РЕШЕНИЕ
№ 1197
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. Т.
при участието на секретаря Х. И.
като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110106183 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ АД, с ЕИК ***, с
адрес на управление гр.***, представлявано от изпълнителните директори, чрез И.С. –
пълномощник на изпълнителните директори и процесуалния си представител юрисконсулт
Г.Д. срещу Р. П. М. с ЕГН ********** и адрес гр***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следите
вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение № 5859/29.07.2019г. по ч.гр.д.
№11949/2019г. по описа на ВРС:
- сумата 489.00 лв. /четиристотин осемдесет и девет лева/ - главница, дължима
по Договор за потребителски кредит № ***г.;
- сумата 39.53 лв. /тридесет и девет лева и 0,53 ст./ - просрочена договорна
лихва от 03.07.2018 г. до 25.06.2019г.;
- сумата 65.86 лв. /шестдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/ -
просрочени наказателни лихви от 25.07.2018 г. до 25.07.2019 г. включително и
- законната лихва върху главницата от 26.07.2019 т. до изплащане на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На основание Договор за потребителски кредит № *** г., „***“ АД е предоставила
на кредитополучателя Р. П. М., ЕГН: **********, банков кредит в размер на 489 лева
/четиристотин осемдесет и девет лева/ за закупуване на стоки от избран от него търговски
обект. Съгласно условията на договора Раздел I, б. „л" - потребителски кредит за
придобиване на стоки е кредит, който се предоставя от Банката на кредитополучателя за
1
закупуване на стоки от търговски обекти на Търговци/ Партньори, с които Банката има
сключени договори за частично или цялостно финансиране на покупката на стоките им.
Сочи се, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен от кредитополучателя на дата *** г.
съгласно условията по Раздел III, т.4 и т.5 - усвоената по кредита сума е преведена служебно
от Банката по сметка на търговеца "***" АД с IBAN ***, от който кредитополучателят е
закупил съответните стоки, изброени по спесификации в т.3 от Договора, от "***" АД, ЕИК
***. / мобилен телефон Samsung Gа1аху А6 blаск/.
Уговорено според ищеца е, че за ползвания кредит кредитополучателя ще заплаща
на Банката годишна лихва в размер на фиксиран лихвен процент в размер на 15.00 %
/петнадесет процента/, съгласно т. 8 от Договора. Плащания, дължими, но неизвършени в
срок поради липса на авоар по разплащателната сметка посочена в т.12 от договора, се
отнасят в просрочие, като за времето за забава КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи
обезщетение за забава /наказателна надбавка/ върху просрочената сума. Обезщетението за
забава е в размер на законната лихва- т.15 от Договора.
Ползваният от кредитополучателя кредит се погасява чрез сметка на Банката IBAN:
***съгласно т.12 от Договора за потребителски кредит, на равни месечни погасителни
вноски, всяка една с размер и падеж, определени в договорените между страните
погасителен план в т.12.1 от Договора.
Крайният срок за погасяване на кредита е *** г.
Излага се, че липсват погашения по предоставения кредит. По кредита са
просрочени 12 /дванадесет/ броя погасителни вноски по главница и договорна лихва
съгласно Договора за кредит и погасителния план. Кредитът е в просрочие считано от
25.07.2018г. - общо 366 дни към 26.07.2019г.
Поради настъпил падеж на 25.06.2019 г. и неплащане на дължимите съгласно
договора за кредит суми, кредитът е изискуем в пълен размер, поради което Банката
кредитор е депозирала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК на
26.07.2019 г., на основание на което е образувано ч.гр.дело 11949/2019 г. по описа на ВРС.
На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за принудително събиране на вземането
по молбата ищецът сочи, че е образувал изп.дело № ***по описа на ЧСИ ***, с рег. №
***при КЧСИ и с район на действие Варненски окръжен съд, по което не са постъпвали
суми за удовлетворяване вземането на Банката.
Въз основа на изложеното ищецът моли за уважаване на предявените искове,
присъждане на направените разноски и прави искания по доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител, който заявява, че исковата претенция е допустима, но неоснователна.
Изтъква се, че не са налице доказателства дали е отправяна нарочна покана към
кредитополучателя по отношение на предсрочна изискуемост.
На второ място се сочи, че договорът за потребителски кредит, сключен между
страните, е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В процесния договор са посочени като абсолютни стойности
лихвения процент по кредита и ГПР, първият 15 %, а вторият 16.32 %, без да е изрично
разписана методиката на формиране на годишния лихвен процент на разходите по кредита.
Излага се, че съгласно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на
2
последните за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Според ответника в посочената величина следва по ясен и разбираем
за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Навежда се твърдението, че в
процесния договор за кредит такава яснота липсва. Посочен е лихвен процент по кредита
/фиксиран/, както и годишно оскъпяване по кредита, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГГТР по договора. Позовава се на разпоредбата на чл.22 от ЗПК, според
който когато договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то
същият е недействителен.
В заключение счита договора за паричен кредит за недействителен и на осн. чл. 10,
ал. 1 ЗПК, т.к. шрифтът, с който е изписан текста в договора, е под минимално изискуемия
размер 12.
Отправя доказателствени искания, а по същество – отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С
писмена молба, постъпила преди заседанието, заявява, че поддържа исковите претенции на
изложените в исковата молба основание и моли за уважаването им. Ответникът се
представлява от особен представител, който оспорва исковете по изложените в отговора на
исковата молба възражения.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 11949/2019г. по описа на ВРС се установяват
предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения
едномесечен срок.
На ***г. ответницата Р. П. М. е подала искане за предоставяне на потребителски
кредит за придобиване на стоки до ищцовата банка.
Искането е за отпускане на потребителски кредит в размер на 499 лева за срок от 12
месеца.
На същата дата между страните е сключен договор № ***г. за потребителски
кредит, по силата на който ищецът предоставил на ответницата банков кредит в размер на
489 лева за закупуване на избрана от нея стока – мобилен телефон на стойност 569 лева, за
срок от 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 15%, годишен
процент на разходите 16.32% и равни месечни вноски в размер на 44.04 лева с падеж 25-то
число на месеца. Крайната дата за погасяване на кредита е 25.06.2019г.
Ответницата, чрез особен представител е направила искане за задължаване на
ищеца да представи в оригинал процесния договор за кредит. Искането е уважено и ищецът
е изпълнил дадените му от съда указания, като е представил в оригинал договора за кредит с
молба от 13.12.2021г. /л.141/.
С исковата молба е представено копие от фактура №***г. на стойност 569 лева с
получател ответницата Р. П. М. и издател „***“ АД.
Във фактурата е отбелязано плащане на продажната цена в общ размер на 569 лева,
чрез плащане с *** в размер на 489 лева и плащане в брой 80 лева. Фактурата е подписана
3
от ответницата.
Ищецът е представил също издадено от него удостоверение, в което се посочва, че
сумата на кредита в размер на 489 лева ще послужи за закупуване на мобилен телефон на
стойност 569 лева от „***“ АД, като 80 лева ще бъдат заплатени в брой от клиента.
За изясняване на фактическата страна на спора по делото са ангажирани специални
знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че сумата по договор № ***г. за
потребителски кредит е усвоена по описания в договора начин, като е преведена на ***г. по
банкова сметка с титуляр „***“ АД. В счетоводството на ищцовата банка няма отразено
плащане за погасяване на вноски по процесния договор за кредит. Плащане не е извършвано
от ответницата и след прехвърляне на вземанията по договора за кредит от „***“ АД на
„***“ АД с договор за цесия от ***г. Задълженията на ответницата по процесния договор за
кредит включвали главница в размер на 489 лева, договорна (възнаградителна) лихва в
размер на 39.53 лева и законна лихва за забава за периода от 25.07.2018г. до 26.07.2019г. в
размер на 49.85 лева. Договорът за кредит бил сключен при посочен в него годишен процент
на разходите 16.32 % при участието на следните компоненти: размер на отпуснатия кредит –
489 лева, срок на кредита 12 месеца, договорен лихвен процент 15 % и вид погасителен план
анюитетни вноски. Не е установено наличие на други задължителни компоненти (такси и
др. подобни) за сметка на клиента, свързани с отпуснатия кредит, които да участват при
определянето на ГПР. При извършени изчисления от вещото лице с посочените в договора
за кредит компоненти е получен годишен процент на разходите в размер на 16.09 %, като е
налице незначителна разлика между договорения погасителен план и изчисленото от
експертизата. По процесния кредит нямало начислявани други разходи извън дължимата
лихва (възнаградителна и наказателна). Лихвения процент по кредита е уговорен между
страните в размер на 15% и не е променян за периода от усвояване на кредита до настъпване
на крайния падеж за издължаването му.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно дадено, подробно
мотивирано и неоспорено от страните по делото /л.160-163/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Според изложените по делото фактически твърдения, с доклада по делото е
разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено
да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на Договор за
потребителски кредит № ***г. между страните с твърдяното в исковата молба съдържание;
предоставянето на кредитната сума на кредитополучателя (по твърдения в исковата молба
начин); настъпването на изискуемостта на задълженията по договора; както и размерите и
периодите на претендираните вземания. В тежест на ответната страна бе да докаже
твърденията си, че при сключване на процесния договор е ползван шрифт по-малък от 12.
Договорът за кредит е изготвен на разбираем език, а в годишния процент на
разходите не са включвани компонентни, които не са упоменати в договора, както се
установява от заключението на вещото лице по назначената в производството съдебно-
счетоводна експертиза. С посочването на размерите на лихвения процент и годишния
процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит ищецът е изпълнил задължението си по
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В случая не е необходимо посочване на допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, тъй като договорът е сключен
при фиксиран годишен лихвен процент и не е предвидено включване на допълнителни
4
компоненти към разходите за потребителя, извън възнаградителната лихва изчислена при
връщане на кредита на анюитетни вноски.
От заключението на вещото лице се установява усвояването на кредита от страна на
ответницата, както и липсата на извършени плащания от страна на ответницата за
погасяване на задълженията по договора.
Искането на ответната страна за назначаване на съдебно-техническа експертиза за
установяване какъв е размера на шрифта на представения в оригинал договор за
потребителски кредит е оставено без уважение, като съдът е обявил, че разполага с
програмен продукт, с който може да отговори на поставения въпрос от значение за
правилното решаване на спора.
При преобразуване на файла, получен при сканиране на процесния договор за
кредит в текстови файл посредством програмен продукт ABBYY FineReader 9.0 съдът
констатира, че при сключване на процесния договор е използван шрифт по-малък от 12, а
именно 8.
За онагледяване на разликата между изискуемия според чл.10, ал.1 ЗПК шрифт не
по-малък от 12 и използвания при изготвяне на процесния договор за кредит съдът ще
използва текста на раздел III, т.4 от процесния договор.
При използване на шрифт не по-малък от 12 текста на тази разпоредба изглежда:
„Кредитът се усвоява еднократно служебно от БАНКАТА и усвоената по кредита
сума се превежда по сметка на Търговеца с IBAN ***, открита при БАНКАТА, за плащане
на част/цялата цена за покупката на стоката по т. 3“.
При използвания в процесния договор за кредит шрифт същият текст се
визуализира като:
„Кредитът се усвоява еднократно служебно от БАНКАТА и усвоената по кредита сума се превежда по сметка на
Търговеца с IBAN ***, открита при БАНКАТА, за плащане на част/цялата цена за покупката на стоката по т. 3“.
Видно от дадения пример, при сключване на процесния договор за кредит на ***г. е
нарушена императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК и договорът е сключен при
използване на шрифт по-малък от 12.
Съобразно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
са уредени в чл.23 ЗПК, според чиято разпоредба потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Исковата претенция
се явява основателна за претендираната сума за главница, но исковете за присъждане на
възнаградителна лихва и наказателна лихва (неустойка за забава) следва да бъдат
отхвърлени на основание чл.23 ЗПК. Обещетение за забава върху получената чиста стойност
по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД, за каквато в случая следва да се приеме подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от
исковете. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 875 лева в исковото
производство, от които 125 лева довнесена държавна такса, 300 лева депозит за особен
представител, 350 лева депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение
определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, както и 75 лева в заповедното производство. С
оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
5
61.70 лева в заповедното производство и 719.86 лева в исковото производство, които
разноски да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. П. М. с ЕГН
********** и адрес гр*** ДЪЛЖИ на ***“ АД, с ЕИК ***, с адрес на управление гр.***
следната сума, за която е издадена издадена Заповед за изпълнение № 5859/29.07.2019г. по
ч.гр.д. №11949/2019г. по описа на ВРС:
- сумата 489.00 лв. /четиристотин осемдесет и девет лева/ - главница, дължима
по Договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва върху главницата
от 26.07.2019г. до окончателно изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
за установяване дължимостта на:
- сумата 39.53 лв. /тридесет и девет лева и петдесет и три стотинки/ - просрочена
договорна лихва от 03.07.2018 г. до 25.06.2019г.;
- сумата 65.86 лв. /шестдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки/ -
просрочени наказателни лихви от 25.07.2018 г. до 25.07.2019 г. включително, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Р. П. М. с ЕГН ********** и адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на ***“ АД, с
ЕИК ***, с адрес на управление гр.*** сумата от 719.86 лв. /седемстотин и деветнадесет
лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща направени в настоящето производство
разноски, както и сумата от 61.70 лв. /шестдесет и един лева и седемдет стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 11949/2019г.
по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на „***“ ЕАД, с ЕИК ***и седалище и адрес
на управление гр. *** като трето лице помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6