№ 305
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. и С. Анг. С.
като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно
наказателно дело № 20251100600387 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, на
28.10.2024 г., е прекратено наказателното производство по нохд № 7204/2024г.
по описа на СРС, НО, 104 състав, образувано въз основа на внесен от СРП
обвинителен акт. С последния подсъдимите са предадени на съд с обвинения
за престъпления, както следва:
1. Х. Н. Б. за престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26,
ал. 1 НК
2. М. П. П. за две престъпления – чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 26, ал. ч
НК и чл. 308, ал. 3, т. 2 във вр. ал. 2, предл. предпоследно и последно от
НК.
3. С. А. Р., за престъпление по чл. 212, ал. 1във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26 ал. 1
НК.
4. Л. Г. Б. за престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1
НК.
На основание чл.250, ал.1, т.2 НПК първостепенният съд е приел, че
деянията, описани в обвинителния акт, не съставляват престъпления по
смисъла на НК и се явяват несъставомерни.
Определението е оспорено с въззивен частен протест от СРП, в който са
релевирани твърдения за необоснованост и неправилност на постановения
съдебен акт. В него се твърди, че деянията описани в обвинителния акт
1
съставляват престъпления по смисъла на НК. Поддържа се, че деятелността,
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт изпълва изцяло
признаците от обективна и субективна страна на престъпление против
собствеността, а именно такова по чл.212, ал. 1 от НК. Аргументира се с това,
че по делото са събрани достатъчно доказателства, които сочат, че е
осъществено изпълнителното деяние по чл. 212 НК от обективна и субективна
страна, тъй като то се изразява в използването на документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ и получаването на чуждо
имущество без правно основание с намерение за присвояване – цит.
Постановление № 8 от 28.12.1978 г. на Племума на ВС, изм. и доп. С
Постановление № 7/1989 г. на Пленума на ВС. Отбелязва, че в конкретния
случай служителите на НОИ са действали при съзнание, че подсъдимите Б. и
Р. имат осигурителни права като трудещи се, съгласно сключени трудови
договори с „Хриз Комерс“ ЕООД, като обвиняемата Б. в качеството й на
управител на дружеството е възбудила това заблуждение у служителите на
НОИ не по някакъв друг начин, а именно чрез използване на неистински
документи – гърбовете на болнични листове, съдържащи „данни от
осигурител“. Без използването на същите от подсъдимата Б. у служителите на
НОИ не би било възбудено заблуждение, че подсъдимите Б. и Р. имат
осигурителни права и съответно, че като такива има основание да им бъдат
преведени парични обезщетения за временна неработоспособност. На
следващо място посочва, че наказателното производство по настоящото дело е
било прекратявано с постановление от 16.05.2018 г. на прокурор при СРП, но
с определение № 1354 от 04.04.2019 г. по внчд № 1186/2019 г. по описа на
СГС, НО, IV въззивен състав, това постановление е било отменено, като в
мотивите си съдът изрично е посочил, че деянието за което обвиняемите лица
са предадени на съд, няма пречка да бъде преквалифицирано като документно
престъпление, в случая такова по чл. 308, ал. 3, т. 2, ал. 2, предл.
предпоследно, вр. ал. 1 НК. С оглед на изложеното се моли за отмяна на
обжалваното определение за прекратяване на образуваното наказателно
производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В проведеното закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 от НПК
въззивният съдебен състав не е допуснал провеждане на въззивно съдебно
следствие.
В откритото съдебно заседание пред проверяващия съд прокурорът
поддържа протеста и не ангажира доказателства. Посочва, че аргументите на
Софийски районен съд относно прекратяването на наказателното
производство касаят въпроси свързани с доказуемостта на повдигнатите
обвинения или такива свързани с допуснати съществени процесуални
нарушения. Счита, че и двете не са основания за прекратяване на
наказателното производство. Пледира атакуваното определение на
контролирания съд да бъде отменено.
Подсъдимите Х. Б., М. П. и Л. Б., редовно призовани, се явяват в
съдебното заседание и се представляват от защитниците по пълномощие – адв.
Х., адв. В. и адв. А.. Подсъдимият С. Р. не се явява в съдебно заседание и се
представлява от упълномощения защитник – адв. К.. Защитниците на
2
подсъдимите изразяват становище, че протестът е неоснователен, а
определението - правилно. Защитата твърди, че в обвинителния акт липсва
описание на обективните и субективни признаци на престъпленията, в които
са обвинени подсъдимите, поради което същите се явяват несъставомерни. В
пледоарията си адв. К. твърди, че е налице смесване на двата състава по ал. 1 и
ал. 2 на чл. 212 НК.
В личната си защита подсъдимите Б., П. и Б. поддържат заявеното от
защитниците си, а в правото си на последна дума молят да бъде потвърдено
определението на Софийски районен съд.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото доказателствата и при цялостна проверка на обжалваното
определение, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира следното.
Протестът е основателен, а атакуваното определение на СРС е
неправилно и незаконосъобразно.
НОХД № 7204/2024 г. по описа на СРС, НО, 104 състав е образувано по
внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт по обвинението на
Х. Н. Б., С. А. Р. и Л. Г. Б. и М. П. П. за престъпления:
1. Х. Н. Б. – чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК
2. С. А. Р. - чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК
3. Л. Г. Б. - чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК
4. М. П. П. за две престъпления – чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 26, ал.
1 НК и чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, предл. предпоследно и последно от
НК.
Според твърденията направени от прокурора в обвинителния акт, за
времето от 15.02.2010 г. до 11.10.2010 г. в сградата на Столично управление
„Социално осигуряване“ – НОИ, находяща се в гр. София, бул. „Ал.
Стамболийски“ № 62-64, обвиняемата Б. е представяла официални документи
(болнични листове, издадени на името на Л. Б. и на С. Р.) пред различни
служители на СУСО-НОИ, като така е формирала невярна представа у тях
относно правното основание за разпореждане с имуществото на ТП на НОИ.
На обвиняемите Р. и Б. било изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност, чрез превеждане по съответните им банкови сметки,
които суми били усвоени и от двамата. Със заповед № 1113668/09.12.2011 г.
била възложена ревизия на „Хриз комерс“ ООД. След събраните в хода на
ревизионното производство доказателства, бил издаден Ревизионен акт №
*********/03.05.2012 г., с който било констатирано невнасянето на данък по
ЗДДФЛ и невнесени задължителни осигурителни вноски общо в размер на
15 529, 42 лева и лихви за просрочие. След констатиране на горепосоченото и
от СУСО при НОИ бил подаден сигнал до ГДКП и по който сигнал било
образувано досъдебното производство.
Настоящият съдебен състав намира извода на първостепенният съд, че
описаните в обвинителния акт деяния не са съставомерни и не представляват
престъпления по смисъла на НК за неправилен.
За първи път възможността съдът да прекрати наказателното
3
производство, когато прецени, че деянието, описано в обвинителния акт, не
съставлява престъпление, е предвидена в разпоредбата на чл. 250, ал.1, т. 2
още с приемането на НПК /обн. ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от
29.04.2006 г./. Впоследствие тази възможност отпада (изм. и доп. на НПК, ДВ,
бр. 63/2017 г.) и отново е въведена с изменение на чл. 250 НПК (изм. и доп. на
НПК, ДВ, бр. 48/ 2023 г.). С посоченото правомощие на съда се цели
оптимизиране на правораздавателната дейност - да не се развива и реализира
ненужно цялата наказателна процедура, когато в обвинителния акт е описано
едно очевидно несъставомерно деяние. Това законово разрешение
кореспондира с принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок
(чл. 22 НПК), като чрез него се цели икономия не само на процесуално време,
но и на материални средства (разходи за експертизи, призоваване и заплащане
на разноски на свидетели, възнаграждения на съдебни заседатели и др.).
Реализирането на правомощието по чл. 250, ал.1, т. 2 НПК е ограничено
само до случаите, когато деянието, описано в обвинителния акт, не
съставлява престъпление. Описаното деяние е такова, когато не осъществява
не само общите признаци на престъплението, очертани в нормата на чл. 9, ал.
1 НК, но и съвкупността от признаци, чрез които се очертават отделните
видове престъпления в Особената част на Наказателния кодекс. Иначе казано,
деянието не съставлява престъпление, т. е. то е „несъставомерно“, когато
конкретната проява не осъществява всички обективни и субективни признаци
на даден вид престъпление.
Съставите на документната измама по чл. 212 ал. 1 и ал. 2 от НК се
характеризират с това, че посредством използването на неистински, преправен
или с невярно съдържание документ се стига до заблуждаване на адресата и
това го мотивира да се разпореди със свое или чуждо движимо или
недвижимо имущество в полза на дееца. Използването на порочния документ
се явява първият акт от фактическия състав на престъпление по ал. 1 на чл.
212 от НК. След като ползва документа, деецът получава чуждото имущество
/втори акт от съставното престъпление/, без правно основание с намерение да
го присвои. Касае се за два акта – улесняващ, изразяващ се в ползване на
порочен документ и улеснен – получаване на предоставено чуждо имущество.
Престъпният резултат се състои в придобиване на владение върху предмета на
престъплението от страна на дееца.
Документната измама в полза на другиго криминализирана в разпоредбата
на чл. 212 ал. 2 от НК има за изпълнително деяние съставянето на документ по
ал. 1 от дееца и ползването му пред адресата на измамата, с което се дава
възможност на друго лице да получи чуждото имущество в следствие на
извършеното от измамения разпореждане. И тук са предвидени два акта –
ползване на опорочен документ, като преди него е изготвен порочен документ
от дееца или при неговото участие. Престъпният резултат се изразява в
получаване на имущество от трето лице, а не от дееца.
Обобщено казано, за да е налице документна измама неистинския,
преправен или документа с невярно съдържание следва да е послужил като
средство за възбуждане и/или поддържане на заблуждение у лицето, което
упражнява фактическата власт върху предмета на престъпното посегателство
4
относно основанието за придобиването му. С други думи, инкриминираният
документ създава привидното основание, че този който получава
имуществото, има правно основание за това.
Документната измама също така е резултатно престъпление и за да бъде
довършена е необходимо като последица да е нанесена щета. Като резултатно
престъпление документната измама поставя въпроса относно това кой е
пострадал от твърдяното деяние и чие имущество е ощетено. Един от
обективните признаци на измамата е имущественият предмет да се намира
във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което
последният има реална възможност да се разпорежда с него. Затова и
съдебната практика е приела, че е необходимо да се установи лицето, което е
въведено в заблуждение чрез представянето на инкриминирания документ или
документи /в случая според обвинението множество документи с невярно
съдържание/. В настоящия обвинителен акт е конкретизирано, както лицето,
което според СРП е въведено в заблуждение, така и лицето/лицата/, на които
се твърди да е причинена имотна вреда от престъплението, респ. на кого е
принадлежало полученото без правно основание чуждо движимо имущество –
ТП на НОИ.
Законосъобразното изготвяне на обвинителния акт в унисон с
Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС изисква изчерпателно
посочване в обстоятелствената част на обвинителния акт на всички обективни
признаци на извършеното престъпление по чл. 212 НК. В обвинителния акт са
налице твърдения на прокурора относно време, място, вид на използвани
документи, получавано имущество и конкретна деятелност на всеки от
обвиняемите лица при осъществяване на претендираната съвместна престъпна
дейност. Обстоятелството дали тази деятелност на обвиняемите е била
осъществена, дали е била осъществена по начина сочен от прокурора и дали
същата покрива признаците на състав на престъпление от Особената част на
НК са въпроси, които съставляват съществото на делото и решаващия съд
дължи отговор по тях едва със своя заключителен акт, издаден след проведено
съдебно производство, в хода на което предложената от прокурора
обвинителна теза е била проверена със съответните процесуални способи.
Подробно е описано в обвинителният акт и средството на престъплението,
а именно 16 бр. болнични листове, за които според описаното от СРП се
считат за онези документи, чрез използването, на които инкриминираната
сума е получена без правно основание от обвиняемите.
На следващо място при реализирането на правомощието по чл. 250, ал. 1, т.
2 НПК съдията – докладчик (чл. 247б, ал. 2, т.1 НПК), съответно съдът (чл.
248, ал. 1, т. 2 НПК), е ограничен в рамките на описаните в обвинителния акт
фактически положения. Те не трябва да могат да бъдат субсумирани не само
под престъпния състав с посочената в обвинителния документ правна
квалификация, но и под друг такъв, предвиден в Особената част на
Наказателния кодекс. С оглед на това съдът не може да прекрати
наказателното производство, ако прецени, че изложените в обвинителния акт
факти сочат на престъпление с друга правна квалификация, тъй като
хипотетично е възможно в следващ етап на съдебното производство
5
прокурорът да измени обвинението, съобразно разпоредбата на чл. 287 НПК,
или самият съд да приложи закон за същото, еднакво или по - леко наказуемо
престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението.
Друго условие, за да се приложи процедурата по чл. 250, ал.1, т. 2 от НПК е
изводът за несъставомерност на деянието да бъде направен единствено на
базата на описаните в обвинителния акт факти, без да се преценява дали те се
подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, т. е.
дали обвинението е обосновано, тъй като това е въпрос, по който съдът може
да се произнесе само с окончателния съдебен акт – присъдата (вж. реш. №
281/28.06.2011 г. по н.д. №1519/2011 г., ІІ н. о. на ВКС; реш. № 396/ 2014 г. по
н.д. № 1237/2014 г. на ІІІ н. о., ВКС).
Тези принципни положения не са били съобразени от първоинстанционния
съд, определен да разгледа внесения обвинителен акт.
Използвайки неправилен подход, в производството по член 250, ал. 1, т. 2
от НПК СРС е излязъл извън рамките на описаното в обвинителния акт, и е
обсъдил събраната в хода на наказателното производство доказателствена
съвкупност. Последното не може да се извърши в рамките на производството
по чл. 250 от НПК. Същото е с ограничен обхват, доколкото преценката, която
извършва съдът се вмества във фактологията, очертана в обвинителния акт. Тя
не се разпростира и по отношение на събрания в досъдебното производство
доказателствен материал. Наказателното производство може да се прекрати
при условията на чл.250, ал.1, т.2 от НПК само ако описаните в обвинителния
акт факти не сочат изобщо на извършено престъпление.
Както въззивният съд констатира по-горе настоящият случай не е такъв.
Ако в направеното от прокурора описание на относимите към случая
фактически обстоятелства е налице непълнота, неясното или противоречие, то
обвинителния акт страда от пороци, които евентуално представляват
съществени нарушения на процесуалните правила, то решаващия съд би могъл
и би следвало да предложи на прокурора възможността да ги поправи по
съответния процесуален ред, който не е този по чл. 250, ал. 1 т. 2 НПК.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
първостепенният съд е формирал неправилно заключение, приемайки, че
деянието описано в обвинителния акт не представлява престъпление. Това
налага определението на СРС да бъде отменено, а делото - върнато на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав.
С оглед гореизложеното и на основание чл.250, ал.4, във връзка с чл.334,
т.1 от НПК, въззивният съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.10.2024г, по нохд № 7204/2024г.
6
по описа на СРС, НО, 104 състав, с което наказателното производство е било
прекратено.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7