РЕШЕНИЕ
№ 587
14.02.2019г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година
В открито
заседание на седми февруари 2019 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 5331 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1
от Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.И.С., ЕГН **********,***,
срещу „Авионамс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Пловдив, ул. „Цар
Симеон” № 2, представлявано от *** Й.Н..
С исковата
молба ищцата е предявила обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъде признато за
незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № ********* г. на
работодателя и като такова да бъде отменено, да бъде възстановена ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответникът да ѝ
заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на
незаконното си уволнение за периода 06.02.2018 г. – 06.08.2018 г. в размер на
4020 лева, на база последното получено БТВ от 670 лева, ведно със законна лихва
от завеждане на исковата молба – 30.03.2018 г., до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски.
Твърди се,
че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „*********“.
Със заповед № ********* г., връчена на **** г. трудовото правоотношение между
страните било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване
на щата, считано от **** г. На същата дата ищцата получила и предизвестие за
прекратяване на ТПО на същото основание.
Твърди се
така извършеното уволнение да е незаконосъобразно, поради следното:
Твърди се,
че работодателят бил нарушил
императивните разпоредби на чл. 333 от КТ. Ищцата страдала от ********************, за които провеждала
медикаментозна терапия. Работодателят не бил поискал мнение от ТЕЛК и
разрешение от Инспекция по труда преди уволнението. Заявява се, че не е налице
реално съкращаване на извършваната от ищцата трудова функция. Твърди се
уволнението да е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 329 от КТ – не
бил извършен подбор, а в случай, че такъв е бил извършен, то изискванията на
чл. 329 от КТ не били спазени. Ето защо твърди уволнението ѝ да е
незаконосъобразно извършено.
В
законоустановения срок за отговор е депозиран такъв, с който ответникът оспорва
исковете като неоснователни и претендира разноски. Признават се твърденията на
ищцата, че е работила по трудово правоотношение с ответника, че е заемала
посочената в исковата молба длъжност, както и фактът, че трудовото
правоотношение е прекратено на посоченото от ищцата основание, с оспорената
заповед. Твърди се обаче уволнението да е законосъобразно извършено. Оспорва се
твърдението да не е преодоляна закрилата на чл. 333 от КТ. Твърди се, че ищцата не е била трудоустроена, поради което
да се ползва от защитата, предвидена на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Сочи се, че
не е било необходимо да бъде взето мнение на ТЕЛК и на Инспекция по труда,
доколкото заболяванията на ищцата не попадат в кръга на посочените в Наредба №
5 от 20.02.1987 г. Оспорва дадените диагнози в Етапна епикриза от **** г. и от ****
г. за заболяванията – *********, като се твърди, че ищцата не е била болна от
тези заболявания към датата на уволнението. Оспорват се и достоверността на
датите, записани в посочените епикризи, като се твърди, че същите са съставени
за нуждите на настоящото производство.
На следващо
място твърди се да са неоснователни твърденията на ищцата за липса на извършен
подбор или за неспазване критериите по чл. 329 от КТ. Със Заповед № ******* г.
на *** на ответното дружество била назначена комисия, която била извършила
подбор, който бил обективиран в Протокол от **** г. В посочения протокол било
записано, че поради съкращаване на щата се предлага прекратяване на ТПО, както
и че Н.С. няма необходимата техническа квалификация да бъде предназначена на
длъжност в *********, вкл. и на подобна длъжност на мястото на други работници
и служители, които не отговарят на изискванията. Същата имала квалификация и
опит да бъде предназначена на сходна длъжност или такава длъжност във ****, но
ищцата била отказала това преназначение. Ето защо, искането е предявените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
КТ да се отхвърлят като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представеното лично трудово досие се
установява, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение по
силата на сключен трудов договор последно на длъжност “*********”. С
Уведомление от **** г. от работодателя тя била предизвестена, че трудовото й
правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – в
частта относно съкращаване на щата. Уведомлението било връчено на **** г.,
ведно със Заповед № ********* г. за прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя и считано от датата на връчването трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване в щата.
Ищцата
оспорва законосъобразността на уволнението, като твърди, че същото е извършено
в противоречие с разпоредбата на чл.333 от КТ, тъй като страда от заболявания,
включени в Наредба № 5 / 1987 г. на МЗ – „***************“ и „**********”, като
работодателят не изискал предварително от нея информация дали тя страда от
заболяване, осигуряващо й закрила по посочената разпоредба. Заявява, че
прекратяването е незаконосъобразно, тъй като работодателят не поискал
разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението. Ответникът оспорва
наличието на заболявания към момента на уволнението, като оспорва и представените
медицински документи. Заявява, че ищцата не го е уведомила за наличие на такива
заболявания, а и получил становище от службата по трудова медицина, че липсват
заболявания, които да обосновават закрила по чл.333 от КТ.
Съдът не
споделя възражението на ответника, че липсва решение на ТЕЛК относно тези
заболявания, тъй като наличието на заболяването може да бъде установено с
медицинска документация, без да е наложително това да е решение на Териториална
експертна л. к. С експертно решение следва да се установява трайно намаляване
на работоспособността, а не и всяко друго заболяване, включено в позитивния
списък на Наредба № 5 на МЗ. Наличието на заболяване следва да е налице към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение – към момента на връчване
на заповедта за уволнение. Спорен между страните се явява фактът дали към този
момент са били налице сочените заболявания, установени с представената по
делото медицинска документация, устаняваща наличието на тези болести след прекратяването
на процесното трудово правоотношение. От заключението на комплексната съдебно –
медицинска експертиза, възприета от съда като обективна, неоспорена от страните
и изготвена с необходимите знания и опит, се установява, че ищцата не се води
на диспансерно наблюдение в ЦПЗ –П. и не е получавала *******в заведението. Не
страда от *****, което качествено да нарушава **** функции. При нея е налице ********,
за което е провеждала лечение. Тя не е страдала от ********* във времето на
прекратяване на трудовия договор. Към момента на прекратяването тя не е
страдала от *********. При нея е персистирала няколко месеца нарушена ********,
която е еволюирала впоследствие в *********. Заболяванията ********* и *********
са такива, включени в Наредба № 5/ 1987 г. Към **** г. при ищцата са налице
клинични и лабораторни данни в подкрепа на диагнозата *********, потвърдени от *********
в амбулаторни условия. Не е провеждала
болнично лечение с диагноза *******, поради което няма издавани епикризи за
това заболяване. Няма издавано решение на ТЕЛК за заболяването *********. С.
има преценено ********* – ********* при амбулатолен преглед от *********. Състоянието не е обективизирано в хоспитални
условия и не покрива критериите на заболяването по актуалната МКБ. Няма
приложени епикризи и не е провеждала лечение за това заболяване в болнични
условия. Няма определена временна или трайна неработоспособност – няма оценка
от ТЕЛК. Етапната епикриза се явява валиден медицински документ, който е нужен
за комплексна оценка на състоянието на болния и правилен подход към евентуално
заболяване. По отношение на заболяването *********, етапната епикриза се явява
информативен, но не категоричен документ. В добрата **** практика
обективизирането на **** разстройства става категорично в болнични условия,
след извършване на клинично наблюдение и отразяване на състоянието с преценена
диагноза, при изписването. По отношение на заболяването *********, етапната
епикриза се явява валиден информативен медицински документ. Тя отразява
прецененото състояние на определен етап на изследването на заболяването, но
няма експертно значение. С. е била уведомявана със заповед на *******
своевременно за провеждането на профилактични прегледи в трудовата медицина към
ответното дружество, но не се явила на преглед през 2017 г. В данните при
служба „Трудова медицина“ липсва информация за заболяването **** и за
заболяването *********. Не са прилагани болнични листове с диагноза *********.
Етапната епикриза, издадена на 19.12.2017 г. се базира основно на
анамнестичните данни на пациентката. Към тази дата липсват лабораторни данни в
подкрепа на диагнозата ********* според утвърдените критерии на ****. Към ****
г. у С. е налице **********, което впоследствие е еволюирало в *********.
Диагнозата ********* без усложнения е поставена официално, както и видно от
амбулаторните листове, на дата **** г., след оценка на клиничните данни от
прегледа, проведения ***************. Към **** г. С. не е страдала от двете
заболявания. Симптоматиката, установена в хода на **** амбулаторно лечение, не
покрива критериите на ********* според Международната класификация на
болестите.
С оглед
изложеното съдът намира, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата не е страдала от заболяването *********, нито от
заболяването *********, поради което не се е ползвала от закрилата на чл.333,
ал.1, т.3 от КТ. С оглед изложеното, за работодателя не е възникнало
задължението да поиска и получи преди уволнението мнението на ТЕЛК и разрешение
от Инспекцията по труда. Ето защо, уволнението не се явява незаконосъобразно на
посоченото основание. За пълнота следва да се посочи, че за работодателя е
съществувало задължение преди уволнението да предостави възможност на ищцата да
посочи дали страда от заболяване, за което ползва закрила по чл.333 от КТ,
както и да представи доказателства за наличието му. В случаите, при които
работникът не предостави такава информация при наличието на заболяване, той не
може да оспорва уволнението на това основание, тъй като не може да черпи права
от собственото си недобросъвестно поведение, в какъвто смисъл се явява и
съдебната практика, наведена от ответника / решение № 146/ 12.07.2013 г. на ВКС
по гр.д. № 711/ 2012 г./. Становището на службата по трудовата дисциплина е
ирелевантно в тези случаи, като при предоставяне на информация от работника за
наличието на заболяване, за работодателя възниква задължение да поиска мнение
от ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за уволнението. В настоящия
случай, макар да не е поискал информация от ищцата дали същата страда от
заболяване, за което ползва защита, предвид обективната липса на такова
заболяване, макар процедурата да е опорочена, то уволнението не се явява
незаконосъобразно на това основание.
Ищцата
твърди, че не е налице реално съкращаване в щата, като не е премахната
трудовата й функция. Работодателят оспорва това възражение, като заявява, че от
протокола за подбор от **** г. се установява такова реално съкращаване в щата.
От посочения протокол обаче не се установява премахване на трудовата функция
занапред, нито реално съкращаване на щата. То не се констатира и от
представената Заповед № **** г. на *** на дружеството, с която е назначена
комисия за подбор. В последната е записано, че съгласно приетата с решение на
Съвета на *** от **** г. нова организационна структура на дружеството, както и
ново длъжностно разписание /щата/, утвърдени със Заповед № **** г. на ***, са
закрити структурни звена от предприятието, съответно щатни длъжности.
Посочените документи обаче не са представени по делото, поради което и съдът не
може да извърши преценка дали е налице отпадане на трудовата функция на ищцата
занапред, съответно реално намаляване на щатната численост на персонала. Не се
установява и да е налице новоутвърдено щатно разписание, както и същото да е
било налице преди извършване на уволнението и то да е било прието и утвърдено
по надлежния ред преди уволнението.
От друга
страна, ищцата заявява, че ако е проведен подбор, той не е осъществен по
критериите, залегнали в Кодекса на труда. Работодателят оспорва и това
съображение, като заявява, че законосъобразно осъщественият подбор се
констатира от протокола за подбор от **** г. От последния обаче не може да се
установи между кои лица е осъществен подбора, както и на кои длъжности са били
назначени те. Посочено е единствено, че на основание съкращаване в щата за
длъжността „*********“ към ***** комисията предлага прекратяване на трудовия
договор с ищцата. Не се установява, при лежаща върху ответника доказателствена
тежест, преди уволнението по предварително определени критерии да е бил
осъществен подбор между лицата, осъществяващи сходни трудови функции, както и
че именно ищцата е била с най – малък брой точки по критериите, залегнали в
закона – по – висока квалификация и по – добра работа.
В тежест на
работодателя – ответник се явява доказване на законосъобразно упражняване на
правото на уволнение, като същият следва да обоснове надлежно взето решение за
съкращаване в щата, както и реално осъществено такова, а така също и
осъществяване на законосъобразен подбор. С оглед изложените по – горе
съображения съдът намира сочените от ищцата доводи за незаконосъобразност на
уволнението относно липсата на доказателства за реално съкращаване в щата и
липса на законосъобразно осъществен подбор за основателни и възприема същите.
С оглед
изложените основания за незаконосъобразно упражняване на правото на уволнение
от страна на работодателя, то съдът намира, че искът с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от Кодекса на труда е основателен. С оглед уважаване на главния иск
следва да се уважи и акцесорният такъв по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като ищцата
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
В шестмесечния срок от незаконното уволнение
работникът има право на обезщетение за оставане без работа. Ищцата претендира
такова обезщетение за период от шест месеца – в периода 06.02.2018 г. –
06.08.2018 г. в размер на 4020 лв. От представеното трудова книжка на същата в
съдебно заседание, проведено на 04.09.2018 г., се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника същата не е
започнала работа по друго трудово правоотношение, поради което и искът по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ следва да бъде уважен за целия претендиран период –
06.02.2018 г. – 06.08.2018 г.
Относно
размера на претенцията: От представеното удостоверение от работодателя се
установява, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за
пълен работен месец преди уволнението възлиза на 671,21лв., като обезщетението
по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца е в размер на 4027,26 лв. Следователно,
предявеният иск ще се уважи в пълния му претендиран размер. Макар да се
установява, че дължимото обезщетение е в по- висок размер, то предвид
диспозитивното начало в процеса, на ищцата ще се присъди именно претендираният
размер.
Ищцата
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същата следва да се присъди такова
в размер на 1000 лв. съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Ответникът
претендира заплащане на разноски, но предвид изхода на делото, такива не следва
да му бъдат присъждани.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в
размер на 325,80 лв./ по 80лв. за уважените неоценяеми искове и 160,80лв. за
уважения осъдителен иск за обезщетение, както и 5лв. за издадено на ищцата
съдебно удостоверение/, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № *********
г. на *** Й.Н. на „Авионамс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.
Пловдив, ул. „Цар Симеон” № 2, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от
Кодекса на труда – поради съкращаване в щата, считано от **** г., е прекратено
трудовото правоотношение с Н.И.С., ЕГН **********,***, и като такова го ОТМЕНЯ, като възстановява ищеца Н.И.С.,
ЕГН **********,***, на предишната, заемана преди уволнението, длъжност – „*********“
на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Авионамс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес: гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон” № 2, представлявано от *** Й.Н.,
да заплати на Н.И.С., ЕГН **********,***, на основание чл.344, ал.1, т.3 от
Кодекса на труда, сумата от 4020 лв./четири
хиляди и двадесет лева/, представляваща обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа поради уволнението в периода 06.02.2018 г. до
06.08.2018 г., както и сумата от 1000 лв./хиляда
лева/ – разноски по производството, представляваща заплатено адв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Авионамс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес:
гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон” № 2, представлявано от *** Й.Н., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата
от 325,80 лв./триста двадесет и пет
лева/ – държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 21.02.2019 г., като препис от същото се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ