Номер 752331.08.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораXII-ти граждански състав
На 31.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Частно гражданско дело № 20205530103281 по описа за
2020 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на А. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата от 2070.07 лева главница от регресно вземане по чл. 143, ал. 1 ЗЗД, за изплатени на
10.08.2020 г. главница, лихви и разноски за погасяване задълженията на длъжника, по
сключен с К. договор за потребителски кредит № 1091515/12.06.2018 г., сумата от 177.98
лева главница от неплатено възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
от 12.06.2018 г., и законна лихва върху главниците от 27.08.2020 г. до изплащането им,
както и разноските по делото, срещу длъжника А. К. Х. .
След като разгледа заявлението, съдът намери, че не са налице предпоставките за
уважаване на искането, а мотивите за този извод са следните:
Според нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК, заповед за изпълнение не се издава,
когато искането противоречи на закона. В случая заявителят иска издаване на заповед за
изпълнение за посоченото регресно вземане по чл. 143, ал. 1 ЗЗД, за изплатени от него на
10.08.2020 г., като поръчител, главница, лихви и разноски за погасяване задълженията на
длъжника по договор за потребителски кредит № 1091515/12.06.2018 г., който заявителят
твърди, че длъжникът сключил с К., при представените общи условия. Според
императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК обаче, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, която е такава за неговата действителност. А според
императивната норма на чл. 11, ал. 2 ЗПК, общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Представеният
по делото договор за потребителски кредит обаче, както и общите му условия, при които
заявителят твърди, че е сключен, не са подписани от длъжника, а само от двамата законни
представили на К. - Г.К.иС.Я., посочени в договора (л. 5-15). Това ясно личи при сравнение
на подписите под същите с тези под представения стандартен европейски формуляр, който
също носи подписите само на тези законни представители на кредитора, но не и на
длъжника (л. 27). А след като е така, този договор е нищожен, защото не е спазена
предвидената в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПК писмена форма за неговата действителност
1
(чл. 22 ЗПК), за което съдът следи служебно (чл. 17, ал. 1 ГПК и Р 384-2011-I г.о.). Поради
това е нищожен, поради липса на предмет, и договора за поръчителство от 19.03.2018 г.,
сключен между заявителя, като поръчител и кредитора „Кредисимо“ ЕАД (л. 25-29), защото
поръчителство може да съществува, съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, само за действително
главно задължение, а случаят не е такъв (в този смисъл и Р 52-2010-II т.о.). Очевидно е при
това положение, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
регресното вземане от 2070.07 лева, за платените от заявителя на 10.08.2020 г., като
поръчител по този нищожен договор за поръчителство, главни задължения на длъжника по
също така нищожния договор за потребителски кредит, противоречи на чл. 143, ал. 1 ЗЗД,
според който, предвиденото в него регресно вземане възниква само за поръчител, който е
платил на кредитора действително главно задължение на главния длъжник, а случаят не е
такъв. Поради това искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за това
регресно вземане, не може да бъде уважено, а следва да бъде отхвърлено в тази му част на
това основание по чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК.
То следва да бъде отхвърлено на същото основание и в останалата му част, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и за 177.98 лева главница от
неплатено възнаграждение по сключения от страните договор за предоставяне на
поръчителство от 12.06.2018 г., защото и той е нищожен, поради невъзможен предмет (чл.
26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД). Предмет на същия договор е сключването от заявителя на договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с длъжника за
изпълнение на неговите задължения по договора за потребителски кредит (л. 21).
Последният обаче е бил нищожен и към момента на сключването на този договор за
предоставяне на поръчителство. А тъй като договор за поръчителство може да се сключи
само за действително, а не и за такова нищожно главно задължение (чл. 138, ал. 2, изр. 1
ЗЗД), то и предмета на сключения от страните договор за предоставянето му по същия
нищожен договор за кредит, е правно невъзможен. А ако към момента на постигне на
съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради
невъзможен предмет (така и ТР 3-2017-ОСГК). Поради това и този договор за предоставяне
на поръчителство е нищожен, поради невъзможен предмет, за което съдът следи служебно
(чл. 17, ал. 1 ГПК и Р 384-2011-I г.о.). А след като е така и в случая заявителят е поискал да
му се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника и за уговореното в този нищожен
договор възнаграждение от 177.98 лева, това му искане противоречи на закона, според
който, доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е
уговорено, а случая не е такъв с оглед нищожността на договора за предоставяне на
поръчителство, в който е уговорено плащането на това възнаграждение (чл. 286 ЗЗД).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК заявлението на „Ай Тръст“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 2070.07 лева
главница от регресно вземане по чл. 143, ал. 1 ЗЗД, за изплатени на 10.08.2020 г. главница,
лихви и разноски за погасяване задълженията на длъжника, по сключен с К. договор за
потребителски кредит № 1091515/12.06.2018 г., сумата от 177.98 лева главница от неплатено
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 12.06.2018 г., и законна
лихва върху главниците от 27.08.2020 г. до изплащането им, както и разноските по делото,
срещу длъжника А. К. Х. .
ДЕЛОТО да се докладва за указания по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК след влизане в сила на
настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на същия.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3