РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Павликени, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Ирена Илиева
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Административно
наказателно дело № 20224140200247 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г. В. Г. от гр. ***за отмяна на Наказателно постановление №
***.2022г. на М. на к., с което на жалбоподателя, в качеството му на главен архитект на
Община П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лева за
нарушение по чл.228б от ЗКН за неизпълнение на РППАМ №***.2019г. Навежда доводи, че
административно-наказателното производство е опорочено, тъй като не са му връчени
приложенията, описани към АУАН, в самото НП не са обсъдени възраженията на
жалбоподателя, че не е бил запознат с информацията за цифров модел на защитената зона, в
АУАН и НП не се сочи точно статутът на засегнатия обект съгласно признаците на чл.45-50
ЗКН, като така са нарушени чл.42, ал.1, т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, като не е ясна
нарушената законова разпоредба. Оспорва твърденията в АУАН, че жалбоподателят е
разрешил извършване на строителни дейности в имот, попадащ в границите на недвижима
културна ценност – античен град в *** част на гр. П., доколкото не е представено по делото
и не е описана в АУАН и НП на тази културна ценност. Оспорва правния ефекта на ПАМ, за
чието нарушаване е наложено процесното наказание, предвид липсата на конкретно
разпореждане в нея. Счита, че не е извършено нарушение от негова страна, доколкото
процесните изкопни работи за канализация и водопровод са извън имота и извън
строителното разрешение – в нарушение на ЗУТ. С оглед на изложеното моли съда да
отмени издаденото НП, претендира разноски.
В хода на делото процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложеното в
жалба, като допълва, че е извършено още едно нарушение – на жалбоподателя не е
1
предложено споразумение и развива подробни съображения по липсата на правен ефект на
процесната ПАМ – разписка, представена от ответника не удостоверява връчване на ПАМ, а
на някакъв акт, посочения срок на мерките – постоянен противоречи на естеството на ПАМ,
чиято цел са конкретни предписания, срок и място на изпълнението им, а такива липсват.
Административно-наказващият орган – Министър на к. оспорва основателността на
жалбата. В хода на делото процесуалният представител моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Сочи, че съгласно чл. 229,
ал.2 ЗКН наказателното постановление се издава от Министъра на к. или упълномощено от
него лице, като в случая при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички
изисквания на ЗАНН. Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства се е
установило, че жалбоподателят в качеството си на главен архитект на Община *** е
одобрил инвестиционен проект за сграда и ограда в УПИ ***, *** в кв. ** по ПУП на гр.
***, в нарушение на чл.228б от ЗКН – не изпълнил приложена административна мярка по
чл.192, ал.1, т.2 от ЗКН с вх. №***24.04.2019г. на Министъра на к., връчена му на
18.04.2019г. и разпореждаща му при издаване на разрешения за строеж, касаещи защитени
територии за опазване на недвижимото културна наследство, да спазва разпоредбите на
чл.83 за съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН, като задължително включва в издаваните от
него книжа изискване за спазване на разпоредбите на чл.161 от ЗКН и в тази връзка да
извършва всички необходими предварителни проверки в съответната бази данни. Твърди, че
самото нарушение е одобряването на инвестиционни проект, без да са съобразени
предписанията, а не са извършените на терен изкопни дейности, т.е. е формално по своето
извършване, като в случая не се изисква резултат, а е необходимо единствено да няма
извършена съгласувателна процедура, поради което са настъпили и трудно поправими или
непоправими вреди по културни ценности.
Съдът след преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Констативен протокол от ***.2019г. /л.63 от делото/, св. Г. Ш., регионален
инспектор в ГД ИОКН, на основание Заповед № ***.2018г. на Министъра на к., на
22.11.2019 г. е извършила проверка по документи и на място в Община П. на осн. чл. 192,
ал. 1, т. 1 от ЗКН във връзка с писмо от директора на РИМ ***, докладна записка от св. К. Ч.
– тогава археолог към РИМ, относно изкопни работи на територията на археологически
обект на ул. „***“ в гр. П.. На мястото на изкопните работи при проверката е присъствал
представител на Дирекция УТС при Община ***, но не и жалбоподателят. Според
съдържанието на този КП, археологическият обект е регистриран в АИС-АКБ с
регистрационна карта №***.2015г. и е разположен в *** част на гр. П. Констативният
протокол е подписан само от съставителя му – св. Ш.. В изпълнение на същия е издадена
ПАМ на осн. чл.192, ал.1, т.2, б. „а“ вр. с чл.78, т.1, 3, 4 и 5 и чл.84, ал.1 и 2 от ЗКН на
главния архитект и тогава на Община *** – жалбоподателя Г. В. Г.. Разпоредено е „главният
архитект .. при издаване на разрешения за строеж, касаещи защитени територии за опазване
на недвижимо културно наследство, да спазва разпоредбите на чл.83 за съгласуване по реда
2
на чл.84 от ЗКН, като задължително включва в издаваните от него съгласувателни и
разрешителни книжа изискване за спазване на разпоредбите на чл.161 от ЗКН и в тази
връзка извършва всички необходими предварителни проверки в съответните бази данни.
Посочва се, че за декларираните и регистрирани недвижими културни ценности може да се
направи справка в НБД-АИС „***“ и научния архив на НИНКН, както и че срокът на
мярката е „безсрочно“. По делото е представена и разписка /л. 69 от делото/, според която
жалбоподателят на 18.04.2019г. е получил препис от акт, но няма данни кой е този акт, няма
други доказателства за връчване на процесната ПАМ, поради което се явява основателно
възражението на жалбоподателя за недоказаност на това обстоятелство.
Спори се по делото дали жалбоподателят е разполагал с данни за археологическите
културни ценности на територията на Община ***. В тази връзка ответникът представя
протокол от 17.06.2015г. от заседание на Експертна комисия по чл.158а ЗКН, в който по
повнод проведени спасителни разкопки в хода на т.нар. „*** проект“ в гр. П. са
регистрирани находки в рамките на посочения по-горе археологически обект, вкл. На ул.
„***“ №** и №**. Взети са решения за документиране, съхраняване, нанасяне на
кадастралния план и в базата данни за недвижими културни ценности на НИНКН и АИС-
АКБ. Следват подобни протоколи от 02.10.2015г., 12.05.2016г., 25.10.2019г., за които също
няма данни да са достигнали до жалбоподателя. По делото е наличен и картон за процесния
обект, описан с местоположение няколко административни адреса, вкл. ул. „***“ № ** без
приложена карта или друго заснемане на обекта, за да се установят границите му. Видно от
писмо изх. № 104/03.04.2019г. на РИМ ***, същото е адресирано до кмета на Община *** в
отговор на запитване и с него се изпраща справка от регионалния администратор на АИС
„***“, която а на цифров носител – CD и съдържа регистрационни картони- текстови и
векторни файлове. Посочва се, че А. к. ц. край П. е с определен със заповед МК
териториален обхват, в който подадат имоти с ЕКАТТЕ *** и №№: ***, част от ***, част от
***, част от ***/полски път/, част от *** /полски път/, *** и ***. Охранителната зона
обхваща още имоти, посочени по номера с обща площ 386,97 дка. Според известие за
доставяне на л.141 от делото, пратка от РИМ до Община *** е получена от адресата на
04.04.2019г. от лице с фамилия Д.
Настоящото административно-наказателно производство е започнало във връзка със сигнал
вх. № ***.2021г. при МК от директора на И. м.-***, информиращ за изкопни дейности и
строителство в раниците на археологически обект в АИС под № *** в периода 15-
25.11.2021г., като са изградени циментови дълбоки шахти и положени тръби, при издадено
разрешение за строеж на офис сграда и ограда, но без протокол № 2 и без договор за
съпътстващо археологическо проучване. От приложената към скица и снимки се установява,
че имотът се намира на ул.„***“, до кръстовището с ул. „***“. При осъществена проверка на
място и по документи в Община *** от служители на РИОКН са съставили констативен
протокол от ***.2022г., в който са отразили, че провереният имот е УПИ *** в кв.** по ПУП
но гр. П. на адрес ул. „***“ №* и същият попада в границите на археологическа недвижима
културна ценност - антично селище в *** част на гр. П. с категория национално значение по
3
смисъла на чл. 146, ал.3 ЗКН. Орисаните са наличните и по делото строителни книжа –
инвестиционен проект, разрешение за строеж №***2021г. на гл. архитект на Община ***,
както и установените на място изкопи за канализация и водопровод в западната частна УПИ
и извън него – на улицата и тротоара. Не е представен протокол Образец 2 за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за обект в процесния имот,
като липсата на издаден такъв се признава и от жалбоподателя. Според КП и показанията на
свидетелите в с.з., в кабинета на жалбопадателя в сградата на Община П. е била налична
карта на града с нанесена територията на античното селище още на 14.12.2021г.
На 10.03.2022г. е съставен АУАН № ** от св. Г. Ш., ръководител на РИДКН в ЦРП *** за
това че „ на 09.04.2019г. на гл. архитект на Община П. е издадено Разпореждане за налагане
на ПАМ на осн. Чл.192, ал.1, т. 2, б. „а“ и ал.2 от ЗКН с цел преустановяване на нарушение
на чл.83, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗКН, с което му е дадено предписание при издаване на
разрешение за строеж, касаещ защитени територии за опазване на НКН да спазва
разпоредбите на чл.83 за съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН като задължително включва в
издаваните от него съгласувателни и разрешителни книжа изискване за спазване
разпоредбите на чл.161 ЗКН с предписан срок за изпълнение на предписанието – постоянен.
Излага, че при проверка на 14.12.2021г. е установено, че за имот, попадащ в границите на
ГАНКЦ е одобрен от гл. архитект инвестиционен проект на ***.2021г. , на ***.2019, 18.09. и
***.2020г. са издадени визи за проектиране на обект в този имот без във визите да е вписано
изискване за съгласуването им с МК, а инвестиционният проект не е съгласуван с МК,
съответно в разрешението за строеж не е вписано съгласувателно становище на МК. Като
нарушена разпоредба е посочен чл. 228 от ЗКН – неизпълнение на приложена ПАМ, дата на
извършване – 08.07.2021г. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, подписан е от
него, от актосъставителя и двамата свидетели на установяване на нарушението и съставяне
на акта. Жалбоподателят е изложил възражения – оспорва да е запознат с информация на
цифров носител за обхвата на защитената зона, както и че е издал разрешението на база
доклад по ОСИП съгласно ЗУТ, според който проектът отговаря на законовите изисквания,
а самите изкопни дейности са предприети без необходимите книжа. Подписана е и разписка
от жалбоподателя, че е получил препис от АУАН, съдържаща информация и за
възможността за сключване на споразумение.
Въз основа на констатациите в АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя в качеството му на гл. архитект на Община *** е наложено наказание
„глоба“ в размер на 2500лв. на осн. чл. 228б от ЗКН като нарушението е описано аналогично
на акта и изпълнителното деяние се състои в неизпълнение на РППАМ от ***.2019г. – без
срок.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по
АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
4
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателят. Актът
за установяване на административното нарушение е съставен от компетентно длъжностно
лице и съдържа всички предвидени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същият е редовно връчен
на жалбоподателя. Съдът счита, за неоснователен довода на процесуалния представител на
ищеца, че е налице съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, тъй като
не са връчени приложенията към АУАН, ведно с него. Съдът не констатира към акта да са
описани приложения, а само списък с документи, ползвани при проверката. Липсва
законоустановено задължение при документална проверка, документите да се прилагат към
АУАН, още по-малко да се връчват на нарушителя.
Издаденото въз основа на АУАН Наказателно постановление е съставено от компетентен
орган съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.2 от ЗК. Същото е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като е съобразено с изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
от административно-наказващия орган нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Изчерпателно, както в АУАН, така и в НП са посочени материалните разпоредби, които е
прието, че са нарушени с описаното в обстоятелствената част на двата акта деяние, като е
посочена и санкционната правна норма, въз основа на която е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушението, описано в обстоятелствената
част на АУАН и НП касае неспазване на наложена принудителна административна мярка от
***.2019г. Издадените от МК - АУАН и НП са връчени редовно на жалбоподателя в
настоящето производство. Настоящият състав счита доводите на процесуалния представител
на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на НП
за неоснователни.
По отношение на съставомерността на деянието:
Разпоредбата на чл. 200 ЗКН предвижда налагането на наказание при реализирането на
инвестиционен проект или извършването на намеса в защитени територии за опазване на
културното наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83. ЗКН и по конкретно в чл. 83,
ал. 1 е посочено, в кои случаи инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени
територии за опазване на културното наследство се одобряват след съгласуване по реда на
чл. 84, ал.1 и ал.2. Касае се за нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 2, предл. второ, буква "а" от ЗКН,
съгласно която разпоредба инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени
територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по
реда на ЗУТ след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: визи за проектиране
и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване,
реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на
5
външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни ценности - и
проектите по част "конструкции".
Такова деяние безспорно е извършено от жалбоподателя, но административно-
наказателното производство е с друг предмет. Последното е образувано за неспазване на
ПАМ, което налага произнасяне по наличието на влязла в сила заповед за налагането им.
Процесното разпореждане за налагане на ПАМ на първо място не е връчено на адресата –
гл. архитект на Община ***. Приложената разписка е без данни за естеството на акта, който
касае, а други доказателства за това обстоятелство липсват. В този смисъл ПАМ не обвързва
адресата си и не е създала за него никакво задължение, съответно не налице съставомерно
нарушаване на предписанията, които не са влезли в сила. На второ място разпореждането за
ПАМ, дори да бе надлежно връчено, не вменява на своя адресат конкретни задължения за
действие или бездействие и срок за изпълнението им, а указват безсрочно да се спазват
законоустановените в ЗКН изисквания, което само по себе си е юридически no sence.
Правната природа на ПАМ изисква мерките да ся ясно разписни и с определен срок, като
съответно касаят или преустановяване на нарушение или указват извършване на действие в
този срок. Макар и наречено принудителна административна мярка, процесното
предписание да се спазва закона не съответства по съдържание на никоя от възможните
ПАМ и съответно не е такова. Със или без тези предписания гл. архитект има вменените му
по закон задължения по опазване на културните, в частност археологически ценности,
поради което при неизпълнението им е извършил посоченото по-горе административно
нарушение, но за него не е наложена санкция.
С оглед на изложеното издаденото НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
При този изход на делото ответникът по жалбата дължи на жалбоподателя възстановяване
на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550лв.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***.2022г. на М. на к., с което на Г. В. Г. от гр.
***, в качеството му на главен архитект на Община *** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 500 лева за нарушение по чл.228б от ЗКН за неизпълнение
на РППАМ №***.2019г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. на к. ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя Г. В. Г. от гр. *** сумата от
550лв./петстотин и петдесет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6
7