Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия Д.М.Д. *** за престъпление по чл. 343б. ал.1 от НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия, така както е предявено с
обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено, въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства. За извършеното престъпление
пледира на подсъдимия да се наложи наказание от девет месеца лишаване от
свобода, което на осн.чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за изтърпяване за
изпитателен срок от три години. Иска се също, на осн. чл. 343г НК, подсъдимият
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Подсъдимият Д.Д.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не
се признава за виновен по предявеното му обвинение, като дава подробни
обяснения във връзка с него. Лично и чрез защитника си изразява становище за
недоказаност на обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д.Д. бил
правоспособен водач на МПС категории A C DE D AM B TKT BE CE и притежавал свидетелство за правоуправление №
*********
Свидетелката Т.Д. и
свидетеля С.Д. били в лоши взаимоотношения и в процес на развод. Д. имала
издадена ограничителна заповед срещу С.Д., съгласно която последният не бивало
да я доближава на разстояние по-малко от 100м. За да осъществява определения му
режим на лични контакти с децата обикновено С.Д. отивал до с. Х., където
живеела св.Д. заедно с децата, придружаван от родителите си. На около 100м. от
дома на Д. С. Д. слизал о т колата, а *** му – подсъдимият Д.Д. и св. В.Д.
отивали с колата до дома на св. Т.Д. , за да вземат децата.
На 19.09.2020г.
първоначално С.Д. нямал намерение да ходи до с. Х., за да взема ***. Около обяд
на същия ден *** – подсъд. Д.Д. имал на гости свой колега, с когото употребили
алкохол. След като свършил работа на 19.09.2020г св. С.Д. все пак решил да
отиде до дома на св. Т.Д., за да вземе ***. Повикал родителите си и тримата
потеглили за с. Х. с лек автомобил „Сааб“ с ДК № У 4585 АХ, който по документи
се водел на името на св.Т.Д.. Автомобилът бил управляван от св. С.Д..
Пристигайки около 16.30ч. в с.Х. на около 100м. от дома на св. Т.Д., С.Д. спрял автомобила в близост до дома на
св. К.Г.,*** ,слязъл от него и останал да изчака родителите си на една полянка,
находяща се в близост. Въпреки, че бил
употребил алкохол подсъдимият се преместил на шофьорското място и предприел
управление на автомобила до дома на св. Т.Д.. Спрял автомобила пред дома й, и
св. В.Д. отишла да вземе децата.
След като св. В.Д. се
върнала в автомобила заедно с двете деца, подсъдимият предприел движение на
заден ход по улицата , по която пристигнал. При извършване на тази маневра
ударил паркираният пред дома на св.К.Г. лек
автомобил „Деу“. Св.Г. ,който в този момент бил в дома си и чул шум от
удар по ламарина излязъл на улицата и видял автомобила, управляван от
подсъдимия, който в този момент се намирал на 3-4 метра от неговия автомобил.
Подсъдимият спрял автомобилът на полянката и слязъл от него, като Г. забелязал,
че на около 50 метра от автомобила се намира св. С.Д..
Междувременно виждайки ПТП-то
св.Т.Д. се запътила към дома на св. Г., за да го уведоми , че са ударили
автомобила му.
Афектиран от случилото се и под въздействие на
употребения алкохол подсъдимият Д.Д.
започнал да крещи и да псува и обижда св. К.Г. и свидетелките Т.Д. З.П.– ***
на последната. Св.Г. се обадил на
тел.112 и съобщил за случилото се.
Св. С. Д. дошъл до
автомобила и заедно с баща си се разменили, като подсъдимият седнал на предна
дясна седалка, а св. С.Д. – съответно - на мястото на водача.
Пристигналите на место
полицейски служители – свидетелите И.П. и Г.Г. снели сведения от св. Г., св.Т.Д.,
подсъдимия и сина му – св. С.Д., след което св. И.П. тествал за употреба на
алкохол с помощта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ инв. № ARBA0170 подсъдимия и сина му.Уредът отчел наличие от
2,35 промила алкохол в организма на подсъдимия Д. Д. и 0.00 промила алкохол в организма на С.Д..
На подсъдимия Д.Д. бил
съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване, който същият отказал да
подпише и получи.
Със Заповед за
прилагане на ПАМ № 18-0813-000839/21.09.2020г на Началник сектор Пътна полиция
при ОД МВР Ямбол на подсъдимия Д. временно било отнето свидетелството за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от
18 месеца.
Видно от протокол от 26.05.2020г „Алкотест Дрегер 7510“ инв. № ARBA0170 е бил проверен и годен за употреба до
22.11.2020г.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия,
отчасти от показанията на свидетелите Т.Д., С. Д. и В.Д., от показанията на
свидетелите И.П., Г.Г., К.Г., З.П., въз основа на приложените писмени
доказателства: Заповед № 30/24.06.2020г.
по гр.д. № 1372/ 20 на ЯРС, ЗПАМ № 20-0813-000839/ 21.09.2020, справка
за нарушител, талон за изследване № 001358, Протокол рег №
3286р-22608/26.05.20, справка за съдимост.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът констатира противоречие от една страна между
показанията на св. Т.Д., К.Г. и З.П.и от друга страна обясненията на подсъдимия
и показанията на св. С.Д. и В.Д. относно това кой е управлявал процесния
автомобил при настъпване на пътно-транспортното произшествие. Съдът даде вяра
на показанията на първата група свидетели като логични, последователни и
непротиворечиви. Макар по делото да е установено, че св. Т.Д. е в процес на
развод и лоши взаимоотношения със св. С.Д. показанията на последната се
подкрепят от показанията на св. З.П. и св. К.Г., които не са в родствена връзка
със семейството на подсъдимия и нямат установени каквито и да било
взаимоотношения с тях. И св. З.П. и св. Г. са категорични, че първоначално през
прозорец на дома си с изглед към улицата, а в последствие и излизайки на самата
улица са установили, че лекият автомобил „Сааб“ е бил управляван по улица „***“
от подсъдимия. В тази насока са и показанията на св. Т.Д.. Макар двете
свидетелки Т.Д. и З.П. да са сестри показанията в тази им част се подкрепят от
показанията на св. Г., който не е в родствена връзка нито с Т.Д. нито с
подсъдимия и членовете на семейството му. Свидетелката П. не е била разпитвана
в хода на досъдебното производство и не е било включена в списъка на
призованите лица в обвинителния акт. Същата не е допусната до разпит в
качеството на свидетел по искане на някоя от страните по делото, а служебно по
инициатива на съда, след като в съдебно заседание св. Т.Д. заяви, че свидетел
на инцидента е била и нейната сестра. Разпита и на двете свидетелки Т.Д. и З.П.
е проведен в едно съдебно заседание, при това без Т.Д. да напуска съдебната
зала след разпита й, поради което и няма как П. да е наясно какви показания е
дала Д. пред съда по време на разпита си. Не би могло да има и предварително
сговаряне доколкото на предходен етап от производството П. не е имала
качеството на свидетел. Нещо повече и двете свидетелки сочат, че и при
предходни пъти при предаване на децата на св. С. Д., с оглед осъществяване на правото му на лични контакти,
се е процедирало по същия начин до дома им да идват свекъра и свекървата на Т.Д.
с лекия автомобил, за да вземат децата. В тази насока са и показанията на св. С. Д. и В. Д. и обясненията на
подсъдимия, като последните уточняват, че обикновено спират в центъра на с. Х.,
където ***им св. С.Д. слиза от автомобила, а до дома на св. Т.Д. управлява
подсъдимия. В подкрепа на показанията на първата група свидетели са и
показанията на св. И.П. и св. Г.Г. – полицейски служители, посетили
пътнотранспортното произшествие. Същите недвусмислено сочат, че при
пристигането си на место св.Г. и св. Т.Д. са им съобщили , че автомобила е бил
управляван от подсъдимия, докато последният и сина му са твърдели, че С.Д. е
управлявал. С оглед на всичко изложено
по-горе съдът отказа да даде вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на
св. В.Д. и С.Д. в частта им, в
която се твърди , че автомобила е бил
управляван от св. С.Д.. Следва да се има предвид , че обясненията на подсъдимия
освен доказателствено средство са и средство за защита, при което е логически
обосновано същият да даде обяснения, с които да се опита да оневини собственото
си неправомерно поведение. Св. С.Д. и св. В.Д. са в близки родствени връзки с
подсъдимия – първият му е син, а втората – съпруга, поради което , макар и под
заплахата от наказателна отговорност, е логично да се опитат да дадат показания
в негова защита.
Съдът установи
противоречие в показанията на св. Т.Д. и обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите С.Д. и З.П. Относно това къде са седнали децата. Т.Д.
твърди, че същите са седнали на предна дясна седалка, а подсъдимия посочените
свидетели останалите свидетели - че са седнали отзад в автомобила заедно със
своята баба. Съдът отказа да даде вяра на показанията на св. Т.Д. като
изолирани и противоречащи на останалите гласни доказателства.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Д.Д. с
деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 343б ал.1 НК, тъй като на 19.09.2020г около
16.30ч. в с. Х. обл. Я. на ул.“***“ пред дом № 15 е управлявал МПС – лек
автомобил „Сааб“ с ДК № У 4585 АХ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2
на хиляда, а именно 2.35 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510“ инв. № ARBA0170.
Налице е извършено съставомерно
деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието се
установява по безспорен начин от показанията на свидетелите П., Г., Т.Д. , К.Г.
и З.П. Изпълнителното деяние е осъществено чрец действие и сее е изразило в
управление на МПС след употреба на алкохол. Касае се за така наречените
престъпления на “просто извършване”, тоест за съставомерността на деянието не е
необходимо настъпването на вредоносни последици. В конкретния случай точното
съдържание на етилов алкохол у
подсъдимия е установено по предвидения нормативен ред, а именно чрез техническо средство –
Алкотест Дрегер
От субективна страна деянието
е осъществено с пряк умисъл. С
предприемане на управление на автомобила след употреба на алкохол Д. пряко е
целял осъществяването на една правомерна цел (предвижването от едно място в
пространството до друго такова), но същевременно е съзнавал, че нейното
осъществяване е неизбежно свързано с извършването на обществено опасно деяние,
изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол. В константната си
практика ВКС приема, че съзнаването на неизбежността на резултата е равносилно
на неговото искане
При определяне вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание съдът съобрази следното:
От една страна взе предвид високата
степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната, високата концентрация
на алкохол, установена в организма на подсъдимия, обстоятелството, че по време
на управление на автомобила в него са се возили две деца, предизвиканото ПТП. От друга страна съдът съобрази чистото
съдебно минало на подсъдимия и факта че управлението е било в рамките на около
150 метра (приблизително от дома на св. Г. до дома на св. Т.Д. и обратно). С
оглед на всичко това съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в минималния предвиден в текста на закона размер, а
именно една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200лв.
Тъй като подсъдимият е с чисто
съдебно минало, наложеното му наказание е под три години лишаване от свобода и
съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо същото да
бъде изтърпяно ефективно, на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода „ за изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл. 343г НК съдът лиши
подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от една година,считано от
влизане на присъдата в сила, като на
основание чл. 59 ал.4 НК зачете времето през което Д. е бил лишен по
административен ред от правото да управлява МПС
С така наложените наказания по вид,
размер и начин на изтърпяване съдът счита, че в максимална степен биха се
постигнали целите на специалната и генерална превенция и най-вече би се
въздействало възпитателно спрямо самия подсъдим.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: