№ 220
гр. Стара Загора, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Емилия Ат. Д.а
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20235530103134 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 от ТЗ, във връзка с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът, в
качеството на кредитополучател дължи заплащане на сума по Договор за кредитна карта на
физически лица №.... от ............г. в размер на 498,58лв. – главница, 16,38лв. – лихва върху
редовна главница за периода от 17.03.2020г. до 20.08.2020г., 7,65лв. – лихва за просрочена
главница за периода от 20.08.2020г. до 24.02.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и направените разноски.
Исковете са предявени от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД гр.София срещу П. Д. Н. от
гр.Стара Загора. С исковата молба се твърди, че на ............г. страните са сключили Договор
за кредитна карта на физически лица №...., по силата на който ищецът е предоставил на
ответницата сумата от 500,00лв. Ответницата е преустановила погасяването на
задълженията си по договора през месец март 2020г., след което ищецът е обявил кредита за
предсрочно изискуем, като е уведомил за това ответника на 19.09.2020г. За дължимите суми
по кредита ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
кредитополучателя, по което е образувано ч.гр.дело №..........г. по описа на РС-Стара Загора.
Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение, която била връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск
по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи заплащане на сума по сключен договор за кредитна карта в размер на 498,58лв. –
1
главница, 16,38лв. – лихва върху редовна главница за периода от 17.03.2020г. до
20.08.2020г., 7,65лв. – лихва за просрочена главница за периода от 20.08.2020г. до
24.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и
настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения срок
особеният представител на ответника е подал писмен отговор, с който е изразил становище,
че предявените искове са допустими, но неоснователни. Счита, че договорът между страните
бил нищожен, тъй като не били спазени изискванията на ЗПК – не бил посочен общия
размер на кредита, лихвения процент, ГПР, дължимите такси, както и нямало приложен
погасителен план. Съдържанието на договора не отговаряло на изискванията на чл.10, и
чл.11 от ЗПК. В договора липсвала методика на формиране на ГПР. Не било ясно как се
формира минималната погасителна вноска и какво точно погасява, поради липсата на
погасителен план. Прави възражение за прекомерност на възнаградителната лихва, което
било самостоятелно основание за нищожност на договора. В случай, че договорът бъде
признат за нищожен, то кредитополучателят дължи само чистата сума по кредита, но като
неоснователно обогатяване, а не на договорно основание.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №..........г. по описа на РС-
Стара Загора, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 498,58лв. – главница, 16,38лв. – лихва върху редовна главница за периода от
17.03.2020г. до 20.08.2020г., 7,65лв. – лихва за просрочена главница за периода от
20.08.2020г. до 24.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Със заявлението
се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал
Заповед за изпълнение №...........г. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на
ищеца да предяви установителен иск.
От представеното и прието като писмено доказателство копие на: Договор за кредитна
карта на физически лица №.... от ............г., Договор за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на банкови кредитни карти като електронни платежни документи №.............. от
............г., ведно с Общи условия, се установява, че ответникът е кредитополучател по
Договор за кредитна карта на физически лица, сключен с ищеца. По силата на договора
ответникът е получил кредитна карта с разрешен кредитен лимит в размер на 500,00лв.,
които се е задължил да върне заедно с лихва, в зависимост от ползваната сума в срок до
2
31.10.2020г. В договора е предвиден размер на възнаградителната лихва, а именно – 1 %
месечно, върху размера на ползвания кредит.
Съдът е длъжен служебно да проверява потребителските договори относно наличието
на неравноправни клаузи, дори да не е направено такова възражение от страна на особения
представител на ответницата. Съдът намира, че клаузите за възнаградителна лихва са
индивидуално уговорени – в самия договор, а не в общите условия, няма подписан
индивидуален погасителен план, но предвид естеството на договора, такъв няма как да бъде
предварително заложен. В договора е предвиден размер на годишния лихвен процент, на
лихвения процент на месец и ГПР. Разпоредбите на договора за размера на оскъпяването не
противоречат на императивните норми на ЗПК. Към договора не е приложен погасителен
план, но такъв няма как да бъде приложен, тъй като погасяването на дължимите суми е в
зависимост от това каква сума от разрешения кредитен лимит се ползва. Поради същата
причина и не е възможно да се опише в договора минималната погасителна вноска от
15,00лв. какви части от задължението погасява – това отново е в зависимост от размера на
ползвания кредит.
Ответникът не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба относно
сключването на договора за кредит и относно неплащането на погасителните вноски.
Доказателства в тази насока не бяха представени.
В процесния договор е предвиден краен срок на погасяване – 31.10.2020г.
Същевременно в чл.6.1 от договора е предвидено, че срокът на договора се удължава
многократно с период от още 24 месеца, при условие, че кредитополучателят спазва
условията на договора и не е в просрочие.
По делото е представено и прието като писмено доказателство копие на Покана за
доброволно изпълнение, ведно с разписка, от които е видно, че ищецът е изпълнил
задължението си да уведоми кредитополучателя за настъпилата изискуемост на кредита.
Предвид факта, че към датата, на която е изтекъл първоначалният срок на договора,
ответницата вече е била в просрочие, съдът намира, че не се е изпълнило условието на чл.6.1
от договора, за да бъде продължен срокът на договора. По този начин изискуемостта на
дължимите суми е настъпила с изтичането на срока в поканата за доброволно изпълнение –
04.10.2020г.
Предвид изложеното съдът приема, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда сумите по кредита са били изискуеми.
По делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението на
която бе прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно
заключението на вещото лице, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 25.02.2022г. просрочените задължения са: 498,58лв. – главница,
16,38лв. – лихва върху редовна главница за периода от 17.03.2020г. до 20.08.2020г., 7,65лв. –
лихва за просрочена главница за периода от 20.08.2020г. до 24.02.2022г. Сумите са правилно
изчислени от банката и правилно отразени в приложеното извлечение от счетоводните
3
книги. Ответницата е преустановила погасяването на задълженията си към 03.2020г.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени в претендирания размер.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че
ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова
тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 25,00лв., представляващи
платената от ищеца държавна такса, 288,00лв. – адвокатско възнаграждение, 400,00лв. за
възнаграждение за вещо лице и 400,00лв. – за възнаграждение на особения представител.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди
ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №...........г., в размер на 157,00лв.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. Д. Н. с настоящ адрес: ..........................., ЕГН
********** в качеството й на кредитополучател по Договор за кредитна карта на физически
лица №...., дължи на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, пл.”Света Неделя” №7, представлявана от Цветанка Георгиева
Минчева и Андреа Тониети, в качеството му на кредитор по същия договор, изпълнение на
парично задължение в размер на 498,58лв. (четиристотин деветдесет и осем лева и 58
стотинки) - главница, 16,38лв. (шестнадесет лева и 38 стотинки) – лихва върху редовна
главница за периода от 17.03.2020г. до 20.08.2020г., 7,65лв. (седем лева и 65 стотинки) –
лихва за просрочена главница за периода от 20.08.2020г. до 24.02.2022г., законната лихва за
забава за периода от подаване на заявлението в съда – 25.02.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение №...........г. по
ч.гр.дело №..........г. по описа на РС-Стара Загора.
ОСЪЖДА П. Д. Н. с настоящ адрес: ..........................., ЕГН ********** да заплати на
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.”Света Неделя” №7, представлявана от Цветанка Георгиева Минчева и Андреа
Тониети, направените разноски по делото в размер на 1113,00лв. (хиляда сто и тринадесет
лева), представляващи платената от ищеца държавна такса, адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице и за особен представител на ответника.
ОСЪЖДА П. Д. Н. с настоящ адрес: ..........................., ЕГН ********** да заплати на
4
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.”Света Неделя” №7, представлявана от Цветанка Георгиева Минчева и Андреа
Тониети, направените разноски по заповедното производство в размер на 157,00лв. (сто
петдесет и седем лева), които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №...........г. по ч.гр.дело №..........г. по описа на РС-Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5