№ 11868
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110168005 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна
квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, съотв. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявени от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу М. А. Б. за сумите от 4 272,28 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
............................, аб. № ...., ведно със законна лихва за период от 09.08.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата 588,41 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020
г. до 27.07.2022 г., 55,87 лева,, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 11,02 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 27.07.2022 г.., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 43149/2022 г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът "Топлофикация София" ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ........................,
аб. № ...., като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо, моли за
уважаване на претенциите.
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва предявените искове по
основание и размер, като форумира само възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – "Техем сървисис“ ЕООД счита, че при
1
определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени всички относими
нормативни изисквания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 43149/2022 г. на СРС, 113 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело. Съдът намира така предявените
вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. С Тълкувателно решение
№2/2017г. по т.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС приема, че собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства –заповед за
настаняване в общинско жилище №77-02-73/12.07.2001г., молба-декларация за откриване на
партида и възражение с рег. Индекс Г-5811/01/04.2020г. /на л. 17 от делото/ следва извод,
че за процесния период М. А. В. е била в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество в качеството й на наемател на общинското жилище, което обстоятелство същата
не оспорва. Ето защо съдът приема за установено по делото, че за исковия период клиент на
топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в
имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в качеството й на наемател на
процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
2
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
"Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между
страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от "Техем
сървисис“ ЕООД, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
По делото се установява, че за процесния период дяловото разпределение в
процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач,
в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. За пълнота
следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна
собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване
на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. Ищецът е доставял
топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на
собственото си задължение. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ, то това
3
обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на
топлинна енергия.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне
се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. ФДР
„Техем сървисис“ ЕООД е извършвала разпределение на ТЕ в блока след отчет на уредите
за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период
ответницата не е осигурявала достъп на ФДР за отчет на уредите в имота, като това
обстоятелство се потвърждава и от предтавения протокол / на л. 72 от делото/, оформен с
подпис и от представител на ЕС. Ето защо според експертизата за процесния период е
изчислен служебен разход за максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т.
6.5 от Наредбата за топлоснабдяването, като по данни на ФДР в жилището е имало
монтирани 5 отоплителни тела и съответно 5 монтирани топлоразпределители. Вещото лице
разяснява, че за процесния период не е начислване ТЕ за загряване на топла вода и ТЕ за
общите части. Отчетена е разликата между стойността по прогнозни данни и по
изравнителни сметки, при което дължимата се стойност за доставената ТЕ за отопление е
4272,28 лева, от които 3961,46 лева за отопление на имота и 310,81 лева за сградна
инсталация. Вещото лице сочи, че през процесния период отчитането на топлинната енергия
и разпределението й в сградата и за процесния имот се извършва съобразно действащите ЗЕ
и Наредба за топлоснабдяването, като топломерът съответства на на одобрения тип, а
измервателните уреди са преминали през задължителните метерологични проверки.
Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на
заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и
отчетни формуляри от ФДР. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по
делото. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне
на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта,
че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите
преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи
заплащане. Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на
ВКС, ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно което: "... В действащата си редакция ЗЕ запазва
принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133,
ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на
сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закон за
защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие)
от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него
4
задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката
на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че
топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост. Общите части не
могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. "
В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С ?708/17 и С?
725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се
изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на претендираните задълженията за
процесния период.
Ето защо съдът намира, че размерът на дължимата сума за топлинна енергия за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. е този посочен от вещото лице по СТЕ – 4 272,28
лв.
Следва да се разгледа и наведеното от ответника в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.05.2022г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
5
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
"Топлофикация София" ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през
м. 07. 2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен
срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени
с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от
ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, възражението за изтекла погасителна давност
неоснователно, защото изискуемостта на всички взмания, включени в съдебно предявената
претенция, е настъпила след 09.08.2019г. Искът за главницата за цената на доставена
топлинна енергия за сумата от 4 272,28 лв. е изцяло основателен.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната
сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който
смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Размерът на
дължимата такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца
документи, както и от ССчЕ, а именно – 55,87 лв. за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал.
6
2 ЗЗД/, поради което не е изтекла преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето
защо претенцията за дялово разпределение е изцяло основателна и ще бъде уважена. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.08.2022 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че "Топлофикация София" начислява обезщетение
за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
От кредитираното заключение на ССчЕ следва, че общият размер на дължимото
обезщетение за забава върху уважената главница в размер на законната лихва за периода от
15.09.2020 г. до 27.07.2022 г. при съобразяване със Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение е в размер на 588,37 лв. Ето защо искът за обезщетение за
забава върху вземането за топлинна енергия е основателен до тази сума, а за разликата до
пълния предявен размер от 588,41 лв. - ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 11,02 лв. за
периода 31.08.2019 г. – 27.0.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
7
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, разяснения
настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноските, както в исковото производство, така и в заповедното производство.
Ищецът доказва, че е направил разноски в размер на 998,55 лв. в исковото
производство /вкл. и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 200
лв. /, както и разноски в размер на 148,55 лв. в заповедното производство. От тях по
съразмерност на ищеца се дължат за разноски в размер на 1144,53 лв. общо за двете
произовoдства, които ще се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника ще се присъдят 0,45 лв. от
сторените разноски за платен адвокатски хонорар в заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. А. В. с ЕГН ********** с адрес ....................
дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: сумата от 4272,28 лв.,
главница – представляваща стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр. София, на адрес .......... с аб. № .... за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 09.08.2022 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 588,37 лв. –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
27.07.2022 г. и 55,87 лева за цена на извършената услуга по дялово разпределение за
периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.08.2022 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 43149/2022 г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 588,41 лв., и ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 11,02 лева за
периода от 31.08.2019г. до 27.07.2022г.
ОСЪЖДА М. А. В. с ЕГН ********** с адрес .................... да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. "Ястребец" 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски по
съразмерност за исковото и заповедното производство в размер на общо 1144,53 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София,ул.„Ястребец”№ 23Б, да заплати
на М. А. В. с ЕГН ********** с адрес .................... сумата от 0,45 лева за разноски в
заповедното производство по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис" ЕООД като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка на „Топлофикация София” ЕАД, по която могат да бъдат внесени
дължимите суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9