№ 39
гр. Стара Загора , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20215501001105 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260230/15.03.2021г., постановено по гр.д.
№4344/2020г. по описа на Районен съд - гр.Стара Загора, с което е осъден
въззивникът да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Стара
Загора, сумата от 92,13 лева, представляваща недължимо платена сума за
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект Помпена станция
„Капитан Петко войвода", ИТН ***, за периода 01.12.2015г. - 31.12.2015г.,
ведно със законната лихва, върху сумата, считано от 26.10.2020г. до
окончателното й изплащане и са присъдени разноските по делото.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност
и неправилност на постановеното решение. Развити са подробни съображения
във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени
решението на РС и да се постанови друго, с което изцяло да се отхвърлят
предявените искове като неоснователени и недоказани. Претендират се
разноските пред двете инстанции, като е представен списък на разноските.
Прави искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, в случай, че размера на
претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер, същото
1
да се намали до минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във
въззивната жалба оплаквания. Моли съда, да потвърди обжалваното решение
като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като
е представен списък с разноските и договор за процесуално представителство.
В случай на уважаване на въззивната жалба, прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на другата страна.
Посочва банкова сметка, по която могат да бъдат платени дължимите суми.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящия състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД моли съда
да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да
осъди ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, да му заплати
сумата от 92,13 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп
до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „Капитан Петко Войвода", ИТ № ***, за периода 01.12.2015 г. -
31.12.2015 г., по фактура №********** /31.12.2015г., ведно със законната
лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на връщане на
сумата от ответника на ищеца. Претендира за разноските по делото.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД
Пловдив представя писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който взема
становище, че оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по
размер.
Процесният обект на ищеца с ИТН *** – Помпена станция „Капитан
2
Петко Войвода" е бил присъединен към електроразпределителната мрежа,
след изпращане на писмо изх. №1748/23.10.2008г., по отношение на обекти:
подстанция „Тополовград”; извод „Венеция” /т.е. за електропровод
„Венеция”/; извод „Рила”; - ВиК -Зимница; ПС Ханчето, била извършена
промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на
ниво СН. Ищецът бил собственик на обекта ПС „Капитан Петко Войвода“,
общ. Тополовград, което обстоятелство не се оспорвало от ответника.
Обектът бил включен в капитала на дружеството от 1995г.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община
Тополовград, Акт за приемане и предаване на основни средства от Община
Тополовград на ВиК – Стара Загора на следните обекти и принадлежностите
им: Трафопост 1х630 към П.С. Дуганово, Трафопост 1х400 към П.С.
Орешник, електропровод 20 кв. от подстанция Тополовград до П.С. Дуганово
с отклонение към П.С. Орешник, Кабелно захранване на П.С. Дуганово и П.С.
Орещник от съответния трафопост; акт обр.16 за Електропровод „Венеция"
20 kV, на помпена станция „ОРЕШНИК" с. Орешник, на помпена станция
„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", разрешение за ползване 261 от 1995г., от които
се установява, че ищецът е собственик на Помпена станция „Капитан Петко
Войвода“, общ.Тополовград, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод
„Венеция" 20kV.
По делото е представена и кореспонденцията между страните, касаещи
правото на собственост на процесния трафопост и процедурата по смяна на
нивото на мерене, съгласно която „ЕВН България Електроразпределение"
ЕАД с писмо с изх. №6053-30/24.09.2008г., Писмо с изх. №1784/23.10.2008г.,
Писмо с изх. №2013/05.12.2008г., Писмо с изх. №01/09.01.2009г., се
установява, че ответникът е информирал ищеца, че предвид Решение № Ц-
021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР, при ответника тече проект по идентифициране
на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи
към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и
че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече
не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на
Решението на ДКЕВР в сила.
В писмото е посочено, че все още не са получили от ищеца документи,
3
удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат
да бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този
енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка,
относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел.
проводите, актуализирана към момента на предаване на документите;
строителни книжа, свързани с изграждането на електропровода – разрешение
за строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво,
разрешение за ползване и др.
Ищецът е отговорил с писмо, относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от
Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са
приложени: Заповед на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация
и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК –
Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка,
относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел.
провода, актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.
Ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско
напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция
гр.Тополовград на ИТ №*** ВиК с. Капитан Петко Войвода /процесния/ и на
ИТ №2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник, които се захранват от ел. провод
20 kV „Венеция”, собственост на ищеца. С отговор ЕВН ЕР изисква от ищеца
документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” п/с
Тополовград. В отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009г. ЕВН ЕР
изисква от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод
„Венеция" п/с Тополовград.
Представеното по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено,
установява, че през процесния период 01.12.2015г. - 31.12.2015г. измерването
на потребената от ищеца ел.енергия по процесната фактура за обект ПС
„Капитан Петко Войвода“, ИТ №*** се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС
„Капитан Петко Войвода“. Вещото лице сочи, че ако се приеме, че
4
електропровод „Венеция“ 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград“, е
бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността
му са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция
„Тополовград“ на ниво средно напрежение, то ЕВН ЕР е следвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща
токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно
напрежение 20 kV на електропровод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“
чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуваща килия. Ако
електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца, съответно
монтажът, поддръжката и ремонтът на присъединителните съоръжения са за
негова сметка.
При измерване на количеството консумирана енергия на място,
различно от нормативно определеното, този елемент на цената на
електрическата енергия е недължим.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, се установява, че процесната фактура е
издадена от ответника, заплатена е от ищеца. В нея е начислена такса достъп
до ел.разпределителната мрежа до обект ПС „Капитан Петко Войвода“ в
размер 92.13 лв, като посочва, че размерът на тази такса не зависи от нивото
на напрежние, на което се измерва електрическата енергия.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивникът „ЕВН България Електроразпределение Юг" ЕАД е краен
снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа
енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН
България Електроразпределение Юг" ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ
публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите условия са
задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищеца.
5
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.); НАРЕДБА
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума,
представляваща разлика между платената от него такса "ниско напрежение" и
такса "средно напрежение", каквато според него е дължима при положение,
че собственият му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско
напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013
г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на
точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а
оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа
и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният
по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127
ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан
към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна
6
уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната
електрическа енергия.
Впоследствие съгласно ПИКЕЕ/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че
при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната /мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата.
Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната
мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик на
електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на
собствеността на имота на потребителя, които в настоящия случай са
безспорно установени. Ако съоръжението /трафопоста/ и кабелите за пренос
са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и
меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната
на ниското напрежение. Поради това в случая следва да се установи
границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на
СТИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите на
електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно
напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло
измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
7
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и
модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване на
отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.
Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в
частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно
количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни
от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за
пренос. При това положение съдът намира, че извършеното от
разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с
Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да
заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за
"достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика
ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка
обедняването на ищеца. „ЕВН България Електроразпределение Юг" ЕАД е
формирал дължимата от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД цена за
консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение,
което не отговаря на установеното от закона. Поради това за ответното
дружество не е налице основание за получаване на такси за посочените
услуги, поради което платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1
пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на отговорността за разноски:
Въззивникът „ЕВН България Електроразпределение Юг" ЕАД е
направил възражение за прекомерност на заплатеното от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС, видно от приложения
Договор за правна защита и процесуално представителство, както и от
Списъка по чл. 80 от ГПК.
8
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по
ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС. В настоящия случай адвокатско дружество “Милушев
и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във
въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на тези
правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай
въззиваемият „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че заплатеното от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва
да бъде намалено. Въззивникът „ЕВН България Електроразпределение Юг"
ЕАД следва да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв.
Въззивникът „ЕВН България Електроразпределение Юг" ЕАД следва
да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД направените пред
настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
С оглед цената на иска в размер на 92.13 лева, настоящето решение,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежи касационно обжалване.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260230/15.03.2021г., постановено по гр.д.
№4344/2020г. по описа на Районен съд - гр.Стара Загора.
9
ОСЪЖДА „Електроразпределение юг" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37,
представлявано от членовете на СД З.Б. и А.С. да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62 направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв. по банкова сметка в “***” АД, IBAN - *********, BIC - ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обожаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10