Р Е Ш Е Н И Е
№…………../………..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година
в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 153 по описа на съда за две хиляди
двадесет и втора година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена на
основание чл. 268 ал. 1 ДОПК жалба на Г.П.Ч. срещу решение № 280/23.12.2021 г.
на директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 267 ал. 2 т. 5 ДОПК е
оставена без уважение жалбата на Ч. с вх. № 55824/14.12.2021 г. срещу
разпореждане изх. № С210003-137-0007079/02.11.2021 г.
на старши публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна в частта, с която е
отказано прекратяването на изпълнителното производство по изп. дело № **********/2014 г. относно задълженията на
длъжника Г.П.Ч. по декларация обр. 6 вх. № 0300212027444410/30.04.2012 г.;
декларация обр. 6 вх. № 030021302396894/22.04.2013 г.; декларация бр. 6 вх. №
030021401738503/04.03.2014 г.; декларация обр. 6 вх. №
030021503437399/20.04.2015 г.; декларация обр. 6 вх. № 030021603944521/25.04.2016
г.; декларация обр. 6 вх. № 030021703956289/24.04.2017 г. и по електронни
фишове серия К № 2475469/05.01.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново и серия К
№ 4506113/07.02.2021 г. на ОД на МВР – Разград, всички в общ размер на
12 200,57 лв.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на
преценката на административния орган относно действието на разпоредбата на чл. 172
ал. 2 ДОПК и при позоваване на изтекла 5-годишна погасителна давност за публичните
вземания по изброените в мотивите на решението изпълнителни основания по чл.
209 ал. 2 т. 2 и т. 5 ДОПК се иска решението да бъде отменено от съда.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
жалбата се поддържа изцяло чрез пълномощника на жалбоподателя адвокат Станислав
Й. и се оспорва от пълномощника на ответника юрисконсулт Ивелина А., която моли
при отхвърляне на оспорването в полза на ТД на НАП – Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Като прецени, че жалбата е процесуално допустима,
съдът намира следното по нейната основателност:
С обжалваното по делото решение № 280/23.12.2021 г.
директорът на ТД на НАП-Варна, упражнявайки правомощието си по чл. 267 ал. 2 т.
5 ДОПК, е оставил без уважение подадената по реда на чл. 266 ал. 1 ДОПК жалба вх.
№ 55824/14.12.2021 г. на Г.П.Ч. срещу разпореждане изх. №
С210003-137-0007079/02.211.2021 г. на старши публичния изпълнител при ТД на
НАП-Варна в частта, с която е отказано прекратяването на изпълнителното
производство по изп. дело № **********/2014
г. поради изтекла погасителна давност за публичните вземания по подадените от Г.П.Ч.
декларация обр. 6 вх. № 0300212027444410/30.04.2012 г.;
декларация обр. 6 вх. № 030021302396894/22.04.2013 г.; декларация бр. 6 вх.
№ 030021401738503/04.03.2014 г.; декларация обр. 6 вх. №
030021503437399/20.04.2015 г.; декларация обр. 6 вх. №
030021603944521/25.04.2016 г.; декларация обр. 6 вх. №
030021703956289/24.04.2017 г. и по електронни фишове серия К № 2475469/05.01.2019
г. на ОД на МВР – Велико Търново и серия К № 4506113/07.02.2021 г. на ОД на МВР
– Разград, всички в общ размер на 12 200,57 лв.
Решението е частично незаконосъобразно поради постановяването
му в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби като съображенията
за това са следните:
Всички изброени в решението декларации обр. 6,
представляващи изпълнителни основания по смисъла на чл. 209 ал. 2 т. 2 ДОПК, са
за декларирани от Г.П.Ч. в качеството му на самоосигуряващо се лице негови задължения
за НЗОК, фонд ДЗПО и фонд ДОО, като най-рано възникналите от тях /тези по
декларация обр. 6 вх. № 0300212027444410/30.04.2012 г./ са за вземания на
държавата по посочените осигурителни фондови за данъчен период 01.01.2011 г. –
31.12.2011 г., а най-късно възникналите /тези по декларация обр. 6 вх. №
030021703956289/24.04.2017 г./ са за вземания на държавата за данъчен период
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. Всички те подлежат на плащане в годината, в която
е подадена декларацията за тях.
Съгласно чл. 171 ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок.
Чл. 172 ДОПК регламентира предпоставките за спиране и
прекъсване на давността, а от своя страна чл. 171 ал. 2 ДОПК въвежда 10-годишен
абсолютен давностен срок, започващ да
тече от 1 януари на годината, следваща тази,
през която е трябвало да се плати публичното задължение, с изтичането на който се
погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на
давността. Изключенията от прилагането на абсолютната погасителна давност са
регламентирани изчерпателно в същата разпоредба.
В мотивите на оспореното по делото решение № 280/23.12.2021 г. директорът на ТД на НАП-Варна
правилно е приел, че давността по чл. 171 ДОПК за най-рано възникналите задължения
/тези по декларация обр. 6 вх. № 0300212027444410/30.04.2012 г./ е започнала да
тече от 01.01.2013 г. и респективно за най-късно възникналите от тях /тези по
декларация обр. 6 вх. № 030021703956289/24.04.2017 г./ е започнала да тече от
01.01.2018 г. Елементарната аритметика показва, че за никое от тези задължения
не е изтекла абсолютната 10-годишна погасителна давност по чл. 171 ал. 2 ДОПК
нито към момента на постановяването на Разпореждане изх. №
С210003-137-0007079/02.211.2021 г. на старши публичния изпълнител при ТД на
НАП-Варна, нито при постановяването на оспореното по делото решение №
280/23.12.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна, нито понастоящем.
Преценката за изтичането на установената с чл. 171 ал.
1 ДОПК обикновена 5-годишна погасителна давност следва да се извърши като се
държи сметка за установените с чл. 172 ДОПК предпоставки за спирането и
прекъсването на давността. Така съгласно чл. 172 ал. 2 ДОПК давността се
прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение. Съгласно чл. 172 ал. 3 ДОПК от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
При съобразяване на тези разпоредби директорът на ТД
на НАП – Варна правилно е отдал значение на издаденото в изпълнителното
производство Постановление изх. № С170003-022-0032425/06.06.2017 г. за налагането на запор за
9 216, 63 лв. върху наличните и постъпващи суми по банковата сметка на
длъжника в Търговска банка „ДСК“ АД и на постановеното след издаването му Разпореждане
изх. № С170003-029-0014980/30.06.2017 г. до Банка „ДСК“ АД за изпълнение на
запорно съобщение, с което е наредено веднага след получаване на разпореждането
банката да прехвърли по сметката на ТД на НАП-Варна наличните към датата и часа
на налагането на запора, както и последващо постъпващите по сметката на
длъжника, суми в размер на 9 263,24 лв. Съгласно чл. 215 ал. 1 т. 1 ДОПК принудителното изпълнение на
вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез изпълнение върху вземания и
парични средства в банките и други доставчици на платежни услуги. Съотнасянето
на тази разпоредба към горните актове води до извод, че с издаването на Разпореждане
изх. № С170003-029-0014980/30.06.2017 г. в изпълнителното производство са били
предприети действия по принудително изпълнение на присъединените към него
момент и останали неудовлетворени публични вземания срещу длъжника, с което на
основание чл. 172 ал. 2 предл. второ ДОПК, считано от датата на получаване от
банката на Разпореждане изх. № С170003-029-0014980/30.06.2017 г. давността
относно тях е била прекъсната и съгласно чл. 172 ал. 3 ДОПК от прекъсването й е
започнала да тече нова 5-годишна давност.
В същия контекст решаващият административен орган
правилно е отдал значение и на последващо издаденото Постановление изх. № С190003-022-0027264/05.04.2019
г. за налагането на запор за 10 963, 69 лв. върху наличните и постъпващи
суми по банкови сметки на длъжника, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, в „Първа инвестиционна банка“ АД и в Банка „ДСК“ АД и на постановеното
след него Разпореждане изх. № С190003-029-0018649/09.05.2019
г. до „Първа инвестиционна банка“ АД за изпълнение на запорно съобщение, с
което е наредено незабавно след получаване на разпореждането банката да
прехвърли по сметката на ТД на НАП-Варна наличните към датата и часа на
налагането на запора, както и последващо постъпващите по сметката на длъжника,
суми в размер на 11 009,71 лв. Разпореждане изх. № С190003-029-0018649/09.05.2019
г. сочи отново на предприети в изпълнителното производство действия по принудително
изпълнение на присъединените към момента на издаването му и останали
неудовлетворени публични вземания срещу длъжника /това са всички вземания по
изброените в предходната част на мотивите декларации обр. 6/, с което на
основание чл. 172 ал. 2 предл. второ ДОПК, считано от датата на получаване от
банката на Разпореждане изх. № С190003-029-0018649/09.05.2019 г. давността относно
тях отново е била прекъсната и съгласно чл. 172 ал. 3 ДОПК от прекъсването й е започнала
да тече нова 5-годишна давност.
Поради това в частта на решение № 280/23.12.2021 г., с
която директорът на ТД на НАП – Варна е оставил без уважение подадената по реда
на чл. 266 ал. 1 жалба срещу разпореждане изх. № С210003-137-0007079/02.11.2021
г. на старши публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна в частта, с която е отказано
прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № **********/2014 г. относно задълженията на
длъжника Г.П.Ч. по подадените от него декларации обр. 6, а именно декларация
обр. 6 вх. № 0300212027444410/30.04.2012 г.; декларация обр. 6 вх. №
030021302396894/22.04.2013 г.; декларация бр. 6 вх. № 030021401738503/04.03.2014
г.; декларация обр. 6 вх. № 030021503437399/20.04.2015 г.; декларация обр. 6
вх. № 030021603944521/25.04.2016 г. и декларация обр. 6 вх. №
030021703956289/24.04.2017 г., решаващият административен орган е постановил
законосъобразен административен акт, жалбата срещу който следва да се отхвърли
от съда като неоснователна.
Не така стои въпросът с произнасянето на решаващия
административен орган относно задълженията на длъжника по издадените срещу него
електронни фишове серия К № 2475469/05.01.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново
и серия К № 4506113/07.02.2021 г. на ОД на МВР – Разград.
За публичното вземане по влезлия в законна сила на
28.01.2019 г. електронен фиш серия К, № 2475469/05.01.2019 г. на ОД на МВР –
Велико Търново, представляващ годно изпълнително основание по смисъла на чл.
209 ал. 2 т. 5 ДОПК, от значение за преценката дали е погасено по давност е
следното:
Спрямо това публично вземане са неприложими общите
давностни срокове по чл. 171 ДОПК, а от правно значение е уредбата, дадена с
чл. 82 ЗАНН. Съгласно чл. 82 ал. 1 б. „а“ ЗАНН административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. На
основание чл. 82 ал. 2 ЗАНН давността
започва да тече от влизането в сила на акта, с който е наложено наказанието, и
се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания
за изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Тази нова давност също е
2-годишната по чл. 82 ал. 1 б. „а“ ЗАНН, в който смисъл е и Тълкувателно
решение № 2/12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ВАС, ОСС, І и ІІ
колегия.
Публичното вземане по електронен фиш серия К, №
2475469/05.01.2019 г. е присъединено в изпълнителното производство с
Разпореждане за присъединяване изх. № С190003-105-0090609/03.04.2019 г., поради
което то също е предмет на обезпечаване с Постановление
изх. № С190003-022-0027264/05.04.2019 г. и към него също е относимо
издаденото след постановлението Разпореждане изх. № С190003-029-0018649/09.05.2019
г.
Като се съобрази разпоредбата на чл. 82 ал. 2 ЗАНН
това означава, че с получаването от банката на Разпореждане изх. № С190003-029-0018649/09.05.2019
г., което видно от отбелязването върху акта е станало на 22.05.2019 г., давността относно
публичното вземане по електронния фиш е прекъсната като считано от същата дата е
започнала да тече нова 2-годишна погасителна давност, която към датата на
издаването от публичния изпълнител на Разпореждане изх. №
С210003-137-0007079/02.11.2021 г. вече е изтекла.
Като не е съобразил всичко това и е оставил без
уважение жалбата срещу обективирания в Разпореждане изх. №
С210003-137-0007079/02.11.2021 г. отказ на публичния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство в частта относно публичното вземане по електронен
фиш серия К, № 2475469/05.01.2019 г. на основание изтеклата за него 2-годишна
погасителна давност по чл. 82 ал. 1 б. „а“ ЗАНН, наместо да отмени в тази част
разпореждането с обжалваното по делото решение № 280/23.12.2021 г., директорът
на ТД на НАП-Варна е издал незаконосъобразен административен акт, който в тази
част следва да се отмени от съда.
Решение № 280/23.12.2021 г. следва да се отмени и в
частта, в която е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане изх. №
С210003-137-0007079/02.11.2021 г. на публичния изпълнител, с което е отказано прекратяването
на изпълнителното производство относно публичното вземане по електронен фиш
серия К, № 4506113/07.02.2021 г. на ОД на МВР – Разград. В мотивите на решението
е посочено, че според приложената от публичния изпълнител справка за
задълженията на длъжника Г.Ч. към датата 15.12.2021 г. задължението по този електронен
фиш не съществува. Това обстоятелство сочи на отсъствието на предмет на
изпълнителното производство в частта относно вземането по този електронен фиш,
поради което наместо на основание чл. 267 ал. 2 т. 5 ДОПК да остави и в тази част
жалбата без уважение, решаващият административен орган е следвало да отмени разпореждането
и да прекрати изпълнителното производство относно публичното вземане по електронен
фиш серия К, № 4506113/07.02.2021 г. на ОД на МВР – Разград.
При така установената частична основателност на
жалбата съдът намира, че разноските следва да се поемат от страните, както са направени,
поради което е неоснователно искането на
пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на ТД на НАП – Варна.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
280/23.12.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна САМО В ЧАСТТА, в която на
основание чл. 267 ал. 2 т. 5 ДОПК е оставена без уважение подадената от Г.П.Ч. жалба
вх. № 55824/14.12.2021 г. срещу разпореждане изх. № С210003-137-0007079/02.11.2021
г. на старши публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна в частта на
разпореждането, с която е отказано прекратяването на изпълнителното
производство по изп. дело № **********/2014
г. за публичните вземания по издадените срещу длъжника Г.П.Ч. електронен фиш серия
К № 2475469/05.01.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново и електронен фиш серия К
№ 4506113/07.02.2021 г. на ОД на МВР – Разград и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ разпореждане изх. № С210003-137-0007079/02.11.2021
г. на старши публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна САМО В ЧАСТТА, в която е
отказано прекратяването на изпълнителното производство по изп. дело № **********/2014 г. за публичните вземания по
издадените срещу длъжника Г.П.Ч. електронен фиш серия К № 2475469/05.01.2019 г.
на ОД на МВР – Велико Търново и електронен фиш серия К № 4506113/07.02.2021 г.
на ОД на МВР – Разград.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част жалбата на Г.П.Ч. срещу решение
№ 280/23.12.2021 г. на директора на ТД на НАП-Варна.
На основание чл. 268 ал. 2 ДОПК решението е окончателно.
СЪДИЯ: