Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, на десети юли, през две
хиляди и деветнадесетата година, в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове : Александър
Иванов
Зорница Тодорова
– мл.с.
с участието на секретар Тодорка Недева, в присъствието на прокурора
Андрей Ангелов, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.а.н. дело
№ 461/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по гл. двадесет и
първа във вр. с чл. 7 ал. 3 от Указа за борба с
дребното хулиганство /УБДХ/.
Защитникът на А.С.М. – адв. Д. Е. – е обжалвала
решение № 88/1.07.2019 г. по а.н.д. № 165/2019 г. на Районен съд – гр. Бяла, обл. Русе, пети нак. състав, с
което
в производство по чл 4-6 от УБДХ е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. за нарушение
по чл. 1 от УБДХ, изразяващо се дърпане за косата, блъскане и нанасяне с удари
по лицето на Е.М.И.пред дискотеката „NPLODE“ в гр. Две могили, Рус. обл., община Бяла на
30.06.2019 г. като е осъден на
административно наказание четиристотин лв. глоба
Жалбата е подробно мотивирана с оплаквания за неправилности
и съображения за недоказаност на вмененото на М. нарушение и неправомерни
действия единствено от страна на пострадалата от деянието му. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго оправдателно такова.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на първоинстанционния
съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимен и оправомощен за това правен субект - страна в процеса, при
спазване за законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА..
От фактическа страна
Въз основа на прецизен и изчерпателен анализ на доказателствата по делото,
които са достатъчни,
обосновяано първоинстанционният
съд е приел, че на инкриминираната дата, място и час М. е извършил вмненените му с акта за констатиране на нарушението
действия, визиращи съставомерните признаци по чл. 1
от УБДХ. Действително от показанията на свидетелите Василев, И.и Ж. се
установява непротиворечиво, че след като пристигнал с кола по молба на брат си
пред посочената дискотека, нарушителягт слязъл от нея и се насочил към свидетелката
Е.М.И.,
която била отвън на тротоара
с нейни приятелки и я ударил я по лицето с шамар. В отговор свидетелката му скъсала тениската и го одрала. Тогава последвал втори удар от страна на нарушителя, при
който и св. И.паднала на кошче
за боклук и се ударила върху него. Нарушителят М., освен физическата
саморазправа употребил и нецензурни думи не само
към свидетелката И., но и към присъстващите
там.
Тези констатации почиват на прецизен и изчерпателен анализ на
доказателствата по делото, които са достатъчни, при спазване на процесуалноправната уредба относно събирането и
анализа им и, противно на доводите по жалбата, изцяло им съответствуват,
поради което се възприемат и от въззивната инстанция, която прочее намира, че
присъдата е обоснована.
Неоснователни за оплакванията и доводите по жалбата както относно доказаността на авторството и естеството на деянието на
нарушителя, така и твърдяното разместване на действителния скандализиращ фактор
на местопроизшествието. Свидетелите по делото са, за разлика от доводите на
жалбоподателя три, а не една, и не разкриват каквито и да било противоречия
помежду си. За достоверността на св. И.говори обстоятелството, че тя добросъвестно
сочи, че скъсала блузата и одрала нарушителя, но очевидно при естествен опит да
ес предпази и парира предприетото от него нападение, която защитна реакция
обаче е довела да обратния резултат М. отново да я удари и събори на местото.
Въззивната инстанция
възприема изцяло и останалите съображения и доводи в мотивите на обжалвания първоинстанвционен съдебен акт по фактите и специално
авторството на деянието, които не е нужно да се преписват тук.
Следва, обаче, да се допълни базисната фактология
по делото с макар и без значение по съставомерността, но от значение за
тежестта на санкцията обстоятелства, непротиворечиво установени от свидетелките
И.и Ж., подкрепящи така частично и
доводите на нарушителя, че извършеното от М. е било мотивирано и повлияно от
неправилни представи за предхождащ конфликт между намиращия се в дискотеката
негов брат и друго момиче, с което свързал пострадалата с. И.. Последната пък
била интимна приятелка на самия нарушител и очевидно е имала нагласата да се
държи, както и самия той, малко по-екзотично, в разпалената от дискотечната обстановка психологическа среда на
местопроизшествието. В същата насока от значение е също безспорния факт, че
пострадалата изрично е заявила пред полицейския служител В..нежеланието си да
се освидетелствува и търси каквато и да било
отговорност от нарушителя.
При така правилна фактическа установеност
законосъобразно първоинстанционният съд е приел за доказани съставомерните
признаци и признал М. за виновен по процесното административно нарушение по чл.
1 от УБДХ съглосно гореизложената формулировка.
Описаните му действията му са категорично установени, визират признаците по
чл. 1 УБДХ и са съставомерни независимо от погрешните представи на нарушителя
за едни или други предхождащи обстоятелства, както и от предизвиканите от него
ответни действия на други лица. Най-сетне, рутинно е в правната теория и
практика, че без значение за отговорността на нарушителя в конкретното административнонаказателното /или същинско наказателно/
производство консумирането на състава и от трети лица, необхванати в
производството.
Изхождайки от гореизложените съображения за ситуацията и предисторията на
процесното нарушение, както и спецификата на взаимоотношенията на нарушителя с
пострадалата, с посегателството върху която всъщност се изчерпва процесното
обвинение
въззивната инстанция прие по реда на служебната проверка, че определения от
БРС размер на наказанието се явява неадекватен на спецификата на случай и
взаимоотношенията между нарушителя и И., поради което, като несъразмерно тежък,
следва бъде намален на 200 лв.
При липса и на други основания за изменение или отмяна на обжалваното
решение и съобразно изложеното, на основание чл. 7 ал. 3 УБДХ окръжният съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 88/1.07.2019 г. по
а.н.д. № 165/2019 г. на БРС, пети нак. състав само в
санкционната му част като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от четиристотин на ДВЕСТА ЛЕВА
ГЛОБА.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение във всичките му останали части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.