РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. В. , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Д. М. В.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Д. М. В. Въззивно гражданско дело №
20201300500383 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Д.“ ЕООД, с ЕИК:.,
представлявано от управителя Д. Д., против Решение № 159 от 12.03.2020 г.
по гр. дело № 750/2018 г. на РС – В.
Във въззивната жалба се излагат твърдения, че атакуваното решение е
постановено при съществени противоречия с процесуалния закон, с целта на
закона, при неправилно прилагане на материалния закон и направено
превратно тълкуване на установеното към правната норма.
На първо място се посочва, че съдът се е позовал на съдебно –
графическа експертиза, която не съществува между кориците на делото.
На следващо място се изтъква, че заключението на
първоинстанционния съд, че при нищожност на каузалното правоотношение
поради липса на съгласие, следва и несъществуването на вземането по
заповедта на заповед, е неправилно, тъй като при менителничните сделки
основанието за поетото задължение за плащане е поставено извън
съдържанието на волеизявлението. Още повече, след като в разпоредбата на
чл. 535, т. 2 ТЗ е въведено изискване за редовността на менителничния ефект,
поетото обещание за плащане да е безусловно, то съществуването на
1
основание за издаване на ценната книга следва да се счита за предположено
от закона.
Цитира се практика на ВКС, според която: „Редовният от външна
страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис на заповед не е нищожен,
ако кредиторът не е доказал наличието на каузално правоотношение, от
което произтича вземането по записа на заповед.“
По – натам се навеждат аргументи, че РС – В. е трябвало да се
произнесе и по задължението на авалиста, тъй като авалът сам по себе си
представлява самостоятелно задължение.
Счита се, че предявените искове са доказани и следва да бъдат
уважени, поради което моли съда да отмени атакувания съдебен акт, с който
същите са отхвърлени като неоснователни.
Претендират се разноските, направени пред двете инстанции.
В законоустановения двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК,
не е подаден отговор на въззивната жалба.
С определение от 14.09.2020 г. делото е насрочено в открито съдебно
заседание за 28.10.2020 г. На 28.10.2020 г. делото е обявено за решаване.
С определение № 226 от 16.12.2020 г. е отменено определението, с
което е даден ход на делото и същото е обявено за решаване, същевременно е
назначена съдебно – графическа експертиза, чието заключение е депозирано
на 11.03.2021 г.
В открито съдебно заседание въззивника, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител, въззиваемата страна уведомена в
предходно съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна
жалба, изявлението на въззиваемата страна в хода по същество и
същевременно съобразявайки доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
С Решение № 159/12.03.2020 г. по гр. дело № 750/2018г. по описа на РС
–В. са отхвърлени предявените от „Д.“ ЕООД, с ЕИК:., със седалище и адрес
на управление – гр. С. бул..., против Д. П. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.
В., искове за признаване за установено по отношение на Д. П. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В. че „Д. ЕООД, с ЕИК:., със седалище и адрес на
управление – гр. С. има вземане спрямо Д. П. И., ЕГН: **********, с адрес:
гр. В. за сумите от: 10 000 лева – главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.04.2017 г. до
изплащане на вземането, като неоснователни.
Освен това „Д.“ ЕООД, с ЕИК:., е осъдено да заплати разноски на Д. П.
2
И., ЕГН: **********, в размер на 580 лева.
Настоящият въззивен състав констатира, че са налице следните
фактически изводи:
Съдържанието на Договор за паричен заем от 21.12.2015 г. е изложено
на три листа, или по – конкретно на една страница от всеки лист, които не са
номерирани, а подписи са положени само на последния – трети лист.
Листовете са били свързани помежду си единствено с помощта на телбод.
Това става ясно от намиращия се между кориците на делото договор за
паричен заем.
Въззиваемата страна е авалист по запис на заповед за сумата от 10 000
лева в ползва на въззивника. Изложеното се установява от представения запис
на заповед и от назначената и изготвена във въззивното производство
съдебно – графическа експертиза, която потвърждава, че положените подписи
върху менителничния ефект са именно на Д. П. И..
По – натам въззивникът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК в РС – В. вследствие на което на
18.04.2017 г. е образувано гр. д. № 1044/2017 г. По делото е издадена Заповед
№ 910 – РЗ за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 20.04.2017 г., с която е разпоредено въззивемата страна да заплати
на въззивника процесните суми на въведеното основание - Запис на заповед,
издаден на 21.12.2015 г. Последното е видно от приложените заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ и изпълнителния лист.
На последно място от съдебно – графическата експертиза се
установява още, че действително положения подпис на трета страница от
Договора за паричен заем е на Ю.И., също така, че има съвпадение в
буквените знаци, отразени в шрифта, с който са изпълнени текстовете в първа
и втора страница на процесния договор. Същевременно обаче се констатира
различие в буквените знаци, отразени в шрифта, с който са изпълнени
текстовете в първа и втора страница на договора и трета страница на същия.
Освен това използваното оцветяващо вещество /тонер/ от печатащото
устройство при отпечатване на първа и втора страница от процесния договор
е идентично, но последното се различава от това използвано при отпечатване
на трета страница на същия. От изложеното следва, че първите две страници
са отпечатани на устройство, различно от това, използвано за отпечатване на
третата страница.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна поради
следните съображения :
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
3
В случая въззивната инстанция констатира, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Подадената срещу него жалба е неоснователна.
На първо място, твърдението, че е неправилно заключението на
първоинстанционния съд, че при нищожност на каузалното правоотношение
поради липса на съгласие, следва и несъществуването на вземането по записа
на заповед, настоящият състав намира за голословно и подкрепено както с
несъстоятелни аргументи, така и с непрецизно цитираната практика. В тази
връзка въззивната инстанция счита за необходимо да поясни, че когато
задължение по каузално правоотношение е гарантирано с поемането на
абстрактно задължение по запис на заповед се създават две паралелни
правоотношения, които имат връзка помежду си, като основно обаче е
каузалното правоотношение. Поради това нищожността на каузалното
правоотношение ще доведе до отпадане и на абстрактната гаранционна
отговорност по записа на заповед, както е и в настоящия случай. Обратното -
нищожността на гаранционното отношение няма да доведе до отпадане на
основното каузално правоотношение.
Колкото до цитираната практика на ВКС, според която „Редовният от
външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис на заповед не е
нищожен, ако кредиторът не е доказал наличието на каузално
правоотношение, от което произтича вземането по записа на заповед.“,
същата би била относима към казуса, ако ищецът в хода на
първоинстанционното производство не е успял да докаже съществуването на
каузалното правоотношение. Предметът на настоящото производство обаче е
съвсем различен – представен е договор за паричен заем и то от самия ищец
като приложение на исковата молба. Последният, от своя страна, би трябвало
да изпълнява ролята на каузално правоотношение, но тъй като е доказано
нищожен, отпада и отговорността по менителничния ефект, с който е
гарантирано изпълнението му.
Действително в първоинстанционното производство не е била
назначена и изготвена съдебно – графическа експертиза, респ.
контролираният съд незаконосъобразно се е позовал на такава. Тази
доказателствена празнота обаче бе отстранена в хода на въззивното
производство.
С молба с вх. № 164/18.05.2021 г., въззивникът е възразил срещу
приетото експертно заключение, тъй като то преповтаря смисъла, съдържащ
се в контролирания съдебен акт. Въззивният съд счита, че съдебно –
графическата експертиза е изготвена обективно от компететно вещо лице.
Между кориците на делото няма каквито и да било данни за предубеденост
или пристрастност на експерта.
На последно място липсата на подпис на всяка страница, както и на
безспорен свързващ елемент на трите листа от процесния договор и
4
наличието на различията, установени с експертното заключение, водят до
извода, че е налице автентичен подпис на Ю. И., без същия да е автор на
изявленията. Освен това допълнителните условия, обективирани на страница
трета от договора, могат да обвържат страната със съдържанието на първа и
втора страница, само ако трите листа имат безспорен свързващ елемент,
какъвто например би могла да бъде нотариалната заверка. Гореизложеното, в
своята съвкупност, води до извода, че процесният договор, представляващ
каузално правоотношение, е нищожен, което от своя страна, води до
нищожност и на записа на заповед.
Предвид всичко изложено, извършената проверка и допълнителните
съдебно – следствени действия, настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция – предвид
изхода от делото, представените доказателства и липса на възражение за
прекомерност, „Д.“ ЕООД, с ЕИК:., представлявано от управителя Д. Д.,
следва да заплати на Д. П. И., ЕГН: **********, сумата от 800 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Видински окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 159/12.03.2020 г. по гр. д. № 750/2018г.
на Районен съд – В.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, с ЕИК:. представлявано от управителя Д. Д.със
седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати на Д. П. И., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В, адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките, регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5