Р Е Ш Е Н И Е
№ 549
гр. Силистра, 26 юли 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седми юли 2010 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря С.П.
като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. № 339 по описа на съда за
Ищецът “Ж.” ЕООД твърди, че в качеството си на продавач е прехвърлил на ответника „Т. – .” ЕООД собствеността върху промишлени стоки, подробно описани в три бр. фактури - № 3109 от 31.03.2008 г. на стойност 1337,46 лв. с включен ДДС, № ********** от 30.04.2008 г. на стойност 1054,14 лв. с включен ДДС и № ********** от 30.01.2009 г. на стойност 108,50 лв. с включен ДДС. Твърди, че ответникът не е заплатил покупната цена на придобитите от него вещи и счита, че тъй като е получил последните в деня на издаването на фактурите, е изпаднал в забава да изпълни насрещното си задължение от деня, следващ дена на съставяне на счетоводните документи. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите по процесните фактури заедно с обезщетение за забава, начислено върху сумата по първата фактура (фактура № 3109 от 31.03.2008 г. на стойност 1337,46 лв. с включен ДДС) за периода от 01.04.2008 г. до 08.03.2010 г. в размер на 349,47 лв., върху сумата по втората фактура (№ ********** от 30.04.2008 г. на стойност 1054,14 лв. с включен ДДС) за периода от 01.05.2008 г. до 08.03.2010 г. в размер на 262,39 лв. и върху сумата по третата фактура (№ ********** от 30.01.2009 г. на стойност 108,50 лв. с включен ДДС) за периода от 01.02.2009 г. до 08.03.2010 г. в размер на 14,30 лв. Моли да му бъде присъдена и законната лихва върху претендираните главници от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.03.2010 г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът “Т. – .” ЕООД не депозира писмен отговор на предявения срещу него иск, не изпраща представител в съдебно заседание и под никаква форма не взема отношение по делото.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В подкрепа на твърденията си ищецът представя като доказателства по делото фактурите, удостоверяващи сключените с ответната страна договори, които договори се явяват основание на предявените в настоящото производство искови претенции. Фактурите касаят продажбата на множество като количество и разнообразие промишлени стоки на стойност, съответна на посочената в исковата молба. Вещото лице, изготвило назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза установи, че съгласно практиката, наложила се в търговските отношения между страните тези стоки са закупувани и предавани в течение на определен отчетен период срещу подписване на стокови разписки, като в края на този период се е издавала фактура, в която осъществените текущи продажби са били отразявани съвкупно. Фактурите са подписани и от двете страни по фактурираните сделки, като две от тях, а именно фактура № ********** от 30.04.2008 г. и № ********** от 30.01.2009 г. удостоверяват и предаването на стоките, които касаят.
Приетата като доказателство по делото съдебно – счетоводна експертиза установява, че и трите фактури са редовно отразени в счетоводството на ищеца и само две от тях, а именно фактура № 3109 от 31.03.2008 г. и № ********** от 30.04.2008 г. са осчетоводени от ответната страна. Същевременно след като се е запознало с изготвените стокови разписки, удостоверяващи получаването на стоките от купувача, вещото лице е установило, че стоките по № ********** от 30.01.2009 г. също са му предадени на дати, които предшестват изготвянето на първичния счетоводен документ.
При тази фактическа обстановка съдът приема, че сключването на договорите за покупко – продажба, явяващи се основание на предявените в производството искове, по безспорен начин се доказа от представените по делото фактури, които установяват и условията, при които сделките са се осъществили и по - конкретно размера на уговорената по тях продажна цена, който съвпада с посочения в исковата молба. Подписването на фактурите и от двете страни по търговските сделки установява, че същите действително са били сключени при условията, уговорени в тях. Констатациите на вещото лице подкрепят по категоричен начин формирания по – горе извод, тъй като от съдържанието им стана ясно, че фактурите са отразени в търговските книги на ищцовото дружество. Съгласно чл. 182 ГПК вписванията в редовно водените счетоводни книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са ги водили, поради което следва да се приеме, че представените фактури, надлежно заведени в счетоводството на дружеството, което се позовава на тях, доказват конкретните търговски отношения между страните и уговорките, на които тези отношения са подчинени.
Отделно от това следва да се добави, че в своя декларация от 05.03.2010 г. ответникът е потвърдил съществуването на задължения към ответната страна в размер на 2500,10 лв., която сума точно съвпада с продажната цена по процесните фактури. Това пълно съответствие дава основание на съда да приеме, че документът съдържа извънсъдебното признание на ответника за съществуването именно на процесния дълг.
Съгласно чл. 327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Липсата на доброволно изпълнение на задълженията на купувача по сключените договори за продажба оправдава предприетите от ищеца действия по принудително удовлетворяване на неговите вземания спрямо ответника и обосновава основателността на предявените срещу него искове за присъждане на уговорената продажна цена. Установи се, че предаването на стоките, предмет на търговските продажби, е извършено преди издаването на фактурите за тях, поради което следва да се приеме, че към момента на съставянето на счетоводните документи падежът на задължението на ответника за заплащане на продажната им цена вече е настъпил. Неиздължаването на купувача в регламентирания от закона срок (при липса на постигната между страните уговорка, която се отклонява от законовата уредба) води до изпадането му в забава, поради което на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД той дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва – за сумата по фактура № 3109 от 31.03.2008 г. (1337,46 лв.) за периода от 01.04.2008 г. до 08.03.2010 г. в размер на 349,47 лв., за сумата по фактура № ********** от 30.04.2008 г. (1054,14 лв.) за периода от 01.05.2008 г. до 08.03.2010 г. в размер на 262,39 лв. и за сумата по фактура № ********** от 30.01.2009 г. (108,50 лв.) за периода от 01.02.2009 г. до 08.03.2010 г. в размер на 14,30 лв., както и законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.03.2010 г., до окончателното им плащане. Посоченият в исковата молба размер на претендираните обезщетения за забава съвпада с размера, определен чрез използване програмния продукт на съда, поради което и на основание чл. 162 ГПК същият следва да се възприеме в настоящия съдебен акт като достоверен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК разноските по настоящото производство възлизащи на 150,05 лв. за държавна такса, 300 лв. за адвокатски хонорар и 70 лв. за експертиза следва да се възложат върху ответника.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т. – .” ЕООД с БУЛСТАТ ., с адрес на управление: с. А., общ. С., ул. С.” № ., представлявано от И. Г. Н. да заплати на “Ж.” ЕООД с БУЛСТАТ ., с адрес на управление: гр. С., ул. „Г. К.” № ., ап. ., представлявано от Г. И. А. сумата от 1337,46 лв., представляваща продажната цена с включен ДДС на промишлени стоки, за чиято продажба е издадена по фактура № 3109 от 31.03.2008 г., в която същите са описани, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху посочената сума за периода от 01.04.2008 г. до 08.03.2010 г. в размер на 349,47 лв., сумата от 1054,14 лв., представляваща продажната цена с включен ДДС на промишлени стоки, за чиято продажба е издадена по фактура № ********** от 30.04.2008 г., в която същите са описани, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху посочената сума за периода от 01.05.2008 г. до 08.03.2010 г. в размер на 262,39 лв., сумата от 108,50 лв., представляваща продажната цена с включен ДДС на промишлени стоки, за чиято продажба е издадена по фактура № ********** от 30.01.2009 г., в която същите са описани, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху посочената сума за периода от 01.02.2009 г. до 08.03.2010 г. в размер на 14,30 лв., законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.03.2010 г., до окончателното й плащане; както и направените по делото разноски в размер на 150,05 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатски хонорар и 70 лв. за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/