№ 1125
гр. Благоевград, 14.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Членове:Атанас И.ов
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200500902 по описа за 2024 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано е по въззивна жалба, подадена от Ц. С. Л., ЕГН
**********, срещу Решение № 159 от 27.05.2024 г. по гр. д. № 1305/2021 г. на Районен
съд Разлог, с което е признато за установено по отношение на ищците Л. М. К., ЕГН
**********, П. Н. Л., ЕГН **********, А. Н. Л., ЕГН ********** и Р. П. Ш., ЕГН
**********, че ответниците Ц. С. Л., ЕГН **********, И. С. Л., ЕГН **********, и М.
П. Л., ЕГН **********, не са собственици на основание давностно владение при равни
квоти на разликата над 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 21498.269.11 по
кадастралната карта и регистри на гр. Д., община Банско, област Благоевград,
одобрени със заповед № РД- 18-92/15.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АК,
адрес на имота: гр. Д., м. „Логовете“, с площ от 3 807 кв.м. Трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 9,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 269011, при съседи имот
21498.269.6, 21498.269.405, 21498.318.404, 21498.318.5, 21498.315.20, 21498.269.12,
21498.269.4. Поради уважаването на отрицателния установителен иск с
първоинстанционното решение е отменен Нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка, придобит на
основание давностно владение № 41, том Втори, рег. № 2849, дело № 204/20.05.2019 г.
по описа на Нотариус С.В., с рег. № 489 по рег. на НК, с район на действие РС Разлог
за разликата над 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот.
С жалбата се обжалва първоинстанционното решение като неправилно,
необосновано и постановено при нарушаване на процесуалните правила.
Жалбоподателят навежда аргументи, че е бил нарушен чл. 142, ал. 2 ГПК на съдебното
1
заседание, проведено на 12.10.2023 г., понеже съдът не бил съобразил негова молба да
му се предостави възможност да упълномощи друг адвокат. Твърди, че по делото е
депозирана и молба от първоначалният му процесуален представител, с която поради
невъзможност за него да се запознае с материалите по делото, той е направил искане
за отлагане на същото. Поддържа, че съдът не се е съобразил чл. 142, ал. 2 ГПК и е дал
ход на делото, въпреки че е имало доказателства, че адв. С. е упълномощена
непосредствено преди датата на съдебното заседание и е била в обективна
невъзможност да се запознае с материалите по делото и да защитава неговите
интереси. Счита, че съдът е можел да приложи чл.92а ГПК. Според жалбоподателя
съдът го е лишил от правото да вземе становище по въпроси свързани с изясняване на
фактическата страна на спора, да направи допълнителни искания, възражения, да
вземе становище по доклада на делото, както и да представи допълнителни
доказателства. Твърди, че към отговора на исковата молба е приложен договор за наем
между него и „СЕНИ 2020“ ЕООД, имащ за предмет процесния имот, като в самия
отговор не било посочено какви обстоятелства ще се установяват с него. Според
жалбоподателят съдът е следвало да процедира по чл. 101 ГПК, като констатира
нередовността и му укаже да я отстрани, но вместо това е приел, че договорът е
неотносим към предмета на делото. Твърди, че от 2015 г. това дружество ползва
посочените в договора 1,5 дка, находящи се в южната част на имота. Поддържа, че е
владял процесния имот много преди да се снабди с нотариален акт за собственост.
Твърди, че всички наследници били съгласни да приключи процедурата по
окончателното възстановяване на имота в м. „Логовете“ и жалбоподателя да вземе
имота. Навежда, че със знанието на останалите наследници той бил предприел
действия да се смени предназначението на този имот за вилно селище с хотел и
магазин, била му издадена виза и същата била продължена два пъти. Посочва, че в
тази връзка в имота има изградена канализация ф 350, две шахти от ф 1000,
канализационна мрежа, водопроводни шахти, бетонова стена, с която жалбоподателя
бил преградил дерето в имота, за да може да се образува изкуствено езеро. В подкрепа
на тези свои твърдения жалбоподателят представя скица на процесния имот с
отбелязване от страна на Община Банско, че има издадена виза на осн. чл. 124 от ЗУТ.
Посочва, че ищците не са се противопоставяли на всички тези действия. Твърди, че
във връзка с проблемите по окончателното възстановяване на имота било постигнато
съгласие той да се възстанови и да остане за жалбоподателя. В подкрепа на това
твърдение той представя Решение № 425 от 06.10.2004 г. Според жалбоподателят от
него било видно, че неговия баща е водил дело с правно основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ
за имота, a останалите наследници на Н.П. Л. не са участвали делото. Твърди, че
заради тези техни уговорки му било дадено пълномощно, от Ф.Н.Х., П.Н. Л. и С.Н. Л.
да ги представлява пред всички държавни, съдебни и др. органи за всички имоти, за
които имало проблеми свързани с тяхното окончателно възстановяване. Прилага това
2
пълномощно към жалбата. Поддържа, че поради допуснатите процесуални нарушения,
посочените доказателства не били събрани пред първа инстанция, поради което счита,
че не е настъпила преклузия за тяхното събиране. Поддържа, че съдебното решение е
неправилно и необосновано, понеже съдът не бил взел становище по възраженията и
доводите, които са били наведени в отговора на исковата молба. Счита, че не e
извършен правилен анализ на гласните доказателства и че липсват конкретни
съображения защо не се кредитират показанията на свидетелите, което според
жалбоподателя водело до немотивираност на съдебния акт. Моли да се отмени
съдебното решение.
Постъпил е отговор на въззивна жалба от Л. М. К., ЕГН **********, П. Н. Л.,
ЕГН **********, А. Н. Л., ЕГН ********** и Р. П. Ш., с ЕГН **********, /ищци в
първоинстанционното производство/, подаден чрез адв. М. Р. П., в който се навеждат
доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на съдебното решение.
Твърдят, че от доказателствата не се установява ответниците да са упражнявали
фактическа власт върху процесния имот от 2005 г. до датата на подаване на исковата
молба, нито да са установявали явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено владение
върху имота с намерение да го своят. Посочват, че пред първата инстанция не се е
установило те да са манифестирали спрямо останалите съсобственици намерение да
своят имота, вкл. за спорните 2/3 ид. ч. на същия. Поддържат, че ответниците не са
доказали право на собственост на основание давностно владение върху процесните 2/3
ид. ч. Считат, че свидетелите в нотариалното производство, по което е издаден
оспореният констативен нотариален акт, са свидетелствали за имот, който е различен
от този, предмет на настоящото производство, понеже показанията им са относими
към съседния имот с идентификатор 21498.269.6 по КККР на град Д.. Изразяват
становище, че според гласните доказателства процесният имот се е владеел от всички
наследници и че никой не е оспорвал правото им на собственост, нито е имало спорове
за него между тях. Навеждат аргументи за обоснованост и мотивираност на съдебния
акт. Намират за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че съдът не се е
съобразил чл. 142, ал 2 ГПК. Посочват, че ответниците не са се възползвали от
дадената им от съда възможност да ангажират трима свидетели и не са представили
допълнителни доказателства в следващото по делото съдебно заседание, поради което
не са били нарушени техни права. Въззиваемите твърдят, че процесуалният
представител на ответника е направил изрично изявление, че няма да ангажира
свидетелски показания, че няма да сочи нови доказателства и че няма други
доказателствени искания. Поддържат, че за първи път във въззивната жалба се
посочват обстоятелствата за извършени от жалбоподателите действия в процесния
имот. Намират за недопустими тези обстоятелства и писмените документи,
представени с въззивната жалба. Отправят молба въззивният съд да не ги приобщава
към доказателствения материал по делото, тъй като те не представляват новооткрити и
3
новонастъпили факти, като считат, че не са посочени причините, поради които не са
представени своевременно, в допустимия от закона срок. Молят да се остави без
уважение въззивната жалба и да се потвърди съдебното решение. Претендират
разноски.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с правен
интерес срещу съдебен акт. Писменият отговор също съответства на изискванията на
ГПК.
Във въззивната жалба жалбоподателят твърди следните факти: от 2015 г. „СЕНИ
2020“ ЕООД ползва посочените в договора 1,5 дка, находящи се в южната част на
имота; жалбоподателят е владял процесния имот много преди да се снабди с
нотариален акт за собственост; всички наследници били съгласни като приключи
процедурата по възстановяване на имота жалбоподателя да го вземе; със знанието на
останалите наследници жалбоподателят бил предприел действия да се смени
предназначението на имота за вилно селище с хотел и магазин, била му издадена виза
и същата била продължена два пъти; в имота имало изградена канализация, шахти,
бетонова стена, с която жалбоподателя бил преградил дерето в имота, за да може да се
образува изкуствено езеро; ищците не са се противопоставяли на всички тези
действия; във връзка с проблемите по окончателното възстановяване на имота било
постигнато съгласие той да се възстанови и да остане за жалбоподателя. Към момента
на изтичане на срока за отговор на исковата молба тези факти вече са били настъпили
и са били известни на жалбоподателя Ц. Л.. В подкрепа на своите твърдения той е
приложил към въззивната жалба преписи от пълномощно, с което е бил упълномощен
от Ф.Н.Х., П.Н. Л., С.Н. Л., скица на процесния имот и Решение № 425 от 06.10.2004 г.
по гр.д. № 633/2004 г. на РС Разлог. В отговора на въззивната жалба въззиваемите
изразяват доводи, че вече е настъпила преклузия спрямо обстоятелствата, които се
твърдят в жалбата и спрямо писмените доказателства, приложени към нея. На осн. чл.
267, ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по допускането на тези писмени
доказателства.
Момента, към който се преклудира правото на ответника да направи
възраженията си по същество, които се основават на съществуващите и известни нему
факти, е ясно определен и това е срокът за отговор на исковата молба, освен ако
невъвеждането им се дължи на причини, които не може да се вменят във вина на
ответника (И.К., „Преклузията за възражения на ответника в общия исков процес“,
„Сиби“, София, 2017 г., стр. 223, мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Преклузията на чл. 133 ГПК
обхваща възраженията, които са твърдения за факти относно възникването,
съществуването или погасяването на спорното право (решение № 48 от 25.04.2014 г.
4
по гр. д. № 2410/2013 г., Г. К., І г. о. на ВКС).
По делото е подаден отговор от тримата ответници, в който са наведени доводи
за нередовност на исковата молба, за недопустимост и неоснователност на иска. Не се
оспорва обстоятелството, че с Решение № Д120/04.02.2005 г. на ОСЗГ Банско
процесният имот е възстановен на наследниците на Н.П. Л. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници. В отговора на исковата молба е наведено, че от
реституцията на имота до настоящия момент единствено ответниците са упражнявали
фактическа власт върху имота. Навежда се, че от 2005 г. в тяхна ползва е изтекла
придобивна давност. Към отговора е бил приложен препис от договор за наем от
01.01.2022 г., сключен между Ц. Л. и „СЕНИ 2020“ ЕООД.
Ц. Л. е получил препис от исковата молба на 21.11.2022 г. (л.47-гръб). Срокът за
подаване на отговор на искова молба е едномесечен и с изтичането му на 21.12.2022 г.
е настъпила преклузията за Ц. Л. да твърди факти, които вече са били настъпили
и са му били известни, освен ако невъвеждането им се е дължало на причини, които
не могат да му се вменят във вина.
Преклузията за Ц. Л. да твърди факти, които са му били известни, е настъпила
преди първото открито съдебно заседание. Срокът за отговор на искова молба е
изтекъл на 21.12.2022 г., а съдебното заседание е било на 09.10.2023 г. Дори и на това
заседание да бе присъствал процесуален представител на Ц. Л., който да е разполагал с
повече време да се подготви по делото, заради преклузията той не би могъл да
навежда нови фактически твърдения за вече настъпили факти, които са били известни
на ответника към 21.12.2022 г. След настъпването й са изминали над 9 месеца преди да
бъде упълномощена адв. С. на 06.10.2023 г. и да бъде проведено първото открито
съдебно заседание на 09.10.2023 г. В този срок ответникът не се е позовал на особени
непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 133 ГПК. Срокът за подаване на
отговор на исковата молба не е решителен и може да бъде продължаван и
възстановяван (И.К., Цит. съч., стр. 233). Ответникът обаче не е подавал молби за
продължаване или възстановяване на срока за отговор, съответно и на срока за
преклузиите – той е искал единствено да се отложи съдебното заседание, за което
важат правилата на чл. 142 ГПК.
Към момента на изтичане на срока за отговор на исковата молба фактите, които
се твърдят във въззивната жалба, вече са били настъпили и са били известни на Ц. Л..
С изключение на твърдението, че жалбоподателят е владял имота, преди да се снабди с
нотариален акт за собственост, останалите фактически твърдения във въззивната
жалба се правят за първи път едва с нейното подаване, след като на 21.12.2022 г. е
настъпила преклузията за тяхното посочване. Съгласно мотивите на т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
5
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да
поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си
небрежност е допуснала в първоинстанционното производство.
За да бъдат наведени тези факти във въззивното производство трябва да е налице
някоя от хипотезите на чл. 266 ГПК. Въззивникът поддържа нарушение на чл. 142, ал.
2 ГПК, както и че съдът е трябвало по реда на чл. 101 ГПК да му укаже да посочи
какви обстоятелства ще установява с договора за наем. Счита, че поради допуснатите
процесуални нарушения не е настъпила преклузия за събирането на посочените
доказателства.
Първото открито съдебно заседание по делото е било насрочено за 09.10.2023 г.,
като Ц. Л. е бил призован за него на 10.08.2023 г. (л.71-гръб). Отговорът на исковата
молба не е бил подаден чрез процесуален представител. Ц. Л. не е имал процесуален
представител по делото, но на 06.10.2023 г. е подал молба, в която посочва, че оттегля
пълномощието си, дадено на упълномощения от него адвокат. На същата дата е
входирана молба от адв. С., в която тя посочва, че на 06.10.2023 г. е упълномощена от
Ц. Л. по делото и че понеже заседанието е насрочено за 09.10.2023 г. за нея липсва
възможност да се запознае с материалите по делото, поради което отправя молба да се
отложи заседанието за друга дата. В съдебното заседание съдът е дал ход на делото,
като е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 142, ал. 2 ГПК и е оставил без
уважение искането за приемане на договора за наем.
Както вече беше посочено, преклузията за посочването на вече настъпили и
известни на страната факти е настъпила с изтичането на срока за отговор на исковата
молба, т.е. месеци преди първото открито съдебно заседание. Доводите за нарушение
на чл. 142, ал. 2 ГПК са неотносими спрямо посочването на вече настъпили и известни
на жалбоподателя факти, понеже процесуално нарушение не може да е причина за
непосочването факти, ако то е настъпило след преклузията за тяхното навеждане по
делото. Същевременно жалбоподателят не посочва причини, поради които не е
посочил тези факти с отговора на исковата молба и не поддържа да е било налице
процесуално нарушение към този момент. Затова, с изключение на твърдението, че
жалбоподателят е владял имота, спрямо останалите фактически твърдения в жалбата
са основателни доводите в отговора, че те са преклудирани. Доводите за чл. 142, ал. 2
ГПК и чл. 101 ГПК обаче следва да се преценят само с оглед на възможността да се
отправят доказателствени искания.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК, в редакцията й след ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от
02.02.2023 г., съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът и или само
пълномощникът не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да
отстрани. Съдебното заседание е било проведено на 09.10.2023 г., но съгласно § 24 от
6
ЗИД на ГПК, обн. с ДВ, бр. 11 от 2023 г. по дела, образувани до влизането в сила на
закона, се прилагат досегашните правила. Делото е било образувано на 18.10.2021 г.,
поради което за него се прилага старата редакция на чл. 142, ал. 2 ГПК, според която
съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради
препятствие, което страната не може да отстрани. Препятствие за даване ход на делото
е наличието на едновременна пречка за явяване на страната и нейния пълномощник. В
случая са наведени доводи за наличието на препятствие за адв. С., но такива не са
били твърдени за страната Ц. Л., поради което съдът правилно не е отложил съдебното
заседание на 09.10.2023 г. и като е дал ход на делото, той не е допуснал процесуално
нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК.
Преклузията за доказателствените искания на ответника настъпва в откритото
съдебно заседание по делото, след като страните изчерпят доказателствените си
искания във връзка с указанията на съда и доклада по делото по чл. 146 ГПК, като
след този момент те не могат да правят доказателствени искания извън чл. 147 ГПК
(С., Ж. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено
издание, второ по действащия ГПК. „Сиела Норма“ АД. София, 2020. стр. 207).
Преклузията относно доказателствата и доказателствените искания настъпва едва след
изготвяне на доклада по делото и след даване на дължимите от съда указания по чл.
146, ал. 2 ГПК (определение № 79 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 4059/2017 г., Г. К., ІІІ г. о.
на ВКС). На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника
необходимостта от събиране на доказателства само ако в отговора по чл. 131 ГПК той
е направил възражения и е посочил фактите, на които те се основават (решение № 429
от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г., Г. К., І г. о. на ВКС). В случая с отговора на
исковата молба не са били посочени фактите, които жалбоподателят иска да
установява с доказателствата, приложени към жалбата. В съдебното заседание на
09.10.2023 г. съдът е докладвал проекта си за доклад, предоставил е възможност на
страните да изложат становището си по дадените указания и по доклада, както и да
предприемат съответните процесуални действия, след което е приел доклада за
окончателен. Липсата на процесуално нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК означава, че
относно даването на ход на съдебното заседание чл. 266, ал. 3 ГПК не е приложим и че
на 09.10.2023 г. е настъпила преклузията за ответника да отправя
доказателствени искания извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266 ГПК.
Приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК следва да се прецени с оглед твърдяното
процесуално нарушение на чл. 101 ГПК досежно договора за наем. Oбщите правила за
процесуалните действия на страните са систематизирани в Глава единадесета на ГПК,
като за да бъдат валидни, те трябва да отговарят на редица изисквания на
процесуалния закон. (С., Ж., Цит. съч., стр. 229). Съдът служебно следи за надлежното
им извършване (решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г., Г. К., ІV г. о.
на ВКС). Съобразно чл. 101, ал. 1 ГПК съдът указва на страната в какво се състои
7
нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде
отстранена, като определя срок за поправката (решение № 185 от 10.05.2016 г. по т. д.
№ 2028/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС).
Страните отправят до съда доказателствени искания за допускане и събиране
на доказателствени средства (С., Ж., Цит. съч., стр. 290). Посочването на
доказателствени средства е процесуално действие на страните, отправено до съда, с
което те заявяват, че е налице определено доказателствено средство, което следва да
бъде събрано, като представянето му следва неговото посочване или съвпада с него по
време (С., Ж., Цит. съч., стр. 290, определение № 71 от 31.01.2020 г. по гр. д. №
3140/2019 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 113 от 24.02.2022 г. по гр. д. №
2398/2021 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). Според решение № 62 от 03.05.2010 г. по т. д. №
777/2009 г., Т. К., І т. о. на ВКС представянето на доказателствените средства се
състои във физическото им предоставяне в държане на съда. Доказателствените
средства се посочват и представят, за да бъдат събрани. Но преди да събере
посочените и представените доказателствените средства, съдът преценява
основателността на доказателственото искане, която проверка завършва с допускане
или недопускане на исканите доказателствени средства. Събирането на
доказателствените средства се състои в извличане, възприемане и удостоверяване на
съдържащите се в тях сведения за фактите по делото.
В отговора на искова молба се твърди, че от реституцията до настоящия момент
единствено ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота. Договор за
наем от 01.01.2022 г., сключен между Ц. Л. и „СЕНИ 2020“ ЕООД е бил „посочен“
като доказателство в отговора на исковата молба (л.52). Препис от договора е бил
приложен към отговора, т.е. с това договорът е бил „представен“ на съда. С тези свои
действия ответниците са отправили доказателствено искане към съда за неговото
събиране.
Според чл. 131, ал. 3 ГПК в отговора на исковата молба ответникът е длъжен да
посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. В
случая обаче ответниците не са посочили обстоятелствата, които ще доказват с
договора за наем.
Според чл. 156, ал. 1 ГПК в доказателственото си искане страната посочва
фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани. Едновременно с
доказателственото искане страната трябва да посочи доказателственото средство, като
се очертае неговият вид и обстоятелствата, които ще бъдат доказвани с него (С., Ж.,
Цит. съч., стр. 290 и Постановление № 6 ОТ 23.12.1968 Г., Пленум на ВС), като на
основата на тези данни съдът преценява дали доказателственото средство е допустимо
и относимо (С., Ж., Цит. съч., стр. 290).
В случая ответниците са посочили договора за наем, едновременно с неговото
8
представяне, с което са отправили доказателствено искане за неговото събиране.
Процесуалните им действия обаче са били нередовни, тъй като те не са отговаряли на
изискванията на процесуалния закон. Посочването на писменото доказателство е било
в нарушение на чл. 131, ал. 3 ГПК, а самото доказателствено искане то да бъде
събрано е в нарушение на чл. 156, ал. 1 ГПК.
На осн. чл. 101, ал. 1, от ГПК съдът е следвало да укаже на ответниците, че
процесуалните им действия не са съобразени с изискванията на чл. 131, ал. 3 ГПК и
чл. 156, ал. 1 ГПК. Като не е направил това първоинстанционният съд е извършил
процесуално нарушение, което е било причина да не се допусне писменото
доказателство. Неправилно доказателственото искане не е било уважено, понеже е
преценено като неотносимо. Нарушението на процесуалния закон по чл. 266, ал. 3
ГПК може да се изразява в неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма
по допускане на доказателства или че поисканото доказателство е неотносимо за
спора (решение № 174 от 12.01.2011 г. по т. д. № 36/2010 г., Т. К., І т. о. на ВКС).
Съдебната практика е константна, че за приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК е
необходимо да има позоваване на допуснатото от първата инстанция процесуално
нарушение (К.В. и Т.Г.. Въззивно обжалване на съдебни решения и определения. ИК
„Труд и право“, София, 2023, стр. 240). В случая такова е направено с въззивната
жалба. Затова на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК жалбоподателят може да иска неговото
събиране във въззивното производство. Но констатираните нередовности все още са
налице, поради което на осн. чл. 101, ал. 1 ГПК въззивният съд следва да укаже на Ц.
Л. да ги отстрани, като посочи конкретните обстоятелства, които ще доказва с договор
за наем от 01.01.2022 г., сключен между него и „СЕНИ 2020“ ЕООД. Следва обаче да
се има предвид, че с изтичането на срока за отговор на исковата молба за ответника е
настъпила преклузията да твърди по делото факти, които към този момент вече са
били настъпили и са му били известни. Недопустимо е посредством доказателствени
искания да се заобиколи ефектът на преклузията за въвеждане на факти по чл. 133
ГПК (в този смисъл „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми
на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2017
г., стр. 263).
Фактическите твърдения наведени с въззивната жалба са преклудирани, с
изключение на наведеното с отговора на исковата молба твърдение, че жалбоподателя
е владял имота преди да се снабди с нотариален акт за собственост. На доказване
подлежат само обстоятелства, надлежно наведени по делото с оглед на процесуалните
преклузии. Преклудирана е възможността на жалбоподателя да представи
приложените към жалбата доказателства, понеже поради липсата на процесуално
нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК спрямо тях не са налице хипотезите на чл. 147 ГПК и
чл. 266 ГПК. Същевременно жалбоподателят не е посочил други причини, поради
които да не е могъл своевременно да представи тези доказателства. Затова не следва да
9
бъдат приемани писмените доказателства, представени с въззивната жалба. Налице е
процесуално нарушение на чл. 101, ал. 1 вр. чл. 131, ал. 3 ГПК и чл. 156, ал. 1 ГПК,
както и надлежно оплакване във въззивната жалба за същото, поради което на осн. чл.
266, ал. 3 ГПК искането да се приобщи договора за наем се явява своевременно и
допустимо ако бъдат отстранени констатираните нередовности.
В първоинстанционното производство Ц. С. Л., И. С. Л. и М. П. Л. са били
обикновени другари в качеството им на ответници по исковете на ищците. Въззивната
жалба е подадена единствено от Ц. Л., съответно измежду тримата само той е станал
въззивник и страна във въззивното производство. Съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС въззивният съд е
длъжен да съобщи на необжалвалите обикновени другари за образуваното
производство, за да бъдат конституирани като страна по него, ако желаят да се
присъединят към въззивната жалба. В тази си част тълкувателното решение не е
изгубило актуалност (К.В. и Т.Г.. Цит. съч., стр. 131, решение № 274 от 13.11.2012 г. по
гр. д. № 461/2012 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС). На необжалвалите обикновени другари
следва да се укаже за възможността до приключване на първото открито съдебно
заседание във въззивната инстанция да се присъединят към жалбата (в този смисъл
К.В. и Т.Г., Цит. съч., стр. 131 и стр. 133).
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да се
призоват страните във въззивното производство – въззивника Ц. С. Л. и въззиваемите
Л. М. К., П. Н. Л., А. Н. Л. и Р. П. Ш., като им се връчат и преписи от настоящото
определение.
На необжалвалите обикновени другари И. С. Л. и М. П. Л. следва да се изпрати
съобщение, с което да се уведомят за образуваното въззивно производство по в.гр.д. №
902/2024 г. пред ОС Благоевград и да им се укаже, че до приключването на първото
открито съдебно заседание във въззивната инстанция могат да се присъединят към
въззивната жалба на Ц. Л..
Съобразявайки гореизложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 902/2024 г. на Окръжен съд
Благоевград на 05.12.2024 г. от 09:30 ч.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя Ц. С. Л.
да бъдат събрани като доказателства във въззивно производство приложените към
въззивната жалба: пълномощно, с което той е упълномощен от Ф.Н.Х., П.Н. Л. и С.Н.
10
Л.; скица от 01.03.2005 г. на имот с номер 269011; Решение № 425 от 06.10.2004 г. по
гр.д. № 633/2004 г. на Районен съд Разлог.
УКАЗВА на Ц. С. Л. на осн. чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок, считано от
получаване на препис от настоящото определение, да посочи конкретните
обстоятелства, които ще доказва с договор за наем, сключен на 01.01.2022 г. между
него и „СЕНИ 2020“ ЕООД. В противен случай на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК
доказателственото му искане ще се смята за неизвършено.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото – въззивника Ц. С. Л., както и
въззиваемите Л. М. К., П. Н. Л., А. Н. Л. и Р. П. Ш. чрез адв. М. Р. П., като им се връчат
преписи от настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на жалбоподателя Ц. С. Л. препис от отговора на въззивната
жалба.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ съобщения на И. С. Л., както и на М. П. Л., с които същите
да се уведомят за образуваното въззивно производство по в.гр.д. № 902/2024 г. пред
ОС Благоевград и за възможността да се присъединят към въззивната жалба на Ц. С.
Л. до приключването на откритото съдебно заседание, насрочено на 05.12.2024 г. от
09:30 ч.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11