№ 581
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.а
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20241100901964 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432 от КЗ, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
02.09.2020 г. в Румъния, на автомагистрала А1 в посока на движение гр. Дева - гр. Арад, при
управление на л. а. „Опел Виваро“ с per. № *********, водачът Ю.Ю.А., нарушил правилата
за движение по пътищата и допуснал настъпването на ПТП, в резултат на което е причинена
смъртта на возещата се в лекия автомобил Д.М.М., която е съпруга на Й.Г.Г.. Отговорността
на виновния водач е покрита по силата на сключен с ответника договор за застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите” във форма на застрахователна полица №
BG/30/119003401328, със срок на валидност от 10.12.2019 г. до 10.12.2020 г., по силата на
който застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, в размер на 10 420 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица към датата на събитието. От настъпилото
ПТП на Й.Г.Г. са причинени вреди, изразяващи се в страдание от загубата на съпругата му,
които вреди лицето счита, че могат да бъдат обезщетени със сумата 200 000 лв., поради
което е заведена щета при ответника, който не е предложил плащане на обезщетение. С
договор за цесия, сключен на 08.12.2021 г. се твърди, че част от това вземане, в размер
45 000 лв., е прехвърлено на ищеца, за което ответникът е уведомен, но не е изпълнил
задължението. Въпреки това сключил споразумение с увреденото лице, по силата на което
приел да изплати обезщетение за неимуществени вреди, което счита че не го обвързва
доколкото длъжникът е уведомен за цесията преди това, поради което дължи да плати на
новия кредитор. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата
45 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
1
окончателното плащане и лихва за забава в размер 19 115.45 лв. за периода от 29.01.2021 г. –
02.10.2024 г. ( съгласно уточнителна молба от 24.10.2024 г. ).
Ответникът, в първоначалния отговор на исковата молба, признава факта на сключен
договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” по отношение на
водача. Оспорва иска с твърдения, че претенцията е удовлетворена по силата на сключено с
увреденото лице споразумение от 18.08.2023 г. със сума в размер 50 000 лв. Твърди, че
цесията не го обвързва, поради това, че не му е съобщена надлежно, преди сключване на
споразумението, тъй като не са представени доказателства уведомлението да е получено, а
от представения документ от „Еконт“ не е видно от кого, кога и какъв документ е получен.
Оспорва достоверната дата на договора и уведомлението. Релевира възражение за
нищожност на договора за цесия при твърдения, че правото на обезщетение за
неимуществени вреди е непрехвърлимо, както и че този предмет на договора протИ.речи на
добрите нрави. Оспорва иска по размер като твърди, че е завишен и несъответен на
принципа за справедлИ.ст.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа доводите, изложени в исковата
молба, включително че получаването на уведомлението се установява от разписката.
Оспорва възраженията за нищожност на договора за цесия, с твърдения, че правото на
обезщетение за неимуществени вреди е възникнало към датата на цесията и е прехвърлимо,
както и че доколкото договорът е възмезден не са накърнени добрите нрави.
В отговора на допълнителната искова молба поддържа изложеното в отговора на
исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.99 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и ответното дружество; всички, посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане (протИ.правно деяние; което е извършено
виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между
деянието и причинените вреди), а в конкретния казус и сключен договор за цесия, по силата
на който вземането е прехвърлено от увреденото лице на ищеца, както и факта, че цесията е
съобщена на длъжника ( застрахователя ), предвид твърденията за извършено плащане.
По делото е установен като безспорен фактът на сключен, към момента на
настъпване на процесното ПТП, между ответника и водача на л.а. „Опел Виваро“ с per. №
2
********* договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите
Спорен по делото е фактът на сключен между ищеца и увреденото лице валиден
договор за цесия, по силата на който ищецът да е придобил качеството кредитор на
процесното вземане, респективно дали цесията е съобщена на длъжника преди извършване
на плащането на обезщетение на увреденото лице, съответно дали с извършеното плащане
дългът е погасен.
По делото е представен договор за цесия, сключен на 08.12.2021 г. между Й.Г.Г., в
качеството на цедент, и „ВИП Консулт 19“ ООД, в качеството на цесионер, по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера, правото си на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИ.Т И
ЗДРАВЕ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта
на Д.М.М., резултат от настъпило на 02.09.2020 г. в Румъния ПТП по причина на
поведението на водача Ю.Ю.А., при управлението на л. а. „Опел Виваро“ с per. № *********
и ремарке марка „Тема“ с рег. № *********, който нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазлИ.ст се ударил в движещ се пред него автомобил. В договора е
посочено, че цедентът оценява вземането си към застрахователя на сумата 200 000 лв., от
които прехвърля 45 000 лв. срещу цена в размер 9000 лв.
На първо място следва да бъде разгледано възражението на ответника за нищожност
на договора за цесия. Възражението е изведено при твърдения, че естеството на вземането
не допуска то да бъде предмет на договор за цесия ( чл.99, ал.1, предл. 3 ЗЗД ). Обосновано е
с това, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и
страданията чрез друго благо, което не може да съществува отделно от лицето, за което е
предназначено.
Възражението е неоснователно. Следва да се прави разлика между неимуществените
вреди, които накърняват лични, непрехвърлими субективни права и правото, което възниква
за обезщетяването им. Последното е притезателно имуществено право и като такова по
правило е прехвърлимо, поради което извод за непрехвърлимост на вземането, предмет на
договора за цесия, не може да се изведе от естеството на вземането. Договарянето, относно
това вземане също така не нарушава морални норми, на които законът е придал правно
значение, поради което и не е налице накърняване на добрите нрави като граница на
свободата на договаряне и автономия на волята.
Подписите, положени върху договора за цесия са заверени от нотариус на 08.12.2021
г., в производство по чл.569, т.2 ГПК, поради което и с оглед липсата на твърдения за някоя
от хипотезите на чл.181, ал.1 ГПК, която да опровергава извода, следва да се приеме, че
договорът е с достоверна дата 08.12.2021 г., съответно възражението на ответника в тази
насока е неоснователно.
Договорът за цесия е каузален и вземането, което е предмет на договора е с източник
конкретно правоотношение, в случая непозволено увреждане, поради което за възникване на
3
вземането следва да са осъществени елементите от фактическия състав на генералния
деликт по чл.45 ЗЗД. В тази връзка безспорен по делото е фактът на настъпило на 02.09.2020
г. в Румъния, на автомагистрала А1 в посока на движение гр. Дева - гр. Арад ПТП по
причина на поведението на водача Ю.Ю.А., при управлението на л. а. „Опел Виваро“ с per.
№ *********, както и факта че в резултат от това ПТП е настъпила смъртта на Д.М.М.. С
представено по делото споразумение от 18.08.2023 г. сключено между ответника и
увреденото лице – Й.Г., ответникът се е задължил да заплати сумата 50 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди от процесното ПТП. С това изявление по същество ответникът
признава, че за лицето Г. са настъпили неимуществени вреди от смъртта на Д.М., с която са
живели като съпрузи, както и размера на обезщетението – 50 000 лв. Това изявление на
ответника представлява извънсъдебно признание на неизгоден факт, поради което е
доказателство, което съдът преценява на основание чл.175 ГПК, с оглед всички
обстоятелства по делото, като приема, че е установено в полза на цедента Г. да е възникнало
вземане за обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лв., част от което, в размер
45 000 лв., е преминало към ищеца по силата на сключения договор за цесия.
Предвид извода за сключен действителен договор за цесия от 08.12.2021 г. за
процесното вземане следва да се разгледа следващия спорен по делото въпрос за съобщаване
на цесията на длъжника.
Този въпрос е релевантен по причина, че по делото ответникът твърди да е изпълнил,
платил на стария кредитор. Представено е обсъденото по – горе споразумение, сключено
между ответника и увреденото лице – Й.Г., на 18.08.2023 г., по силата на което ответникът се
е задължил да заплати сумата 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от
процесното ПТП, в срок от 5 работни дни от сключване на споразумението, както и е
безспорно по делото, че ответникът е изпълнил задължението за плащане.
За установяване на факта на уведомяването на длъжника за цесията по делото е
представено Уведомление от Й.Г.Г. до ответника за извършената цесия, което уведомление е
от 08.12.2021 г. като по отношение на достоверната дата на същото важи казаното по – горе,
относно договора за цесия, доколкото е заверен от нотариус подписът върху уведомлението.
Представена е товарителница от ЕКОНТ с подател „ВИП Консулт 19“ ООД ( упълномощен
от цедента да съобщи цесията, съгласно чл.8 от договора ), получател „ЗАД Далл Богг ЖИ.т
и Здраве АД, описание на пратката Договор за цесия Й.Г. и дата на получаване 20.12.2021 г.
от лицето В. Я..
Ответникът е възразил, че лицето В. Я. не е негов служител, поради което не е
овластен да получава пратката – възражение по чл.301 ТЗ. Във връзка с възражението по
делото са представени от ответника два броя обратни разписки от 19.09.2022 г. и 20.10.2022
г., касаещи други правоотношения между страните, с подател ищецът и получател
ответникът с отбелязване, че пратките представляват договори за цесия и са получени за
ответника от лицето В. Я.. Представено е и известие за доставяне от 10.12.2021 г. с подател
И.А. и И.К. и получател ответникът, за който пратката, представляваща договор за цесия,
сключен с С.Т., е приета от лицето В. Я.. Този договор за цесия е представен от ответника в
4
съдебно производство, различно от настоящото, със страни ищец С.Т. и ответника и не е
оспорено надлежното му получаване, чрез лицето В. Я.. При съвкупната преценка на тези
доказателства, макар и касаещи други правоотношения между страните, следва да се приеме,
че лицето В. Я. многократно е приемало пратки за ответника и доколкото същият не се е
протИ.поставил, най – малко на приемането на пратката от 10.12.2021 г., установено от
изявленията му в протокол от съдебно заседание по т. д. № 478/2021 г. на ОС – Пловдив от
05.07.2022 г., следва да се приеме, че това лице е било овластено да получава известия за
дружеството и не е действало като falsus procurator при получаване на известието за
процесната цесия от 20.12.2021 г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да не се сподели тезата за
овластяване на лицето В. Я. по отношение на ответника следва да се приложи презумпцията
на чл.301 ТЗ за потвърждаване на действието по приемане, поради липса на изрично
протИ.поставяне, веднага след узнаването. Това е така, тъй като с представена по делото
покана от ищеца ( л.16 от делото ), получена от ответника на 05.01.2024 г., който факт не се
оспорва, ищецът е посочил, че е уведомил ответника за процесната цесия, с уведомление от
08.12.2021 г., но по делото няма данни ответникът да се е протИ.поставил на това
уведомяване, веднага след като е узнал за него, а именно от получаване на поканата с
изложените в нея твърдения, поради което приемането на уведомлението от лицето В. Я. го
обвързва.
Следователно, от датата на получаване на уведомлението за цесията, на 20.12.2021 г.,
ответникът, за да изпълни точно задължението си за плащане на застрахователното
обезщетение за сумата 45 000 лв., е следвало да плати на действителния кредитор – „ВИП
КОНСУЛТ 19“ ООД. В противен случай, като е заплатил на цедента Г. е платил лошо и
следва да търпи релевираното от кредитора възражение по чл.75, ал.1 ЗЗД, че не е платил на
действителния кредитор, съответно да плати втори път на същия, за да се освободи от
задължението.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да не се сподели изводът,
че ответникът е уведомен за цесията, то същият би дължал заплащане на обезщетение в
спорния размер по следните съображения:
Постигнатото между цедента и ответника споразумение, относно размера на
обезщетението не обвързва ищеца, поради което на общо основание съдът, за да отговори
на въпроса дали с извършеното плащане от 50 000 лв. ответникът е изпълнил изцяло
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, следва да определи
дължимия размер на обезщетението по правилото на чл.52 ЗЗД. По делото, освен
обсъденото по – горе извънсъдебно признание на ответника, относно вредите, търпени от
цедента, не са събрани други доказателства, поради което съдът, при определяне на размера
на обезщетението, основава изводите си на признатия в това споразумение факт, че Г. и
починалата М. са живели на семейни начала.
Между съжителстващите на съпружески начала лица житейски изводимо е, без да е
доказано друго, че съществува емоционална връзка, както и че загубата на фактическия
5
съпруг води до силни негативни емоции, изразяващи се в страдание по близкия човек, с
когото лицето е живяло, загубвайки обичайната за такива отношения подкрепа. Горното,
както и младата възраст на лицата към момента на деликта, при съобразяване и на
икономическите условия в страната по времето на настъпване на увреждането, мотивира
съда да определи обезщетение в размер на 100 000 лв.
Така, дори и да се приеме, че ответникът не е бил уведомен за цесията, към момента
на плащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. на увреденото лице, то с това
застрахователят е изпълнил частично задължението си да обезщети вредите, поради което
дължи и сума в размер на още 45 000 лв. на ищеца, който се легитимира като кредитор на
това вземане по договора за цесия и доколкото сбора от двете суми е в размер по – нисък от
определения размер на обезщетението.
Предвид изложеното искът за главница е основателен за пълния предявен размер и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
на 02.10.2024 г до окончателното плащане.
Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е уведомен за претенцията на увреденото лице на 29.01.2021 г., видно от
представеното по делото известие за доставяне ( л.11 от делото ), поради което е изпаднал в
забава на 30.01.2021 г., от която дата и дължи лихва за забава за плащане на
застрахователното обезщетение. С договора за цесия е прехвърлено и вземането за лихва,
поради което за периода 30.01.2021 г. – 01.10.2024 г. ( след тази дата е пресъдена законна
лихва ), изчислена с помощта на компютърна програма лихвата за забава е в размер 19
085.60 лв., до който размер искът е основателен и следва да се уважи, съответно да се
отхвърли до пълния предявен размер от 19 115.45 лв.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за производството, съразмерно на уважената част от исковете, в размер
6561.55 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер 0,25 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.25, ал.1, вр. ал.2 от Наредба за заплащане на
правната помощ, тъй като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие,
установяващ уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, а
представителят, съгласно представеното по делото пълномощно действа като лице с
юридическо образование, назначено при ответника.
При тези мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. “Г. М. Димитров” № 1, да
заплати на „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Казанлък, ул. “Славянска” № 6, офис 10 на основание чл. 432 от КЗ, вр.
чл.99 от ЗЗД сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени на Й.Г.Г. страдания от смъртта на съпругата му, резултат от
ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. в Румъния, на автомагистрала А1 в посока на движение гр.
Дева - гр. Арад, при управление на л. а. „Опел Виваро“ с per. № *********, по вина на
водача Ю.Ю.А., отговорността на който водач е застрахована от ответника по силата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, прехвърлено на
ищеца по силата на договор за цесия, сключен на 08.12.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 02.10.2024 г., до окончателното й
погасяване и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 19 085.60 лв. - обезщетение за забава
за периода от 30.01.2021 г. – 01.10.2024 г. като отхвърля иска за сумата над 19 085.60 лв. до
пълния предявен размер от 19 115.45 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. “Г. М. Димитров” № 1, да
заплати на „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Казанлък, ул. “Славянска” № 6, офис 10 на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 6561.55 лв. – разноски за производството за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Казанлък, ул. “Славянска” № 6, офис 10 да заплати на Застрахователно
дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул. “Г. М. Димитров” № 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
0.25 лв. – разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7