Р Е Ш Е Н И Е № 22
гр.ВРАЦА,31.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното
заседание на 28 септември 2017 год. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове:ПЕНКА ПЕТРОВА
мл.съдия СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ирена Митова,като разгледа докладваното от съдия
Досов въззивно гр.дело №336 по описа за 2017 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №186/07.04.2017
по гр.дело №4239/2016 год. състав на РС-Враца е уважил частично предявените пред
него четири иска с правно основание чл.200 КТ и с обща цена 320000.00 лева-по
80000.00 лева всеки един,като след приложение на чл.201,ал.2 КТ е осъдил ответника
"Стар пост"ООД-гр.София да заплати на ищцата М.Л.С. сумата от
16000.00 лева,на ищеца Н.И.С. сумата от 14000.00 лева,на ищеца Г.И.С. сумата от
15000.00 лева и на ищцата Д.И.Е. сумата от 14000.00 лева,представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие на смъртта на техния
наследодател (съпруг и баща) И.Н.С. на 07.05.2016 год., настъпила след
претърпяна на 28.04.2016 год. трудова злополука.Главниците са присъдени ведно
със законна лихва,считано от 07.05.2016 год. до окончателното им изплащане.
Със същото
решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете за разликата над уважения до
пълния заявен размер от по 80000.00 лева,приемайки ги за неоснователни.
Решението е
обжалвано както от ищците,така и от ответника.
Ищците го
обжалват с обща жалба в частите,с които исковете им са отхвърлени.Поддържат,че
в тази си части решението е неправилно,като постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати процесуални нарушения,и необосновано.Жалбата
е подробна,като основният довод е,че решението на РС-Враца противоречи на
чл.51,ал.1 ЗЗД,тъй като съдът не е отчел всички претърпени от ищците Н.,Г. и Д.-деца
на починалия И.Н.С.,вреди,както и на чл.201,ал.2 КТ.
Искат решението
да бъде отменено в отхвърлителните си части и вместо него да бъде постановено
ново,с което исковете с правно основание чл.200 КТ бъдат уважени изцяло чрез
присъждане на още 64000.00 лева на М.С.,още 66000.00 лева на Н.Н. (*),още 65000.00 лева на Г.С. и още 66000.00 лева на Д.Е.,като
поддържат,че съдът не е имал никакво основание за приложение на
чл.201,ал.2 КТ.В условията на
евентуалност молят съдът да уважи
частично въззивните им жалби,като приеме по-малък процент на съпричиняване от
определените от първоинстанционния съд 80%.
Не правят
искания по доказателствата.Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение
на техните пълномощници в пълен размер за двете съдебни инстанции.Искат отмяна
на решението и в частта,с която са осъдени да заплатят разноски на ответното
дружество,съразмерни на отхвърлената част от исковете.
В срока по
чл.263 ГПК ответното "Стар пост"ООД-гр.София е депозирало писмен отговор,в който
обосновава становище за неоснователност на въззвните жалби на ищците,както и на
изложените в тях доводи.
Решение №186/07.04.2017год.
е обжалвано и от ответника "Стар
пост" ООД-гр.София в частите,с
които предявените против дружеството искове са уважени.И тази жалба е
подробна,като основният довод е,че по делото не е установена причинна връзка
между претърпяваната на 28.04.2016 год. при ПТП трудова злополука и смъртта на
наследодателя на ищците,настъпила 10 дни след това в болнично заведение.Излагат
се и доводи за допуснати от РС-Враца процесуални нарушения при оценка и анализ
на доказателствата,довела до необоснован правен извод за основателност на
исковете.
Иска се решение
№186/07.04.2017год. да бъде отменено в тези части,а исковете на ищците
отхвърлени изцяло.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил отговор,в който се обосновава становище за
неоснователност на въззивната жалба на "Стар пост"ООД-гр. София.
Въззивните жалби са приети за процесуално допустими и са
внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.
В това съдебно заседание съдът е приел направеното
уточнение на фамилното име на въззивника-ищец Н.И.,а именно:Н.,а не С..
За да се произнесе по основателността на жалбите,съставът
на Окръжен съд-Враца съобрази следното:
Гр.дело №4239/2016 год. по описа на РС-Враца е образувано
по искова молба на М.Л.С.,Н.И.С.,Г.И.С. и Д.И.Е.,с
която ищците са предявили против "Стар пост"ООД-гр.София в условията
на обективно и субективно искове с правно основание чл.200,ал.1 КТ и чл.86,ал.1
във връзка с чл.84,ал.3 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 320000.00 лева-по
80000.00 лева за всеки ищец, ведно със законна лихва върху главниците,считано
от 07.05.2016 год. до окончателното им изплащане.
В първото по
делото заседание (л.69,абзац 2-ри) пълномощникът на ищеца Н.И.С. е поискал да
бъде допусната поправка във фамилното му име,като вместо погрешното С. да се
приеме правилното Н.,по което искане съдът не се е произнесъл с нарочен
акт.Посочил е (л.70,абзац 4-ти), че обявява доклада си за окончателен
"заедно с направените в днешно с.з.
допълнения".
Според
изложеното в исковата молба,ищците са наследници на И.Н.С.,починал на
07.05.2016 год.По силата на трудов договор №47/ 04.02.2016 год.
наследодателят И.С. е бил в
трудово правоотношение със "Стар
пост"ООД-гр.София,ЕИК175157550,като
е заемал длъжността "***" с място на работа към офис в
гр.Враца,ул.***.На 28.04.2016 год.
около 14.50 часа И.С. е
претърпял ПТП по време на работа,управлявайки служебен автомобил с пратки на
участък от пътя ІІ-15 км.8+900 Оряхово-Враца,близо до разклона за с.Веслец.В деня на злополуката С. е
изпълнявал курс за доставка до Оряхово-Козлодуй- Бяла Слатина,като тя е настъпила по пътя на връщане към офиса в
гр.Враца.В резултат на злополуката е претърпял множество
вътрешни увреждания на гръдния кош, краката и счупване на ребра,описани в
приложена епикриза,поради което е постъпил по спешност в хирургично отделение.На 05.05.2016г. бил изписан и
насочен към отделение по травматология и ортопедия за оперативно
лечение.Смъртта му настъпила на 07.05.2016г. в това отделение,а като причина за нея е посочено:белодробен
емболизъм вследствие фрактура бималеоларис синистра,която фрактура е причинена
в резултат на претърпяната трудова злополука.С разпореждане
№19337/28.06.2016г. на ТП на НОИ София настъпилата с наследодателя им злополука
е призната за трудова.
Ищците са твърдели,че между
пострадалия и тях-неговите деца и съпруга,е имало близки отношения и емоционална
връзка.Оказвал им е финансова и морална подкрепа.Ищците търпят ежедневно болки и страдания във връзка с
преждевременната загуба на техния съпруг и баща,които оставят
у тях дълбок и траен отпечатък завинаги.
При тези си
твърдения са претендирали заплащането на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди в размер на по 80000.00 лева за всеки един от тях,ведно със законна лихва от датата на настъпване на смъртта
до окончателното изплащане на обезщетенията.Претендирали са и разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът "Стар пост"ООД-гр.София е подал отговор,с който е оспорил исковете
както по основание,така и по размер.Не е оспорил наличието на трудово правоотношение между
него и починалия наследодател на ищците,както и качеството им на негови
наследници.Оспорил е твърдението,че смъртта на И.С. е
настъпила вследствие на трудова
злополука – настъпилото на 28.04.2016 год. ПТП.Посочил е,че
И.С. е страдал от хронични заболявания,включително съдови,които са станали
причина за неговата смърт.Твърдял е,че
за времето от 03.06.2014 год. до 06.06.2014 год.
С. е бил пациент на МБАЛ„Христо
Ботев” Враца и е претърпял съдова хирургическа интервенция.Посочил е също,че след процесното ПТП И.С. е постъпил в болница,където е бил
лекуван и изписан на 05.05.2016 год. с подобрено състояние,като е бил насочен за лечение единствено на ортопедични и травматични
увреждания,което не би се случило,ако е бил констатиран
риск от настъпване на смъртта му.Оспорил е изложеното
от ищците,че
са били в близки отношения със своя наследодател с
твърдението,че не са живеели
заедно,при което и не са претърпели неимуществени
вреди от смъртта му,съответни на претендирания размер
на обезщетенията.Направил е и възражение за наличие
на предпоставки за прилагане на чл.201, ал.2 КТ,като е
поддържал,че пострадалият е допринесъл със своето
виновно поведение да настъпят вредоносните последици.Според ответника,ПТП от
28.04.2016 год. е причинено единствено от действията
на И.С..Той е бил единствен участник в ПТП,като
механизмът на произшествието и резултатът от
него са в причинна връзка единствено с неговите действия.Автомобилът е бил изправен,а И.С. е имал и предишни нарушения
на ЗДвП.Отново е посочил,че
смъртта му не е настъпила вследствие на уврежданията,получени при това ПТП. Поискал е
отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства.Допуснати и изслушани са единична и
тройна съдебно-медицински експертизи.От така събраните доказателства е установена следната фактическа обстановка.
Безспорно е
от представеното удостоверение за наследници №399/ 10.05.2016 год.,че ищците са
законни наследници на починалия на
07.05.2016 год. И.Н.С.,като ищцата М.Л.С. е негова преживяла съпруга,а Н.И. Н.,Д.И.Е.
и Г.И.С. са негови деца.
Безспорно е
от представения трудов договор №47/04.02.2016 год.,че И.Н.С. и "Стар пост"ЕООД-гр.София
са били в трудови правоотношения,по силата на които С. е заемал длъжнотта
"***" към офис гр.Враца,ул.***,като трудовите му задължения са
включвали управление на служебен (личен) автомобил и доставяне на пратки на
куриери и директно на получатели в гр.Враца и страната.Няма спор между страните
по делото,че И.С. е бил в трудови правоотношения със "Стар пост"ООД и
към дата 28.04.2016 год.
На тази дата
в 14.50 часа,видно от приложения протокол
за ПТП №1612119 от 28.04.2016 год.,съставен в
17.00 часа от М.Т.,младши автоконтрольор при РДВР Враца,на път II-15 км. 8+900 е настъпило ПТП
с участието на И.Н.С. с лек автомобил
ОПЕЛ АСТРА с ДК№ СВ 1079 АА,собственост на „Стар пост“ООД.Протоколът е подписан от И.С. без
забележки,като в графа "обстоятелства,нарушения,причини и условия за
ПТП" е посочено,че вследствие несъобразена скорост с интензивността на
движението водачът С. губи контрол над управляваното МПС и реализира ПТП,като
се блъска в дърво вляво по посока на движението.В този протокол не е
посочено,че водачът на лекия автомобил е пострадал и не са описани
травмите-посочени са само материалните щети по автомобила.
Веднага след
съставянето на протокола е съставен и Акт за установяване на
административно нарушение №632318/ 28.04.2016 год.,с
който е прието извършено нарушение от И.С. на чл.20,ал.2 от ЗДвП,като е посочено,че ПТП е настъпило вследствие
несъобразена
скорост с релефа на пътя и интензивността на движението.Актът е връчен на И.С. на 28.04.2016 год.
и е подписан от него без възражения.
Видно е от епикриза /ИЗ №5905/ на МБАЛ„Христо Ботев“гр.Враца, Хирургично
отделение,че на 28.04.2016 год. в 17.33 часа И.Н.С.
е постъпил по спешност в лечебното заведение и е изписан
на 05.05.2016 год. с препоръка след изписване от
хирургично отделение да бъде насочен към ортопедично-травматологично отделение
за оперативно лечение.Не са констатирани придружаващи заболявания,лицето е прието
след претърпяно ПТП.Окончателната диагноза,която му е поставена е контузио
торацис ет корпорис,фрактура косте 5,6,7 синистра ет 5 декстра,плевритис
травматика, травматичен шок.От представено съобщение за смърт №119/07.05.2016 год. на МБАЛ"Христо Ботев" се
установява,че на 07.05.2016 год. в 18.25 часа е
констатирана смъртта на И.Н.С.,причина за която е белодробен емболизъм и белодробно сърце,емболия на белодробна
артерия,предизвикана от фрактура бималеоларис синистра.Въз основа на съобщението е издаден акт
за смърт №0364/09.05.2016 год.
След
настъпване на ПТП и преди смъртта на И.С. работодателят "Стар
пост"ЕООД е подал декларация за трудова злополука,заведена в ТП на
НОИ-София град с вх.№491/05.05.2016 год.Проведено е разследване на трудовата
злополука,приключило с протокол №34/17.06.2016 год.,според който смъртта на
пострадалия е последица от настъпилата на
28.04.2016 год. злополука.С разпореждане №19937/28.06.2016 год. на ТП на
НОИ-София град злополуката,станала на
28.04.2016 год.,е приета за трудова по чл.55,ал.1 КСО,като са посочени и
получените при нея увреждания:контузио торацис ет
корпорис,фрактура косте 5,6,7 синистра ет 5 декстра.Плевритис травматика.Травматичен шок.Друг пневмоторакс.Белодробен емболизъм и белодробно сърце,фрактура бималеоларис в
областта на лява глезенна става. Няма данни и
твърдения това разпореждане да е обжалвано от работодателя "Стар
пост"ООД.
По делото е
представена
и епикриза от МБАЛ „Христо Ботев“-гр.Враца, съдова хирургия,съгласно която
И.С. Н. е бил приет в отделението на 03.06.2014 год.
с диагноза:исндроме постфлебитидем крурис синистра ет улкус трофиканс педис
синистра за планова операция на
04.06.2014 год.,като
е изписан на 06.06.2014 год. в добро общо състояние,а оперативната
рана е заздравяла първично.
Изслушани и
приети са заключения
на съдебно-медицинска експертиза и на съдебно-медицинска експертиза в разширен
състав от трима специалисти. След
запознаване с наличните писмени документи относно здравословното състояние на И.С.
експертите са установили,че същият след ПТП е
имал следните травми:гръдна травма – счупване на ребра:пето,шесто и седмо вляво
и пето вдясно,с минимален травматичен излив в лява гръдна кухина; счупване на
лява ставна ямка на таза,счупване на горното рамо на срамната кост, двуглезенно
счупване на долен ляв крайник;кръвонасядане и охлузване на носа; кръвонасядания
по предната повърхност на гръдния кош и горната част на предната коремна стена,
оток и кръвонасядане в областта на лява тазобедрена става и срамна област
вляво,охлузвания и кръвонасядания на четирите крайника.
Посочено
е,че най-вероятно е налице непрекъсната причинно-следствена връзка между
получените травматични увреждания и настъпилата смърт на лицето,вследствие на
съчетана травма и възникнало усложнение:белодробна тромбоемболия или късна
белодробна мастна емболия,довела
до остра дихателна недостатъчност.Не са били налице други болестни
процеси,които биха могли да доведат до неблагоприятния изход.Вещото
лице,изготвило първоначалната експертиза е установило,че предишното заболяване
на И.С.,за което има данни – артерио- венозна фистула,не е в причинна връзка
със смъртта му,тъй като след оперативното лечение на същата не са се
наблюдавали рецидиви на заболяването.
В
съдебно заседание вещото лице е пояснило,че липсата на категоричен извод се
дължи единствено на липсата на извършена аутопсия на починалото лице,но от
представените документи за неговото здравословно състояние,както и относно
обективното състояние преди да почине,описано в ИЗ №6151 на ОТО при МБАЛ„Христо Ботев“-гр.Враца,може да се направи
обоснован извод,че смъртта е настъпила именно поради белодробна емболия,чието
развитие се предразполага от травми,каквито е бил претърпял С..Вещото лице е
изложило,че белодробна мастна емболия може да настъпи както при счупване на
кости,така и от общо сътресение на организма,тъй като вследствие на травмата
има намачкване на меки тъкани,при което може да се отдели мастна тъкан,която да
доведе до мастна емболия.Заключението на експертизата,изготвена в разширен
състав,напълно е потвърдило тези изводи.Отново е посочено,че единствената причина да
липсва категоричност в резултата,а да се сочи голяма степен на вероятност
смъртта да е настъпила вследствие от белодробна емболия, предизвикана от
претърпените от И.С. травми,е
липсата на аутопсия. Специалистът-ангиолог е потвърдил и заключението,че
артерио-венозната фистула,във връзка с която С. е бил опериран през 2014 год.,не
може да бъде в причинна връзка с настъпилата 2 години по-късно смърт на
лицето,а в съдебно заседание е потвърдило,че това заболяване не е
животозастрашаващо.В съдебно заседание вещото лице – съдебен лекар отново е
потвърдило,че цялостното описание на състоянието на лицето преди смъртта му
очертава остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност,което води до
извода,че лицето е починало вследствие от белодробна емболия,предизвикана от
получените при ПТП травми.
По
делото са събрани и гласни
доказателства,като са разпитани четирима
свидетели.Свидетелката Т.М. излага,че с починалия са били колеги, но не са били
близки,тъй като през работното си време свидетелката е полагала труд в офиса на
фирмата,а С. е изпълнявал доставки.Знае от него,че има
съпруга и син,които живеят в Москва.Установява, че редът за отстраняване
на технически неизправности на автомобилите,собственост на дружеството,е при
заявка от шофьора.С. е работил два месеца при ответника,като е заявил
извършването на два ремонта,които са били осъществени,а непосредствено преди
ПТП водачът не е имал оплаквания от автомобила,който му е бил предоставен за
служебно ползване при изпълнение на задълженията му по трудовия договор.Сочи,че
на погребението на С. са присъствали синът му Г.,съпругата му и дъщеря му Д.,които
са били опечалени и са изпитвали мъка от загубата му.Свидетелката В.А. установява,че И.С. е бивш нейн зет-бил е женен за сестра й,като от брака си
имат две деца-Д. и Н..После е отишъл на работа в Русия и се е оженил за М.,с
която има едно дете-Г. (имали са и второ дете,което е починало).И. е бил в
близки отношения с децата си Д. и Н. , подкрепял ги е морално,интересувал се е
от тях, помагал им е.Установява, че между С. и втората му съпруга М. и синът им Г. също е била налице
голяма близост,въпреки че не са живеели постоянно заедно.Често са почивали
заедно,той е пътувал до Русия,за да се вижда с тях,а лятото те са идвали в
България,поддържали са постоянна връзка по телефон и по интернет. Семейството
планирало да заживее заедно в България след пенсионирането на ищцата М..
Сочи,че Н. и Д. преживяват тежко загубата на своя баща,като на всеки от тях тя
се е отразила по различен начин с оглед разликата в характерите им. Д.
отслабнала видимо.
Свидетелят
П.С. установява,че И.С. е бил в много близки отношения с трите си деца и
съпругата си.Смъртта му се е отразила значително на близките му.Д. и М. са
отслабнали,Н. и Г. не изразяват толкова явно чувствата си,но всички от
семейството на починалия С. страдат от загубата му.С. и съпругата му са живеели
отделно,тъй като тя работи в Русия като учител.Той
също е работел в Русия и е пътувал,за да се вижда с децата си в
България,почивките са прекарвали в България и са планирали да се преместят да
живеят тук заедно,общували са постоянно по телефон и интернет,а с Д. и Н. се
виждали често. Установява,че Г. изпълнява задължителна военна служба към
момента. Същите обстоятелства се потвърждават и от свидетелят Е.П..
В последното
по делото заседание (л.102) пълномощникът на ответника е представил и е поискал
да бъдат приети изготвените по ДП №464/2016 год. по описа на РУ-Враца автотехническа и
медицинска експертиза.Съставът на РС-Враца е отказал приемането им,като е
посочил,че те са събрани в друго производство и по друг процесуален ред и не
могат да бъдат ценени по гражданското дело.Пълномощникът не е поискал
назначаването на съдебна автотехническа експертиза,съденото дирене е приключено
и е даден ход на устните състезания.
При така
изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил
обжалваното решение №186/07.04.2017 год.
Приел е,че
са налице всички елементи от фактическия състав на чл.200, ал.1 КТ и исковете
са доказани по основание.За да формира
този си извод съдът е приел също,че причинната връзка между претърпяната трудова злополука-ПТП на
28.04.2016 год.,и настъпилия резултат-смъртта на пострадалия И.С.,е установена
и доказана чрез заключенията на изслушаните съдебно-медицински
експертизи,според които смъртта е в пряка причинна връзка с травмите,получени
при ПТП.
Изхождайки
от свидетелските показания по делото и при съобразяване с конкретните
правнорелевантни обстоятелства,относими към вложения в нормата на чл.52 ЗЗД обществен
критерий за справедливост,съдът е приел
също,че искът на преживялата съпруга М. е изцяло доказан по размер,искът на
сина Г. е доказан до размер от 75000.00 лева,а исковете на другия син Н. и на
дъщерята Д. са доказани до размера от 70000.00 лева.
Приел е обаче за основателно възражението на
ответника по чл.201,ал.2 КТ за съпричиняване за вредите,като е посочил,че починалият
И.С. е нарушил чл.20 от Закон за движение по пътищата.Приел е,че това нарушение
отговаря на вложения в понятието "груба небрежност" смисъл,поради
което е счел,че определените за справедливи по-горе обезщетения за наследниците следва да бъдат
редуцирани с 80%.
При така
възприета фактическа обстановка настоящият състав на ОС-Враца намира,че
обжалваното решение е валидно и допустимо,но неправилно. Съображения:
Исковете по
чл.200,ал.1 КТ са безспорно допустими,тъй като съпругата и децата на починалия са от кръга на
лицата,които имат право на репариране по реда на чл.200,ал.1 КТ на претърпените
неимуществени вреди.
Исковете са
доказани по основание,тъй като е безспорно,че починалият И.С. и ответника в
настоящето производство "Стар пост"ООД са били в трудови
правоотношение към момента на злополуката-настъпилото на 28.04.2016 год. ПТП,и злополуката
е приета за трудова по чл.55,ал.1 КСО,т.е. настъпила по време на работа,с
разпореждане на №19937/ 28.06.2016 год. на ТП на НОИ-София.Установена и
доказана е и причинната връзка между злополуката и смъртта на наследодателя на
ищците,тъй като смъртта е настъпила в резултата именно на получените при тази
злополука увреждания (травми).На такъв извод сочат не само заключенията на
вещите лица,които съдът напълно възприема,но и констатациите на ТП на НОИ София
град в протокола за разследване на злополуката и в разпореждането за
признаването й за трудова.Установено е също,че ищците са били в много добри
отношения с починалия,а причините да не живеят заедно са обективни-съпругата М.
и синът Г. живеят в гр.Москва,тъй като тя работи като учител,а той отбива
редовна военна служба,а синът Н. и дъщерята Д. са създали вече свои семейства. Следователно
те търпят неимуществени вреди от смъртта на своя съпруг и баща и имат право на
обезщетение за тези вреди.
При преценка
на справедливия размер на тези обезщетения
настоящият състав на ОС-Враца напълно възприема изложеното от състава на
РС-Враца досежно и четиримата ищци.Установено е по делото,че към дата 07.05.2016
год. починалият И.С. е бил на 56 навършени години,т.е. сравнително млад
човек,здрав и с планове за своето бъдеще заедно със съпругата и децата си. Възнамерявали
са след пенсионирането на М. да се установят в България и да живеят заедно със
сина си Г.,като поддържат близки контакти и с децата на И. от първия брак-Н. и Д..Към
07.05.2016 год. М. е била на 55 години и,както посочва и съставът на
РС-Враца,на тази възраст неочаквано и завинаги е загубила своя съпруг ,а оттам
и своята духовна и морална опора.Г. е бил на 22 години и все още не е поел своя
път в живота,а Н. (на 33 години към 07.05.2016 год.) и Д. (на 30 години към 07.05.2016 год.) вече са създали свои
семейства.
Затова и
съставът на ОС-Враца че справедливото обезщетение следва да бъде определено в
размер на 80000.00 лв. за преживялата съпруга М.,на 75000.00 лв. за най-малкия
син Г. и по 70000.00 лева за по-големите
Н. и Д.,които вече са зрели (емоционално
стабилни и разумни) хора и имат свои семейства.
В заключение,ОС-Враца напълно споделя мотивите
на РС-Враца досежно основателността на исковете с правно основание чл.200,ал.1 КТ.
Не споделя
обаче изводът му за основателност на възражението по чл.201,ал.2 КТ.
Това
възражение е изцяло неоснователно,тъй като ответникът въобще не е доказал,че
починалият наследодател на ищците и негов бивш работник е допринесъл за
трудовата злополука,проявявайки груба небрежност. Единственото доказателство в
тази насока е представения и приет по делото протокол
за ПТП №1612119 от 28.04.2016 год..Този
протокол,както правилно е отбелязал и съставът на РС-Враца не се ползва с
материална доказателствена сила относно механизма на ПТП,тъй като
съставителят не е присъствал при осъществяването му.Протоколът за ПТП има материална доказателствена
сила само за положението на участвалите в
инцидента МПС.
Ето защо в тежест на ответника,въвел възражението,е било да установи механизма на ПТП и противоправното
поведение на пострадалия,което може да се извърши с автотехническа експертиза
или свидетелски показания и за което той е имал пълната процесуална възможност.В конкретния случай такива доказателства не са ангажирани,от което
следва,че възражението не е доказано. В редица решения на ВКС се приема,че по реда на чл.201,ал.
2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена само в
изключителни случаи - само когато пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука,като е допуснал груба небрежност,но вината
на пострадалия не може да се предполага - доказателствената тежест за наличието
на предпоставките по чл.
201, ал. 2 КТ е на работодателя,и изводът за наличие на груба небрежност не
може да се основава на предположение,а при липса на доказателства за
осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на
труда и за механизма на трудовата злополука,категоричен извод за допусната
груба небрежност не може да се направи.
Действително,съпричиняване при трудовата злополука има винаги,когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
на технологичните правила и на правилата за
безопасност.Не всяко съпричиняване обаче е основание за намаляване на дължимото
от работодателя обезщетение.Съгласно чл.201,ал.
2 КТ,отговорността на работодателя може да се намали само когато
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,като е допуснал груба
небрежност,т. е. проявил е липса на елементарно старание и
внимание,пренебрегвайки основни правила за безопасност - когато не е положил
грижа,каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства.
Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката,от
поведението на работника,съпоставено с доказателствата как е следвало да
процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата.При липса на
доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и за действията
на работника,довели до увреждането, възражението за съпричиняване поради
проявена от работника груба небрежност не е доказано.
Затова и като отчита,че по делото е безспорно
само,че при настъпването на ПТП пострадалият е бил сам в автомобила,както и че не
е имало друго МПС-участник в произшествието,съставът на ОС-Враца намира,че
възражението по чл.201,ал.2 от КТ е неоснователно и недоказано.
Този извод води до несъвпадение на правните изводи
на ОС-Враца с тези на РС-Враца,при което обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта,с която искът на М.С.
е отхвърлен за сумата над 16000.00 лева до пълния заявен размер от 80000.00
лева,като вместо това бъде постановено друго,с което искът бъде уважен изцяло
чрез присъждане на още 64000.00 лева. Решението следва да бъде отменено в
частта,с която искът на Н.Н. е отхвърлен за сумата над 14000.00 лева до размера
от 70000.00 лева, като вместо това бъде постановено друго,с което искът бъде
уважен до този размер чрез присъждане на още 56000.00 лева.Решението следва да
бъде отменено в частта,с която искът на Г.С.
е отхвърлен за сумата над 15000.00 лева до размера от 75000.00
лева,като вместо това бъде постановено
друго,с което искът бъде уважен до този размер чрез присъждане на още 60000.00
лева.Решението следва да бъде отменено и в частта,с която искът на Д.Е. е
отхвърлен за сумата над 14000.00 лева до
размера от 70000.00 лева,като вместо
това бъде постановено друго,с което искът бъде уважен до този размер чрез
присъждане на още 56000.00 лева.
Обезщетенията следва да бъдат присъдени ведно със
законната лихва,считано от датата на увреждането-07.05.2016 год.,до
окончателното им изплащане.
В останалите обжалвани части,с която искът на Н.Н.
е отхвърлен за сумата над 70000.00 лева до пълния заявен размер от 80000.00
лева,искът на Г.С. е отхвърлен за сумата над 75000.00 лева до пълния заявен
размер от 80000.00 лева и искът на Д.Е. е отхвърлен за сумата над 70000.00 лева
до пълния заявен размер от 80000.00 лева,решението на Районен съд-Враца е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид извода за основателност на въззивните
жалби-изцяло за ищцата М.С. и частично за останалите ищци,в полза на
пълномощниците им пред РС-Враца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказаната
безплатно адвокатска помощ и съдействие по реда на чл.38,ал.2 във връзка с чл.38,ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата.
Пред РС-Враца ищците М.Л.С. и Н.И. Н. (погрешно
посочен с фамилно име С.) са представлявани от адв. А.К.,на която РС-Враца е
присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1430.00 лева,съответно на
уважената част от исковете от общо 30000.00 лева.Изводът на ОС-Враца е,че
исковете са основателни общо за 150000.00 лева,т.е. за още 120000.00 лева,при
което на адв.К. следва да бъде присъдено възнаграждение от още 3600.00 лева-1920.00
лева за процесуално представителство и защита на М.С. и 1680.00 лева за Н.Н..
Възнаграждението е определено по правилото на
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и при отчитане на факта,че ищците са обикновени,а не необходими
другари,които са предвялили самостоятелни искове с определена цена в условията
на субективно съединяване. В тази връзка следва да се отбележи,че
възнаграждението на адв.К. е неправилно определено от състава на РС-Враца (реално
дължимото е било в размер на 1960.00 лева,а не на 1430.00 лева),но адв.К. не се
е възползвала от правото си да поиска изменение на решението по реда на чл.248 ГПК.
Пред РС-Враца ищците Г.С. и Д.Е. са представлявани
от адв.Л.В.,*** е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1400.00
лева,съответно на уважената част от исковете от общо 290000.00 лева.Изводът на
ОС-Враца е,че исковете са основателни общо за 145000.00 лева,т.е. за още
116000.00 лева,при което на адв.В. следва да бъде присъдено възнаграждение от
още 3480.00 лева-1800.00 лева за процесуално представителство и защита на Г.С.
и 1680.00 лева за Д.Е..
Отново следва да се отбележи,че възнаграждението на
адв.В. е неправилно определено от състава на РС-Враца-(реално дължимото е било
в размер на 1930.00 лева,а не на 1400.00 лева),но адв.В. не се е възползвала от
правото си да поиска изменение на решението по реда на чл.248 ГПК.
Решението на РС-Враца следва да бъде ревизирано и в
частта,с която са присъдени разноски на ответника,съразмерни на отхвърлената
част от исковете. В случая тези разноски са присъдени с определение
№1083/05.06.2017 год. в производство по чл.248 ГПС,с което съдът е изменил
решение №186/ 07.04.2017 год.,като е осъдил ищците солидарно да заплатят на
ответника сумата от общо 12000.00 лева-разноски за адвокатска защита и
експертизи.
Това определение следва да бъде отменено изцяло по
отношение на ищцата М.С.,чийто иск е изцяло основателен,и частично по отношение
на останалите ищци.Ответникът е доказал разноски от общо 15000.00 при защитаван
интерес от общо 320000.00 лева.При извода на ОС-Враца за основателност на
исковете до общ размер от 295000.00 лева на ответника се следват разноски от
общо 1171.88 лева,съразмерни на отхвърлената част от исковете от общо 25000.00
лева,които следва да бъдат понесени от ищците Н.Н.,Г.С. и Д.Е..*** и четиримата
ищци са представлявани от адв.Л.В..Защитата отново е по реда на чл.38,ал.2 във връзка с чл.38,ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата,при което на адв.В.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от общо 9200.00 лева - 2450.00
лева за процесуално
представителство и защита на М.С.,2210.00 лева за Н.Н.,2330.00 лева за Г.С. и
2210.00 лева за Д.Е..
На ответника също се следват разноски,съобразно
отхвърлената част от исковете.Неговата жалба е изцяло неоснователна,при което
разноски за държавна такса не следва да бъдат присъждани.Следва да бъдат
присъдени само разноски за адвокатска защита,съответна на неоснователните части
от исковете на ищците Н.Н.,Г.С. и Д.Е.,а
именно сумата от 234.38 лева.
По сметка на Окръжен съд-Враца ответникът следва да
заплати и държавна такса от 9440.00 лева,представляваща 4% от общата сума от
236000.00 лева,за която въззивните жалби са основателни.
При тези си съображения и на основание чл.271,ал.1 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№186/07.04.2017 по гр.дело №4239/2016 год. на РС-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е
отхвърлил предявения от М.Л.С. против "Стар пост"ООД-гр.София иск с
правно основание чл.200,ал.1 от КТ за сумата над 16000.00 лева до пълния заявен
размер от 80000.00 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Стар
пост”ООД,ЕИК175157550,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Околовръстен път”№106В да заплати на М.Л.С.,ЕГН**********,***,със съдебен адрес *** и сумата от 64000.00 (шестдесет и четири хиляди) лева,представляваща
обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг И.Н.С.,ЕГН**********,настъпила на 07.05.2016 год. вследствие на претърпяна трудова
злополука на 28.04.2016 год., установена с Разпореждане
№19337/28.06.2016 год. на ТП на НОИ-София град, ведно със законната лихва върху главницата от 07.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение
№186/07.04.2017 по гр.дело №4239/2016 год. на РС-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е
отхвърлил предявения от Н.И. Н. (посочен с фамилно име С.) против "Стар
пост"ООД-гр.София иск с правно основание чл.200,ал.1 от КТ за сумата над 14000.00
лева до размера от 70000.00 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Стар
пост”ООД,ЕИК175157550,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Околовръстен път”№106В да заплати на Н.И.
Н.,ЕГН**********,***,със съдебен адрес *** и сумата от 56000.00 (петдесет и шест хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от смъртта на неговия баща И.Н.С., ЕГН**********,настъпила на 07.05.2016 год. вследствие на претърпяна трудова
злополука на 28.04.2016 год., установена с Разпореждане
№19337/28.06.2016 год. на ТП на НОИ-София град, ведно със законната лихва върху главницата от 07.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №186/07.04.2017 по гр.дело №4239/2016 год. на РС-Враца В ЧАСТТА,с която
съдът е отхвърлил предявения от Н.И. Н. (посочен с фамилно име С.) против
"Стар пост"ООД-гр. София иск с правно основание чл.200,ал.1 от КТ за
сумата над 70000.00 лева до пълния заявен размер от 80000.00 лева.
ОТМЕНЯ решение
№186/07.04.2017 по гр.дело №4239/2016 год. на РС-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е
отхвърлил предявения от Г.И.С. против "Стар пост"ООД-гр.София иск с
правно основание чл.200,ал.1 от КТ за сумата над 15000.00 лева до размера от
75000.00 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Стар
пост”ООД,ЕИК175157550,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Околовръстен път”№106В да заплати на Г.И.С.,ЕГН**********,***,със
съдебен адрес *** и сумата от 60000 (шестдесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на
неговия баща И.Н.С.,ЕГН**********,настъпила на 07.05.2016 год. вследствие на претърпяна трудова
злополука на 28.04.2016 год., установена с Разпореждане
№19337/28.06.2016 год. на ТП на НОИ-София град, ведно със законната лихва върху главницата от 07.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №186/07.04.2017 по гр.дело №4239/2016 год. на РС-Враца В ЧАСТТА,с която
съдът е отхвърлил предявения от Г.И.С. против "Стар пост"ООД-гр.София иск с правно
основание чл.200,ал.1 от КТ за сумата над 75000.00 лева до пълния заявен размер
от 80000.00 лева.
ОТМЕНЯ решение
№186/07.04.2017 по гр.дело №4239/2016 год. на РС-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е
отхвърлил предявения от Д.И.Е. против "Стар пост"ООД-гр.София иск с
правно основание чл.200,ал.1 от КТ за сумата над 14000.00 лева до размера от 70000.00
лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Стар
пост”ООД,ЕИК175157550,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Околовръстен път”№106В да заплати на Д.И.Е.,ЕГН**********,***,със съдебен адрес *** и сумата от 56000.00 (петдесет и шест хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от смъртта на нейния баща И.Н.С.,ЕГН**********,настъпила на 07.05.2016 год. вследствие на претърпяна трудова
злополука на 28.04.2016 год., установена с Разпореждане
№19337/28.06.2016 год. на ТП на НОИ-София град, ведно със законната лихва върху главницата от 07.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №186/07.04.2017 по гр.дело №4239/2016 год. на РС-Враца В ЧАСТТА,с която
съдът е отхвърлил предявения от Д.И.Е. против "Стар пост"ООД-гр.София
иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за сумата над 70000.00 лева до пълния
заявен размер от 80000.00 лева.
ОТМЕНЯ определение №1083/05.06.2017 год.,постановено по гр.дело
№4239/2016 год. на РС-Враца в производство по чл.248 ГПК,В ЧАСТТА,с която
ищцата М.Л.С. е осъдена солидарно с останалите ищци да заплати на
ответника “Стар пост”ООД-гр.София
съдебно-деловодни разноски за производството пред първата инстанция в размер на
12000.00 лева.
ОТМЕНЯ определение
№1083/05.06.2017
год.,постановено по гр.дело №4239/2016 год. на РС-Враца в производство по
чл.248 ГПК В ЧАСТТА,с която ищците Н.И. Н. (посочен с
фамилно име С.),Г.И.С. и Д.И.Е. са осъдени да заплатят солидарно на ответника “Стар
пост”ООД-гр.София съдебно-деловодни разноски за производството
пред първата инстанция над размера от 1171.88 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.38,ал.2 от Закон за адвокатурата “Стар пост” ООД,ЕИК175157550,със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. “Околовръстен път”№106В да заплати на адвокат А.К. от Адвокатска колегия-Враца,с
адрес гр.Враца,ул."Христо Ботев"№43 адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство от още 3600.00 лева-1920.00 лева за процесуално
представителство и защита на ищцата М.Л.С. и 1680.00 лева за ищеца Н.И. Н..
ОСЪЖДА на
основание чл.38,ал.2 от Закон за адвокатурата “Стар пост” ООД,ЕИК175157550,със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. “Околовръстен път”№106В да заплати на адвокат Л.В. *** адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство от още 3480.00 лева-1800.00 лева за процесуално
представителство и защита на ищеца Г.И.С. и 1680.00 лева за ищцата Д.И.Е..
ОСЪЖДА на
основание чл.38,ал.2 от Закон за адвокатурата “Стар пост” ООД,ЕИК175157550,със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. “Околовръстен път”№106В да заплати на адвокат Л.В. *** адвокатско възнаграждение
за въззивното производство от общо 9200.00 лева - 2450.00 лева за процесуално
представителство и защита на ищцата М.Л. С.,2210.00 лева за ищеца Н.И. Н.,2330.00
лева за ищеца Г.И.С. и 2210.00 лева за ищцата Д.И.Е..
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.3 ГПК
ищците Н.И. Н., ЕГН**********,Г.И.С.,ЕГН********** и Д.И.Е.,ЕГН********** да заплатят на ответника “Стар пост”ООД-град София,ЕИК ********* сумата от 234.38 лева.,представляваща
разноски за адвокатска защита във въззивното
производство,съответни на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “Стар
пост”ООД,ЕИК175157550,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Околовръстен път”№106В да заплати по сметка на Окръжен
съд-Враца държавна такса от 9440.00
лева,представляваща 4% от общата сума от 236000.00 лева,за която въззивните
жалби са основателни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
На основание чл.39,ал.1 ГПК решението да бъде връчено
на страните чрез пълномощниците им адв.Л.В. *** и адв.В.Ч. ***
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.