№ 97
гр. Монтана, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Соня Д. Г.ева
в присъствието на прокурора Л. Ил. Й.
като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело
№ 20251600500022 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. В., ЕГН ********** от гр. Б.,
чрез пълномощника си адв. В. М., АК С., против Решение № 515/11.11.2024
год., по гр.д. № 886/2024 год. по описа на РС Монтана, с което са отхвърлени
предявените от него срещу ОКРЪЖЕН СЪД БЛАГОЕВГРАД искове по чл. 2в,
ал. 1, т. 2 ЗОДОВ – за осъждане на ответника да му заплати: сумата от 1588,12
лева, представляваща незаплатено възнаграждение за извънреден труд, сумата
от 200,40 лева, представлява обезщетение за забава върху незаплатено
възнаграждение за извънреден труд за периода от 25.09.2016 г. до 25.09.2019 г.,
сумата от 800 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за две
инстанции, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди
от допуснато съществено нарушение на Правото на Европейския съюз по
в.гр.д. № 243/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Срещу посоченото решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена
въззивна жалба от ищеца Г. Д. В., в която твърди, че обжалваният съдебен акт
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Твърди, че при постановяване на решението не са взети предвид всички
наведени от него доводи и доказателства.
Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно,
1
необосновано и незаконосъобразно и да реши спора по същество като уважи
исковите претенции така, както са предявени. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ОС – Благоевград, с който са изложени твърдения, че не са налице
материалните предпоставки за уважаване на претенцията на въззивника с
правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Поддържа се, че не е налице твърдяното нарушение на правото на ЕС,
тъй като в момента, в който е постановено решението по в.гр.д. № 243//2020
год. по описа на ОС Благоевград съобщението за образуваното дело № С-
262/2020 год. на СЕС все още не е било публикувано, поради което и не са
били налице основанията на чл. 229, ал. 1 т. 6 ГПК за спиране на въззивното
производство пред ответния съд. Отделно от това, въззивното му решение не е
било в противоречие с възприетото в последствие ТР № 1/15.03.2023 год. по
тълк.д. № 1/2020 год., ОСГТК.
Предвид това, моли съда да потвърди обжалваният акт. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част.
При извършена проверка, съдът намира, че обжалваното решение е
валидно.
Налице е основание обаче да се приеме, че първоинстанционното
решение е недопустимо.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ против
Окръжен съд – Благоевград, за сумата от 1588,12 лева, представляваща
незаплатено възнаграждение за извънреден труд, сумата от 200,40 лева,
представлява обезщетение за забава върху незаплатено възнаграждение за
извънреден труд за периода от 25.09.2016 г. до 25.09.2019 г., сумата от 800
лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар за две инстанции,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от допуснато
съществено нарушение на Правото на Европейския съюз по в.гр.д. № 243/2020
г. на Окръжен съд - Благоевград, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Приложимият процесуален ред, по който се разглеждат искове срещу
държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл. 47 ХОПЕС и чл. 6, §
1 ЕКПЧ, е този на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, делата по този закон пред съда се
разглеждат със задължително участие на прокурор.
В т. 15 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004
2
г. на ОСГК е прието, че участието на прокурор по делата по ЗОДВПГ /сега
ЗОДОВ, загл. изм. ДВ бр. 30/2006 г./ е задължително, като в тези случаи
прокурорът участва в качеството на представител на единната и
централизирана Прокуратура на Република България в качеството й на
контролираща страна.
Като изключение от това правило е посочена хипотезата, когато
Прокуратурата на РБ е конституирана като единствен ответник.
Макар ГПК да не урежда фигурата на контролираща страна със
задължително участие, извод в обратната насока за липса на необходимост от
конституиране на прокуратурата в производствата по ЗОДОВ не може да бъде
направен, съобразявайки разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 26, ал. 3
ГПК, според която прокурорът може да участва в производството с права на
страна в предвидените от закон случаи.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че участието на прокурора
в производствата по ЗОДОВ представлява специфична форма на предвиденото
му в чл. 26, ал. 3 ГПК право да участва в гражданския процес като главна
страна.
В случая при разглеждане на гр. д. № 886/2024 по описа на РС - Монтана
императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ не е спазена и
производството е проведено без участието на прокурор.
Предвид изложеното по-горе, пропускът на първоинстанционния съд да
конституира прокурора е пропуск да бъде конституирана задължителна страна
по делото.
Съгласно даденото в т. 6 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, ако в първата инстанция не е
бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е
задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо
първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд
за ново разглеждане с участието на необходимия другар.
С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, без съдът да се
произнася по съществото на спора.
Делото следва да бъде върнато на РС Монтана за ново разглеждане от
друг състав, като новото разглеждане на делото следва да се проведе с
участието на прокурор.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски за настоящата инстанция не следва да
се присъждат, доколкото съдът не се произнася по съществото на правния
спор.
При тези мотиви ОС Монтана
РЕШИ:
3
ОБЕЗСИЛВА Решение № 515/11.11.2024 год., по гр.д. № 886/2024 год.
по описа на РС Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4