Мотиви към
присъда по НОХД № 1295/2014 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Русенска районна
прокуратура е обвинила Н.З.А. *** в
извършване на престъпление по чл.206 ал.ІІІ вр. ал.І от НК за това, че на
29.10.2013 г., в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ- 1
бр. мъжки златен пръстен /проба 585/ с камъни /14 карата/ с тегло 8.65 грама, на стойност
363.30 лева, собственост на П.К.П. ***, която вещ владеел.
По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск за сумата от 363.30 лева, претендирана от П.К.П. от подсъдимия Н.З.А.
като обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на твърдяното
престъпление.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение.
Гражданският
ищец поддържа предявения иск.
Подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При проведеното
съкратено съдебно следствие, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подс.Н.З.А. е
български гражданин, роден на *** ***, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан многократно, като последно с Присъда № 170/10.08.2011 г. по
НОХД № 1595/2011 г. по описа на Русенки районен съд, в сила от 26.08.2011 г.,
му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца,
като било постановено изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип, при
първоначален строг режим.
На 29.10.2013
г., около 16.00 часа, подс.А. се разхождал из кв.”Дружба- 1” в гр.Русе, като възнамерявал
да се срещне с негова позната.В близост до бл.35 случайно пресрещнал св.П.К.П.
и двамата се заговорили.Св.П. носел златен пръстен /14 каратов, проба 585/ с
тегло от 8.65 грама
на дясната си ръка.Подсъдимият забелязал това обстоятелство и решил да присвои
вещта с намерение да я продаде и така да
си набави средства, от които се нуждаел.Той помолил П. да му даде бижуто, за да
го разгледа и както го държал, побягнал и се отдалечил.След това продал
пръстена на неустановено лице и се разпоредил в собствен интерес с получените
пари.
Относно тези обстоятелства са налице
направени на съдебното следствие самопризнания от подсъдимия, които се
потвърждават от всички събрани при разследването писмени доказателства и
доказателствени средства- заложни билети, протоколите със свидетелските
показания на Е. В., Е. В., П.П., протокол за разпознаване на лица и предмети,
справка за съдимост, протокол за доброволно предаване, договор за продажба, заключение по назначена
СЦИЕ, автобиография, декларация за семейно
материално положение.
Правни изводи:
С действията си
подс.Н.З.А. е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл.206
ал.ІІІ вр. ал.І от НК, тъй като на инкриминираната дата, в гр.Русе,
противозаконно присвоил чужда движима вещ /индивидуализираната по- горе такава/
собственост на св.П.П. ***, която вещ владеел.
От събраните
доказателства без съмнение се установява, че подсъдимият се възползвал от обстоятелството, че макар и краткотрайно,
владее пръстена на пострадалия.Без съгласието на П., А. установил своя
фактическа власт, отдалечавайки се от мястото на срещата със св.П.П., а на
последващ етап- продал вещта в заложна къща в гр.Русе.От субективна страна
действията му са осъществени с пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал, че се касае
до вещ- чужда собственост и по отношение на нея той не разполага със съгласието
на собственика да се разпореди, макар и да му било предоставено краткотрайно
владение.А. е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и с мотив
обогатяването си по неправомерен начин, е целял същите.
Предвид
съдебното минало на подсъдимия, деянието му следва да се квалифицира като
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 от НК.
При установените
факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира наказанието, което
следва да се изтърпи за извършеното деяние, съдът съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство тежкото семейно и материално положение на
лицето.Подсъдимият е безработен, с начално образование и без
професия.Действително, част от тези факти са следствие от субективни решения и
действия на лицето, но няма съмнение, че А. не разполага с доходи /според
доказателствата по делото/ и очевидно това го мотивира да си набавя средства
именно по престъпен начин.Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице,
доколкото предходните осъждания изпълняват квалификацията на деянието.
Престъплението,
предмет на делото, е наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок от три
до десет години.Налице е възможност да се постанови и конфискация на
имуществото на осъдения, която тук не може да се реализира, доколкото такова
няма.Предвидено е като алтернатива и наказание по чл.36 ал.І т.6 и т.7 от НК,
което също е неадекватно на личността на подсъдимия конкретно, доколкото той е
и безработен, и без професия. Така, наказанието лишаване от свобода следва да
се индивидуализира в минималния, посочен по- горе размер от три години, който
на основание чл.58 а ал.І от НК се редуцира с 1/3 и за окончателно изтърпяване
се определи срок от две години.Същото наказание подлежи на изтърпяване в
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, на
основание чл.60 и чл.61 от ЗИНЗС.
Гражданският
иск е основателен и следва да се уважи в пълния размер на заявената
претенция.Съгласно неоспореното заключение по назначената при разследването
СЦИЕ, стойността на инкриминираната вещ е 363.30 лева.Присвоеният пръстен не е
върнат или заместен и поради това подс.следва да заплати на гр.ищец тази сума
като обезщетение за нанесените имуществени вреди от престъплението/като реализация
на деликтната отговорност/, ведно със законната лихва от датата на деликта, до
окончателното изплащане, включително и направените по делото разноски за
повереник, възлизащи на 200 лева.
С оглед изхода
от делото, на подс.А. са възложени и другите разноски в производството.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: