Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Бултранс Интеркарго“ ООД – *, [улица] , представлявано от Г. Н. Г. - управител , против Решение №8/18.01.2022г., постановено по АНД №1268/2021г. по описа на Районен съд – Хасково , с което е потвърдено Наказателно постановление №43-0000948 от 27.09.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора.

Касационният жалбоподател счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради постановяването му в нарушение на закона. Счита за неправилен извода на районния съд, че административното нарушение е доказано. Не било взето предвид, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяната на НП. Както в акта, така и в НП липсвало изчерпателно описание на обстоятелствата, при които било извършено твърдяното нарушение, не били изложени твърдения за всички съществени елементи от обективната му страна, вкл. кога и къде същото е извършено. Касаторът сочи, че датата и мястото на нарушението са задължителни реквизити на АУАН и НП, а освен това индивидуализират и самото противоправно деяние, поради което непосочването им винаги представлява съществено процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на нарушителя. Обстоятелството, че дружеството притежавало лиценз за международни превози на товари не означавало автоматично, че такива са извършени и то с участието на посочения водач, за когото се твърдяло, че не притежава удостоверение за психологическа годност. Формулираното обвинение било изначално несъстоятелно. Допуснатите процесуални нарушения правели невъзможна преценката за материалната законосъобразност на НП. Касаторът твърди, че в случая било допуснато и друго съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото му на защита. С посочената разпоредба се задължавали водачите на автомобил за обществен превоз на товари да отговарят на определени изисквания, сред които да притежават валидно удостоверение за психологическа годност съобразно чл.8 от Наредба №36/15.05.2006г., а не съгласно чл.5 от същата, както се сочело в НП. Така допуснатите нарушения опровергавали възприетата в обжалваното решение законосъобразност на НП.

По изложените съображения касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, отменящо НП.

Ответникът, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за отмяна на първоинстанционното решение при съобразяване на произнасянето по д. С-227/2022г. на СЕС.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С атакуваното Решение №8/18.01.2022г., постановено по АНД №1268/2022г. по описа на Районен съд - Хасково, е потвърдено Наказателно постановление №43-0000948 от 27.09.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с което на „Бултранс Интеркарго“ ООД – Хасково, за нарушение на чл.57 ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС вр. чл.5 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ , на основание чл.96г, ал.1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за деяние, обявено за наказуемо и извършено под формата на допустителство. Приел е, че на 15.04.2021г. от „Бултранс Интеркарго“ ООД – Хасково е било допуснато извършване на международен превоз на товари, съгласно представена международна товарителница (ЧМР), с началната точка Германия и крайна точка Кралство Великобритания, изпълнен от водача Н. Г. Г., за който към 15.04.2022г. е нямало издадено валидно удостоверение за психологическа годност и не е бил преминал преглед /психологическо изследване/ .

Съдът е приел, че в случая е приложимо българското законодателство, тъй като става дума за български водач, работещ по трудово правоотношение в български превозвач, който притежава лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз. Цитирал е разпоредби от ЗАВт , от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС за международен автомобилен превоз на товари (Наредба №11/31.10.2002г. ) и от Наредба № 36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии, и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба № 36/15.05.2006г.). След анализ на тези разпоредби, въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът е приел, че санкционираното деяния е безспорно установено и доказано, и е потвърдил наказателното постановление. Изложил е съображения за яснота относно описанието на административното нарушение по място и време на извършване, и за правилната му правна квалификация.

Оспореното решение е неправилно.

На първо място, касационната инстанция не споделя оплакването в жалбата за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Нарушението, противно на твърденията в жалбата, е описано точно, ясно и напълно разбираемо, вкл. с посочване на време и място на извършване. Вярно е, че с разпоредбата на чл.8 Наредба № 36/15.05.2006г. се въвежда изискване към водачите на автомобили за обществен превоз на товари да притежават валидно удостоверение за психологическа годност. В случая посочването в НП на чл.5 от Наредба № 36/15.05.2006г. не представлява съществено нарушение, доколкото е с цел уточнение на начина, по който се установява психологическата годност.

Предвид горното, не се споделя твърдението на кастора, че преценката за материалната законосъобразност на НП не е била възможна.

Касационната инстанция, при съобразяване с Решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/22 на СЕС, счита тази преценка на районния съд за неправилна.

Дружеството – касатор е привлечено към административнонаказателна отговорност на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП, предвиждащ административно наказание за превозвача за нарушение, изразяващо се в допускане на водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. В съставения АУАН като нарушена е посочена нормата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002г., която предвижда задължение на превозвач (едноличен търговец или търговско дружество), притежаващ лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице, да допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. В издаденото НП е направена и привръзка с чл.5 от Наредба № 36/15.05.2006г., съгласно който психологическата годност се установява с психологическо изследване.

В Наредба № 36/15.05.2006г., издадена на основание чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, са регламентирани изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за водачи, на водачите на определени категории МПС и на водачите, извършващи определен вид дейности.

Съгласно чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба№ 36/15.05.2006г., в действащата им редакция към датата на извършване на процесното деяние, при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Това удостоверение е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето и на случаите по чл.1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.

Към настоящия момент разпоредбата на чл.8 от Наредба № 36/15.05.2006г. е изменена и допълнена като ал.2 от същата предвижда безсрочност на удостоверението за психологическа годност.

От анализа на горецитираната нормативна уредба следва извода, че тя попада в приложното поле на Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства /Директива 2006/126/, независимо дали наказаното лице е водачът или превозвачът, който го е допуснал до работа. Разяснения в същия смисъл се съдържат и в Решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/22 на СЕС. С оглед на това съдът дължи преценка за съответствието на приложимите за случая норми с директивата и с предписания с нея резултат.

Директива 2006/126 има за цел да хармонизира минималните стандарти за физическа и умствена годност на водачите на превозни средства от всички категории включително на професионалните водачи, упражняващи дейност в областта на автомобилния транспорт на пътници и стоки.

По силата на член 7, параграф 1, буква а) от директивата свидетелства за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са взели изпит по умения и поведение, както и теоретичен изпит и отговарят на минималните стандарти за физическа и умствена годност, в съответствие с разпоредбите на приложения II и III към тази директива. Съгласно параграф 3, буква а) за подновяването на свидетелството за управление се изисква спазване на същите минимални стандарти за физическа и умствена годност от притежателите на свидетелства за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E.

Минималната хармонизация на правилата относно свидетелствата за управление не е пречка държавите членки да запазват или да приемат по – строги мерки, стига те да не застрашават сериозно постигането на предписания от Директива 2006/126 резултат. Възможността за завишаване на изискванията за физическа и умствена годност за управление на моторни превозни средства не може да дерогира правилата на чл. 7 от тази директива. Именно това е прието и в решението на СЕС, съгласно което член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. Следователно, проверката за психологическата годност на водачите за съответната категория или професионална група следва да съвпада с момента на издаване или подновяване на свидетелството за управление на моторно превозно средство, независимо дали медицинските прегледи за това са по-строги или не, като е недопустимо съвместното съществуване на свидетелството за управление с всеки друг национален документ, изпълняващ същата функция по същество.

Наредба № 36/15.05.2006г. налага на професионалните водачи да притежават не само валидно свидетелство за управление, но и отделно удостоверение за психологическа годност, което според действащата към датата на нарушението редакция на чл. 8, ал. 2 от наредбата е с по-кратък срок на валидност в сравнение със срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство. С това националното законодателство налага по-рестриктивни мерки за психологическа годност на българските професионални водачи от предвидените в чл. 7 от Директива 2006/126, като пренебрегва установената в директивата изчерпателна хармонизация на документите, доказващи съществуването на право на управление, както и въведения с нея синхронизиран срок на административна валидност на свидетелствата за управление и медицинските прегледи за физическа и умствена годност. Самият факт, че се предвижда допълнително удостоверение за умствена годност, което не съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление, съставлява недопустима административна тежест за водачите и превозвачите, която ги поставя в по-неблагоприятно положение. Това противоречи на основните цели на съюзните норми и компрометира техния полезен ефект, в какъвто смисъл е решението на СЕС. Несъвместимостта на националните разпоредби относно удостоверенията за психологическа годност с Директива 2006/126 задължава съда да не ги приложи.

С оглед гореизложеното и при липса на спор, че към посочената в АУАН и в НП дата водачът на процесния товарен автомобил за обществен превоз е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, т. е. е отговарял на минималните изисквания за психологическа годност, касационната инстанция намира, че вмененото изпълнително деяние е несъставомерно и неправилно превозвачът е бил наказан на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго – отменящо НП.

Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №8/18.01.2022г., постановено по АНД №1268/2021г. по описа на Районен съд – Хасково и вместо него

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №43-0000948 от 27.09.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с което на „Бултранс Интеркарго“ ООД – Хасково, за нарушение на чл.57 ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС вр. чл.5 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ , на основание чл.96г, ал.1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

Решението е окончателно.