Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV състав в публично заседание проведено на пети
юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица Трифонова след като разгледа
докладваното гр.дело № 18689 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Енерго –Про Продажби”АД срещу П.Е.Д. за приемане за установено в
отношенията между страните, че отвтеницата дължи заплащането на сумата 706.38
лева /седемстотин и шест лева и тридесет
и осем стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел.енергия за обект
с абонатен номер ***и адрес на потребление
гр. Варна, ул. „***“ № 1, за която за
периода от 13.12.2017 г. до 13.03.2018 г. са издадени фактури №
ФП0260463155/13.12.2017 г. за сумата
от 74.02 лв., №
ЛП3222401328/10.01.2018 г. за сумата
от 0.04 лв., №
ФП0261631597/15.01.2018 г. за сумата
от 71.20 лв., №
ТП3301346762/06.02.2018 г. за сумата
от 19.00 лв., №
ФП0262770871/13.02.2018 г. за сумата
от 289.99 лв., №
ФП0263951935/13.03.2018 г. за сумата
от 252.13 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 13.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 22.23 лева /двадесет и два лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
заплащане горното задължение, начислено от датата на
падежа на съответната фактура до 28.06.2018 год.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№5436/17.07.2018г. по ч.гр.д. №10858/2018г. по описа на ВРС, 47 с.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество по
кл.№***във връзка с продажба на ел.енергия за обект, находящ се в гр.Варна,
ул.“ ***“ 1. Твърди се, че същата има неизплатени задължения за консумирана
ел.енергия по издадени фактури № ФП0260463155/13.12.2017 г. за
сумата от 74.02 лв., № ЛП3222401328/10.01.2018 г. за
сумата от 0.04 лв., № ФП0261631597/15.01.2018 г. за
сумата от 71.20 лв., № ТП3301346762/06.02.2018 г. за
сумата от 19.00 лв., № ФП0262770871/13.02.2018 г. за
сумата от 289.99 лв., № ФП0263951935/13.03.2018 г.
В срока по чл.131 ГПК назначеният особен представител на ответницата е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва доказателствената стойност на
фактурите при липса на представен договор между страните. Оспорва ответницата
да е в облигационни правоотношения с ищеца, както и че същата е консумирала
отчетената ел.енергия. Ищецът не бил представил конкретни данни за законно
монтирани, сертифицирани по реда на закона за измерванията и Правилата за
измерване СТИ на процесния адрес – електромери, поради което оспорва отчетеното
в обекта потребление в процесните периоди. Отправя искане за отхвърляне на
претенциите.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Представени са Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.ОН България Продажби”АД, одобрени с Решение №ОУ-061/07.11.2007г.
на ДКЕВР, публикувани във в-к ”Черно море” на 15.02.2017г.
За обект с абонатен №***са издадени следните фактури : №
ФП0260463155/13.12.2017 г. за сумата от 74.02 лв., № ФП026163 1597/15.01.2018 г. за сумата от
71.20 лв., № ТП3301346 762/06.02.2018 г. за сумата от 19.00 лв., № ФП0262770871/13.02.
2018 г. за сумата от 289.99 лв., № ФП0263951935/13.03.2018 г. за сумата от
252.13 лв.
Представена е справка за потреблението на клиентски №***за периода 29.01.2015г.
– 25.09.2018г.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ към 11.12.2018г. по клиентски
№11000045271 и аб.№***не са били заплатени задълженията по 6 броя фактури,
както следва : №**********/13.12.2017
г. за сумата от 74.02 лв; № **********/10.01.2018 г. за сумата от 0.04 лв; № **********/15.01.2018
г. за сумата от 71.20 лв; № **********/06.02.2018 г. за сумата от 19.00 лв; № **********/13.02.2018
г. за сумата от 289.99 лв и № **********/13.03.2018 г. за сумата от 252.13 лв.
Към датата на изготвяне на заключението – 28.05.2019г. задълженията по тези
фактури са изцяло погасени с извършени плащания : на 02.04.2019г. на сумата от
454.25 лева, с която са погасени фактури №**********/13.12.2017 г. за сумата от
74.02 лв; № **********/10.01.2018 г. за сумата от 0.04 лв; № **********/15.01.2018
г. за сумата от 71.20 лв; № **********/06.02.2018 г. за сумата от 19.00 лв; № **********/13.02.2018
г. за сумата от 289.99 лв. и сумата от 252.13 лева, внесена на 04.04.2019г. с
която е погасена фактура № **********/13.03.2018 г. за сумата от 252.13 лв.
Мораторната лихва върху задълженията по фактурите за периода от падежа на всяка
фактура до 28.06.2018г. е в размер на 44.46 лева. Процесните фактури са
правилно остойностени съгласно Решение №Ц-19/01.07.2017г. на КЕВР.
Съдът с оглед гореустановената фактическа
обстановка прави следните правни
изводи :
В
производството по установяване съществуването на вземането си
ищецът следва при условията на
главно и пълно доказване да установи
дължимостта и размера на вземането, признато му с издадената заповед за изпълнение. Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.95а, ал.2 ЗЕ снабдяването с
ел.енергия е услуга в обществен интерес и се предоставя въз
основа на договор при общи
условия и в условия на равнопоставеност.
Разпоредбата на чл.98а ЗЕ сочи от своя
страна и задължителните реквизити на тези общи условия по отношение
продажбата на ел.енергия на крайните
клиенти – потребители на енергийни услуги. Крайният снабдител с ел.енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила
за клиентите на крайния снабдител
без изрично писмено приемане. Според §1, т.41б ДР ЗЕ потребител
на енергийни услуги е краен клиент, който купува
енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен
интерес и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването
му с енергия.
Същият §1, т.27г визира определение за понятието „краен клиент” и това е клиент, който купува
ел.енергия за собствено ползване.
Съгласно
чл.2, т.1 и т.9 от приложените Общи условия потребител клиент е лице, което
купува ел.енергия като е направено разграничение между битов и небитов клиент в
съответствие с нуждите, за които се закупува ел.енергията. Съобразно чл.4,ал.1
от ОУ клиент може да бъде и друго лице-ползвател на имота, различно от
собственика, при условие, че последният е представил писмено съгласие в
нотариално заверена форма за това, като ал.2 предвижда, че всички фактури се
издават на лицето, явяващо се клиент.
От ангажираните доказателства за установява, че ответницата е потребител на ел.енергия, доставяна от ищеца, както и че процесните суми са начислени при
реалното отчитане на показанията на електромера в обекта на потребление
на ответницата. Дължимата от потребителя цена се заплаща
съобразно количеството консумирана енергия, измерена със средство
за техническо измерване след отчитането му.
Съгласно фактури №**********/13.12.2017
г.; № **********/10.01.2018 г.; № **********/15.01.2018 г.; № **********/06.02.2018г.;
№ **********/13.02.2018 г. и № **********/13.03.2018
г. с получател П.Е. Д. са начислявани ежемесечно суми за ползвана ел.енергия за периода
13.12.2017г. до 13.03.2018г., на обща стойност 728.61 лева.
От съвкупния анализ от ангажираните по делото доказателства
се установява,че
е налице извършена доставка на ел.
енергия по количество и стойност, начислени от ищеца,
съобразно и което е възникнало задължението на ответника за заплащане на
дължимата сума за извършената доставка, на основание чл.17, т. 2 от ОУ на
договорите за доставка на ел.енергия.
В
хода на процеса на дати 02.04.2019г. и 04.04.2019г. ответницата е извършила
плащания, с които е погасила изцяло дължимостта на сумите за ел.енергия за
процесния период. Плащането на процесните суми представлява своебразно
признание на дължимостта им. Този факт
следва да бъде съобразен при постановяване на съдебното решение съобразно чл.
235,ал.3 ГПК, поради и което иска следва да се отхвърли за главницата, тъй като
дължимите суми са погасени чрез плащане.
На
основание чл.86 ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за забава
в плащането на главницата за периода от падежа на всяка фактура до 28.06.2018г.
На
основание чл. 86 ЗЗД предвид погасяването на главното задължение следва да се
присъди в конкретен размер законната лихва върху главницата за периода от
датата на подаване на заявлението в съда- 13.07.2018г. до датата на плащането, която изчислена с
помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html възлиза на стойност от 33.18 лева за задължението в размер на 454.25
лева и на 18.56 лева за задължението от 252.13 лева по последната фактура.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца
следва да се присъдят реализираните в хода заповедното производство и
производството по установителния иск разноски
в размер на : 75 лева за заповедното и 675 лева за исковото производство, които на
основание чл.78,ал.1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Е.П.” АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление ***, че П.Е.
Давитиян, ЕГН : ********** с адрес *** ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕТО на следните
суми, присъдени със Заповед за изпълнение №5436/17.07.2018г., издадена по
ч.гр.д. №10858/2018г. по описа на
ВРС, 47 с. суми : сумата от
22.23 лева
/двадесет и два лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава за заплащане
главница в размер на 706.38 лева за незаплатена ел.енергия за обект с абонатен
№***с адрес на потребеление гр.Варна, ул.“***“№1 , начислено от датата
на падежа на съответната фактура до 28.06.2018 год. и сумата от 51.74
/петдесет и един лева и седемдесет и четири ст./лева, представляваща законната
лихва върху главницата от 706.38 лева за
незаплатена ел.енергия за обект с абонатен №***с адрес на потребеление гр.Варна,
ул.“***“№1 за
периода от датата на подаване на заявлението в съда 13.07.2018г. до датата на
плащането 03.04.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 706.38 лева /седемстотин и шест лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел.енергия за обект
с абонатен номер ***и адрес на потребление
гр. Варна, ул. „***“ №
1, за която за периода от
13.12.2017 г. до 13.03.2018 г. са
издадени фактури №
ФП0260463155/13.12.2017 г. за сумата
от 74.02 лв., №
ЛП3222401328/10.01.2018 г. за сумата
от 0.04 лв., №
ФП0261631597/15.01.2018 г. за сумата
от 71.20 лв., №
ТП3301346762/06.02.2018 г. за сумата
от 19.00 лв., №
ФП0262770871/13.02.2018 г. за сумата
от 289.99 лв., №
ФП0263951935/13.03.2018 г. за сумата
от 252.13 лв.,
поради погасяване на задължението чрез плащане.
ОСЪЖДА П.Е. Давитиян, ЕГН : **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 750/седемстотин и петдесет /лева, представляваща
стойността на сторените по делото съдебно-деловодни разноски
в заповедното производство и в производството
по настоящото дело, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: