Решение по дело №5003/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4194
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20193110105003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 14.10.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в  публично съдебно заседание на двадесет и пети септември  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №5003 по описа за 2019 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени са в субективно съединение   искове с правно основание чл.535 ТЗ от М.С.С.  срещу А.Д.А. и Д.И.Д. в качеството им на наследници на Т*** И. А ***за осъждане на всеки от ответниците да заплатят на ищеца сумата от 24 448.25 лева, дължима  по запис на заповед от 10.12.2016г. с падеж 10.12.2018г., които суми представляват част от дължимата стойност от 30 000 евро. 

Ищцата твърди,че Т*** И. А***се е задължила да й заплати сумата от  30000 евро до 10.12.2018г. Ответниците били законни наследници на Т*** И. А***.

В срока по чл.131 ГПК ответникът А.Д.А.  е депозирал писмен отговор, в който излага, че не оспорва твърденията в исковата молба и признава исковата претенция.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Д.И.Д. не е депозирала отговор на исковата молба.

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

Със Запис на заповед, издаден на 10.12.2016г.  Т*** И. А***се е задължила безусловно и неотменимо  да заплати на  М.С.С.  сумата от 30 000 евро с падеж 10.12.2018г. без протест и разноски. Отбелязана е датата на предявяване 10.12.2018г.

 Съгласно представено удостоверение  за наследници, издадено от Община Варна Т*** И. А***е починала на 12.01.2019г. и е оставила за свои законни наследници съпруга си А.Д.А. и сестра си Д.И.Д.. 

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Съобразно разпоредбата на  чл.535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на

лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и  място  на  издаването   ; подпис   на   издателя. 

При проверката на документа, представен със заявлението, съдът констатира,че същият от външна страна съдържа  всички реквизити, съобразно разпоредбата на чл.535 ТЗ и указанията, дадени с ТР №1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк.д. №1/2004 г.,  ОСТК, което обстоятелство не се спори от ответника. Записът на заповед е абстрактна  сделка, при която основанието за плащане не е елемент от  съдържанието ѝ, поради което и не е условие за действителност

 на ефекта.

 Представеният запис на заповед безспорно установява, че Т*** А***се е задължила да заплати на ищцата сумата от 30000 евро с падеж на задължението 10.12.2018г.   От представено удостоверение за наследници се установява, че издателят на процесния запис на заповед Т*** А***е починала.  След смъртта на последната по силата на наследственото правоприемство в патримониума на лицата, призовани към наследяване преминава оставеното от нея наследство, което представлява съвкупност от права и задължения. Задължението на починалата по процесния запис на заповед представлява пасив в наследството, който е преминал към наследниците, които се явяват и задължени лица по него.

Наследници на починалото задължено лица са нейния съпруг и нейната сестра. Съобразно разпоредбата на чл.9, ал.2 ЗНасл.,  когато съпругът наследява с братя и сестри, той получава половината от наследството, ако наследството се е открило преди навършването на 10 години от сключване на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството.

След извършена по делото служебна справка се установява, че бракът между Т*** А***и А.А. е сключен на  30.05.1971г., като предвид това обстоятелство и съгласно правилото на чл.9,ал.2 ЗНасл. същият получава 2/3 от наследството респ. участва в задълженията на наследодателката си с 2/3. Останалата    1/3 от задължението се поема от сестрата на наследодателката Д.Д..    

 

Гореизложеното обосновава извод, че А.А. е носител на задължение за плащане на сумата от 32 597.66 лева от заявения като частичен иск 48 896.50 лева, а Д.Д. дължи сумата от 16 298.83 лева от заявения като частичен иск 48 896.50 лева. Искът срещу А.А. следва да се уважи в предявения от ищцата размер от 24 448.25 лева, а срещу Д.Д. следва да се уважи съобразно размера на наследствената й квота от 16 298.83 лева и да се отхвърли за разликата до претендираните 24 448.25 лева. 

  По разноските.

Предвид изхода на делото в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК, както следва : А.А. следва да й заплати сумата от 977.93 лева за заплатената държавна такса с оглед на уважената срещу него претенция в цялост, Д.Д. следва да заплати сумата от 651.95 лева за заплатена държавна такса с оглед уважената частично претенция срещу нея.

 

Воден от горното съдът :

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.Д.А.,ЕГН : ********** с адрес *** да заплати на М.С.С.,ЕГН: ********** с адрес *** 14 сумата от 24 448.25 /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет и осем ст./лева, представляваща 2/3 от сумата от 48896.50 лева съобразно наследствената му квота, заявена като частичен иск от сумата от 30000 евро, дължима по запис на заповед от  10.12.2016г., с падеж 10.12.2018г., издаден от Т*** И. А***, починала на 12.01.2019г., на основание чл.  535 ТЗ.

ОСЪЖДА Д.И.Д.,ЕГН: ********** с адрес ***   да заплати на М.С.С.,ЕГН: ********** с адрес *** 14 сумата от 16 298.83/шестнадесет хиляди двеста деветдесет и осем лева и осемдесет и три ст./ лева, представляваща 1/3 от сумата от 48896.50 лева съобразно наследствената й квота, заявена като частичен иск от сумата от 30000 евро, дължима по запис на заповед от  10.12.2016г., с падеж 10.12.2018г., издаден от Т*** И. А***, починала на 12.01.2019г., на основание чл.535 ТЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА РАЗЛИКАТА ДО претендирания размер от 24 448.25 лева.

ОСЪЖДА А.Д.А.,ЕГН : ********** с адрес *** да заплати на М.С.С.,ЕГН: ********** с адрес *** 14 сумата от 977.93 /деветстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и три ст./, представляваща разноски за заплатена държавна такса, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Д.И.Д.,ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на М.С.С., ЕГН: ********** с адрес *** 14 сумата от 651.95 /шестстотин петдесет и един лева и деветдесет и пет ст./, представляваща разноски за заплатена държавна такса, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.

                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :