Определение по дело №2087/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 140                                                 13.01.2020 г.                                           град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен гражданска състав

На:   тринадесети януари                                                      две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                              ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело № 2087  по описа за 2019 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, подадена чрез ю.к.Красимира Иванова, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4, против решение № 2903/07.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 6685/2019 г. по описа на РС – Бургас, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е осъдена да заплати на Г.С.К. ***, сумата от 1307.43 лв., представляваща нетния размер на дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – общо 191.05 часа, получени след преизчисляване на с коефицинт 1,143 на положения от него за периода 08.08.2016 г. до 08.08.2019 г.  1336 часа нощен труд в дневен, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.08.2019 г. до окончателното изплащане, и сумата от 165.25 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2016 г. до 08.08.2019 г., както и сумата от 350 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса в раззмер на 102.30 лв. и сумата от 200 лв. разноски за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице разлика между отчетения и заплатен на ищеца нощен труд и положения такъв от него. Според въззивника неоснователно е прието от БРС, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да се попълни от нормативната база на КТ. В тази връзка се сочи, че за процесния период са действали Наредба№ 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/ 02.08.2018 г., издадени от министъра на МВР и уреждащи по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. Поради това се счита, че с оглед посочената нормативна база, която изчерпателно урежда реда и основанието за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил пред процесния период, а по отношение на него се прилага специалната уредба. Развиват се подробни съображения относно нощния труд и извънредния труд. Счита се, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време, като дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Г.С.К., подаден чрез пълномощник адв.Е. Иванова, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС за приложение на НСОРЗ, като се счита, че липсата на изрични норми в действалите за процесния период наредби на МВР не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен, а същата е празнота в нормативната уредба, поради което следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ, а именно чл.9, ал.2 от същата. В тази връзка се излагат съображения за основателност на предявния иск и на акцесорната претенция, като се споделят изводите на районния съд.

Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания.

 

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 2087/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия ищец Г.С.К..

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                     2.