Решение по дело №1494/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Подадена е касационна жалба от С. Н. Ц. срещу Решение № 588/02.05.2024г. постановено по НАХД № 20233110205016/2023г. по описа на ВРС.

В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменен електронният фиш. Основното оплакване на касатора в касационната жалба е относно неправилният извод на въззивния съд, че електронният фиш е издаден при спазването на разпоредбите на закона и конкретно съдържа изискуемите реквизити, между които и мястото на извършване на нарушението. Счита, че в електронният фиш мястото на извършване на нарушението не е посочено конкретно, че се съдържа в данни (снимков материал) към електронния фиш и че координатите 43.270200 и 27.976700, които се констатират от тези снимки, въведени в приложението на Google maps показват мястото – земеделска земя, а не път. За доказване на твърдението си представя разпечатка на посочените координати от Google maps. Счита, че в електронният фиш не се съдържа конкретно описание на пътния участък, в който е констатираното нарушението. Намира, че приложената санкционна норма е в кулизия с установеното място на извършване на административното нарушение, т.к. в електронният фиш е посочено като място на извършването на нарушението „обл.Варна, гр.Аксаково“, което можело да се тълкува като отнасящо се за населеното място гр.Аксаково, а наложеното наказание е по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП „Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва:3. За превишаване от 21 до 30 км/ч с глоба 100лв.“. Счита, че това е процесуално нарушение от категорията на съществените, предвид ограничаването на правото на защита на санкционираното лице, поради което и достатъчно основание за отмяната на обжалвания електронен фиш. Счита, че съдът не е констатирал при постановяването на решението, че санкцията е наложена за превишаване на разрешената скорост на движение, но не е посочено как е въведена по закон или с пътен знак и релевира довод, че нарушенията по чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП са два самостоятелни състава. Сочи, че в електронния фиш са описани само разрешената скорост на движение и отчетената скорост, но това описание според касационния жалбоподател, не било достатъчно за квалифицирането на нарушението по една от двете алинеи на чл.21 от ЗДвП. Прави извод, че електронният фиш се явява издаден в противоречие с нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП за необходимо съдържание, което се явявало процесуално нарушение. Сочи, че въззивният съд не е оценил, че няма доказателства относно посоката на движение на лекият автомобил, точното местонахождение на мястото за контрол, разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС, ограничителните пътни знаци, въведените ограничения на скоростта – ако има такива, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри. Прави анализ на съдържанието на приложеният по делото протокол за ползване на автоматизирано техническо средство или система и сочи, че не са спазени изискванията на наредбата, т.к. не било отразено общо ограничение на скоростта, не е вписано има ли дигитална снимка и не е отбелязано разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС. Сочи, че към протокола липсва приложена снимка на разположението на уреда, която била изискуема по арг. на чл.10, ал.3, предл. последно от Наредбата. Прави извод, че липсата на посочените реквизити в протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система, както и липсата на приложена снимка, от която да е видно местоположението/ разположението на АТСС спрямо пътния знак въвеждащ ограничение за скорост от 60км./ч. и обозначаващ мястото на контрол, представляват нарушения на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Счита, че липсата на доказано по нормативно предвидения ред, т.е. със снимка, местоположение на уреда на посочените в електронния фиш дата и място препятства възможността да се установи действително ли скоростта на движение на автомобила е измерена в зоната на ограничението на скоростта и на обозначеното с пътен знак място на контрол. Сочи, че на снимките приложени към електронния фиш не се съдържат всички реквизити – на първите 4 липсвало отразено разстояние и скорост на движение, а на петата не се разчитал регистрационния номер.

 

Ответникът – Областна дирекция на МВР Варна, в писмени бележки, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност касационната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Отправя искане за оставяне в сила на решението, постановено от районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалваното решение.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 588/02.05.2024г. постановено по НАХД № 20233110205016/2023г. по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 7857945. С електронния фиш на С. Н. Ц. на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 70.00лв. за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От фактическа страна, въззивният съд приема, че на 18.07.2023г. в 11.59 часа в обл.Варна, гр.Аксаково по п.ІІ-29, 9-ти километър, с автоматизирано техническо средство ARH-CAM-S1 № 120 cc da, снимащо в двете посоки е била констатирана скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил „Шевролет Каптива“ с ДК № [рег. номер] от 84 км/ч, при разрешена в този пътен участък скорост на движение от 60 км/ч. Констатирано е, че МПС е регистрирано на С. Н. Ц.. Скоростта на движение на МПС е установена с автоматизирано техническо средство представляващо мобилна система за видеоконтрол на скоростта.

За констатираното нарушение бил издаден електронен фиш. Констатирано е, че след връчването на електронния фиш, в срока за оспорване пред ОД на МВР Варна не е постъпила декларация от собственика, в която да е посочено, че в процесния ден автомобилът е управляван от друго лице.

Съдът е констатирал, че жалбата е подадена в законоустановения срок от връчването на електронния фиш и я е приел за допустима. Разгледал е възраженията на г-н Ц. относно начина на констатиране на нарушението, а именно – чрез автоматизирано техническо средство представляващо мобилна система за видеоконтрол на скоростта и е дал мотивиран на анализ на нормативната уредба (разпоредбите на т. 65 от ДР на ЗДвП, чл. 165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл.165, ал.3 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата) отговор, като е приел че електронният фиш е издаден при спазването на закона.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Основното оплакване на касатора в касационната жалба е относно неправилно приетото от въззивния съд, че електронния фиш е издаден при спазването на разпоредбите на закона и по-конкретно, че съдържа изискуемите реквизити, между които и мястото на извършване на нарушението, като в тази връзка са изложени допълнително доводи, че в електронният фиш мястото на извършване на нарушението не е посочено точно и ясно, че се съдържа в данни (снимков материал с посочени координати 43.270200 и 27.796700) към електронния фиш и че координатите 43.270200 и 27.976700, които според жалбоподателя се констатират от тези снимки, въведени в приложението на Google maps показват мястото – земеделска земя, а не път. За доказване на твърдението си представя разпечатка на посочените координати от Google maps. Останалите възражения в касационната жалба са също относно приетия от въззивния съд доказателствен материал по делото и анализът му при постановяването на съдебното решение.

От възраженията в касационната жалба се констатира, че в същите се сочи порокът - необоснованост на съдебния акт, поради постановяването му при непълнота на доказателствата или при неправилно установени факти и изведени изводи на въззивния съд, несъобразени с доказателственият материал по делото. От касационната инстанция, предвид наведените възражения и инвокираните твърдения, с приложени относно последните доказателства се иска установяване на нова различна фактическа обстановка от приетата от въззивния съд. Необосноваността на съдебното решение по арг. от чл.348, ал.1 от НПК не е разписана като касационно основание, което да е предмет на касационна проверка. Касационната инстанция, каквато в случая се явява Варненски административен съд, по отношение на делата с административно наказателен характер, „няма правомощия да проверява установените по делото фактически констатации. Той се произнася при установените от въззивната инстанция фактически положения.“ (Ч., М.; М., Г.; Кратък лекционен курс по Наказателно-процесуално право, Сиела Норма АД, София 2021, стр.549).

Касационната инстанция няма разписано правомощие да проверява и съответно да оценява дали в хода на въззивното производство доказателствения материал е събран в необходимата пълнота. Непълнотата на доказателствения материал, резултат от допуснато съществено процесуално нарушение (напр. страната е посочила доказателства, които иска да бъдат събрани, но искането й не е уважено или е посочила в жалбата различни от описаните в електронния фиш факти, но съдът не е събрал, доказателства за установяването им), може да доведе до отмяна на решението и връщането на делото за изясняването на фактическата обстановка. В разглежданият от настоящата инстанция спор, от съдържанието на въззивната жалба се констатира, че в нея не е сочена различна фактическа обстановка от описаната в електронния фиш. Оспорването пред въззивния съд се е ограничило само до възражения по отношение на реквизитите на електронния фиш, местонахождението на мястото за контрол, на което е разположена АТСС, техническата изправност на средството, с което е измерена скоростта и спазването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. при извършването на проверката и издаването на електронния фиш. Не е направено искане за събиране на допълнителни доказателства. Не са оспорени доказателствата приложени към административната преписка. Решаващият съдебен състав е дал в пълнота отговор на възраженията изложени във въззивната жалба, като е направил анализ на относимата нормативна уредба. Фактите са установени от въззивната инстанция от доказателствения материал по приложената административна преписка.

Едва в касационната жалба се навеждат твърдения и са направени оспорвания по фактите, включително чрез доводи свързани с приложения снимков материал към административната преписка. В касационната жалба се съдържа и оспорване на данните вписани в Протокола за използване на Автоматизирано техническо средство или система. Иска се анализ на тези доказателства и ново произнасяне по фактите. Този анализ е в компетентността на въззивния съд, но не е направен в това производство, т.к. не са релевирани във въззивната жалба нови твърдения по фактите, нито е направено надлежно оспорване на приложените доказателства към административната преписка. Въззивният съд, като не е събирал допълнително доказателства, каквото задължение е нямал (предвид липсата на оспорване от жалбоподателя във въззивната жалба или в хода на въззивното производство на приложените към административно наказателната преписка доказателства) и е постановил решението при съобразяването на представения от административния орган доказателствен материал, не е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон. На тези съображения доводите на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, касационната инстанция намира за неоснователни.

Както беше посочено не е в правомощията на касационната инстанция да преценява обосноваността на съдебния акт, т.е. настоящият съдебен състав не може да проверява дали фактическите констатации, приети за установени от въззивната инстанция, се подкрепят от събрания и проверен по делото доказателствен материал. Контролът за обосноваността на решението по правната си същност е оценка по същество, при която в обхвата на проверката е включена достоверността на събраните по делото доказателствени материали, като правният резултат е извод за фактите. Касационният съд е инстанция по правото, т.е. на проверка подлежи приложението на материалния и процесуалния закон. Предвид липсата на ясно посочени касационни основания в касационната жалба измежду визираните в чл. 348, ал.1 от НПК и съгласно разпоредбите на чл.218, ал.1 вр. ал.2 от АПК, гласящи, че „Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението.“ и „За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.“, настоящият съдебен състав, след като по-горе обсъди сочените от касационния жалбоподател касационни основания, намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Оспореното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 588/02.05.2024г. постановено по НАХД № 20233110205016/2023г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА С. Н. Ц. да заплати на Областна дирекция на МВР Варна сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.