижимия имот.
В Таблица № 1, Раздел V „Собственици“ последната е посочила, че
процесният недвижим имот е съсобствен между нея, И.И. И. и М И. И., като в
Таблица № 3 към Част V „Право на собственост“ е посочила, че притежава 2/3
ид.ч. от правото на собственост, а останалите съсобственици – по 1/6 ид.ч.,
като е декларирала, че жилището е основно за всички съсобственици, с
отбелязване в съответната графа от таблицата.
По делото е представен нотариален акт за собственост на жилище по
чл. ***** г. на *****, по силата на който И. З. И. е признат за собственик – в
качеството си на купувач, на жилище № **, в блок **, етаж ** в жилищен
комплекс „Л“.
От представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от
Община Пловдив, се установява, че И. З. И. е починал на ****. и е оставил за
свои законни наследници своята съпруга – ответницата А. И. И. и своите деца
И.И. И. и М. И. И..
Между страните в производството не е налице спор относно
обстоятелството, че недвижимият имот, предмет на нотариален акт за
собственост на жилище по ***** г. на ***** е идентичен с процесния имот,
както и че последният е придобит от И. З. И., починал на *** г., по време на
брака му с ответната страна А. И. И..
Следователно след смъртта на И. З. И. съпружеската имуществена
общност е прекратена на основание чл. 15 от Семейния кодекс (отм.) - обн.,
ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., като на основание чл. 14, ал. 3 от СК (отм.)
дяловете на съпрузите са равни, т.е. след прекратяване на брака, ответната
страна е придобила ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, като останалата ½
ид.ч. на починалия съпруг се наследява от всички наследници. Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни
части, като на основание чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на
частта на всяко дете. Следователно всички наследници наследяват по 1/6 ид.ч.
от дела на починалия съпруг, като съпругата – ответна страна е придобила 2/3
ид.ч. от процесния имот.
Следователно от така представените доказателства се установява, че
ответната страна е собственик на 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот.
По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в
качеството си на собственик на съответната идеална част от правото на
собственост има качеството потребител, като между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна
4
енергия, като правният спор по настоящото.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
В този смисъл съдът намира, че правоотношението между страните в
производството е възникнало по силата на закона – с придобиване на
собствеността, поради което не е необходимо ответната страна – потребител
да депозира изрично заявление за откриване на партида на нейно име, но в
този случай последната следва да отговаря съобразно дела си в
съсобствеността – т.е. до 2/3 ид.ч. В този смисъл съдът не възприема доводите
на ответника, че правоотношението е възникнало при осъществено
нарушение от ищцовото дружество и кражба на лични данни, тъй като в този
смисъл са нормите на Закона за енергетиката.
При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците,
облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с
ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящия установителният иск
за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди, следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от
съсобствениците отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела
си в съсобствеността. За да достигне до този правен извод съдът съобрази и
постановките, изложени в мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018
г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че следното:
„Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава
той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята
идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг
идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв
договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши
съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че
ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното
решение само на единия бивш съпруг“.
В случая при съобразяване на задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с посоченото тълкувателно решение, съдът намира за
5
необходимо да изясни, че по делото не са ангажирани доказателства, че
продажбеното правоотношение за доставка на топлинна енергия е възникнало
само с един от съсобствениците, който да е депозирал заявление за откриване
на партида на негово име. Напротив – в случая с молбата от 08.02.2022 г.
ищецът посочва, че след смъртта на титуляря на партидата, е открил
служебно партида на един от съсобствениците на недвижимия имот, а именно
– ответната страна, което обстоятелство представлява признание на неизгоден
от страната факт и следва да бъде ценено от съда в производството по делото.
В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, постановена по
реда на чл. 288 ГПК с Определение № 476/21.06.2017 г. по т.д. № 1063/2015 г.
на ВКС, ТК, II т.о., с което се приема, че единствено наличието на искане за
откриване на партида от един от сънаследниците създава облигационно
отношение само между него и доставчика. Следователно страни по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие в качеството
си на клиенти на топлинна енергия са всички съсобственици по силата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде
тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
6
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
В производството по делото следва да се приеме за установено, че през
процесния период до имота, находящ се в гр. П., бул. „М.“ № *****, е
доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. на
стойност от 1 182, 77 лв.
Както бе изяснено ответникът е носител на 2/3 ид. част от правото на
собственост върху процесното жилище. При предявен от кредитора срещу
един от съсобствениците, облигационен иск за задължение за консумативни
разноски, свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящия
установителният иск за задължение за доставена топлинна енергия за битови
нужди, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС,
съгласно която всеки от съсобствениците отговаря за задължението към
кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността.
По така изложените съображения задължението за заплащане на
продажната цена за доставена топлинна енергия за релевантния период до
процесния апартамент, следва да бъде заплатено от ответника разделно,
съобразно притежаваната от него идеална част от правото на собственост
върху този имот от 2/3 ид.ч., т. е. за сумата от 788, 51 лв., до който размер
предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази
сума до претендираната от 1 182, 77 лв.
Тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава върху
главницата от 788, 51 лв., считано от датата следваща падежа на
задължението по първата фактура – 03.01.2020 г. до датата, предхождаща
деня на депозиране на заявлението – 12.04.2021 г. Съдът определи служебно
размерът на обезщетението за забава чрез интернет калкулатор –
www.calculator.bg, в размер на сумата от 102, 07 лв., до който размер
предявения иск следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния му предявен
размер от 122, 71 лв.
При този изход на правния спор, съобразно уважената част от
7
предявените искове, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените,
както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6086/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в
размер на 76, 11 лв., от които следва да се присъдят по съразмерност разноски
в размер от 51, 92 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 73, 90 лв. Съдът при съобразяване
на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 173, 90 лв., от които
се следва сумата от 118, 63 лв.
В полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват
разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове. В заповедното
производство са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 350 лв., от което с оглед изхода на
спора се следва сумата от 111, 23 лв. В исковото производство са сторени
разноски за адвокатско възнаграждение от 350 лв., от което следва да се
присъди сумата от 111, 23 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на А. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. П, бул. „М“ № ****, че
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на
парично вземане в размер на сумата от 788, 51 лв. – главница,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. П, бул. „М“ № ****, както и обезщетение за
забавено плащане за периода от 03.01.2020 г. до 12.04.2021 г. в размер на
сумата 102, 07 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
13.04.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, обективирани в
Заповед № 3534/14.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
8
410 ГПК по ч.гр.д. № 6086/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV
граждански състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над
788, 51 лв. до пълния предявен размер от 1 182, 77 лв., представляващ
задължение за главница и за разликата над 102, 07 лв. до пълния предявен
размер от 185, 5122, 718 лв. – обезщетение за забавено плащане, за които
суми е издадена Заповед № 3534/14.04.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6086/2021 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, ХV граждански състав.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГК на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от
51, 92 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6086/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав, и сумата от 118, 63
лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 9305/2021 г. на Районен
съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на А. И. И., ЕГН **********, сумата
от 111, 23 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6086/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV граждански състав, и сумата от
111, 23 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 9305/2021 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
9