Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.02.2020 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
ч.гр.дело № 1061 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Т.П.Т.
-
длъжник по изпълнително
дело № 20199240401239
по
описа на частен съдебен изпълнител Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, срещу
постановление за глоба от 07.01.2020г., с което на жалбоподателката
е наложена на основание чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527,
ал. 3 от ГПК глоба в размер на 400 лева за неизпълнение на задължение за
предаване на дете, удостоверено с протокол от 03.01.2020г.
В жалбата се
твърди, че постановлението за налагане на глоба е незаконосъобразно, тъй като в
случая длъжникът не е препятствал изпълнение на задължението за предаване на
дете. Напротив, налице били данни, че жалбоподателката
е предприела всички предписани й с издадения изпълнителен лист действия по
провеждане на изпълнението. Действително, детето К.не желаело да тръгне с баща
си поради влошените им отношения с него, но това било лично желание на детето,
което не може да бъде приравнено на неизпълнение на режима на лични контакти от
страна на майката. В жалбата са направени доказателствени
искания за събиране на гласни доказателствени
средства и назначаване на съдебна психологическа и психиатрична експертиза на
детето К.К.Ж., както и искане за разглеждане на
делото в открито съдебно заседание. По изложените съображения моли съда да
постанови решение, с което да отмени наложената й глоба по чл. 528, ал. 5 от ГПК.
Взискателят К.П.Ж.изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно
изложени съображения. Твърди, че неизпълнението на задължението по издадения
изпълнителен лист за режим на лични контакти с детето е резултат единствено от
недобросъвестното поведение на длъжника, което цели да увреди правата и
законните интереси на другия родител и на детето. В тази връзка обръща внимание
на обстоятелството, че жалбоподателката твърди, че
предписаният със съдебното решение режим не е в интерес на детето, но не
предприема мерки за изменение на режима на лични контакти. Счита, че твърдяната
от длъжника причина за неизпълнение може да се отстрани единствено чрез
изменение на режима, което изменение следва да се инициира от майката. По тези
съображения прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява подробно становище за
неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени данните по
делото и обсъди наведените в жалбите пороци на обжалваното постановление,
становището на длъжницата и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Искането за разглеждане на жалбата в открито
съдебно заседание с участие на страните
е неоснователно. Не е налице причина да се пристъпи
към изключението, дадено в чл. 437, ал. 1 от ГПК, тъй като от
една страна не се налага
събирането на поисканите доказателства, а от друга - аргументите на жалбоподателя са изложени
подробно в жалбата и по тях съдът ще се произнесе
с акта по същество на спора. Всички относими към
спора обстоятелства, които жалбоподателят иска да бъдат установени с гласни доказателствени средства, се установяват от приложените към
изпълнителното производство документи, а въпросите, поставени към поисканата
комплексна психологическа и психиатрична експертиза не са необходими за
решаването на спора, предмет на настоящото производство.
Процесното изпълнително дело е било образувано
по молба на К.П.Ж.по изпълнителен лист, издаден на
25.07.2018г. по гр. дело
№ 1894/2017г. по описа на
СГС, ГО, с което е бил определен режим
на лични отношения между детето К.К.Ж. и нейния баща К.П.Ж., в това число всяка нечетна седмица
на годината, с преписване от 18, 00 часа в петък до 18, 00 в неделя и всяка четна седмица на годината, от 18, 00 часа в сряда с преписване, до
четвъртък сутринта, с ангажимент за завеждане на дете в училище за първия
учебен час.
На 07.10.2019 г. на длъжницата Т.П. Т.е била надлежно връчена
покана за доброволно изпълнение – да осигури осъществяването
на режима на лични контакти
на детето с бащата, в която са посочени датите до края на 2020г., на които детето следва да
бъде предадено на бащата, включително и на дата 03.01.2020г.
Със заявление от
07.10.2019г. длъжницата е изразила готовност да предава детето на посочените
дати, като е посочила и адрес по местоживеенето им. В молбата са изложени
причини, които според длъжника представляват пречка за изпълнение на режима,
които се изразяват в категоричното нежелание на детето да се вижда, общува и да
бъде с баща си, което препятства изпълнение на съдебното решение.
На 03.01.2020г. е
съставен протокол за предаване на дете, видно от който при осъществяване на
изпълнителното действие е присъствал служител на ДСП - Оборище. В протокола е
отразено, че на посочената дата майката Т.Т. се е
явила заедно с детето К.Ж., но предаване на детето не било извършено.
Посочените причини за това са „неполагане от страна на майката на необходимите
усилия да убеди детето да тръгне с баща си“. В документа не са изложени факти
за осъществени от майката конкретни действия, препятстващи изпълнението на режима
за лични контакти. Също така не са посочени и конкретни факти относно
поведението и волята на детето. В протокола е отразено възражение на длъжницата
срещу вписаните констатации, тъй като е довела лично детето и го е предала,
като преди срещата е положила усилия да разясни на детето, че е редно да се вижда
с баща си, но детето само е изразило нежелание да тръгне с него.
За да наложи на длъжницата глоба в
размер на 400 лв. с обжалваното постановление /което е надлежно
съобщено на 08.01.2020г./, частният съдебен изпълнител приел, че на
03.01.2020г. същата не е предала детето на бащата съгласно определения режим на лични контакти.
Анализът на така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване
действие по чл.
435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При изпълнение на притезания за незаместими действия, законният интерес на кредитора ще
бъде удовлетворен, само ако длъжникът бъде принуден да извърши лично дължимото
действие. Поради това и съгласно чл.
527, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител има право да принуждава длъжника да
извърши действието, като му налага глоби до предвидения в посочената
разпоредба размер.
Нормата на чл. 527, ал. 3 ГПК урежда изпълнението на решения,
задължаващи длъжника да бездейства, т. е. принудително изпълнение се налага,
когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да
върши или да търпи. Това са задължения винаги за незаместимо
лично поведение, като за всяко нарушаване на задължението за бездействие, т. е.
при всяко действие или съпротива на длъжника, нарушаващи задължението му,
съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага
глоба до 400 лв.
Изпълнението на задължението за предаване на дете
е регламентирано в чл.
528 ГПК, като съгласно ал. 5 на посочената разпоредба, ако длъжникът не
изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527,
ал. 3 за всяко неизпълнение.
В конкретния
случай, от изложените в съставения на 03.01.2020г. протокол за предаване на
дете обстоятелства, не се установява поведение на майката, което може да се
квалифицира като неизпълнение на задължение за изпълнение на установен режим на
лични отношения между бащата и детето. Напротив, на посочената дата тя е
осигурила присъствието на детето, като липсват данни с конкретно нейно
поведение да е препятствала предаването на детето. В тази връзка следва да се
посочи, че законът не въвежда задължение родителят, който дължи да осигури
детето, да полага усилия за
осъществяване на режима – конкретно да „убеждава детето“, в какъвто
смисъл са посочените от съдебния изпълнител обстоятелства.
Същевременно във връзка със спецификата на
принудителното изпълнение на съдебното решение относно родителските права и
лични отношения между родители и деца, в чл.
528, ал. 4 ГПК са предвидени и правомощия на съдебния изпълнител – да
поиска от Дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване
на пречките за своевременно изпълнение на задължението и за разясняване на
предимствата от доброволното изпълнение и да поиска от Дирекция "Социално
подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от
Закона за закрила на детето /ЗЗкД/, а при
необходимост – от полицейските органи – вземането на мерки по чл. 56 от Закона
за вътрешните работи. Т. е. намесата чрез този изпълнителен способ /предаване
на дете/ в строго лични отношения предполага преди това полагане на усилия от
страна на частния съдебен изпълнител за осъществяване на доброволно предаване
на детето, при съобразяване на принципа за "най-добрия интерес на
детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗкД,
както и в редица международни актове – Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003
г., Хагската конвенция
за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване
и др.
От събраните по
делото доказателства – протоколи от проведени срещи с представители на отдел
„Мобилна работа с деца в риск“ на ДСП - Оборище, се установява, че е налице
нарушена емоционална връзка между детето и бащата, което представлява обективна
пречка за изпълнение на режима на лични контакти и детето не желае да отиде при
баща си. Преодоляването на тази обективна пречка не може да се извърши чрез
налагането на глоба на майката по реда на чл. 528, ал. 5 от ГПК, при положение
че не се установява поведение на самия родител /в случая на майката/,
релевантно към формирането на извод за създаване на пречки при фактическото
предаване на детето.
По тези съображения
обжалваното постановление е неправилно и следва да бъде отменено.
По искането за
присъждане на разноски в настоящото производство:
Искането за
присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена.
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая
производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по
обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността
на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в
нормата на чл. 441 от ГПК.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за разглеждане на делото в открито
съдебно заседание и за събиране на доказателства чрез разпит на свидетели и
назначаване на експертиза.
ОТМЕНЯ постановление от 07.01.2020г.
на частен съдебен изпълнител Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, по изпълнително дело
№ 20199240401239, с което на
длъжницата Т.П.Т. е наложена глоба в размер на 400
лв. на основание чл. 528, ал. 5 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.