Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 763/30.06.2020 година, гр.Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д. № 1917/2019 година.
Производството
е по глава десета раздел І от АПК във връзка с чл. 124 ал.1 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано
е по жалба от М.П.Д. с ЕГН **********,***, чрез адвокат М.И. ***, против
заповед № 7379/01.08.2019 година, издадена от заместник - директор на Агенция
„Митници“ (АМ), съгласно заповед за заместване № ЗАМ – 1249/31.07.2019 година
(лист 14).
Със
заповедта, на основание чл. 107 ал. 1 т. 5, във връзка с чл. 7 ал. 1 т. 6 от
Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 10 ал. 1 изр. второ от Закона за
митниците (ЗМ), е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя,
заемала длъжността „главен инспектор в териториална дирекция на АМ“, длъжностно
ниво – 6, експертно ниво – 2 в териториална дирекция „Южна морска“, с ранг I младши, поради обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си – повдигнато обвинение на 02.01.2019 година за престъпления по
чл. 301 ал.1 от НК, чл. 305 от НК, получаване на подкуп за извършване на
служебно действие и по чл.321 ал. 6 от НК.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Описва се накратко
хронологията на предходен правен спор между жалбоподателя и АМ, разрешен в полза
на Д.. Поддържа се, че административният акт е в грубо противоречие с
приложимото национално и общностно право, както и със съществуващата практика
на Конституционния съд (КС). Иска се съдът да отмени обжалваната заповед, като
незаконосъобразна. Претендират се разноски.
В
съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата чрез процесуален
представител.
Ответникът,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя преписката. Иска
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски от жалбоподателя.
След като се запозна със
събраните по делото доказателства и изложеното от страните, от фактическа страна съдът
установи следното.
Със заповед № 4233/20.10.2017 година на директора на
АМ на М.Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за участие в
корупционни действия и уронване на престижа на АМ (лист 298 - 303).
Срещу Д. е образувано наказателно производство –
следствено дело № 31/2017 година по описа на Следствен отдел при Специализирана
прокуратура. На 02.01.2019 година ѝ е повдигнато обвинение за
извършването на престъпления по чл. 301 ал.1 от НК, чл. 305 от НК и по чл.321
ал. 6 от НК
С решение № 2289/29.12.2017 година по адм.д. №
2967/2017 година на Административен съд – Бургас (АдмС - Бургас) заповедта е
отменена (лист 24 - 31).
Решението на АдмС – Бургас е оставено в сила с решение
№ 11 146/17.07.2019 година по адм. д. № 3012/2018 година на Пето отделение на
ВАС (лист 32 - 33).
На 31.07.2019 година със заповед № 7369/31.07.2019 година
на директора на АМ М.Д. е възстановена на заеманата длъжност, считано от
29.07.2019 година (лист 79).
На 01.08.2019 година със заповед № 7379/01.08.2019
година на заместник директор на АМ служебното правоотношение на Д. с агенцията
е прекратено, на основание чл. 107 ал. 1 т. 5, във връзка с чл. 7 ал. 1 т. 6 от
ЗДСл и чл. 10 ал. 1 изр. второ от ЗМ поради констатирана от ответника обективна
невъзможност за изпълнение на задълженията – повдигнато обвинение на 02.01.2019
година за престъпления по чл. 301 ал.1 от НК, чл. 305 от НК и по чл.321 ал. 6
от НК.
След подаване на жалбата срещу заповед №
7379/01.08.2019 година в АдмС – Бургас, настоящото дело е спряно до
произнасянето на КС в рамките на к. д. № 7/2019 година по съответствието на
нормата на чл. 10 ал. 1 изр. второ от ЗМ с разпоредбите на Конституцията.
С решение № 7/17.09.2019 година на КС по к. д. №
7/2019 година текстът на чл. 10 ал. 1 изр. второ от ЗМ е обявен за
противоконституционен.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи.
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от
надлежна страна (адресат на заповедта), чиито права са засегнати неблагоприятно
от административния акт, затова имаща правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, тя е основателна.
Съобразно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Между
страните няма спор относно компетентността на издателя на заповедта. Заместник
– директорът на АМ е надлежно оправомощен за представлява агенцията при заместване
на директора, съобразно цитираната заповед № ЗАМ – 1249/31.07.2019 година,
издадена един ден преди обжалваната заповед.
Спазена
е установената в чл. 108 ал. 1 от ЗДСл писмена форма на акта за прекратяване на
служебното правоотношение, като в заповедта изрично е посочено правното
основание за прекратяване.
Заповедта
е издадена при нарушение на приложимото материално право.
Съгласно
чл. 10 ал. 1 от ЗМ (в редакцията му към датата на издаване на оспорената
заповед – ДВ бр. 98 от 2018 година, в сила от 7.01.2019 година), митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е осъждано за
умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да
заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата
администрация. Митническите служители,
които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица,
които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено
престъпление от общ характер. Обстоятелствата относно съдебния статус се
установяват служебно.
С
решение № 7/17.09.2019 година на КС по к. д. № 7/2019 година текстът на чл. 10
ал. 1 изр. второ от ЗМ е обявен за противоконституционен.
Съгласно втория диспозитив от решение № 3 от
28.04.2020 година по к.д. № 5/2019 година на КС, по отношение на заварените от
решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага. В мотивите на същото решение на КС
е посочено, че за разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията,
които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на
КС (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон
спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151 ал. 2 изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези
правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на
чл. 151 ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен
закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като
задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е
създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при
действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е
произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на КС действа
занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за
противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат.
От
цитираните правни и тълкувателни норми настоящият съдебен състав прави извод,
че след като разпоредбата на чл. 10 ал. 1 изр. второ от ЗМ е обявена за
противоконституционна и правните последици от издадената заповед за
прекратяване на служебното правоотношение на Д. не са настъпили (актът не е
влязъл в сила), то правното основание на волеизявлението на ответника, с което
се констатира обективна невъзможност за изпълнение на функциите ѝ, е
материално незаконосъобразно и повече не
урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за
които е създадено.
Искането
за спиране на съдебното производство – до решаване на спорните въпроси с акт на
Народното събрание, формулирано от страна на ответника в последното съдебно
заседание, е неоснователно. Спиране на съдебното производство, на основание чл.
144 от АПК, във връзка с чл. 229 ал. 1 от ГПК, е допустимо само в изрично
предвидени хипотези. Тази не е сред тях, а на въпрос, поставен от съда,
процесуалният представител на ответника изрично е обявил нежеланието си делото
да бъде спряно и на основание чл. 229 ал.1 т. 1 от ГПК.
По изложените съображения, жалбата се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена, а издадената заповед - да се
отмени.
Предвид
изхода от спора, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на 720,40 (седемстотин и двадесет лева
и четиридесет стотинки) лева за заплатеното адвокатско възнаграждение,
съобразно представения договор за правна помощ и държавна такса (лист 436).
Възнаграждението, заплатено от жалбоподателя, не е прекомерно, по аргумент от
чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Затова,
на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед №
7379/01.08.2019 година, издадена от заместник - директор на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на М.П.Д. с ЕГН **********,***,
чрез адвокат М.И. ***, сумата от 720,40 (седемстотин и двадесет лева и
четиридесет стотинки) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: