Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….…….…./27.06.2022г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията,
гр.д. № 6183 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г.А.Н. ЕГН **********,***, срещу Ж.И.П. ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно основание
чл. 30 от ЗН и чл. 34 от ЗС, с които се иска намаляване на извършеното от *, починала на 22.08.2019г., б.ж. на гр. * в полза на Ж.И.П., ЕГН **********,***, разпореждане с универсално
саморъчно завещание от 26.07.2019г., оставено за съхранение в нотариалната
кантора на нотариус Людмила Гонова рег.№116 и обявено
с протокол от 05.09.2019г. на нотариус Людмила Гонова,
заведено под рег.№**., вписано в СВ-* с дв. вх.рег. № **възстановяване на запазената
част на Г.А.Н., ЕГН **********,***, в размер на ¼ идеална част от наследството на наследодателката ******,
починала на 22.08.2019г., б.ж. на гр.*; допускане на делба на АПАРТАМЕНТ № 13А, с идентификатор **по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ
се в гр.*, община *, област *, с административен адрес: гр. **с площ от 55,14 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс,
спалня, баня - тоалет, килер и една тераса, при съседи: на същия етаж-*под обекта- *, над обекта-*, заедно със 0.2722% ид. части от общите части на
сградата, равняващи се на 6.92 кв.м., а така също и 0.256%, равняващи се на
12.25 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е
построена сградата с идентификатор *, с трайно предназначение
- урбанизирана територия, начин на трайно ползване- за друг обществен обект,
комплекс, целия с площ по скица 4 778 кв.м., а по документ за собственост 4784
кв.м. при граници: * и *, между съделителите Г.А.Н., ЕГН **********, постоянен адрес *** и Ж.И.П., ЕГН **********,***, при дялове: ¾ идеални части за първия и
¼ идеална част за втората, както и претенция с правно основание
чл. 12, ал. 1 от ЗН за поставяне в дял на обикновената покъщина,
останала от наследодателя.
В исковата молба се твърди, че ищеца е наследник със
запазена част, останало от наследството на *, починала на 22.08.2019г.,
б.ж. на гр.Варна. Твърди се, че ищецът е преживял
съпруг, чиято запазена част е накърнена с извършено от наследодателката
му завещателно разпореждане в полза на ответницата с
½ ид.ч. от притежавания от нея имот. Сочи, че
преди сключване на брака **** е придобила в лична собственост чрез договор за
покупко-продажба от 2010 г. недвижим имот, представляващ апартамент № 13А, с идентификатор **находящ се в
гр.**с площ от 55,14 кв.м., заедно със 0.2722% ид.
части от общите части на сградата, а така също и 0.256% от дворното място, в
което е построена сградата с идентификатор **, целия с площ по скица 4 778
кв.м., а по документ за собственост 4784 кв.м. Твърди се, че ½ ид.ч. от имота е придобит от ищеца на 22.01.2018 г. също
преди сключване на брака им с наследодателката. Сочи, че в документите за
собственост **е записана с различни имена, тъй като с решение по гр.д.
№16848/2010 г. по описа на ВРС е допусната промяна в имената ѝ от **на ****,
а след сключване на брака същата е с фамилно име **. Твърди се, че цялото имущество на
наследодателката се изчерпва с процесния недвижим имот, че ищецът е единствен
наследник по закон. Твърди се, че през м.май 2020 г. пълномощник на ответницата
е заявила претенции относно жилището, поради обявено саморъчно завещание,
съставено от наследодателката от 26.07.2019 г., обявено на 05.09.2019 г., с
което същата се е разпоредила с цялата притежавана от нея ½ ид.ч. от имота и обзавеждането в него, с което тя е
разполагала. Предвид универсалното завещание ищецът намира, че притежава
запазена част, която е накърнена с ¼ ид.ч.
Иска се възстановяване на запазената част и допускане до делба на имота при
твърдените квоти от ¾ ид.ч. за ищеца и
¼ ид.ч. за ответницата, като отделно от това
заявява претенция за възлагане на обикновената покъщина,
която подробно описва.
В съдебно заседание исковете се поддържат и се моли за
уважаването им. Настоява се, че не е необходимо наследникът със запазена част
съпруга да е приел наследството по опис, за да претендира възстановяването й.
Сочи се, че процесния автомобил е бил лична собственост на ищеца, поради което
не следва да се включва в наследственото имущество. Представя писмена защита, с
която развива подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че ищецът
е установил при условията на пълно доказаване
заявените претенции и се моли за уважаването им. Подчертава се, че
наследствената маса се изчерпва с процесния автомобил, тъй като ищецът е
установил наличието на пълна трансформация по отношение на автомобила и
произхода на средствата за закупуването му. Подчертава, че приемането на
наследството по опис не е предпоставка за упражняването на иска, позовавайки се
на съдебна практика. Настоява се да не се кредитират показанията на свидетеля
Светлан Иванов, тъй като не почиват на непосредствени впечатления относно факта
на полаганите грижи от съпруга Г.Н. за съпругата му, тъй като в този период не
бил посещавал дома им и болницата. Отделно, подчертава, че данните от
задгранични пътувания са непълни, поради което не следва да се приема за
установено, че ищецът не е влизал в страната в периода от 03.03.2019г. до 27.07.2019 г.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК
ответникът Ж.И.П., чрез адв. Л.П., е депозирала писмен отговор, с който се
излага становище за неоснователност на иска. Развива съображения, че наследодателката **** не се е разпоредила с цялото си
имущество, поради което саморъчното завещание е частно такова и придава
качеството на заветник на ответницата. С оглед на
това намира, че ищецът е следвало да приеме наследството по опис, за да може да
упражни правото си да иска запазена част от наследството, доколкото П. не е
наследник по закон. Твърди, че саморъчното завещание е било известно на ищеца
преди твърдяната от него дата. Сочи, че ищецът не е поддържал съпружески
отношения и не се е грижил за **** към датата на смъртта ѝ, тъй като е
работел в чужбина. Предвид на това се оспорва твърдението ищецът да е живял в
имота и да се грижил за наследодателката, поради което намира за неоснователна
претенцията за възлагане на обикновената покъщина.
Твърди се, че преди смъртта на *, ищецът и последната са притежавали
автомобил в режим на СИО, ищецът е получил плащания по вземания на **и е
изтеглил наличните от банковите ѝ сметки парични суми, като не е заплатил
и дължим към нея заем от 10000евро. С оглед изложеното намира иска за делба за
неоснователен.
В съдебно заседание ответницата поддържа направените
оспорвания. Настоява се, че исковете за възстановяване на запазена част да бъде
отхвърлен, поради липса на приемане на наследството по опис от ищеца,
упражнявайки това право спрямо лице, което има качеството на заветник. Поддържа, че цялото имущество на *** не се изчерпва със завещания имот,
като в наследственото имущество следва да се включи и притежавания в режим на
СИО лек автомобил. Подчертава, че обикновената покъщина
е включена в завещателното разпореждане, като ищецът не се е грижил за
наследодателката и не е живял с нея към смъртта й. Представя писмена защита, в
която излага подробни идентични съображения по същество. Намира, че ищецът не е
установил при условия на пълно и главно доказване, че покупата цена е
заплатена с лични средства, като се настоява, че от показанията на свидетелите
се установява, че съпрузите са имали общ бюджет от полагането на труд в
чужбина. Сочи, че периодът от 03.03.2019 г. до
27.07.2019 г. няма данни ищецът да е живял в * и да е живял и да се грижи за наследодателката.
Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото, че *** ** е починала на 22.08.2019г., б.ж. на гр.*; че ищецът
е преживял съпруг; че преди сключване на брака **** е
придобила в лична собственост чрез договор за покупко-продажба от 2010 г.
недвижим имот, представляващ апартамент № 13А, с идентификатор **находящ се в гр.**с площ от
55,14 кв.м., заедно със 0.2722% ид. части от общите
части на сградата, а така също и 0.256% от дворното място, в което е построена
сградата с идентификатор **, целия с площ по скица 4 778 кв.м., а по документ
за собственост 4784 кв.м. ; че ½ ид.ч. от
имота е придoбит от ищеца на 22.01.2018 г. преди
сключване на брака им с наследодателката; с решение по гр.д. №16848/2010 г. по
описа на ВРС е допусната промяна в имената от **на ****, а след сключване на
брака същата е с фамилно име **; че в полза на ответницата е съставено саморъчно завещание на 26.07.2019 г.,
обявено на 05.09.2019 г., с което **** се е разпоредила с притежаваната от нея
½ ид.ч. от имота и обзавеждането в него.
Не
се спори, а и видно от удостоверение за сключен граждански брак от
25.01.2018г., издаден от Община *, Г.Н. и ****** са сключили граждански брак на
25.01.2018 г.
Липсва
спор, което се установява и от представеното удостоверение за наследници на ******,
е че единствен наследник по закон е съпруг Г.А.Н..
От
представеното по делото саморъчно завещание се установява, че с освен
притежавания от наследодателката имот, същата е посочила и цялото обзавеждане в
него, изброявайки: мебели, кухненски шкафове, спалня, скринове, дрешници, бяла
техника, картини и всичко, което се намира в апартамента към смъртта й.
От
приобщената по делото съдебно-оценителна експертиза, се установява, че
пазарната стойност на движимите вещи в имота възлиза на 4410лв., като са
посочени движимите вещи в имота, сред които няма луксозни такива.
От
представения договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
01.08.2019 г. се установява, че Г.Н. е придобил лек автомобил марка „* за сумата от
2800лв., която продавачите са получили изцяло в деня на подписване на договора.
От
представеното удостоверение УРИ */04.11.2020 г. на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР,
се установява, че Г.Н. е вписан като собственик на лек автомобил марка „*“ рег. №* с дата на
първа рег. 10.09.2003 г., съгласно договор за покупко-продажба от 01.0.2019 г.
Видно
от извлечение от сметка в евро на Г.Н. от *“ за периода
от 01.09.2017 г. до 15.10.2020 г. се установява, че от сметката на лицето е
изтеглена сумата от 2566,74 евро или 5000лв. на 01.08.2019 г.
От
представената епикриза, издадена от УМБАЛ „* се
установява, че ****** е приета в болница на 18.06.2019 г. и изписана на
20.06.2019 г.
С
пълномощно /л.130/, чиято автентичност е оспорена, **** е упълномощила Ж.П. да
получава лекарствата й, предписани от онкологичното заведение, тъй като била трудноподвижна.
Съгласно
приетата по делото съдебно-графологична експертиза,
подписът, положен на упълномощител в цитираното
по-горе пълномощно е положен от ******.
Видно
от писмо с вх. № 262169/21.02.2022 г. от ОД на МВР – *, се
установява, че за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019
г. Г.Н. е влизал три пъти и е напускал четири пъти страната, като е влязъл на
19.01.2019 г и е излязъл на 20.01.2019, , влязъл е на 14.02.2019 г. и е излязъл
на 03.03.2019 г. и последно регистрирано влизане е на
27.07.2019 г и излизане на 14.09.2019 г. Посочено е, че не всички задгранични
пътувания се регистрират.
От
представеното уведомително писмо от ТД на НАП *, ****** има
публични задължения от 305.02 лв., които са ненанследими.
От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза за установяване на стойността
на недвижимия имот – апартамент №13А, се установява, че същият е с пазарна
стойност от 87100лв.
От
приобщената по делото съдебно-автотехническа
оценителна експертиза се установява, че стойността на лекия автомобил * към датата на
откриване на наследството е 6050лв.,а към извършване на продажбата е 6100лв.
По
делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на четирима
свидетели * И., *
Свидетелката
* И. сочи, че е
съседка на имота на наследодателката ****. Преди
смъртта си **не била боледувала, но като се разболяла от рак починала скоро
след това. Разказва, че **живеела в апартамента със съпруга си Г. преди да
заминат за *. Тя починала август, като съпругът й се грижел за нея през май и юни. **работела
в *, а съпругът й в във *, но се прибрала в България, за да се изследва, след
което отново заминала за Англия, за което мъжът й дал 1000евро, за да освободи
квартирата си, но на мъжът й трябвало известно време да се прибере, за да
напусне работа. В * се издържали от средства на Г. от продадени ниви. Свидетелката
се грижела за *, докато се прибере мъжът й, после той поел грижите. Когато ходел да
пазарува за дома, свидетелката оставала при *. Г. готвел,
перял, купувал лекарства, почиствал раните й. Понякога идвали приятелки да си
поговорят, но той се грижел за нея. **два пъти лежала в болница. В деня на
смъртта й отишла в болницата след като се уговорили с Ж., която й била
приятелка, но дошъл само съпругът й, Ж. не отишла. Ж. не била идвала в
присъствие на свидетелката в дома на *. **не разполагала с пари, пари имал Г..
От
показанията на свидетеля * се установява, че заболяването на **било открито през
месец март и починала август. Преди да открият заболяването й **работела и живеела
в *. След като открили онкологичното й
заболяване. Г. се върнал в България месец преди **да почине, защото работел в
чужбина. Тя заминала за кратко до * за около седмица, за да освободи квартирата си. Г.
бил наясно със заболяването й от самото начало. Г. не й осигурявал средства.
Имал да й дава пари от покупката на апартамента, но не й давал. След брака им
двамата почти не живеели заедно, то й работел в * и *, а тя в * живеели
заедно за кратко. Ж. придружавала **навсякъде по медицински заведения след
завръщането й от *, ходела да пазарува и се грижела за нея, къпела я и я обслужвала. Никога
не бил виждал друг да се грижи за нея в т.ч. и свидетелката И.. Ж. и **били
много близки като сестри. Г. споделял при срещите му със свидетеля, че Ж. е при
**и я обгрижвала. Когато Г. не бил в * Ж. се грижела за нея.
От
показанията на свидетеля * се установява, че Г. си закупил автомобил *, като
свидетеля присъствал на покупката. Колата била около 2000лв. Г. отишъл и
изтеглил пари от банката за закупуване на автомобил, защото работел в чужбина.
Платил парите на продавачите при прехвърляне на автомобила при нотариуса. В
един и същи ден взел автомобила и изтеглил парите. Платил в брой сумата, но не
помнел колко точно е била.
От показанията на свидетеля * се установява, че **и Г.
работели в чужбина и доколкото знаела би трябвало средствата им били от заплати
от двамата. Било нормално да са общи средствата им. **й била споделила, че
имали общ бюджет. Знаела, че преди да почине **били закупили Мерцедес, за което
споделила с нея в болницата. **разполагала със заплатата си, но тя не й стигала
и поискала заем от нея, която **връщала чрез Ж..
По
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Производството е за делба във фазата по допускането.
За установяване основателността на
иска за делба следва да се установи, че страните по делото са съсобственици на
заявения недвижим имот, въз основа на твърдения придобивен
способ и обема на притежаваните от тях права в съсобствеността на всеки от тях.
Делбата не създава съсобственост, а ликвидира вече възникналата такава въз
основа на проявилите се в обективната действителност юридически факти.
В случая не е спорно, че преди сключване на брака **** е
придобила в лична собственост чрез договор за покупко-продажба от 2010 г.
недвижим имот, представляващ апартамент № 13А,находящ се в гр.**с площ от 55,14 кв.м., както и че ½ ид.ч.
от имота е придобит от ищеца на 22.01.2018 г. преди сключване на брака им с
наследодателката, т.е. от процесния недвижим имот ****
и Г.Н. са притежавали по ½ ид.ч. в лична
индивидуална собственост.
Не се спори, че именно с
тази своя ½ идеална част от апартамента наследодателката
**** се е разпоредила в полза на трето лице – ответницата Ж. **със саморъчно завещание на 26.07.2019 г.,
обявено на 05.09.2019 г.
С
твърдения за накърнена запазена част в качеството му на преживял съпруг с
извършеното завещателно разпореждане ищецът е
предявил иск за възстановяването й, срещу което е релевирано
защитно възражение на ответника, че има качеството на заветник
и ищецът не е приел наследството по опис, за да може да упражни това свое
право.
Следователно, първият спорен по
делото въпрос е относно качеството на лицето, придобило по завещание процесната
идеална част от делбения имот – на заветник или на универсален правоприемник, наследник по
завещание.
Съгласно трайната съдебна практика
и правната доктрина, за да се отговори на така поставения въпрос следва да се
установи дали цялото имущество на наследодателя се изчерпва със завещаната вещ
или в наследствената маса са включени и други имущества.
В тази връзка ответната страна Ж.П.
е навела твърдения, че в наследствената маса на ****е включено и друго
имущество – притежаван в режим на СИО между Г.Н. и **Н. лек автомобил марка
„Мерцедес“, придобит по време на брака между съпрузите.
От своя страна ищецът е направил защитното
възражение за трансформация на лично имущество за придобиване на лекия
автомобил.
От съвкупния анализ на така
ангажираните писмени и гласни доказателства съдът намира, че процесният лек автомобил е лично притежание на съпруга Н..
Действително, лекият автомобил е
закупен по време на брака по възмезден начин, при което по силата на закона
следва да се счита, че е придобит в режим на съпружеска имуществена общност,
макар другият съпруг да не фигурира в договора за покупко-продажба, докато
обаче законовата презумпция не бъде оборена.
От показанията при разпита на
свидетеля *, които съдът кредитира като последователни, непосредствени и
незаинтересовани от изхода на спора, се установи, че в деня на покупката Г.Н. е
отишъл до банката и е изтеглил сума за закупуване на лекия автомобил от
сметката си, от работата си в чужбина, около 5000лв. Тегленето на идентична по стойност сума е направено на
датата на изповядване на сделката – което се установи от банковото извлечение
от сметката на Г.Н..
Съгласно представения по делото
договор за покупка на автомобил покупната му цена възлиза на 2800лв., т.е.
изтеглената от сметката на Н. сума е достатъчна за заплащане на цената на лекия
автомобил.
В случая не е спорно, че бракът
между страните е сключен на 25.01.2018 г., т.е. приложение следва да намери Семейния
кодекс от 2009 г., съгласно който съпружеска имуществена общност са само вещите и правата върху вещи, придобити
от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като
приносът се предполага до установяване на противното, като паричните влогове са
изключени от режима на общността.
Ето защо съдът намира, че изтеглените
суми от сметката на Г.Н. са негово лични средства, негово лично притежание и
същите са вложени в покупката на автомобила, поради което и презумпцията за
съвместен принос при придобиването му е опровергана. Твърденията, че двамата
съпрузи са имали общ бюджет, не се установи по категоричен начин, че този общ
бюджет се е съхранявал от съпруга Н. по неговата банкова сметка. ***, от
показанията на свидетелката * не се установи, че средствата за закупуване на
автомобила изхождат именно от този общ бюджет. Свидетелката няма непосредствени
впечатления от генерирането на така твърдения бюджет, а изказва единствено
предположения и мнения. От друга страна, свидетелката споделя за финансови
затруднения на **и че тя си разполагала със собствени средства, за която тя й е
помагала, което е индиция за липса на такъв общ
бюджет от заплати на съпрузите.
Ето защо съдът намира, че така
придобитият лек автомобил не е станал съпружеска имуществена общност, а лично
притежание на съпруга Н..
С оглед изложеното съдът
намира, че цялото имущество на наследодателката
****
се изчерпва с притежавания от нея дял в процесния
апартамент, поради което представеното по делото завещание, от което ответницата
черпи права има характер на универсално завещателно
разпореждане в случай на смърт, като придава качеството на наследници на
лицата, които се ползват от него.
По изложените съображения ответницата Ж.П. има
качеството на универсален наследник по завещание, а не на заветник,
поради което не е необходимо ищецът, който упражнява право на възстановяване на
запазена част, да е приел наследството по опис, като материалноправна
предпоставка за надлежното му предявяване в процеса /по аргумент от ТР
№3/19.12.201 г. на ВКС по т.д. №3/2013 г. на ОСГК/.
Не е спорно, че с
универсалното завещание **** се е разпоредила с имуществото си, като е
посочила, че притежаваната от нея ид.ч. от процесния
апартамент се получава от Ж.П..
Съгласно удостоверението за
наследници ищецът Г.Н. е наследник по закон на същата в качеството му на съпруг.
Съгласно трайната съдебна практика
обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН по искане на лицето,
ползващо се от завещателните разпореждания, е израз
на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му,
желанието да се приеме завещаното имущество /в този смисъл решение №
106/2014/08.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2654/2014 г., II г.о./
Не е спорно, че ответницата е наследница на ****, като завещанието в нейна
полза е било обявено на 05.09.2019 г. по реда на чл. 27 ЗН, т.е. няма съмнение,
че тя е приела наследството по силата на завещателното разпореждане, което по
силата на наследственото правоприемство е преминало в
патримониума на ответницата по делото след нейната
смърт.
Във връзка с направеното завещание ищецът Г.Н.
е предявил иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, което съдът намира за основателно.
Съобразно разпоредбата на чл. 30 ЗН във вр. с чл. 28-29 ЗН „разполагаемата част“ от наследството е
всичко онова от наследството, която не е запазена част. Запазената част от
наследството е онова имущество от наследството, което законът „пази“ за
низходящите, родителите и съпруга и с което едно физическо лице не може да се
разпорежда чрез завещателни разпореждания за след
своята смърт или дарения приживе. А доколкото е налице такова разпореждане, за
лицата, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН възниква субективното потестативно
право да искат по съдебен път намаляване на безвъзмездното разпореждане до
размера на своята запазената част, определен в чл. 29 ЗН.
С оглед универсалния характер на
завещателното разпореждане и поради това, че наследството на **** се
изчерпва с процесия имот не се налага формиране на наследствена маса по реда на
чл. 31 ЗН. Разпоредбата е приложима спрямо заветите по чл. 16, ал. 2 ЗН,
каквато не е настоящата хипотеза. Чрез универсално завещание, което
придава качеството наследник на лицето, в полза на което е направено, завещателят
се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено
искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по
реда на чл. 31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на
наследодателя, посочени в тази разпоредба, се включват в завещателното
разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от
които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява
тяхната запазена част от наследството.
Съобразно чл. 29, ал. 3 от СК запазената част на съпруга е
1/2, когато наследява сам, като под понятието „сам“, законодателят е вложил
смисъла, че съпругът не наследява с други лица, които разполагат с право на
запазена част /в този смисъл ППВС №1/26.05.1984 г./.
Ето защо, доколкото не е спорно, че съпругът наследява с трето лице /Ж.П.,
която не е сред лицата със запазена част/ намира, че Г.Н. разполага с ½ ид.ч. запазена част от наследството на съпругата, с което
тя не е могла да се разпорежда.
Със завещателното разпореждане, с което **Неделева е разпоредила, че
завещава ½ ид.ч. от имуществото си на Ж.П..
Преживелият съпруг обаче разполага със запазена част от ½ ид.ч. от имуществото на своята наследодателка, поради което
за възстановяване на неговата запазена част е необхо**още
¼ ич.д., с което му е накърнена запазената
част и до този размер следва да бъде намалено завещателното
разпорежане.
Както се коментира по-горе имуществото на наследодателката
**е било в размер на ½ ид.ч. от процесния имот,
поради което след намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на
запазената част, съпругът Г.Н. следва да получи ¼ ид.ч.,
а Ж.П. – ¼ ид.ч.
Останалата 2/4 ид.ч. от имота е лична собственост на
съпруга, преди от него преди брака.
С оглед горното делбата на процесния недвижим имот следва да се допусне при
следните квоти: ¾ ид.ч. за Г.Н. и ¼ ид.ч. за Ж.П..
Съгласно разпоредбата на
чл. 12, ал. 1 ЗН наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за
него, получават в наследство обикновената покъщнина, т. е. само по отношение на
движими вещи, представляващи обикновена покъщнина, и то само при наличието на
предвидените в тези две хипотези на чл. 12, ал. 1 ЗН предпоставки
законодателят е предвидил възможност за получаване на тези вещи само от някои
от сънаследниците.
От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът е живял с
наследодателката, респективно да се е грижел за нея до смъртта й, поради което
следва да бъде поставена в дял обикновената покъщина.
Първата предпоставка на чл. 12, ал.1 от ЗН, която предвижда наследникът да е
живял заедно с наследодателя, следва да се има предвид, че законът не съдържа
изискване това да се осъществява непрекъснато и целогодишно в едно и също
населено място като освен това подобен смисъл в това понятие не се влага нито
обичайно, нито от гледна точка на формалната логика съдържание. Достатъчно е да
се установи, че тези лица са живели в едно домакинство, независимо от
местопребиваването си.
В случая от
ангажираните по делото доказателства посредством разпита на свидетеля
Благовеста И., чиито показания съдът кредитира като последователни,
непосредствени и незаинтересовани от изхода на спора, се установи, че преди да
заминат да работят в чужбина двамата съпрузи са живеели заедно в апартамента
им, предмет на делото. Имало период, в който съпрузите живеели и разделени
/единият в Англия, другия във Финландия/, но преди да заминат и като се
прибирали в * живеели съвместно. И двамата
свидетели /Светлан Иванов и Благовеста И./, допуснати за установяване факта
относно грижите, полагани за наследодателката **преди
смъртта й, сочат, че онкологичното й заболяване се развило бързо и тя починала
в рамките на няколко месеца. Влизала два пъти в болница, като вторият път
починала.
Съобразно показанията
на свидетелката И. в периода, в който **била в *
ходела на изследвания, но не била на легло. Г. се грижел за нея, когато бил в
България, но трябвало да напусне работа и заминал за чужбина, но после пак се
върнал. Представената справка за задгранични пътувания от ОД на МВР не носи
достатъчно доказателствена информация, тъй като данните в нея са непълни,
поради което не може да се приеме за меродавно, че в периода от 03.03.2019 г. до 27.07.2019 г. ищецът не е пребивавал на
територията на страната.
От другата група
доказателства, посредством разпита на свидетеля * се
установява, че в периода, когато Г. отсъствал от страната за **се грижела Ж.. В
периода на болестта й и за закупуване на лекарства също й помагала Ж.. **и Г.
почти не живели на едно място.
При анализиране и съпоставяне
на така ангажираните доказателства и съобразявайки приетата по делото съдебно-графологична експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и от което се установява, че подписът положен в
пълномощно за закупуване на лекарства в полза на Ж.П. е на ****, както и
справката за задгранични пътувания на Г.Н., съдът намира, че твърденията на
ищеца за съвместно живеене с наследодателката и полагани грижи от негова
страна, не са опровергани. Действително, съпрузите са живеели периодично и на
други места и не са били непрекъснато заедно, но това не изключва като цяло
съвместното им съжителство.
От друга страна, по
смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗН, грижите, които законът изисква да се полагат,
не изключват нито помощта на трети лица при отсъствие на наследника, нито
означат само грижи за тежко болен и обездвижен човек на легло, какъвто наследодателката ****, както се установи е била само
непосредствено преди смъртта си. Фактът, че и наследникът по завещание като
близка приятелка на наследодателката е участвала при закупуване на лекарства и
помощ на наследодателката, не означава, че такива грижи не са полагани и от
лицето, заявило претенция за възлагане на обикновената покъщина.
Действително, **** се е разпоредила за след своята смърт с обикновената покъщина, което обаче не изключва приложението на чл. 12,
ал. 1 от ЗН, доколкото ако наследника, предявил тази претенция, не отговаря на
предпоставките за възлагането й същата следва да се дели между всички сънаследници /така и Решение № 413 от
3.06.2005 г. на ВКС по гр. д. № 125/2005 г., I г. о./, поради което възражението на ответника в тази насока е
неоснователно.
В случая ищецът се е
грижел за съпругата си лично, като е прибягвал и до помощта на близки на
семейството хора /ответницата, както и свидетелката И./.
Ето защо съдът счита,
че по отношение на ищеца са налице първите предпоставки визирани в чл.12 ал.1
от ЗН - да притежава качеството
наследник, да е живял с наследодателката и да се е грижел за нея.
В случая не е спорно
между страните вида и характера на обикновената покъщина
– хладилник, микровълнова печка “****
С оглед изложеното съдът
намира, че
предявеният иск с правно основание чл.12 ал.1 от ЗН е доказан, поради което
следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.355 от ГПК разноски не следва да се присъждат в първа фаза на процеса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА завещателното разпореждане
по универсалното саморъчно завещание от 26.07.2019г., оставено за съхранение в нотариалната кантора на нотариус
Людмила Гонова рег.№116 и обявено с протокол от
05.09.2019г. на нотариус Людмила Гонова, заведено под
рег.№**., вписано в СВ-* с дв.
вх.рег. № */12.09.2019г., акт № *,
направено от наследодателката ******, починала на 22.08.2019г., б.ж. на гр. *, в полза на Ж.И.П., ЕГН **********,***, с ¼ идеална част от завещаното
имущество, собственост на наследодателката –
½ ид.ч. от АПАРТАМЕНТ №
13А, с идентификатор **по
кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.*, община *, област *, с административен адрес: гр. **с площ от 55,14 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс,
спалня, баня - тоалет, килер и една тераса, при съседи: на същия етаж-**.1.110
и **.1.150, под обекта- **.1.100, над обекта-**.1.112, заедно със 0.2722% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 6.92
кв.м., а така също и 0.256%, равняващи се на 12.25 кв.м. ид.ч.
от дворното място, в което е построена сградата с идентификатор **, с трайно
предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване- за друг
обществен обект, комплекс, целия с площ по скица 4 778 кв.м., а по документ за
собственост 4784 кв.м. при граници: 10135.3511.605 и 10135.3511.182, за
допълване на запазената част на съпруга Г.А.Н. ЕГН **********,***, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
ВЪЗСТАНОВЯВА ¼ идеална част от запазената част на Г.А.Н. ЕГН **********,***, от
наследството на съпругата му ******, починала на 22.08.2019г., б.ж. на гр. Варна, накърнена с универсалното завещание от 26.07.2019г. върху описания по-горе недвижим имот.
ДОПУСКА делба между съделителите Г.А.Н. ЕГН **********,***, и Ж.И.П. ЕГН **********,***, на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 13А, с идентификатор **по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ
се в гр.*, община *, област *, с административен адрес: гр. **с площ от 55,14 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс,
спалня, баня - тоалет, килер и една тераса, при съседи: на същия етаж-**.1.110
и **.1.150, под обекта- **.1.100, над обекта-**.1.112, заедно със 0.2722% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 6.92
кв.м., а така също и 0.256%, равняващи се на 12.25 кв.м. ид.ч.
от дворното място, в което е построена сградата с идентификатор **, с трайно
предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване- за друг
обществен обект, комплекс, целия с площ по скица 4 778 кв.м., а по документ за
собственост 4784 кв.м. при граници: *, при следните квоти: ¾ ид.ч. за Г.А.Н.; и ¼
ид.ч. за Ж.И.П., на
основание чл. 34 ЗС.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г.А.Н. ЕГН **********,***, обикновената покъщнина, находяща се в апартамент № 13А, с идентификатор ** а именно: хладилник, микровълнова печка “Simens”, готварска
печка “BEKO”, климатик “Midea”,
кухня с кухненски шкафове, кухненска маса 150/90см. дървена; кожен диван
185/80/80, кожен диван 140/80/80
с цвт екрщ, дървено шкафче
с чекмеджета 11/44, четири броя кухненски столове 43/46 тапицирана кафява
дамаска, спалня 160/220/55, нощно шкафче с чекмеджета 45/70; щкаф с етажерка с две чекмеджета 200/60, кръгла стъклена
маса 68/70; шкаф с огледало и закачалка 104/50 тъмно дърво, пералня ZANUSSI,
сушилня HAIER, бойлер Валдом, Моноблок
Видима, пвц шкаф за баня Vicaroc
с градена мивка и огледало 85/80, на основание чл.12, ал.1 от ЗН.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :