№ 2188
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110158211 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ********, ЕГН **********, с
адрес: ************, обективно кумулативно съединени установителни искове срещу
ответника *********, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
***********, представлявано от ********* и ********, за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №
************, поради противоречие със закона и евентуално като неравноправна,
както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв., предявен
като частичен от 229,84 лв. недължимо платена сума – такса гарант, получена на
основание нищожна клауза на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски
кредит № ************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 24.10.2023 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК ответникът е релевирал
доводи за нередовност на исковата молба, които съдът не споделя, доколкото в
исковата молба са изложени подробно обстоятелствата, от които произтичат
предявените права, както и какво представлява претендираната сума, а
непредставянето на доказателства не представлява нередовност на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Исканията на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл.190 от ГПК да
представи доказателства за плащане следва да бъдат отхвърлени, тъй като такива
писмени доказателства следва да се намират в държане на ищеца при съобразяване, че
ищецът е реализирал плащанията и същевременно за установяване на тези факти ще
бъде изготвена ССчЕ, а по отношение на исканите договор за кредит, СЕФ и други
1
приложения, същите са представени с отговора на исковата молба.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза по
въпросите, посочени в исковата молба.
Искането на ищеца за издаване на съдено удостоверение, което му послужи пред
БНБ за снабдяване с информация относно сключените договори с ответника следва да
се отхвърли, тъй като същото е неотносимо към правнорелевантните факти по спора и
освен това ищецът може без съдебно удостоверение да се снади с исканата
информация.
Следва да се отхвърлят и исканията на ищеца за издаване на съдебни
удостоверения за снабдяване с банкова информация от ************ за снабдяване с
информация за извършените плащания от ищеца в полза на ответника, тъй като на
първо място исканията не са обосновани – липсват твърдения за начина на погасяване
на сумите по процесния договор, като изискването на банкова информация от голям
брой банкови и финансови институции може да доведе до злоупотреба с права, и от
друга страна въпросът за погашенията ще бъде предмет да ССчЕ.
Следва да се допусне поисканата от ответника съдебно-техническа експертиза
по въпросите, посочени в отговора на исковата молба.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и след размяна на книжата по
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, по която вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото, отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на ССчЕ в размер на 400
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице **********, тел. **********, като УКАЗВА на
вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на вещото лице при необходимост за
снабдяване с информация, необходима за изготвяне на заключението.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ, по която вещото лице да отговори на
поставените в отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на СТЕ в размер на 400
лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
2
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***********, като УКАЗВА на вещото лице да
започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.02.2024 г. – 11,00 часа , за които
дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът ******** извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили Договор за предоставяне на потребителски
кредит № ************ по реда на ЗПФУР за сумата от 800 лв., която сума следвало да
бъде погасена в срок от 29 дни с еднократно плащане, заедно с лихва от 3,27 %, или
26,16 лв., или общата сума на заема е 826,16 лв. В чл. 5 от договора било уговорено, че
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от “******** в полза на
дружеството ответник. Твърди се, че при сключването на договора никъде не било
посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от
свързано с кредитора дружество, като ищецът разбрал за начислена такса за гарант в
размер на 229,84 лв. след сключването на договора и усвояването му. Сочи, че е
погасил изцяло всички задължения по договора за кредит. Поддържа, че договорът за
кредит страда от редица пороци, водещи до неговата нищожност, а именно, че в
договора за кредит не е посочен размера на дължимата такса за гарант; че ищецът не е
подписал договора, нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради
което счита, че липсва съгласи; не е изготвен в предписаната от закона форма.
Поддържа също така, че в договора не е посочен начина на изчисляване на ГПР,
същевременно при изчисляването му не е включена дължимата такса за гарант, което
представлява задължителен разход по кредита, поради което счита, че не е спазено
изискването на чл. 11, ар.1, т. 10, а с включването на таксата гарант при изчисление на
ГПР, размерът му надвишава максимално предвидения в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че
клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна,
поради противоречието и със закона и евентуално, че е неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 9 ЗЗП. При тези си твърдения предявява иск за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит и частичен
иск за заплащане на сумата от 10 лв. – част от общо дължима сума в размер на 229,84
лв., като платена при начална липса на основание въз основа на нищожността на
клаузата от договора, изискваща кредитополучателят да предостави гарант, по повод
3
на която е начислена такса гарант. Претендира и законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът *********
оспорва иска с доводи, че договора за кредит не страна от сочените от ищеца пороци.
Поддържа, че в договора били посочени компонентните на задължението – 800 лв.
главница и 26,16 лв. лихва, както и на размера на ГПР, който в случая е в размер на
49,93%, а дължимата такса за гаранция не се включва в ГПР, тъй като предоставянето
на гаранция не е задължително условие за сключване на договора. Твърди, че при
кандидатстване за кредит, кредитополучателят може да избере между опциите да
представи поръчител, избран от него, или гарант, предложен от кредитора, а при
избирането на гарант в лицето на *********, системата автоматично изчислявала
таксите, преди да бъде сключен договорът, като в случая на ищеца но посочения от
него електронен адрес са изпратени преддоговорна информация, проект на договора за
кредит и договор за гаранция. Поради изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове и претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
евентуалност с правно основание чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП
и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №
************, обезпечен с договор за гаранция, сключен с „*********“, ****.
В предмета на настоящото дело липсват правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, както и
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП в негова тежест е докаже, че клаузата на чл. 5 от Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ************ е нищожна поради
противоречие със закона.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ************
4
е индивидуално уговорена, както и че е равноправна.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
негова тежест е докаже, че е заплатил претендираните суми на основание оспорения
договор за поръчителство.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
5
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6