Решение по дело №1643/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 188
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20215500101643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. С.З., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20215500101643 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.105 от Семейния кодекс СК).
Образувано е по молба от В. Б. Г., ЕГН – **********, от гр. С., чрез
пълномощника й – адв. Ж.Б., с която се иска разкриване на тайната на
осиновяването.
Молителката твърди, че е родена на *** г. в гр. С.З. и знае, че е
осиновена.
Сочи, че е осиновена по силата на решение от 09.05.1984 г., постановено
по гр.д.№ 1380/1984 г. на Районен съд – С.З. от осиновителите Г. и Б.Д..
Несемейна е; материално обезпечена и икономически и социално стабилна.
Като важни причини, поради които иска да разбере произхода си, сочи,
че непознаването на биологичния род може да доведе до кръвосмешение и
децата й следва да знаят за това; установяването на генетичната
предразположеност към някои заболявания, тъй като това дава възможност за
профилактика и други здравни мерки при налични данни за фамилна
обремененост спрямо него и децата му, както и правото да познава своя
произход.
Счита, че са налице важни обстоятелства, които се явяват основателна
причина поради която претендира за предоставяне на сведения за произхода
1
си чрез осигуряване на достъп до делото за допускане на осиновяването му и
моли да се задължи съответната община да издаде удостоверение за
родствени връзки на биологичните й родители.
Изслушване от настоящия първоинстанционен съд на единствения
известен биологичен родител на молителят – нейната биологична майка В.
СТ. П. от гр. ***, не е извършено поради неявяването й пред съда. С нарочно
писмено изявление същата изразява съгласие за предоставяне на исканата
информация от молителката, ако се установи, че е нейната биологична майка.
Представителят на Окръжна прокуратура – С.З. - прокурор Маргарита
Димитрова, пледира за уважаване на подадената от В. Б. Г. молба.
Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните и на представителя
на Окръжна прокуратура – С.З., приема за установено и доказано по
безспорен начин от фактическа страна следното:
Гражданско дело № 1380/1984 г. по описа на Районен съд – С.З. е
образувано по искова молба от страна на Б.Г.Д. и Г.К.Д., и двамата от ***,
против Дом „ Майка и дете” - гр. С.З., с искане за допускане на осиновяване
на малолетното дете С.В.С., родена на *** г. в гр. С.З. от майка В.С. П..
Направено е искане за съставяне на нов акт за раждане на детето, в който акт
молителите да бъдат вписани като негови родители.
Установява се, че детето било настанено за отглеждане в Дом „Майка и
дете” – гр. С.З..
С решение от 09.05.1984 г. на Старозагорския районен съд, постановено
по гр.д. № 1380/1984 г. е допуснато пълно осиновяване на детето С.В.С. и е
разпоредено съставянето на нов акт за раждане на детето, в който да
фигурират като негови родители – осиновителите.
От представените от ЕСГРАОН доказателства по делото се констатира,
че биологична майка на детето е жената В.С. П., а бащата е неизвестен.
Понастоящем В.С. П. фигурира в НБД „Население“ с фамилно име П..
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално -
легитимирано лице съгласно разпоредбата на чл.105 от Семейния кодекс
2
(СК), а именно навършил шестнадесет години осиновен, при наличието на
правен интерес.
При преценка по същество, съдът намира същата за основателна като
съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.105 от СК осиновителите или навършилият
шестнадесет години осиновен могат за поискат да им бъде предоставена
информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат
това. Цитираната правна норма сочи, че за да бъде предоставена информация
относно биологичния произход, следва да са налице важни обстоятелства.
При извършване на преценка относно наличието на важни обстоятелства
се има предвид такива факти от обективната действителност, при
възникването на които за молителя биха се породили определени правни
последици, респективно такива, които са свързани с гражданско-правния,
здравния и социалния статус на осиновения или са свързани с неговия
мироглед, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-
етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на
осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители
(аргумент чл.8, ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи). Посочено е, че ограниченията на уреденото в тази
правна норма основно човешко право трябва да се прилагат стеснително и с
необходимия баланс между личния и обществения интерес.
Достъпът до информация за биологичния произход гарантира ефективна
защита на конституционното право на личен и семеен живот, закрепено в
чл.32, ал.1 от Конституцията на Република България и съответстващо на чл.8
от Конвенцията, част от което е и правото да познаваш произхода си. В
подкрепа на даденото тълкуване са налице множество аргументи, както от
международното право, така и от социалните науки. Правото да познаваш
произхода си, определяно още като право на идентичност, без да е изрично
защитено, се извежда от правото на защита на личния живот – чл.17 в
допълнение от чл.24, ал.2 и ал.3 от Пакта за политически и граждански права
и от чл.7 и чл.8 от Конвенцията за правата на детето, която признава (макар и
не абсолютно), правото на детето да познава своя произход. Това право е
признато в еднаква степен на детето, но и на всеки възрастен, именно какъвто
е настоящият случай.
3
Изложените по-горе аргументи, както и последвалата промяна във
филоС.та на осиновяването, обуславят извода, че към днешна дата тайната на
осиновяването става несъвместима до голяма степен с широко приети норми
и ценности и най-вече с интересите на осиновения, свързани с личностната
автономия, с изграждането на идентичност чрез познаване на произхода си,
което е част от правото му на личен живот и чиито интереси следва да се
защитават с предимство при осиновяване. Това право може да бъде
ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата
на трети лица, или с неморална или користна цел.
В случая, молбата изхожда от лице, което е сред посочените в чл.105 от
Семейния кодекс правни субекти , а именно осиновен, който към момента е
на 37 години.
Няма доводи и доказателства, които да сочат, че искането на молителката
е продиктувано от неморални или користни подбуди или пък да цели
увреждане правата на трети лица.
Установено е, че В. Б. Г. от години знае, че е осиновена и като причина за
разкриване на биологичния произход излага обстоятелства от морално-етичен
характер – да узнае биологичния си произход, семейната си история. Като
мотиви за искането за предоставяне на информация за произхода си сочи и
притесненията си във връзка с опасността за встъпване в кръвно-родствени
връзки от страна на бъдещото й поколението, както и генетичната
предразположеност към някои заболявания с цел предприемане на
профилактика и съответни здравни мерки при наличие на данни за фамилна
обремененост.
От изложеното в молбата, а и от данните по делото, не се установява
искането да е мотивирано от неморални или користни цели. Узнаването на
биологичната майка и нейния родствен кръг цели изясняване на съществен за
молителката факт от душевния й мир, необходим за изграждане на
личностната й идентичност, както и за предотвратяване на възможността
нейните низходящи да създават връзки със свои близки родственици, които
попадат под забраната на чл.7, ал.2 от Семейния кодекс.
С оглед изложеното, молбата за съдействие – за предоставяне на
информация за биологичния произход, се явява основателна и следва да бъде
уважена.
4
По изложените съображения Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА разкриване на тайната на осиновяването на В. Б. Г., ЕГН –
**********, с постоянен адрес в гр. С., като й бъде предоставена информация
за биологичния й произход чрез осигуряване на достъп до гр.д. № 1380/1984
г. по описа на Районен съд – С.З., по което с решение от 09.05.1984 г. е било
допуснато пълното й осиновяване от Б.Г.Д. и Г.К.Д., и двамата от ***, и
снабдяването й със съдебно удостоверение, което да послужи пред Община
С.З. за издаване на удостоверение за родствени връзки.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните и на Окръжна
прокуратура-С.З..
След влизане в сила на решението да се предостави достъпа на
осиновената до гр.д. № 1380/1984 г. по описа на Старозагорския районен съд
и да се издаде съдебното удостоверение.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
5