№ 135
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Катя Ст. Пенчева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Катя Н. Митева
и прокурора Н. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600129 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:01 часа се явиха:
Обвиняемият СТ. А. Т. се явява лично и със служебния си защитник
адв. Л..
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор Н.Б..
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки да се даде ход на
делото.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото от съдията-докладчик Хр. Крачолов.
Разясниха се правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. Л.: Нямам искания за отводи. Нямам нови искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Л.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
определението на О.С.-П., с което е взета най-тежката мярка за неотклонение
– „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на подзащитния ми СТ. А.
1
Т..
Моля да имате предвид изложените в частната жалба съображения, в
които съм изложила защо считам, че определението на О.С.-П. е неправилно
и необосновано, като само ще допълня, с оглед процесуална икономия.
Считам, че към настоящия момент не е изяснена по никакъв начин
причината за смъртта на А. Т., като не може да бъде вменено, че е настъпила
в пряка причинно-следствена връзка от действията на подзащитния ми. Към
настоящия момент не е изготвена съдебно медицинска експертиза, от която да
се установи каква е причината за смъртта. Към настоящия момент не е
установена дори, няма и намек, че това ще се направи от органите на
досъдебното производство, годността на подзащитния ми да носи наказателна
отговорност, с оглед на данни по делото, че има консумация на алкохол, която
е могла да замъгли разсъдъка и съответно той да не може да ръководи
действията си във въпросната вечер.
О.С.-П. е изтъкнал, че скарването с бащата е по незначителен повод
– скъсването на якето. Само, че от събраните по делото материали, а и
няколко пъти се изтъкна в първата инстанция, че подзащитният ми е
безработен и той няма средства. В момента едно яке не е на ниска цена, още
повече, че е зимен сезон и случилото се е в студената част на денонощието и
скъсването на якето в някои случаи може да е незначителен повод, но в други
- не чак толкова незначителен.
По отношение на данните по делото защо считам, че не е налице
пряка причинно-следствена връзка с действията на подзащитния ми - става
въпрос, че смъртта настъпва малко след като е извършена медицинска
манипулация, като първия път, видно от показанията на Д. Т.а, лекарите не са
успели да вкарат тръбата. Втория път А. Т. се е закашлял, което на мен ми
говори, че те пък не са успели, а е напълно възможно и да са наранили белия
дроб, вследствие на което да се е стигнало до дихателна недостатъчност и
остра сърдечно съдова недостатъчност. От показанията на Д. Т.а се
установява също, че сутринта на 17.03.2022 г. пострадалият А. Т. е искал да
си ходи, т.е. той е бил и се е чувствал в добро общо здравословно състояние,
като докторите са искали да направят някакви изследвания. Не са лекували А.
Т., а са правели изследвания, каквото е вкарването на въпросната тръба. Тя не
е да се обдишва пострадалия, а за да се види състоянието на белия дроб.
Към настоящия момент наистина няма данни, от които не само
категорично, а и въобще да се каже, че смъртта е настъпила в пряка
причинно-следствена връзка от действията на подзащитния ми.
По делото, както и първоинстанционният съд прие, няма данни, че
С.Т. ще се укрие. Той съдейства на разследването, позволи да бъде
освидетелстван от медицинско лице доброволно, въпреки че имаше право да
откаже. За него също е добър изход и е в негов интерес да се установи
истината за смъртта на баща му и дали това все пак не се дължи на лекарска
2
небрежност.
Не мога да се съглася с изводите на О.С.-П., че след като е осъждано
едно лице, то неминуемо ще продължава да прави престъпления, още повече,
че 4 години той не е извършвал никакви престъпления, което може да показва
начало на възпитателен процес след изтърпяването на последното наказание.
Понеже е удобен за органите на досъдебното производство, в момента е
задържан.
С оглед изложеното, моля да измените мярката за неотклонение в
по-лека такава, като считам, че „ДОМАШЕН АРЕСТ“ ще способства за
бързото разкриване на истината по случая. Стоил ще е на разположение на
органите на досъдебното производство и ще може да се установи и
обективната истина по случая, както и да не се накърняват излишно неговите
права.
Обвиняемият СТ. А. Т. ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА : Съгласен съм с
казаното от служебния ми защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение частната жалба, а първоинстанционното определение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Защитата отдели достатъчно време, за да обясни какъв е механизма
на причиняване на смъртта и може ли той да бъде такъв, че за леталния изход
да е допринесла медицинска интервенция. По делото е предоставена и
приобщена медицинска справка, от която е видно, че нараняванията, които са
причинени на пострадалия, са вследствие жестокия побой и че е налице
причинно-следствена връзка между нанесените травматични увреждания и
леталния изход. Толкоз са ми познанията по медицина и върху това мога да се
базирам.
По отношение на това дали той е автор на вмененото му деяние,
намирам, че в анализът, който беше направен на показанията на свидетеля
очевидец, която е майка на обвиняемото лице – Д. Т.а, бяха спестени важни
обстоятелства, а именно, че жестокият побой върху бащата е продължил
повече от 5 минути, като са нанасяни удари основно в торса и в главата на
пострадалия.
По отношение на другите две кумулативни предпоставки – дали
обвиняемият може да се укрие или да извърши друго престъпление, правилно
е преценено, че същият е с известен адрес и няма възможност да се укрие, но
от друга страна абсолютно обоснован е извода, че може да извърши
престъпление. Този извод съдът го е направил от сравнително тежката
съдебна обремененост на обвиняемото лице. Той е осъждан 6 пъти от 2000 г.
до настоящия момент, като последната присъда е излежал през май 2019 г. В
този смисъл намирам мотивите на първоинстанционния съд за обосновани и
законосъобразни.
3
Считам, че и с оглед целите, визирани в чл. 57 от НПК, най-
адекватната мярка за неотклонение е именно „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. СТ. А. Т. : Моля да промените мярката ми за неотклонение в
„ДОМАШЕН АРЕСТ“.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено
следното:
Производство по реда на чл. 64 ал.8 от НПК.
С протоколно определение № 371 от 22.03.2022 г., постановено по
ЧНД № 522/2022 г. П. окръжен съд е взел мярка за неотклонение
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на обвиняемия СТ. А. Т. по ДП
№ **/**** г. по описа на РУ Т. при ОД на МВР гр. П..
Недоволен от така посоченото определение е останал обвиняемия
С.Т., който го е обжалвал чрез своя служебен защитник с искане то да бъде
отменено и спрямо него да се вземе по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,
че към настоящия момент е налице обосновано подозрение в голяма степен
на съпричастност към извършване на деянието по чл. 116 ал.1 т.3 вр. с чл. 115
НК. В тази насока не могат да бъдат игнорирани показанията на свидетелката
Д. Т.а /л. 46 ДП/ и на свидетелката И.Е. /л.51 ДП/, а така също и на
медицинският екип, дошъл на произшествието.
Не може да се сподели тезата на защитата, че към настоящия момент
не е установена причинната връзка между деянието и вредоносния резултат,
тъй като имало данни, че смъртта би могла да настъпи и в резултат на
медицинските манипулации в здравното заведение.
Основателно е възражението на прокуратурата, че очевидно от
експертната справка, приложена по делото /л.56 ДП/ по тялото на
пострадалия са установени множество увреждания, включително и
нараняване, проникващо в черепната кухина. По-подробно становище
относно тези констатации ще бъдат налични след изготвяне на назначената
4
съдебно медицинска експертиза, но според експертната справка, причината за
смъртта на пострадалия е в пряка причинна връзка със станалия инцидент.
Неоснователен е доводът на защитата, че в случая е налице
възможност за вземане на по-лека мярка за неотклонение предвид липсата на
опасност обвиняемият да извърши престъпление. На първо място, очевидно е,
че деянието е извършено в жилището, обитавано от него, поради което и по-
лека мярка за неотклонение, съответно ДОМАШЕН АРЕСТ в какъвто смисъл
е искането на защитата не би изпълнила целите, визирани в чл. 57 от НПК.
На следващо място не е оборена презумпцията по смисъла на чл. 63
ал.2 т.3 от НПК, а така също и не може да се игнорират предходните
осъждания на обв. С.Т., включително последното, което наказание е
изтърпяно на 28.05.2019 г .
Няма пречка, ако в хода на досъдебното производство се установят
други факти ти обстоятелства, въпросът за мярката за неотклонение отново да
бъде поставен на вниманието на съда.
Ето защо съдът счита, че атакуваното определение следва да бъде
потвърдено.
Предвид на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 371/22.03.2022 г.,
постановено по ЧНД № 522/2022 г., по описа на П.О.С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:18 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5