№ 180
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900687 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1
ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.8 ТЗ/.
Образувано е по предявен от “Есетере България“ ЕООД срещу Д. АТ. Д.
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева,
заявена като частична от сума в общ размер от 80 500 лева, представляваща
сумата, с която се е обогатил ответникът във вреда на ищеца, поради
изгубване исковете по Запис на заповед от 23.03.2017 год., с падеж 31.12.2017
год. поради давност, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 534 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът се е задължил да заплати на ищеца
сумата от 80 500 лева по Запис на заповед от 23.03.2017 год., с падеж
31.12.2017 год. Сочи, че поради непредприемане на действия по реализиране
на правата си записа на заповед, поемателят е загубил прекия си иск по
давност, поради което твърди, че е налице неоснователно обогатяване от
страна на издателя и сезира съда с искане за осъждане на заплати част от
сумата по записа в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Моли за
1
уважаване на исковата претенция и присъждане на извършените в
производствата разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Д. АТ. Д. депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на
договор за производство и продажба на етерично масло от бял равнец от
22.03.2017 год., сключен между ищеца и „Ванхил“ ЕООД, чийто управител е
той. Излага, че в чл.11 от договора, страните са се договорили ищецът, в три
дневен срок от подписване на договора, да извърши авансово плащане в
размер на 80 500 лева срещу насрещно издадена фактура и запис на заповед за
цялата фактурирана стойност на авансовото плащане във форма, по
приложение 3 към договора, като след ефективно приспадане на аванса до
окончателното задължение на ищеца по договора „Ванхил“ ЕООД, нар.
pемеделски производител, има право да получи обратно записа на заповед.
Горното сочи, че е подписал записа на заповед не в качеството си на
физическо лице, а като органен представител на посоченото дружеството и с
оглед липса на поето от него в договора солидарно задължение следва да се
приеме, че липсва валидно поето менителнично задължение.
Излага също така, че елемент от фактическия състав на чл.534 ТЗ е
наличието на обогатяване на издателя на записа на заповед за сметка на
обедняването на приносителя на ефекта, каквото обедняване не би могло да е
налице предвид възможността да претендира плащане на паричния дълг на
основание каузалното правоотношение, който иск предвид падежа му
31.10.2021 год. не е погасен по давност.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба,
с която оспорва наведените твърдения. Поддържа, че записът на заповед е
подписан от ответника, в качеството му на физическо лице, за което
свидетелства собственоръчното изписване на личните му данни, вкл.
документ за самоличност и мястото на плащане собствения си личен адрес, а
не данните на представляваното от него дружество и адрес на управление.
Позовава се и на разминаването на датите на договора и записа на заповед.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, с който
поддържа вече изразеното становище. Позовава се, че в договора търговското
дружество е посочено като земеделски производител, което индицира
2
подписването на записа от името на дружеството, а не от физическото лице –
негов управител. Твърди, че този извод се следва и от обстоятелството, че
издадената въз основа на договора фактура е на датата, на която е издаден
записа на заповед, а вписването на неговите лични данни не е аргумент да
противното. Настоява за отхвърляне на иска.
В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител, моли за уважаване
на исковата претенция.
В о.с.з., ответникът, чрез депозирана писмена молба, моли за
отхъврляне на иска по изложените в писмените отговори съображения.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са
разрешени в определение № 242/14.02.2022 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.534, ал.1 ТЗ.
Същият принадлежи на приносителя на запис на заповед или
менителница, чийто менителнични искове са погасени поради изтичане на
специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу
издателя или се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се
извършат необходимите действия за запазване на правата по него.
Така, в контекста на повдигнатия правен спор, в тежест на ищеца да
докаже наличието на действителна ценна книга и произтичащо от нея
валидно поето задължение за плащане и прескрибиране на ефекта поради
погасяването по давност на менителничните искове за упражняване правата
по него.
Представен по делото е запис на заповед от 23.03.2017 год., издаден от
ответника, за сумата от 80 500 лева. Същата, съдът намира, че съдържа
всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити и обуславя извод за наличието
на валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответника.
Записът на заповед е с определен по реда на чл.486, ал.1 т.4 ТЗ падеж – на
определен ден 31.12.2017 год., който към датата на сезирането на заповедния
3
съд е изтекъл. С оглед разпоредбата на чл.491 ТЗ, записът на заповед е
следвало да бъде предявен за плащане на посочена дата или в един от двата
следващи работни дни, като между страните не е налице спор, че същият не е
бил предявен на падежа. Поради горното от 31.12.2017 год. е започнала да
тече тригодишната давност за предявяване на исковете срещу платеца,
съгласно чл.531, ал.1 ТЗ. Тази давност е изтекла на 31.12.2020 год. и тъй като
ищецът не се е възползвала от менителничните искове, след изгубване на
правата за предявяването им, е започнала да тече тригодишната давност за
предявяване на иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ТЗ, който изтича
на 31.12.2023 год.
Безпротиворечива е съдебната практика относно обстоятелството, че
при възникнал между страните спор във връзка с твърдения за наличие на
конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения
срещу твъряните от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да
докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждането на
задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с
менителничния ефект, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си
срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата и
съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията му
с кредитора /виж, решение № 31/05.04.2012 год. по т. дело № 55/2011 г. на
ВКС, ТК - II т. о., решение № 110/08.11.2010 по т. дело № 949/2009 г. на ВКС,
ТК - I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Или, в производството по кондиционният иск по чл.534, ал.1 ТЗ след
проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по
същество следва да провери фактите и обстоятелствата свързани с твърдяната
каузална сделка, съответно - дали твърдяното вземане по тази сделка
съществува или не.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска с твърдението,
че издател на процесния запис на заповед е не той като физическо лице, а
„ВАНХИЛ“ ЕООД, чийто управител е бил към момента на подписване на
записа като обезпечение на договор за производство и продажба на етерично
масло от бял равнец от 22.03.2017 год., който е сключен между ищеца и
„Ванхил“ ЕООД и който представя. Не се твърди грешка в лицето или
конкретен порок във волята на издателя на менителничния ефект.
4
Видно от представения договор, на 22.03.2017 год. между ищеца и трето
неучастващо в процеса лице „Ванхил“ ЕООД е сключен договор за
производство и продажба на етерично масло от бял равнец, по силата на
който „Ванхил“ ЕООД, в качеството си на земеделски производител, е поел
задължението да засее и произведе от 200 дка земя с определени сортове и
количества бял равнец, а ищецът – да закупи цялото произведено етерично
масло, ако качеството му е в съответствие със спефицикация за стандарта на
масло, съгласно приложение към договора. Договорът е сключен за срок от
пет сезона прибиране на реколтата след засаждането с бял равнец, но не по-
късно от 31.10.2021 год.
Съгласно чл.11 от договора, в 3 дневен срок от датата на сключване на
договора ищецът следва да направи авансово плащане в размер на 80 500
лева без ДДС срещу издадена от Земеделския производител фактура за
авансовото плащане, а земеделският производител – да издаде и подпише
Запис на заповед за цялата фактурирана стойност на авансовото плащане в
полза на ищеца във форма, съгласно приложение към договора.
Договорът е подписан от страните, като за земеделския производител е
подписан от Д. АТ. Д., в качеството му на управител. Положен е и печат на
дружеството. С изрично посочване за качеството му на управител е
подписано и Приложение № 2 към договора – Спецификация на етерично
масло от бял равнец. Представена е и издадената от „Ванхил“ ЕООД фактура
№ *********/23.03.2017 год. за уговореното авансово плащане в размер на
80 500 лева, платима по банков път от ищеца.
Така събраните доказателства обаче съдът преценява като недостатъчни
да обусловят извод за доказаност на твърдението, че издател на процесния
запис на заповед е „ВАНХИЛ“ ЕООД, а не ответника Д.Д., в качеството му на
физическо лице. Действително, налице е идентичност между датата на
издаване на фактурата от страната по договора, датата на издаване на записа
на заповед и сумата на договореното по договора авансово плащане, но
последното би било относимо при твърдение, че издаденият от ответника,
като физическо лице, запис на заповед има гаранционен търговската сделка
характер и е неотносимо към субекта – издател на записа на заповед. Липсват
каквито и да са индиции, извеждани от съдържанието на процесната заповед,
че волята на съставителя и издател на ефекта е била да задължи търговското
5
дружество, чийто управител е. Обратното, както договора, така и
представеното приложение от 22.03.2017 год., са подписани от него с изрично
посочване „като управител“, което не е сторено в подписаната от него ден по-
късно /на 23.03.2017 год./ запис на заповед. Като издател същият
собственоръчна е изписал имената и идентификационните си данни като
физическото лице, а не на търговското дружество, чийто управител е той. Не
се твърди и порок във волята му към датата на съставяне на документа. А
твърдението за гаранционен характер на записа се разколебава и от
уговорения падеж на същия /31.12.2017 год./, който е сравнително четири
години по-кратък от срока на договора /31.10.2021 год./. Липсва и твърдение
за осъществена от приносителя на ефекта злоупотреба с право и
недобросъвестност поради неупражняване на правата му в сроковете по
чл.531, ал.1 ТЗ.
За неоснователно съдът преценява и второто наведено възражение
срещу предявения иск. В производството по иска по чл.534, ал.1 ТЗ, за
разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55-59 ЗЗД, не
подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и
съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от
единия патримониум в другия, като вредата се изразява това, че имуществото
на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а
обогатяването на издателя - че не е изплатил сумата за погасяване на
задължението поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за
запазване на преките менителнични права от ползуващото се лице /така,
решение № по т. дело № 453/2008 г. на ВКС, ТК - II т. о., решение №
135/20.12.2010 год. по т. дело № 13/2010 г. на ВКС, ТК - I т. о. и др.,
постановени по реда на чл.290 ГПК/.
След като не се доказа, че издател на процесния запис на заповед е
„ВАНХИЛ“ ЕООД, чрез управителя си Д.Д. и че същият е издаден като
обезпечение по сключения между издателя и поемателя каузален договор,
респективно липсва твърдение за издаването му от физическото лице с
гаранционен спрямо сделката между търговците характер, не се обсъждат и
доводите на ответника за възможността на ищеца, като приносител на ефекта,
да упражни правата си по прекия иск, основан на сключения с „ВАНХИЛ“
ЕООД договор.
6
Налага се извод за основателност на предявения иск, който следва да се
уважи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода от спора и направеното от
страните, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски, възлизащи в общ размер на 2540 лева /заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. АТ. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“Оборище“
№ 7, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕСЕТРЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, п.к. 9300,
ул.“Дванадесета“ № 12 сумата от 26 000 лева, заявена като частична от сума
в общ размер от 80 500 лева, представляваща сумата, с която се е обогатил
ответникът във вреда на ищеца, поради изгубване исковете по Запис на
заповед от 23.03.2017 год., с падеж 31.12.2017 год. поради давност, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 534 ТЗ и чл.86
ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д. АТ. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна,
ул.“Оборище“ № 7, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕСЕТРЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, п.к. 9300,
ул.“Дванадесета“ № 12 сумата от 2 540 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК,.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7
8