№ 92
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000887 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се постановеното решение №260120 от 23.07.2021 г. по
търг.дело №6 /2021 по описа на О.С.П., с която уважен предявеният иск с
правно основание чл.517 ,А..4 от ГПК и е прекратено търговското дружество
К.-С. ЕООД, ЕИК *********.
Жалбоподателят - дружеството К.-С. ЕООД, представлявано от
управителя В. Сп. А.. С., счита така постановеното решение за неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Във въззивната жалба се посочва, че дружеството е
създадено с обществено значима цел, като управление на компостиращата
инсталация на територията на О.С., без да генерира печалба, а само приходи
за издръжката му. Все още не е започнало да функционира, няма дейност, а
оттук и имущество, което в производството по ликвидация да доведе до
превръщането му в пари и удовлетворяване на кредиторите. По тези причини
счита, че прекратяването му е нецелесъобразно и незаконосъобразно. Моли
1
решението на окръжния съд да бъде отменено и вместо него се отхвърли
предявения иск.
Ответникът Х.К. АД, ЕИК *********, не е представил отговор срещу
въззивната жалба и не е изразил становище в хода на производството.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 13.08.2021 г.
Въззивната жалба срещу него е депозирана по пощата на 26.08.2021 г. в
законния двуседмичен срок за това. Подадена е от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Ето защо се явява
допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.
Предмет на делото е предявеният с исковата молба иск по чл.517,А..4
от ГПК за прекратяване на търговско дружество в хипотезата, когато
изпълнението е насочено срещу всички дружествени дялове.
Ищецът твърди, че е взискател по изп.дело №****/**** г. по описа на
ЧСИ Д. С., по което дело длъжник е О.С.. Паричното задължение на
длъжника към 15.01.2021 г. е в размер на 2 172 855,23 лв., в т.ч. и
присъединени вземания. Принудителното изпълнение по делото е насочено
върху всички дружествени дялове, собственост на длъжника, в търговското
дружество К.-С. ЕООД, а именно 100 дружествени дяла, всеки с номинална
стойност по 1 лв., или на обща стойност 100 лв. На основание чл.517,А..1 от
ГПК е наложен запор върху притежаваните от длъжника дялове в ответното
дружество, вписан в Търговския регистър на 08.01.2021 г.
Приложил е постановление на ЧСИ от 13.01.2021 г. за овластяване на
взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството, в което О.С. е
едноличен собственик на капитала. От него се установява и, че
изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист
от 27.09.2017 г. по т.д.№93/2017 г. по описа на О.С.П. с взискател ищецът и
Обжалва **** ООД, и присъединени взискатели за задължения в размер на 2
172 855,23 лв., като е наложен запор върху дружествените дялове на
длъжника О.С., а именно 100 дружествени дяла, всеки с номинална стойност
2
по 1 лв., или на обща стойност 100 лв.
Ответникът е представил отговор, в който излага възражения, че
прекратяването на дружеството няма да доведе до удовлетворяване
вземането на взискателя, а единствено ще навреди на обществените интереси
на жителите на О.С., тъй като е създадено за управление на компостиращата
инсталация в общината, а същата е в изпълнение на нормативни задължения,
свързани с управление на отпадъците и защита на околната среда.
В хода на делото е приложил баланс за 2020 г., отчет за приходите и
разходите за 2020 г., удостоверение за декларирани данни от отдел МПСК
към О.С., от които се установяват задълженията и разходите на дружеството,
както и липсата на декларирани недвижими имоти.
Видно от разменените книжа, страните не спорят относно изложените
твърдения в исковата молба. Ето защо и въз основа на представените
доказателства и справка в публичния Търговски регистър се установява, че
ищецът е взискател спрямо длъжника О.С., която от своя страна е едноличен
собственик на капитала в ответното дружество с номинална стойност 100 лв.
Срещу длъжника е образувано посоченото в исковата молба изпълнително
дело, по което дело се е пристъпило към изпълнение върху всички дялове от
търговско дружество, като върху дяловете на длъжника в ответното
дружество е вписан запор в Търговския регистър, а впоследствие е издадено
постановление за овластяване на взискателя да предяви настоящия иск.
В чл.517 от ГПК е уредено изпълнението върху дял от търговско
дружество. Когато изпълнението е насочено срещу всички дялове в
дружеството е приложима хипотезата на чл.517,А..4 от ГПК. В този случай
искът за прекратяване на дружеството може да бъде предявен след
вписването на запора. Не е необходимо да се спазват условията на чл.96,А..1
от ТЗ и да изтече посоченият срок в разпоредбата, както и да се връчва
изявлението за прекратяване на дружеството на длъжника. В това
производство не се следи за законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител, тъй като тя може да бъде оспорена само по предвидения в ГПК
ред - чрез обжалване на неговите действия. Без значение е дали
прекратяването е целесъобразно или не, както и какви ще са последиците му
във връзка с удовлетворяването на взискателя.
При тази нормативна уредба и установената по делото фактическа
3
обстановка, съдът намира искането на ищеца за основателно. Налице са
предпоставките за уважаване на предявения иск, тъй като е Налице
необходимият фактически състав по чл.517,А..1 и А..4 от ГПК. До този извод
е стигнал и първоинстанционният съд, поради което Обжалваното решение
следва да се потвърди.
Не се установяват твърдените пороци на решението във въззивната
жалба. Спазена е уредената процедура за прекратяване на дружество по
чл.517,А..4 от ГПК, а въпросите за нецелесъобразността на прекратяването и
общественият интерес от съществуването на дружеството са без правно
значение. Ето защо, подадената въззивна жалба се явява неоснователна и
недоказана.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260120 от 23.07.2021 г.
по търг.дело №6 /2021 по описа на О.С.П., с която уважен предявеният иск с
правно основание чл.517 ,А..4 от ГПК и е прекратено търговското дружество
К.-С. ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4