Р Е
Ш Е Н
И Е № 260275
04.12.2020 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на пети ноември
през две хиляди и двадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар
Кристина Стоева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №69 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“ рег.№*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, вписан в ТР
при Агенцията по вписвания, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14,
представляван от заместник управителя Димитър Димитров, чрез юриск.Н. А. М., против М.Г.Ч. с ЕГН:********** ***, установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
Ищецът
твърди, че с договор за потребителски заем с номер CREX-15267957 от 19.09.2017г. отпуснал
паричен кредит в размер на 2058лв. Сумата, предмет на горепосочения договор
била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което
ищецът изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума
ответницата удостоверила с полагането на подписа си. Въз основа на чл.1 от
договора за последната възникнало задължението да погаси заема на 24 месечни
вноски, всяка по 110,44лв. Тези вноски съставлявали изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния лихвен процент, посочени в
параметрите по договора. Длъжникът преустановила плащането на вноските по
кредита на 20.10.2017г., към която дата нямала погасени месечни вноски. На
основание чл.3 от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът
следвало да заплати остатъка по заема в размер на 2650,56лв., представляващ
оставащите 24 броя погасителни вноски към 20.11.2017г., към която дата станал
изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората вноска
кредитополучателят не изпълнил задължението си. Това принудило кредитора да
изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за
изискуемо и поканил длъжника да го погаси. Поканата била изпратена на адреса,
който бил деклариран в договора, а съгласно чл.10 от същия, всички изявления на
кредитора се считали за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на
адреса, посочен в договора. Алтернативно ищецът счита всички претенции за
дължими на основание изтичането и падежирането на
последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план,
която била на 20.09.2019г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК по кредита била изтекла и последната падежна дата, въз основа на
което вземането било изискуемо на посоченото основание. Ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано
гр.д.№2835/2019г. по описа на РС-Хасково. Издадената заповед за изпълнение била
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и последвали указания
заявителят да предяви иск относно вземането си. На основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК ищецът предявявал иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Предвид гореизложеното
се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумите от 2058лв. – главница; 592,56лв. –
договорна лихва; 374,22лв. – законна лихва за забава за периода от 20.11.2017г.
до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и да се присъдят направените
съдебни разноски в двете производства. Посочва банкова сметка ***и. Прави
искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител в с.з.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.А.Н.Н. депозира отговор на
исковата молба, като оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът не е
активно легитимиран, поради което иска се явява недопустим. Оспорва иска и като
неоснователен. Твърди, че процесния договор е
недействителен на посочените в отговора законови основания. Предвид подробно
изложените в отговора съображения се иска отхвърляне изцяло на исковите
претенции.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.09.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като
заемодател и М.Г.Ч. като заемател е сключен договор
за потребителски паричен кредит. С подписване на договора заемодателят се
задължил да предостави на заемателя парична сума в
размер на 2058лв. Редът и условията, при които е отпуснат кредитът се уреждат в
договора, в който е уговорено, че размерът на месечната погасителна вноска е 110,44лв.,
като общият брой на вноските е 24. Уговорен е годишен процент на разходите в
размер на 28,71%, лихвен процент от 25,50%, като общата стойност на плащанията
е в размер на 2650,56лв. В самия договор е визиран и погасителния план с
падежните дати на месечните погасителни вноски. На кредипотолучателя
е представен СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити.
За изясняване на делото от
фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено.
Съдебно-счетоводната експертиза при извършената проверка
установява, че посредством банков превод от 20.09.2017г. ищецът превежда по
банковата сметка на търговеца „ЗОРА-М.М.С.“ ООД сумата от 2058лв. за закупуването
на два броя мобилни телефони. Вещото лице сочи, че липсват данни при ищеца за
извършени плащания от ответника на суми по процесния
договор за кредит. Експертизата сочи, че към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК – 26.09.2019г. задълженията на ответника възлизат
на 2058лв. главница и 592,56лв. договорна лихва. Лихвата за забава от
20.11.2017г. до 03.09.2019г. вещото лице изчислява на сумата от 373,33лв.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1370/30.09.2019г. по ч.гр.д.№2835/2019г. по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.Париж“
сумите от 2058лв. – главница по договор за потребителски
кредит от 19.09.2017г.; 592,56лв. – възнаградителна лихва
от 20.10.2017г. до 20.09.2019г.; 374,22лв. – мораторна
лихва от 20.11.2017г. до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от 26.09.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Така издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е указано на ищеца – заявител, че
има възможност да предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок за
установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска
установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба
суми. Искът е подаден от
надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в предвидения
от закона срок и се явява процесуално допустим, като съдът намира възраженията
на назначения на ответника особен представител за липса на активна процесуална
легитимация за неоснователни. Действително договора за кредит е сключен между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, а не с ищцовото
дружество. Както е описано подробно и в депозираното експертно заключение дейността
на това дружество е прекратена с решение на УС на БНБ, считано от 01.02.2018г.,
а правоприемник на всички права и задължения на прекратеното дружество е именно
ищецът. Ето защо, съдът приема, че ищцовото дружество
е активно легитимирано да предяви настоящия установителен
иск
Разгледан по същество иска с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК се явява
основателен и доказан, поради следните съображения:
Между ответника и ищцовото дружество са възникнали валидни правоотношения по
договор за паричен заем по чл.9
и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9
ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. От приетите като доказателства по делото договор за потребителски
кредит от 19.09.2017г. се установява, че между страните е сключен договор за
заем с определени условия в същия за усвояване на предоставената заемна сума и
съответното връщане на същата. С полагане на подписа си под този договор
ответникът е приел предложените му от заемодателя условия на усвояване и
връщане на заема, неговия размер, договорените лихвени проценти.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че е
налице валидно сключен договор за заем между страните, като в тази връзка съдът
намира за неоснователни възраженията на особения представителна ответника за
недействителност на същия. По делото не се ангажираха доказателства, от които
да се установи наличието на твърдените пороци на договора за заем. Установи се,
че ответникът не е заплащал никоя от договорените 24 месечни вноски, като след
усвояване на сумата е преустановил плащанията по договора. Установи се
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, доколкото същата е уговорена от
страните в договора да настъпи при неплащане на две или повече погасителни
вноски, т.е. налице е обективно настъпване на предсрочната изискуемост. Доколкото
самият ищец заявява, че не е успял да уведоми надлежно ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост, тъй като изпратеното такова не е получено от него, съдът не счита, че следва да
се разглежда предсрочна изискуемост на кредита, тъй като връщането на сумите не
се търси на това основание, а въз основа на изтекъл срок на договора. Още
повече, че в случая са установи, че и към момента ответникът не пребивава на посочения
в договора за кредит адрес, тъй като издадената заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК в заповедното производство и призоваванията му в настоящото са
извършвани по реда на чл.47 от ГПК, т.е. чрез залепване на уведомления. Същевременно
се установи, че към момента на предявяване на иска, респ. към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК вече е изтекъл изцяло договорения
срок на кредита, като е настъпил падежа и на последната погасителна вноска.
Следва да се вземе предвид и факта, че ответникът не е намерен от ищеца за връчване
на уведомление за предсрочна изискуемост, но след това не е намерен и от съда
за връчване на заповедта за изпълнение и за призоваване по настоящото дело,
което сочи на извода, че трайно не пребивава на този адрес, а няма друг
известен. Става ясно какво включва всяка една от месечните погасителни вноски,
как е формиран нейния размер, кога е падежа на всяка вноска. Освен това още в
началото на подписания от страните договор са визирани размерите на отделните
плащания за главница, застраховка, лихви и т.н., като е изчислен и посочен и
крайния размер на дължимата сума от кредитополучателя. Съдът не констатира
противоречие между размера на договорената възнаградителна
лихва и добрите нрави, тъй като липсват данни от които да се установи
неравноправно третиране на ответника в конкретния случай. Договорения между
страните размер на лихвения процент не надхвърля максималния, за да се правят
изводи в обратната насока. При тези данни по делото съдът намира за основателен
и доказан предявения иск в настоящото производство. Липсата на представени по
делото общи условия, които да са подписани от ответника също не опорочава
договора, доколкото същите са изцяло инкорпорирани в подписания от последния
договор за кредит.
Предвид твърдения от ищеца отрицателен факт, а именно неизпълнение на
поетите от ответника задължения по договора за заем, изцяло в тежест на
последния е на установи изпълнение точно и в срок на това свое задължение.
Въпреки дадените в тази насока указания с доклада по делото, доказателства за
извършени плащания в договорените срокове не бяха ангажирани в настоящото
производство. Ето защо, следва така предявения установителен
иск да се уважи по отношение на претендираните
главница и договорна лихва, а в частта на претендираната
мораторна лихва до размера, визиран в заключението на
вещото лице, а именно до размера на 373,33лв., а в останалата част до пълния
предявен размер от 374,22лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо от 872,32лв. разноски по заповедното и исковото производство, от която
182,32лв. – държавна такса; 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение; 440лв. – депозит за особен представител; 150лв. – възнаграждение
за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.Ч. с
ЕГН:********** ***, че дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“ рег.№*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, вписан в ТР
при Агенцията по вписвания, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14,
представляван от заместник управителя Димитър Димитров, сумите от 2058лв. – главница; 592,56лв. – договорна лихва; 373,33лв.
– мораторна лихва за забава за периода от 20.11.2017г.
до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.2019г. до окончателното изплащане, произтичащи от договор за потребителски кредит с
номер CREX-15267957 от 19.09.2017г., сключен между страните, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1370/30.09.2019г. по ч.гр.д.№2835/2019г. по описа на РС-Хасково, като иска в останалата
част до пълния предявен размер за мораторна лихва над
сумата от 373,33лв. до 374,22лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Г.Ч. с ЕГН:********** ***,
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“ рег.№*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, вписан в ТР
при Агенцията по вписвания, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14,
представляван от заместник управителя Димитър Димитров, направените в
заповедното и в настоящото производство разноски
общо в размер на 872,32лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.