№ 1695
гр. Велико Търново, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря М.А ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110101423 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. К. С. срещу „Е. Г. 1”
ЕООД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 1 022.18 лева –
неизплатено трудово възнаграждение и за сумата от 77.82 лева – обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.
Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника,
заемайки длъжността „мениджър ключови клиенти”, при месечно
възнаграждение от 1 070.00 лева плюс допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 %. Заявява, че е
започнала работа на 4.3.2024 г. и е работила до 29.3.2024 г., когато е
напуснала. Сочи, че въпреки обещанието на работодателя и понастоящем
същият не й е заплатил изработеното възнаграждение, както и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че ищцата е започнала
изпълнение на задълженията си по правоотношението на 8.3.2024 г. и едва
няколко дни по-късно устно е уведомила, че напуска, без да отправи
предизвестие и без да спази предвидените в закона и в договора форма, ред и
срок. Сочи, че въпреки това на ищцата са й изплатени полагащите й се
трудово възнаграждение и обезщетение за платен годишен отпуск за
отработеното от нея време.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове, а
процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорва и
моли за отхвърляне на исковете.
1
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 128, т. 2, вр.
242 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.
За основателността на иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ е необходимо да се
установи, че в процесния период страните са били обвързани от трудово
правоотношение и възмездяване на положения от ищцата труд не е
извършено, респ. че не е извършено в цялост, без да са налице основания за
това; а на иска по чл. 224, ал. 1 КТ - да се установи броят дни на полагащия се
на ищцата, но неизползван от последната платен годишен отпуск до
прекратяване на правоотношението, както и че размерът на полагащото се
обезщетение възлиза на търсената сума.
От представените писмени доказателства съдът приема за безспорно
установено, че страните са били в трудово правоотношение по безсрочен
трудов договор № 15/6.3.2024 г., по силата на който ищцата е заемала в
ответното дружество длъжността „мениджър, ключови клиенти”. Видно е от
трудовия договор, че уговореното основно трудово възнаграждение на ищцата
е било в размер на 1 070.00 лева, а допълнителното й възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит е било в размер на 0.6 %. Трудовото
възнаграждение е било платимо до 30-то число на месеца, следващ този, за
който се дължи. Установява се също, че трудовото правоотношение е
прекратено, на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 30.3.2024 г.
Съгласно заключението по допуснатата счетоводна експертиза, във
ведомостта за работната заплата на ищцата за м. март 2024 г. и по-точно за
периода от 8.3.2024 г. до 29.3.2024 г. от страна на работодателя са извършени
начисления на обща стойност от 909.50 лева, в това число 802.50 лева за
отработени 15 дни, 53.50 лева – възнаграждение по чл. 177 КТ за ползван един
ден платен годишен отпуск и 53.50 лева – обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван един ден платен годишен отпуск, като след извършените удръжки
е останала чиста сума за получаване в размер от 712.39 лева. Вещото лице е
посочило, че всички дължими към ищцата възнаграждения са осчетоводени
като изплатени на ръка от касата на дружеството. Сочи, че основанието за
осчетоводяването е ведомостта за работна заплата на ищцата, върху която е
положен подпис за получил сумата. Вещото лице е дало два варианта на
заключението в случай, че се приеме, че ищцата е работила при ответника в
периода от 4.3.2024 г. до 29.3.2024 г., а именно – че на същата не е изплатено
възнаграждение в размер на 124.54 лева, ако се приеме, че не е работила на
4.3.2024 г. /почивен ден/, и че на същата не е изплатено възнаграждение в
размер на 166.06 лева, ако се приеме, че е работила на 4.3.2024 г. Сочи, че
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за един ден неизползван платен годишен
отпуск е начислено във ведомостта за заплата в брутен размер от 53.50 лева,
като след направените удръжки на ищцата е заплатена сумата от 48.15 лева.
2
По иска по чл. 128, т. 2, вр. 242 КТ:
По силата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в
установените срокове на работника уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като
насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила
на работника или служителя. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, върху ответника лежеше задължението да докаже
изплащането на претендираното трудово възнаграждение за процесния
период. Според съда такова доказване беше проведено успешно от ответника,
доколкото същият представи ведомостта за работна заплата на ищцата, от
която е видно, че последната е получила трудовото си възнаграждение на ръка
срещу положен подпис от нейна страна. Действително, автентичността на
въпросния подпис беше оспорена от ищцата, но от приетото по делото
заключение на допуснатата графическа експертиза става ясно, че именно
ищцата е положила подписа си под ведомостта. Както вече беше отбелязано в
проведеното открито заседание, настоящият съдебен състав приема, че
заключението е компетентно изготвено от лице с необходимите познания, като
същото е обосновано и за съда не възниква съмнение за неговата правилност.
Ведомостта за работна заплата, носеща подписа на ищцата, има характер на
разписка и служи като доказателство за изплащането на сумата.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищцата, че
представеният от ответника документ няма характеристиките на ведомост за
работна заплата, от една страна. От друга страна, дори това възражение да се
приеме за основателно, както вече беше посочено, въпросният документ, като
носещ подписа на ищцата, има характер на разписка и служи като
доказателство за изплащане на сумата.
За неоснователно съдът приема и твърдението на ищцата, че е започнала
работа при ответника на 4.3.2024 г., а не на 8.3.2024 г., както е посочено в
трудовия договор. За установяване на въпросното обстоятелство ищцата
ангажира гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на
довеждане, който заявява, че самата ищца му е споделила, че е започнала
работа при ответника на 4.3.2024 г. Въпросните показания освен, че нямат
нужната доказателствена стойност, доколкото на практика пресъздават
споделеното на свидетеля от самата ищцата, а не почиват на лични
3
впечатления, са и недопустими в тази им част по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 6
ГПК. Това е така, доколкото по делото е наличен трудовият договор, сключен
между страните, в който се сочи, че ищцата ще започне работа на 8.3.2024 г.
Въпросният договор представлява изходящ от ищцата частен документ,
поради което за опровергаване на съдържанието му са недопустими
свидетелски показания.
Предвид на горното предявеният иск за заплащане на трудово
възнаграждение се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ:
Както вече беше посочено, според заключението по изготвената
счетоводна експертиза ищцата е имала право на обезщетение по чл. 224, ал. 1
КТ за един ден неизползван платен годишен отпуск, което обезщетение е
начислено във ведомостта за заплата и след направените удръжки на ищцата е
заплатена сумата от 48.15 лева.
Предвид на горното предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск също се явява недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото ответникът има право на сторените от него
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като от страна на ищцата е
направено възражение за прекомерност на въпросното възнаграждение, което
възражение съдът намира за основателно, доколкото делото не се отличава със
сложност от фактическа и правна страна. При това положение съдът намира,
че възнаграждението за адвокат следва да бъде намалено до сумата от 500.00
лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. К. С., ЕГН ********** срещу „Е. Г. 1” ЕООД,
ЕИК *** за осъждането на ответника за сумата от 1 022.18 лева – неизплатено
трудово възнаграждение и за сумата от 77.82 лева – обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Т. К. С., ЕГН ********** да заплати на „Е. Г. 1” ЕООД, ЕИК
*** сумата от 500.00 лева – разноски за платено адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5