Р Е Ш Е Н И Е
№…………, град Шумен, 17.02.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Шуменският административен съд в публичното заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при секретаря Ив. Велчева
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова адм.д. №462 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.83 ал.6 от ЗОБВВПИ, образувано по жалба на С.К.Т. ***, чрез пълномощник адвокат К.С.при
ШАК, против Решение №УРИ 1729з-524/26.10.2020 г. на Началника на РУ град Шумен
при ОД на МВР Шумен, с което е отказано издаване на разрешение за придобиване
на 1 бр. късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за спортни дейности по
наследство.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен. Жалбоподателката излага доводи, че пистолетът е бил
собственост на починалият и баща, поради което е подала заявление за
придобиването му по наследство. Твърди, че тя не е била уведомена по никакъв
начин и не е знаела, че оръжието е предадено с протокол от 07.03.2019 г. в РУ
Нови пазар от другия наследник – брат и И.Т.. С оглед на това счита, че
неправилно органът е приел, че са изтекли сроковете по чл.213 ал.2 във вр. с
ал.5 от ЗОБВВПИ и на това основание и е отказано издаване на разрешението.
Излага и доводи, че липсва произнасяне на органа за срока по чл.50 ал.4 от
същия закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното Решение на Началника на РУ град Шумен, да върне преписката на
органа с указания по прилагане на закона и да присъди направените по делото
разноски.
Ответната страна Началник на РУ град Шумен, редовно призован, за него се
явява юрисконсулт И.С., редовно упълномощена, която изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че оспореният акт е законосъобразен, поради
което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да и присъди
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени както по отделно, така и
в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между
страните. Спорът е по приложение на закона и в частност сроковете по чл.213
ал.2 и чл.50 ал.4 от ЗОБВВПИ.
Със заявление вх.№172900-14583 от 14.10.2020 г., подадено до Началника
на РУ гр.Шумен, жалбоподателката е поискала да и бъде издадено разрешение за
придобиване на оръжие – пистолет „Макаров“, кал.9х18 мм, с фабр. №IK381826 и 45 бр. боеприпаси от калибър 9х18 мм, които са по наследство от
баща и К.И.Т.. В заявлението подробно е посочено за какви цели, а именно за
спортни цели, ще се ползва оръжието, необходимостта от такъв пистолет, както и че
е член на клуба по спортна стрелба в града. Към заявлението са приложени копие
от лична карта, копие от разрешение за съхраняване на ООБ и платена такса.
Със съобщение №307000-7579/12.10.2020 г. по реда на чл.26 ал.1 от АПК,
връчено на 13.10.2020 г. лично на оспорващата, същата е била уведомена, че в РУ
Нови пазар е започнало административно производство по отнемане в полза на
държавата на оръжия и боеприпаси, собственост на починалия и баща К.И.Т., сред
които и пистолет „Макаров“, кал.9х18 мм, с фабр. №IK381826 и 45
бр. боеприпаси от калибър 9х18 мм.
С докладна записка от 21.10.2020 г., изготвена от мл.п.инспектор в
служба КОС П. Д. и съгласувана с Началник група ТП гл.инсп. Г. Б., във връзка с
подаденото заявление от жалбоподателката, Началникът на РУ град Шумен е
уведомен, че заявителката С.Т. притежава валидно разрешение за носене,
съхранение и употреба №20200642025/12.08.2020 г. за пистолет „Марго“, 22
калибър. С подаденото заявление е поискано издаване на разрешение за
придобиване на пистолет „Макаров“, кал.9х18 мм, с фабр. №IK381826 и 45 бр. боеприпаси от калибър 9х18 мм, които са по наследство от
баща и. В докладната записка е посочено, че жалбоподателката е била уведомена за
започналото производството за отнемане в полза на държавата на оръжието и
боеприпасите.
От приложеното по делото Разрешение №20200642025/12.08.2020 г., издадено
от началника на РУ град Шумен, се установи, че жалбоподателката притежава
валидно разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ за пистолет „Марго“,
22LR калибър, с №В001014, със срок на валидност до 12.08.2025 г. От приложеното
Разрешение №20200525777/17.03.2020 г., издадено от Началника на РУ град Шумен,
със срок на валидност до 16.06.2020 г., по подадена заявление от
жалбоподателката на 14.02.2020 г., се установи, че Разрешението е издадено на
жалбоподателката за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет/револвер
с дължина на цевта до 30 см. и боеприпаси, за спортни дейности. В самото
Разрешение не са посочени конкретно видовете ООБ, като в контролния талон към
Разрешението е посочено, че съгласно разрешението ООБ е придобито от
жалбоподателката като наследник на К.И.Т., както и са посочени по видове и
количество ООБ, а именно: пистолет „Марго“, 22LR калибър, с
№В001014 и патрони калибър 22LR – 43 броя. Това ОО е същото, по отношение на което е
издадено последващото Разрешение №20200642025/12.08.2020 г. от Началника на РУ
град Шумен за съхранение, носене и употреба на ООБ – валидно до 12.08.2025 г.
Няма спор между страните, а и от приложената докладна записка от
Началника на РУ град Нови пазар до Началника на РУ град Шумен от 14.10.2020 г.,
се установява, че наследодателят К.И.Т. се е водел на отчет и контрол към РУ
Нови пазар по постоянен адрес, както и огнестрелните оръжия и боеприпаси,
включително и процесните, са негова собственост. Наследодателят е починал на
27.02.2019 г., съгласно Удостоверение за наследници от 04.03.2019 г. но Община
Нови пазар, и е оставил двама наследника – жалбоподателката – дъщеря и Ивайло
Кирилов Тошев – син.
С предавателно-приемателен протокол от 05.03.2019 г. единият от
наследниците – И.Т. е предал в КОС при РУ град Нови пазар ООБ, собственост на
бащата К.Т., подробно изброени по вид и количество, сред които и пистолет
„Макаров“, кал.9х18 мм, с фабр. №IK381826 и 45 бр. боеприпаси от калибър 9х18 мм.
Предавателно-приемателния протокол е подписан от приелият ООБ, свидетелите и
предалия ООБ. Следва да се отбележи, че с този протокол са били предадени ООБ,
за които жалбоподателката има издадено валидно Разрешение
№20200642025/12.08.2020 г. за съхранение, носене и употреба на ООБ от Началника
на РУ град Шумен.
Въз основа на така подаденото заявление от жалбоподателката и събраните
доказателства в хода на административното производство, Началникът на РУ град
Шумен издал процесното Решение, с което отказал да издаде разрешение на
жалбоподателката за придобиване на 1 брой късо огнестрелно оръжие - пистолет
„Макаров“, кал.9х18 мм, с фабр. №IK381826 и боеприпаси за него - 45 бр. боеприпаси от
калибър 9х18 мм, за спортни дейности, по наследство. Административният орган
приел, че не са налице пречки по чл.58 от ЗОБВВПИ, но е изтекъл срокът,
предвиден в разпоредбата на чл.213 ал.2 от ЗОБВВПИ, а именно една година от
датата на предаване на оръжията. Административният орган е приел, че този срок
е започнал да тече от 05.03.2019 г. – датата на която са били предадени в РУ
Нови пазар ООБ, собственост на наследодателя, и е изтекъл на 06.03.2020 г.,
поради което към момента на подаване на заявлението за жалбоподателката, като
наследник, е отпаднала възможността да иска издаване на разрешение за
придобиване. Посочил е, че е открито производство по реда на чл.213 ал.5 от ЗОБВВПИ за отнемане в полза на държавата на процесните ООБ. С оглед на това и
на основание чл.83 ал.5 във вр. с чл.76 ал.1 и чл.50 ал.3 и ал.4 от ЗОБВВПИ е
постановил процесния отказ.
Това Решение е обжалвано по административен ред пред Директора на ОД на
МВР град Шумен, който с Решение №372з-3359/27.11.2020 г., е отхвърлил жалбата.
Приел е, че атакуваният акт е законосъобразен, правилно е приложена
разпоредбата на чл.213 ал.2 във вр. с ал.5 от ЗОБВВПИ и доколкото едногодишният
срок е изтекъл не е налице основание на жалбоподателката да бъде издадено
поисканото от нея разрешение за придобиване по наследство на процесните ООБ.
Това Решение е връчено на оспорващата на 11.12.2020 г., съгласно
приложеното известие за доставяне, като с жалба от 17.12.2020 г. С.Т. е
оспорила отказа на Началника на РУ град Шумен.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от лице, което пряко е засегнато от
издадения и обжалван административен акт, т.е. има правен интерес от
оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Жалбата е насочена срещу отказа на Началника на РУ град Шумен,
обктивиран в процесното Решение, доколкото при обжалване на същия пред
горестоящия административен орган, жалбата е отхвърлена.
Разгледана по същество съдът приема, че жалбата е основателна, поради
следните съображения:
Съгласно чл.50 ал.3 от ЗОБВВПИ български гражданин може да придобие
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по
наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора
на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на
РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес
на физическото лице. В чл.50 ал.4 от същия закон е посочено, че при наследяване
на ОО наследникът в 14-дневен срок от приемане на наследството подава заявление
по образец до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния си адрес за издаване
на разрешение за придобиване.
В чл.77 ал.4 от ЗОБВВПИ е посочено, че лицата по чл.76 ал.1 и 2,
притежаващи огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, за които имат издадени
разрешения за съхранение и/или носене и употреба и срокът им не е изтекъл,
могат да придобият друго огнестрелно оръжие и боеприпаси за него след
получаване на разрешение за придобиване. Лицата представят заявление до
директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по
местонахождението на обекта за съхранение или по постоянен адрес, в което се
посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях,
придружено с копия от съответните разрешения и документ за платена такса в размер,
определен с тарифата по чл.12. В разпоредбата на чл.76 ал.3 и 4 от ЗОБВВПИ е
определено съдържанието на заявлението и документите, които следва да бъдат приложени
към заявлението.
От анализа на горепосочените разпоредби следва да се направи извода, че
български гражданин, който притежава ООБ, за които има издадени разрешения за
съхранение и/или носене и употреба и срокът им не е изтекъл, може да придобие
по наследство друго огнестрелно оръжие и боеприпаси за него след получаване на
разрешение за придобиване, за което подава до компетентните органи заявление, в
което се посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и боеприпасите за
тях, начина на придобиване, име и адрес на наследодателя, придружено с копия от
съответните разрешения, документ удостоверяващ начина на придобиване т.е.
документи, удостоверяващи съответно наследяването и произхода на ООБ и документ
за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 12.
Съгласно чл.83 ал.1 и 2 от ЗОБВВПИ при постъпване на документите по ГДНП
на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените
документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост
проверка на място на обектите за съхранение, като при констатиране на непълноти
и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал.1 уведомява
писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в
който едномесечния срок за произнасяне по ал.5 спира да тече.
Произнасянето с оспорения административния акт е извършено в рамките на
надлежно проведено административно производство, започнало по искане на жалбоподателката.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му,
съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ. При издаване на оспореното
решение са спазени изискванията за форма, както и се съдържат фактически и
правни основания, въз основа на които органът е достигнал до крайния резултат.
Съдът намира обаче, че обжалваният
акт е издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби, поради следните съображения:
Както бе посочено по-горе административното производство е започнало по
заявление от 14.10.2020 г., с което жалбоподателката е поискала от началника на
РУ град Шумен издаването на разрешение за придобиване на ООБ по наследство,
като към заявлението лицето е приложило и изискуемите документи по чл.76 от ЗОБВВПИ, а и няма спор по тези факти. Разрешението за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е
облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на
установените в закона предпоставки. В чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ законодателят е
регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по
чл.83 ал. 5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване
на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида - свързани с личността на
заявителя (от т. 1 – до т. 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се
иска разрешението (т. 10).
Освен материалноправните изисквания, при наличието, на които органът
издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект, който иска
издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване на
разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което
лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат
приложени към него – чл.76 ал.3, 4, 5, 6 и 7, чл.77, чл.78 ал.1 и 2, чл.78а от ЗОБВВПИ.
Следователно, от една страна, законодателят е формулирал изрично
материалноправни изисквания за издаване на разрешението, а от друга страна, е
регламентирал документите, които заявителят трябва да представи, за да може
органът да прецени наличието или липсата на материалноправните пречки.
Анализът и тълкуването на посочените разпоредби налага извода, че в
административното производство по издаване на разрешение за придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
компетентният административен орган проверява наличието или липсата на
законовите пречки за това, регламентирани от правната норма на чл.58 от ЗОБВВПИ
и само установяването на законова пречка по чл.58 от ЗОБВВПИ с посочване на
относимите към нея факти и обстоятелства, би било основание за постановяване на
отказ да се издаде исканото разрешение.
В конкретния казус в хода на административното производство при
извършена по заявлението проверка е констатирано, че с предавателно-приемателен
протокол на 05.03.2019 г. единият наследник е предал ООБ, в това число и
процесните в РУ нови пазар, където се е водил на отчет наследодателя. В РУ Нови
пазар било открито производство за отнемане на процесните ООБ, за което
заявителката била уведомена със съобщение, връчено и лично на 13.10.2020 г. При
така установените и отразени факти в оспореното решение, административният
орган приел, че в случая заявлението на жалбоподателката, подадено на 14.10.2020
г., е подадено след изтичане на едногодишния срок по чл.213 ал.2 от ЗОБВВПИ, а
съгласно чл.213 ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността
върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за
връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал.2 или 4, вещите се отнемат в
полза на държавата със заповед на органа по чл.155 ал.1. Така, именно
позовавайки се на разпоредбата на чл.213
ал.5 от ЗОБВВПИ, Началникът на РУ град Шумен е отказал издаване на исканото разрешение.
Съдът приема, че приложената от него правна норма обаче не касае
административното производство по издаване на разрешения за придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, респективно
наличието или липсата на материалноправните предпоставки, уредени с тази норма
не са относими при преценката, която компетентният административен орган следва
да извърши в процесното административно производство, инициирано по заявление
за издаване на разрешение за придобиване на ООБ по наследство. Срокове в чл.213
ал.2 във вр. с ал.5 от ЗОБВВПИ са относими единствено и само в производството
по реда на чл.213 ал.5 от същия закон. В разпоредбите на закона липсва
посочване, че неспазването на този срок е основание за отказ за издаване на
исканото разрешение, включително и за придобиване на ООБ по наследство.
Единствено относимият срок по настоящият казус е този, посочен в чл.50
ал.4 от ЗОБВВПИ, а именно искането за издаване на разрешение за придобиване на
ООБ по наследство следва да бъде подадено в 14-дневен срок от приемане на
наследството. По административната преписка липсват обаче данни, кога оспорващата
е приела наследството от своя наследодател. С оглед разпоредбите на чл.48 от
Закона за наследството /ЗН/, наследниците придобиват наследството на своя
наследодател не автоматически с откриването на наследството, а с приемането му.
Приемането, съгласно чл.49 ал.1 от ЗН, става както с изрично изявена воля за
приемане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито
наследството, така и когато се извършват действия, които несъмнено предполагат
намерението за приемане - чл.49 ал.2 от ЗН (Решение № 16 от 14.IV.1988 г. по
гр. д. № 134/87 г., ОСГК Съдебна практика, Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 11/1988
г.).
На първо место следва да се посочи, че както в атакуваното Решение на
Началника на РУ Шумен, така и в Решението на горестоящия орган в производството
по административно оспорване, липсват каквито и да е мотиви по отношение на
този срок. Цитирана е само правната норма, т.е. липсва произнасяне на административния
орган дали срокът е спазен или не. Безспорно протоколът, с който са били
предадени ООБ за съхранение от единият наследник, не може да се приравни на
приемане на наследството по смисъла на закона, тъй като тези действия са
извършени само от единия наследник и липсват данни жалбоподателката да е била
уведомена за тези действия. На второ место, подаденото предходно заявление от
жалбоподателката за придобиване на оръжие по наследство от баща и – 14.02.2020
г. също не води до извод, че процесното заявлението е подадено след срока по
чл.50 ал.4 от ЗОБВВПИ. В заявлението изрично е посочено само един вид ОО и
боеприпаси, които са различни от процесното. Според настоящия съдебен състав,
разпоредбата на чл.50 ал.4 от ЗОБВВПИ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че
посоченият в нея срок тече обективно и независимо от знанието на лицето за
наличието в наследствената маса на вещ от кръга на посочените в ЗОБВВПИ и от
възможността му да упражнява собственическите си правомощия. Предоставената от
закона възможност на лицата за придобиване на оръжия, боеприпаси и
пиротехнически изделия по наследство несъмнено предполага същите да бъдат в
обективна възможност да упражнят правата си, което предполага знание за
притежаваното от наследодателя такова имущество и упражняване на фактическа
власт върху него (по аргумент от чл.76 ал.3 т.4 и ал.4 т.1 и 2 от ЗОБВВПИ). С
оглед на това и тъй като липсват данни, че в по-ранен момент оспорващата е приела
наследството, съдът намира, че заявлението е подадено в срока по чл.50 ал.4 от ЗОБВВПИ. Следва да се отбележи и факта, че от показанията на свидетелите Б.И.И.
и П.Н.Д. – полицейски служители и то в служба КОС при РУ Шумен се установи по
категоричен начин, че самите служители не са били наясно къде се съхраняват
оръжията на наследодателя и че те са били предадени в РУ Нови пазар за
съхранение от другия наследник. Тези обстоятелства водят също до извода, че
жалбоподателката в доста по-късен момент е узнала за процесното оръжие,
собственост на баща, както и липсват доказателства, които да оборват този
извод.
И не на последно място следва да се посочи, че неспазването на срока по
чл.50 ал.4 от ЗОБВВПИ не е въведено от законодателя като основание за отказ за
издаване на исканото разрешение, а единствено и само е предвидена
административно-наказателна отговорност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че като е постановил отказ за
издаване на разрешение за придобиване на един брой късо огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него, позовавайки се на факти и обстоятелства и на правна норма,
които не са относими към настоящото административно производство, административният
орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и неправилно e приложил материалния закон, поради което оспорения отказ
следва да бъде отменен и на основание чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да
бъде върната на Началника на РУ град Шумен за ново произнасяне при съобразяване
с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
На основание чл.143 ал.1 от АПК, с оглед изхода на спора и направеното
своевременно искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 510.00 лева, от които 10.00 лв.
заплатена държавна такса за образуване на делото и 500.00 лв. договорено и
изплатено в брой възнаграждение за един адвокат. Направеното възражение от
процесуалния представител на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй като това е определения
минимален размер по чл.8 ал.3 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №УРИ
1729з-524/26.10.2020 г. на Началника на РУ град Шумен при ОД на МВР Шумен, с което
на С.К.Т. *** е отказано издаване на разрешение за придобиване на 1 брой късо
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за спортни дейности по наследство, по
заявление вх.№172900-14583/14.10.2020 г.
ВРЪЩА преписката на Началника
на РУ град Шумен при ОД на МВР – Шумен за ново произнасяне по заявление вх.№172900-14583/14.10.2020
г., при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи град Шумен да заплати на С.К.Т. ***,
направените по делото разноски общо в размер на 510.00 /петстотин и десет лева/
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138 от АПК препис от решението да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: