№ 43
гр. П., 05.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500856 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.
С определение № 2167 постановено на 03.11.2021г.,поправено с определение 2311
постановено на 19.11.2021г. ,двете по гр. дело № 64 по описа на Пазарджишкия окръжен
съд за 2021г. ,ПРС е прекратил производството по делото в частта, с която се иска да се
осъди К. П. П., ЕГН ********** от гр. Б., обл. П., ул„И.В.“ №12 да заплаща на Н. Д. ДЖ.,
ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „О.К.“ бл. 516, вх. А, ет. 3, ап. 6 месечен наем до
окончателното освобождаване на недвижим имот представляващ масивна жилищна сграда с
идентификатор 03592.502.692.1, адрес на поземления имот: гр. Б., п.к. 4470, ул. „И.В.” № 12,
с площ от 84 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
34/20.05.2011 година на изпълнителен директор на АГКК, построена в имот с
идентификатор 03592.502.692, като е приел, че искът е недопустим.
Срещу определението е постъпила частна жалба вх.№21862/18.11.2021г. подадена от Н. Д.
ДЖ., чрез пълномощник-адв. Г.С.-Ц.-ПАК.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и като такава е процесуално допустима.
В частната жалба са изложени оплаквания срещу определението, с което производството по
делото по отношение на исковата претенция с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД е
прекратено. Жалбоподателят твърди, че неправилен е извода на първоинстанционният съд,
че е недопустимо да се заплаща месечен наем до окончателното освобождаване на
недвижимия имот, тъй като не могат да бъдат присъждани за в бъдеще време обезщетения
за лишаването от правото собственика да ползва вещта си, като повтарящи се задължения в
хипотезата на чл. 124, ал.2 ГПК. Жалбоподателят твърди, че претендира обезщетение в общ
размер от 1800,00 лева за периода -до подаване на исковата молба , и обезщетение в размер
1
на 100,00 лева-месечно ,считано от момента на подаване на исковата молба до
окончателното освобождаване на собствения му имот от ответницата в производството.
Твърди, че съдебната практика е непротиворечива, че в тази хипотеза- когато се твърди, че
ответницата ползва собствения на ищеца недвижим имот, предявеният от ищеца иск по
чл.59,ал.1 от ЗЗД е допустим. Искането е решението в обжалвана част да бъде отменено и
делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на следващите се
съдопроизводствени действия.
В срока за отговор на частната жалба такъв не е постъпил.
Пазарджишкият окръжен съд като разгледа по същество частната жалба против
първоинстанционното определение, приема, че същата е неоснователна, по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете ,с които е сезиран като искове с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗС.
В исковата молба против К. П. П. ищецът Н. Д. ДЖ. твърди, че е собственик на недвижим
имот ,представляващ дворно място, ведно със застроените в него къща и гараж. Този имот
твърди, че се владее от ответницата без правно основание. Въпреки, че многократно е канил
ответницата да освободи имота, последната е отказала да стори това. С нотариална покана
от 14.08.2019г.,получена от ответницата на 16.08.2019г. я е поканил да освободи вторият
жилищен етаж от къщата, а по отношение на първия жилищен етаж с площ от 84 кв.м. да му
заплаща месечен наем в размер на 100,00 лева , а ако не желае да заплаща наем, да освободи
имота.
Ищецът е формулирал следния петитум: ответницата да бъде осъдена да освободи
собствения му недвижим имот, както и да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на
1 800,00 лева-представлява месечен наем за 18 месеца в размер на 100,00 лева-месечно,
считано от 16.09.2019г. до 23.03.2021г. , както и месечен наем до окончателното
освобождаване на недвижимия имот-жилищна сграда с площ от 84 кв.м. С уточняваща
исковата молба, молба ищецът претендира и обезщетение за забава на сумата в размер на
1800,00 лева ,в размер на 148,26 лева за периода 16.09.2019г.-23.03.2021г.
В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел: Искът по чл.59
,ал.1 от ЗЗД- за осъждане на ответницата да заплаща на ищеца месечен наем до
окончателното освобождаване на недвижимия имот-жилищна сграда,е недопустим, тъй
като обезщетението по чл.59 от ЗЗД не представлява задължение за периодично изпълнение,
поради което не може да бъде присъждано за в бъдеще като повтарящо се задължение в
хипотезата на чл.124, ал.2 от ГПК.
Правните изводи на първоинстанционният съд, изложени в обжалваното определение,
досежно недопустимостта на иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД за бъдещи вреди са правилни.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки
, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова,с което се е обогатил, до размера на обедняването. За успешното
2
провеждане на този иск е необходимо да бъде установено от ищеца при условията на пълно
и главно доказване, наличието на следните елементи от фактическия състав на посочената
правна норма: обедняване (намаляване на патримониума или пропускане на възможност за
увеличаването му) на ищеца и обогатяване (увеличаване на патримониума му, включително
чрез неосъществяване на разходи) на ответника, произтичащи от едни и същи (общи) факти.
В тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за така настъпилото
разместване на имуществени блага. С решение № 55/28.02.2012 г. по гр. дело № 652/2011 г.
на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието принципното
разрешение досежно съизмеряване на обезщетението в хипотезата на ползване на имот от
несобственик, а именно: че съгласно практиката на ВКС, ползването на веща от
несобственика може да се осъществява по различен начин, като обстоятелството дали той
получава добиви от веща, включително и наем, е без значение за иска по чл. 59 от ЗЗД, чрез
който не се търси връщане на добивите, включително и на гражданските плодове, получени
вместо собственика (чл. 93 от ЗС), а обезщетение за неоснователно обедняване на
собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ.
Изтъкнато е и че съдебна практика приема, че ако ответникът не е развивал дейност и не е
реализирал приходи съобразно неговото счетоводство, то е правно ирелевантно за иска
по чл. 59 от ЗЗД, ако е установено, че ответникът ползва имота без правно основание и
отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би
плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на
ползувателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот,
които би получил за спорния период. В тази връзка е цитирано и ППВС № 1/28.05.1979 г., в
което е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице,
но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице, какъвто е
случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без
основание.
В конкретният казус, ищеца претендира обезщетение съизмеримо с месечната наемна цена
за процесния период ,която твърди,че е в размер на 100,00 лева. Предвид цитираната
съдебна практика, няма спор че за определяне размера на претендираното обезщетение по
чл.59 от ЗЗД съобразно твърденията на ищеца е релевантна средната месечна наемна
пазарна цена, съобразена с естеството и предназначението на имота, както и с
предназначението, за което същият е използван фактически от ответника.
Т. е. от изложеното следва извода, че месечната наемна цена е ориентир единствено при
определяне на размера на претендираното обезщетение, но не е елемент от фактическият
състав на неоснователното обогатяване,обосноваващ основанието на претенцията по чл.59
от ЗЗД. В този смисъл претенцията по чл. 59 ЗЗД, макар и изчислявана на база месечен
пазарен наем, не е периодично задължение, различна е по характер от граждански плодове и
други добиви от вещта.
Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за времето след подаване на исковата молба, е недопустим
поради липса на правен спор. Такъв има, когато правото, което едната страна претендира
3
спрямо насрещната, е вече възникнало /твърди се, че съществува понастоящем или е
съществувало преди това/. Спорът относно бъдещи правоотношения е винаги неправен, с
някои изрично предвидени в закона изключения. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за период след
подаване на исковата молба не е в тези изключения.
В заключение настоящият съдебен състав, приема, че макар и непрецизно формулирано
определението, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимостта на
претенцията по чл.59,ал.1 от ЗЗД -за периода след 24.03.2021г. до окончателното
освобождаване на имота ,е правилно.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2167 постановено на 03.11.2021г.,поправено с
определение 2311 постановено на 19.11.2021г. ,двете по гр. дело № 64 по описа на
Пазарджишкия окръжен съд за 2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4