№ 18242
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110141345 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 43015/19.04.2024
г., с пощенско клеймо от 16.04.2024 г., по описа на РС – Пловдив, подадена по
пощата, от В. С. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ж.к. "С---------, л.к.
№ --, валидна до 17.09.2031 г., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № -----, фирмено дело №
24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на
дейността: гр. С----, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail:
********@*****.*** срещу „-“ ООД, EИК: -, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Л---, ---, като представляващ, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК вр. чл.10а, ал.2, чл. 19, ал.5 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК и
чл.143, ал.1 ЗЗПотр., с който да се провъзгласи нищожността на
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане
предвидена в договора, сключен между В. С. С. с ЕГН: ********** и „-"
ЕООД, с ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. С--,
представлявано от ---, като нищожна, поради противоречие със закона,
чиято невалидност моли да бъде прогласена.
2. осъдителен иск с по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който „-" ЕООД, с ЕИК:
-, със седалище и адрес на управление: гр. С--, представлявано от ---, да
1
бъде осъден да заплати на В. С. С. с ЕГН: **********, сумата в размер па
5 лв. /частична претенция от общо 65,65 лв./, представляваща недължимо
платени суми по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба (16.04.2024 г.) до
окончателното изплащане на сумата;
В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.11.2023 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ---.
Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 350 лева,
срокът за погасяване е 15 дни. В посочения договор -рът е уговорил, че ГПР е
в размер на 48,05%, а договорната лихва е в размер на 39,00% (или 5,69 лв.). В
договора е уговорено, че В. С. дължи такса бързо разглеждане в размер на
65,65 лв. Твърди се, че на ищеца е предоставен погасителен план, съгласно
който дължи сумата в размер на 350 лв. главница, като е начислена сумата в
размер на 65,65 лева такса експресно разглеждане, като по този начин общото
задължение е в размер на 421,34 лв. Сочи се, че ищецът е погасил изцяло
процесната сума.
Излага правни твърдения, че клаузата за такса за експресно разглеждане
е нищожна, на основание чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по
чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че целият договор е недействителен и ищецът
следва да върне само чистата сума по кредита. Претендира процесната сума
като платена без основание, с оглед твърдяната нищожност на договора.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в негово отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва
сключения договор с посочените клаузи и параметри. Не оспорва, че ищецът е
погасил задължението си изцяло по кредита в на 421.34 лева. Посочва, че с
ищеца са имали много сключени договори за потребителски кредит. Признава,
че след служебна справка по процесния договор ответното дружество е
върнало на ищеца сумата от 70.64 лева, която включва 65.65 лева – такса за
експресно разглеждане и 4.99 – остатък от сметката. Посочва, че плащането е
осъществено на 18.04.2024 г., за което представя платежно.
Излага доводи, че искът по чл.26 ЗЗД е недопустим, тъй като няма
правен интерес. По осъдителни иск моли съда да го отхвърли, а по отношение
на други да го остави без уважение. Моли съда да приложи чл.78, ал.2 ГПК.
Ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява в открито
съдебно заседание (о.с.з.). С допълнителна молба поддържа иска. Прави
увеличение цената на иска, като да се счита за предявен за 70.64 лева, който
вече не е предявен като частичен, а пълен размер на вземането. Претендира
разноски. Представя списък с разноски.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява в о.с.з.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
2
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 36261/10.09.2024 г. съдът е отделил спорно от
безспорно, поради което съдът приема, че с цел процесуална икономия не е
необходимо да повтаря изложеното в настоящия съдебен акт (л.42-47 от
делото).
Исковата претенция по осъдителния иск е предявен като частична 5 от
65.65 лева. С молба ищецът иска увеличение цената на иска да бъде 70.64
лева, която включва платена сума от 65.65 – такса за експресно разглеждане и
4.99 лева – надвнесена сума. В исковата молба е посочено, че осъдителната
претенция е за заплащане на суми, въз основа на нищожен договор.
Поисканото увеличение не променя основанието и е допустимо. В този
смисъл са Определение № 60298 от 27.07.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
821/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова и Решение №
60141 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2022/2020 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Кристияна Генковска. Ето защо исковата претенция трябва да се
разглежда за сумата от 70.64 лева.
Друг е въпросът до колко следва да се осмисли съдебната практика,
доколкото след като искът е предявен като частичен, доколко е допустимо да
се увеличава над пълния размер. Това е така, тъй като законната лихва върху
частичния иск е различен от дата на предявяване на иска и от датата на
подаване на увеличението. Освен това съгласно т. 1 от ТР № 3/22.04.2019 г. по
т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на спора е частичната сума от
пълния размер на иска. Тази сума е част от спорното субективно материално
право. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в
останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото.
Въпросът е как следва да се тълкува в останалата му част на частичния иск –
дали до размера на пълния иск или за над него. Решението е ако въпросът е
над него, законната лихва ще тече от датата на подаване на молбата по чл.214
ГПК и давността от тогава се счита за прекъсната и спряно, но не следва да се
3
въвеждат нови основания за това увеличение над пълния размер, за да не се
стигне до нов иск, което е недопустимо. При това положение, ако е над
пълния размер, институтът на частичния иск би се обезсмислил, защото
винаги по чл.214 ГПК може да се допусне увеличение на иска, а за горницата
давността се спира/прекъсва от молбата по чл.214 ГПК, а не от подаване на
иска.
Въпреки това, съдът приема, че искането е допустимо – направено от
страна по делото, с правен интерес, в преклузивния срок, заплатена е такса.
Ето защо на основание чл.214 ГПК следва да се счете, че осъдителният иск е
предявен за 165.87 лева и за него да постанови диспозитив.
Съдът след преценка на съдържанието на договора и анексите към него
приема, че клаузите за такса за експресно разглеждане покриват такива по
чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като с тези услуги дейности, които са свързани пряко с
кредита – разглеждане на заявката и неговото отпускане.
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с таксата за бързо разглеждане заобикаля императивна
правна норма, а именно чл.10 ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на
кредита. Същевременно тази такса не е включена в ГПР, а представлява
възнаграждение на -ра. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на
ГПР, но представлява възнаграждение на -ра, е нарушение на чл.10а, чл.19
ЗПК, което води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран
ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което води до липса на посочен
ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.
Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски
кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК вр. чл.10а, чл.11, ал.1, т.10-
11. Установителният следва да бъде уважен, така както е предявен в ИМ
След като договорът е недействителен, то на основание чл.23 ЗПК,
ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата
стойност на кредита. Следователно заплатената от него сума над 350.00 лева е
платено без основание. След като е платена без основание, то на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде върната на ищеца от ответника.
Между страните не се спори, че е платена сумата от 70.64 лева от ищеца
на ответника.
Ответникът прави възражение, че ответникът е върнал сумата на ищеца
на 18.04.2024 г. По делото е представена разпечатка, която съдът напълно
кредитира и която не е оспорена от страните по делото. От нея е видно, че
ответникът е върнал общо сумата от 405.86 лева на ищеца с превод от
18.04.2024 г. 19:20 часа. Като основание за връщане на сумата пише
надвнесена сума по кредит ---/13.11.2023 г. (л.37-39 от делото). При това
положение, след като процесната сума е върната на ищеца, то липсва
притезание и осъдителният иск следва да се отхвърли изцяло.
За законността и теч на информация
4
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че исковата молба
е подадена по пощата на 16.04.2024 г. (вторник). Същата е получена в съда на
19.04.2024 г. в 11:44 часа и на тази дата е образувано дело.
Размяната на книжа, т.е. връчването на исковата молба на ответника, т.е.
моментът от когато ответникът е уведомен за образуваното дело е
осъществено на 07.08.2024 г. Приблизително четири месеца след подаване на
пощата на исковата молба.
Плащането от страна на ответника към ищеца е извършено на 19.04.2024
г. в 19:20 – 19:22 часа. Т.е. няколко часа след като делото е образувано в РС –
Пловдив. При това положение за съда възниква обосновано предположение за
евентуален теч на данни от страна на администрацията на ответното
дружество и процесуалният представител на ищеца, тъй като ответникът не е
могъл да знае за образуваното дело. Освен това възниква обосновано
предположение, че подписът на ищеца в пълномощното не е негов. Ето защо
препис от решението следва да се изпрати на СРП.
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Осъдителният иск е отхвърлен, но поради причина на
плащане на вземането в хода на процеса. Съгласно константната практика на
ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и искът е
отхвърлен, поради новонастъпили обстоятелства /след подаване на исковата
молба/ ищецът има право на направените разноски. В този случай е
допустимо при прекратяване на производството/отхвърляне на иска, съдът да
установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на
производството или отхвърлянето на исковата преценка, и да изследва дали с
поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед
определяне на отговорността за разноските, извършени от страните. В този
смисъл определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I
г.о. и цитираните в него: определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. №
854/2021г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. №
6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. №
275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. №
2432/2014 г. на ВКС, I г. о.
Ищецът претендира следните разноски (л.49 от делото) и представя
доказателства за тях както следва:
50.00 лева – държавна такса за исковете (л.12 от делото).
480.00 лева възнаграждение по чл.38 ЗА за всеки един от двата иска.
При това положение разходите, които следва да се признаят лично на
ищеца са в размер на 50.00 лева.
Ето защо следва да се осъди „-“ ООД, EИК: -, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Л--- да заплати на В. С. С. с ЕГН:
********** с постоянен адрес ж.к. "С---------, л.к. № --, валидна до 17.09.2031
5
г., сумата в размер на 50.00 лева (петдесет лева), представляващи разноски
по гр. д. № 41345/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По възнаграждението по чл.38 ЗА
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.,
Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо при липса на
позитивно право, което да урежда възнагражденията на адвокат по реда на
чл.38 ЗА (когато същото не е договорено и платено по банков път), съдът
следва да изходи от чл.5 ГПК да приложи обичаят в практиката и най-
близката законодателна уредба в тази насока.
Следователно наредбата не следва да се прилага както за размера на
възнаграждениетя, така и за брой възнаграждения при субективно и обективно
съединяване на искове.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. Съгласно Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, най-близката наредба за
уреждане на възнагражденията на адвокати при предоставяне на защита на
материално затруднено лице е тази по НЗПП.
При това положение чл.38 ЗА се явява в противоречие на ЗПП, тъй като
създава неоснователна конкуренция на област, който вече е регламентирана.
При това положение, ищецът е следвало да подаде молба за правна помощ,
ако е затруднено лице. Използвайки института на чл.38 ЗА се стигнало да
неоснователно разместване и конкуренцията на пазара и поставяне в по-
неблагоприятно положение адвокати, които са вписани в регистъра на
правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този регистър са в
по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй като получават
възнаграждение по-малко от това, за което претендират адвокатите по чл.38
ЗА - размер като за договорно възнаграждение. Затова за определяне на
възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а не обичаят в
практиката по договорите. Ето настоящият съдебен състав прилага
Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.
Следователно за исковото производството следва да се приложи НЗПП.
Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, за процесуално представително по дело
възнаграждението е в размер от 100 до 360 лева.
В случая когато страните не са се договорили за възнаграждение, то
определянето му от съда следва да бъде съобразно с действителната правна и
фактическа сложност, както и защитаваният материален интерес.
Възнаграждението по чл.38 ЗА не следва да надхвърля около 20-30 процента
6
от защитаваният интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че
институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като
инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси –
частични искове от 5.00 лева и такива под 10 000 лева. Претендирано
възнаграждение в размер на повече от 50 % от материалния интерес по делото
се явява прекомерно, не само с оглед фактическата и правна сложност по
делото, но се явява и като инструмент за неоснователно обогатяване, което е
накърняване на етичните стандарти и добрите нрави.
На следващо място, възнаграждението по чл.38 ЗА по такъв тип дела не
следва да е съизмеримо с възнаграждението по чл.38 ЗА по петиторни,
песесорни искове и в делбеното производство. Обичаят в практиката по
посочените искове е, че възнаграждението започва от 500.00 лева.
По въпроса дали при сходни искове се дължи възнаграждение за всеки
един от тези искове, настоящият съдебен състав приема отрицателен отговор.
Това е така, тъй като, исковете имат един и сходен предмет, подлежат на
доказване факти и обстоятелства, които са предмет и на двата иска. Същите се
намират в съотношение на обусловен и обуславян. Двата иска имат сходен
предмет на доказване и възникват от един и същ правоюридически факт –
сключен договор. Разликата е в търсената защита. По първия иск иска да се
установи нищожност, докато при втория иск се търси притезание –
осъдителни иск. Освен това отчитайки обичая в практиката е недопустимо да
се допусне присъждане на две възнаграждение за установителен иск за
нищожност на клауза и връщане на дадената сума по тази клауза, при все че
дела с по-голяма правна и фактическа сложност (делбеното производство),
което е двуфазно, е много по-сложно и там възнаграждението се дължи за
цялата фаза, а не за целия иск. Няма логика, нито правно или житейско
основание, адвокатите, които упражняват дейност в областта на делбеното и
вещното производство да търпят негативи и да претендират един хонорар за
цялото производството, а не за всеки един иск по отделно. При това
положение, съдът приема, че следва да се присъди едно възнаграждение за
адвокат в това производство.
При определяне размера на възнаграждението на адвоката при няколко
съединени искове, съдът приема, че следва да се приложи по аналогия чл.72
ГПК, а именно така както се определя държавната такса за исковете, така и да
се определи възнаграждението. При защита на няколко интереса се събира
една държавна минимална такса. Следователно ако интересът е под 1250 лева
са събира една д.т. в размер а 50.00 лева за всички искове. Ето защо
независимо от броя на исковете, следва да се присъди толкова броя
възнаграждение на адвоката, колкото държавни такси са заплати.
Разноските за възнаграждение на един адвокат следва да бъдат
присъдени в полза на адвоката, на основание чл.38 ЗА
В процесния случай, при определяне размер на възнаграждението
следва да се вземе предвид цената на материалния интерес по договора –
7
421.34 лева, което включва главница 350, договорна лихва 5.69 и такса 65.65
лева
Отчитайки характера на исковото производството, изготвената искова
молба, която беше нередовна, неявяването на процесуалния представител
о.с.з., което е индиция за незаинтересованост и уважение към съдебната власт,
многократното подаване на такива молба от същия адвокат (над 20 на месец),
представянето на правни доводи на базата copy-paste, богата съдебна практика
по исковата молба, както и че претендираното възнаграждение в списъка по
чл.80 ГПК не отговаря на действителна заплатената по делото, подадените от
ищеца молби отговарят на качество на изготвяне от изкуствен интелект, съдът
приема, че възнаграждението на адвоката следва да бъде определен към
минималния, а именно 100.00 лева.
По отношение на начисляването на ДДС върху възнаграждението по
чл.38 ЗА съдът приема следното:
Една част от съставите на ВКС приемат, че възнаграждението,
определено по реда на чл.38 ЗА следва да включва и ДДС. Считат, че върху
възнаграждението, което се определя от съда за безплатна правна помощ, не
представлява безплатна услуга, поради което се начислява ДДС. В този
смисъл са и други актове на ВКС: Определение № 50207 от 11.10.2023 г. на
ВКС по т. д. № 1940/2022 г. Определение № 50139 от 10.05.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 5156/2021 г.
Друга част от съставите на ВКС приемат, че при възнаграждението по
чл.38 ЗА не следва да се присъжда ДДС. Те приемат, че безвъзмездните
доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената
стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност. Тази дейност не представлява облагаема стока или услуга по
смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка. В този смисъл е Определение №
917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г.
По отношение на претендираното ДДС, настоящият съдебен състав
възприема практиката, обективирана в Определение № 917 от 2.05.2023 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о., ГК, според която ДДС върху
безплатно адвокатско възнаграждение не е облагаема стока или 0 % данъчна
ставка. Доколкото е налице противоречива съдебна практика и е налице
образувано дело С-744/23 на СЕС по отправено преюдициално запитване от
настоящия състав, то настоящият състав приема, че следва да се присъди
адовкатско възнаграждение без ДДС.
Ето защо „-“ ООД, EИК: -, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1407, р-н Л--- следва да бъде осъден да заплати на Еднолично
адвокатско дружество „Д. -----“, Булстат -----, фирмено дело № 24/2021 г. по
описа на СГС, гр. София, бул. „А-- сумата в размер на 100.00 лева (сто лева),
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
8
помощ по чл.38 ЗА по гр. д. № 41345/2024 г. по описа на СРС, на основание
чл..78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане
на такса за експресно разглеждане предвидена в договора ---/13.11.2023 г.,
сключен между В. С. С. с ЕГН: ********** и „-" ЕООД, с ЕИК: -, със
седалище и адрес на управление: гр. С--, представлявано от ---, като нищожна,
поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК вр. чл.10а, ал.2, чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК, по предявения от В. С.
С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ж.к. "С---------, л.к. № --, валидна до
17.09.2031 г., срещу -“ ООД, EИК: -, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1407, р-н Л---, положителен установителен иск.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от В. С. С. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес ж.к. "С---------, л.к. № --, валидна до 17.09.2031 г., срещу „-“
ООД, EИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Л-
--, осъдителен иск с по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който „-" ЕООД, с ЕИК: -
да бъде осъден да заплати на В. С. С. с ЕГН: **********, сумата в размер на
70.64, представляваща надвнесена и недължимо платена сума по договор ---
/13.11.2023 г , ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба (16.04.2024 г. и увеличението цената на иска
25.09.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата, поради погасяване на
вземането в хода на процеса.
ОСЪЖДА „-“ ООД, EИК: -, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1407, р-н Л--- да заплати на В. С. С. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес ж.к. "С---------, л.к. № --, валидна до 17.09.2031 г., сумата в
размер на 50.00 лева (петдесет лева), представляващи разноски по гр. д. №
41345/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „-“ ООД, EИК: -, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1407, р-н Л--- да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.
-----“, Булстат -----, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, гр. София,
бул. „А-- сумата в размер на 100.00 лева (сто лева), представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗА по
гр. д. № 41345/2024 г. по описа на СРС, на основание чл..78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните:
На ищеца чрез адв. Д. М. на електронната поща
9
На ответника чрез ЕПЕП, ССЕВ
На ответника чрез адв. Т------ К. на имейл *********@***.**
ПРЕПИС от решението да се връчи на СРП за сведение в частта за теч
на информация.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10